[Shutterstock] Още по темата Tesco създава търговска верига с отстъпки

[Shutterstock] Още по тематиката
Tesco основава комерсиална верига с отстъпки във Англия

Jack’s би трябвало да се конкурира с немските колоси Aldi и Lidl
20 сеп 2018
Световните океани се задушават от азиатска пластмаса

Над 80% от морското замърсяване с пластмасови боклуци идват от Азия
27 авг 2018
IKEA ще употребява единствено еко материали до 2030 година

Мебелният колос се стреми да понижи огромните количества парникови газови и да удължи издръжливостта на продуктите си
14 авг 2018
Adidas даде обещание да употребява единствено рециклирани пластмаси до 2024 година

Германската компания за спортно облекло си е сложила за цел да отстрани потреблението на нерециклирана пластмаса, само че това би трябвало да стане поетапно
17 юли 2018
Цел 2025: Събиране на 90% от РЕТ бутилките

Европейската бутилираща асоциация, в която членува и българска, счита да обезпечи повторна приложимост на 25% от рециклираните опаковки
24 юни 2018
Организация на обединените нации: 50 страни лимитират замърсяването с пластмаса

Таксите и възбраните са измежду най-ефективните способи за понижаване на пластмасовите боклуци
7 юни 2018
Европа продължава да търси решение на казуса с пластмасовите боклуци

Старият континент стартира да обмисля други възможности след китайската възбрана за импорт на боклуци
14 май 2018
Гигантска океанска прахосмукачка

Съоръжението на младия откривател Боян Слат може да събере половината от пластмасовите боклуци в Голямото тихоокеанско бунище за 5 години
4 май 2018
Убиецът на пластмаса

Учени са създали ензим, който разгражда полетиленовите опаковки за дни
20 апр 2018
Пластмасата в океаните може да се утрои за десетилетие

" Океанската стопанска система " ще се удвои до 3 трлн. $ до 2030 година
4 апр 2018
Даниела Русо: Трудно ще открием материал, който да измести пластмасата във всичко

Съоснователят и изпълнителен шеф на Think Beyond Plastic пред " Капитал "
18 яну 2018
Кармену Вела: Пластмасовият боклук в действителност е скъп запас

Kомисарят по околната среда, морските въпроси и риболова пред " Капитал "
16 яну 2018
Защо има смисъл да рециклирате

Системата за преправка на боклуци в София работи, въпреки и към момента мъчно и с бутане. За да създава повече смисъл и пари, би трябвало да вземат участие повече хора
1 дек 2017 Над 120 милиарда. Толкова е броят на пластмасовите бутилки с питиета от другите марки на Coca-Cola, продавани единствено за година. В началото на 2018 година компанията, която е най-големият производител на безалкохолни питиета в света, разгласи, че си слага за цел към 2030 година да рециклира еквивалентно количество на 100% от опаковките на продуктите си. Или с други думи - за всяка продадена по света бутилка (или кутийка) да взима назад от потребителите по една празна и да я рециклира.

" Това е все едно всеки човек по света да връща месечно за преработване две бутилки ", изяснява президентът и основен изпълнителен шеф на Coca-Cola Джеймс Куинси в изявление за CNN Money. " Работихме доста, с цел да създадем всичките си пластмасови бутилки рециклируеми, влагаме в технологии, които да ни разрешат повторната им приложимост, само че това, което би трябвало да създадем, е да ги съберем от пазарите ", споделя той.

Американският производител e единствено една от все по-големия брой компании, които обръщат съществено внимание на казуса с голямото количество пластмасови боклуци в природата. В модерната война с тогавашния суперматериал се включват и производители, и търговци, а ограниченията са разнородни - от понижаване на употребяваните найлонови торбички и пликчета до повсеместен редизайн на продуктите, тъй че опаковките им да могат да бъдат рециклирани, компостирани или използвани неведнъж.

Битката се води освен от бизнеса, а и от политиците - по данни на Организация на обединените нации към 50 страни в света към този момент вземат ограничения за ограничение на замърсяването с пластмаса. Сред тях е и замърсител номер 1 на водите на международния океан с пластмасови боклуци - Китай, където на национално ниво се предизвиква използването на биоразградими торбички. В началото на годината новата си тактика за пластмасите показа и Европейският съюз (виж карето). Евро и еко

Една от задачите на Европейски Съюз е до 2030 година употребяваната за опаковки пластмаса да бъде 100% рециклируема. Освен това към този интервал най-малко 55% от опаковките би трябвало фактически да се рециклират и не повече от 10% от тях да завършват живота си в сметища. До 2020 година Европейски Съюз ще влага 200 млн. евро в поддръжка на проучвания в региона, посредством които да бъде открито стопански преференциално решение. Предвижда се и възбрана на потреблението на микропластмасите в козметиката и боите. През пролетта Европейската комисия предложи и цялостна възбрана на 10-те най-замърсяващи плажовете и моретата на континента пластмасови произведения за еднократна приложимост, които образуват към 70% от всички морски боклуци – бъркалки, принадлежности за хранене, сламки, клечки за уши, пръчки за балони и близалки и други До 2025 година пък съвсем всички пластмасови бутилки ще бъдат събирани за преработване. Предложението, което занапред ще бъде обсъждано от Европейския парламент и от Съвета на Европейски Съюз, планува съответните произведения да бъдат сменени с различни артикули на налични цени, а когато това е неприложимо, използването им ще бъде ограничавана с национални ограничения и със отговорности за производителите за разчистване.

Сбогом на еднократните оръжия

По калкулации на Science Magazine за последните 60-70 години от изобретяването на пластмасата до момента са създадени 8.5 милиарда тона от материала. Над 70% от това количество към този момент са боклуци, само че едвам 9% се рециклират и към 12% се изгарят - от останалите огромна част са в сметища, само че прекомерно доста от тях просто се изхвърлят безсистемно в околната среда, в това число и в океаните. Само за последните 13 години в света са създадени към 4 милиарда тона пластмасови артикули. Голяма част от тях са за еднократна приложимост - опаковки, найлонови пликчета и торбички, принадлежности за хранене, сламки и така нататък Именно към тази група артикули насочват вниманието си забележителен брой търговци на дребно.

Вериги заведения за бързо хранене като McDonald’s оповестиха, че ще спрат да оферират на клиентите си пластмасови сламки и вместо това ще заложат на биоразградими други възможности. По оценки на Marine Conservation Society единствено във Англия годишно се употребяват към 8.5 милиарда сламки, или по над 23 млн. броя дневно. След потребителска акция, събрала близо 150 хиляди подписа, довиждане на пластмасовите сламки сподели и кафе веригата Starbucks. Водещи ресторантьорски вериги като английските Pizza Express и Wagamama също стопираха използването им. Списъкът включва и самолетни компании като American Airlines, Alaska Airlines, хотелиерски вериги като Hyatt и Marriott International, круизни оператори като SeaWorld и Royal Caribbean.

Въпрос на опаковка

Веригите за търговия на дребно, чийто подбор е надалеч по-богат, вършат и по-големи стъпки в тази посока и подхващат дейности освен против сламките, а и против произведения като приборите за еднократна приложимост, както и против пластмасовите опаковки, включително и на другите артикули от личните си марки. В началото на юли да вземем за пример немският оператор Rewe, който ръководи веригите магазини под марките Rewe, Penny и Toom, заяви че ще спре да зарежда пластмасови сламки за еднократна приложимост в своите 6000 обекта, а от началото на 2019 година ще предложи други възможности за многократна приложимост, създадени от материали като хартия, пшеница и неръждаема стомана.

През пролетта по-голямата част от веригите супермаркети във Англия се причислиха към така наречен Пластмасов пакт - ангажимент да понижат пластмасовите опаковки и да създадат по този начин, че все по-голяма от тях да подлежат и действително да бъдат подлагани на преработване, компостиране или повторна приложимост. Инициативата е подкрепена от над 40 компании, измежду които Tesco, Sainsbury’s, Morrisons, Aldi, Lidl и Waitrose.

Дори и преди присъединението си към пакта огромна част от веригите към този момент подхващат разнообразни ограничения в посока по-отговорна приложимост на пластмаса, като определените подходи варират по своята устременост и мащаб. Новата тактика за пакетиране и оползотворяване на пластмасовите боклуци на Lidl да вземем за пример включва понижаване с 20% на пластмасата, употребена за пакетиране на продуктите от личните марки на веригата, и увеличение на рециклируемия съставен елемент в опаковките до 50% към 2025 година От Morrisons пък се ангажират до края на 2019 година да спрат използването на пластмасовите подноси, употребявани за месо и риба, като също така ще награждава клиентите, донесли лични контейнери за тези артикули. Отделно от това веригата към този момент ще опакова продаваните насипни артикули в 100% рециклируеми хартиени торбички. Сред пионерите в битката всред представителите на бранша е и веригата Iceland, която още от началото на годината разгласи, че ще отстрани пластмасовите опаковки на всички артикули от личните си марки, като задачата е да реализира това към 2023 година

Цената да си виновен Супермаркетът без пластмаса

От края на февруари в магазина на холандската верига Ekoplaza в Амстердам работи първата в Европа пътека с щандове, предлагащи напълно артикули без пластмаса. Посетителите могат да избират сред над 700 продукта без опаковки или с различни биоразградими опаковки, измежду които разнообразни меса, ориз, сосове, млечни артикули, шоколад, зърнени храни, закуски, свежи плодове и зеленчуци. От веригата споделят, че " безпластмасовата пътека " ще е самобитна " изпитателна площадка за новаторски нови компостируеми биоматериали, както и за обичайни материали като стъкло, метал и картон ". От Ekoplaza имат намерение до края на годината да основат сходни браншове във всичките си 74 магазина.

Действия като това ритейлърите да продават по-голяма част от стоките си насипно, да извадят пластмасовите сламки от асортимента си или да предизвикват клиентите си да донесат сами подобаваща кутия, шише или плик може и да наподобяват като дребни стъпки, само че, взети дружно, имат капацитета да доведат до огромни промени за промишлеността. Според проучване на Европейската комисия близо 40% от търсенето на пластмаса в Европа е точно за потребностите на опаковките, а по оценки на природозащитници по-малко от половината пластмасови опаковки във Англия да вземем за пример се рециклират. Целта на Пластмасовия пакт е до 2025 година този дял да доближи 75%, написа Financial Times.

" Става въпрос за това да променим системата на деяние на пластмасата, да я създадем по-кръгова ", споделя Маркъс Гоувър, основен изпълнителен шеф на организацията с нестопанска цел Wrap, която е основател на Пластмасовия пакт. " Това е в сърцевината на въпроса - пластмасата не е боклук, а скъп материал ", показва той. По думите му обаче смяната както на дизайна на опаковките, по този начин и на потребителското държание ще отнеме и време, и средства, които фирмите ще би трябвало да вложат в намирането на различни материали, изключително когато става дума за опаковки, които могат да се употребяват във фризери или в микровълнови фурни.

И въпреки и присъединилите се в Пластмасовия пакт вериги да не разясняват какъв брой са подготвени да платят, с цел да реализиран заложените в самодейността цели, анализатори акцентират, че забележителните вложения в нови технологии за пакетиране биха могли за обиден сензитивно без друго изтънените маржове на фирмите. Според анализатора от Bernstein Бруно Монтейн обаче супермаркетите евентуално въпреки всичко ще могат да се възползват от икономии от мащаба, защото работят в съгласие.

" Фактът, че го вършат дружно, значи, че може да не е толкоз скъпо, колкото би било другояче. Ако всеки има едно и също нарастване на разноските, то тогава всеки би трансферирал едни и същи разноски към потребителите ", разяснява той за FT.

В търсене на опция

Самият въпрос с какво се заменя пластмасата също изисква нараснало внимание, защото неуместно подбраните други възможности биха могли да окажат въздействие върху излъчванията на нездравословни газове, загубите на храна, ценообразуването, естествените запаси и разноските, свързани с ръководството на веригата на доставките. Например прекосяването към компостируема биопластмаса, която постоянно се създава от царевично нишесте, би изисквало голямо количество земя, на която да се отглеждат нужните насаждения. Изборът на хартиени и/или картонени опаковки би оказал значително влияние върху виталния цикъл на продуктите - проблем, който пластмасата със способността си да удължава доста периода на валидност на питателните артикули взема решение много по-ефективно. Крехкостта, по-високото тегло и по-големите разноски за произвеждане пък биха натоварили в допълнение търговците, решили да заложат на стъклото като опция - а оттова и клиентите им.

За производителите и търговците на пластмасови произведения предизвикването да се откри съответен сурогат на материала е обвързвано с надалеч по-висок залог - оцеляването на личния им бизнес. А може би най-осезаемият проблем е цената, която спъва и самите производители, и растящия брой търговци и заведения, които биха предпочели да са по-еко – по думите на Джон Сиданта, създател и основен изпълнителен шеф на производителя на сламки Primaplast, направените от биоразградима пластмаса разновидности сега са пет до шест пъти по-скъпи от елементарните пластмасови артикули. В този смисъл надали е изненадващо, че забележителен брой производители акцентират, че заменянето на пластмасата с различни артикули би могло в последна сметка да докара до по-голямо замърсяване, въпреки от друг тип, и молят фокусът да бъде не толкоз върху налагането на (пълни) забрани, колкото върху построяването на по-добра инфраструктура за сметосъбиране и преработване на отпадъците, изключително в разрастващите се пазари в Югоизточна Азия.

Стои и казусът с смяната в потребителското държание, без която даже и ритейлърите да намерят стабилно решение, то надали би имало нужния резултат. Според анкета на английската социологическа организация YouGov едвам 44% от потребителите в страната изпитват скрупули във връзка с околната среда, когато купуват бутилирана вода. " Веднъж привикнали с опакованите храни, хората няма да се откажат от това единствено тъй като някой в офис някъде в Ню Йорк счита, че би трябвало да го създадат ", акцентира Джеф Уустър, световен шеф " Устойчивост " в подразделението на химическия колос Dow за опаковъчни материали Dow Packaging and Specialty Plastics.

Следващата стъпка

И въпреки всичко смяната се случва. Според изследване на британско-холандския тръст за потребителски артикули Unilever една трета от хората към този момент избират да купуват от марки, за които считат, че са ангажирани със обществени дела или дела в отбрана на околната среда. Впечатляващите 87% от потребителите пък показват, че биха купили артикул, в случай че компанията, която стои зад него, се ангажира с проблем, от чието решение и те самите се интересуват. И назад - 75% от хората не биха дали парите си, в случай че съответната компания пази позиция, с която те самите не са съгласни.

Unilever също е измежду производителите, които гледат в посока по-щадящи околната среда политики. Конгломератът е измежду сътрудниците в обединяването Bioplastic Feedstock Alliance (BFA), което работи с разнообразни компании като Coca-Cola, Danone, Nestle, P&G, Ford Motor, Target и други за по-отговорния асортимент на първични материали, а оттова и за по-отговорното произвеждане на биопластмаси. В групата е и датският производител на детски играчки Lego, който преди седмици разгласи амбициозната си самодейност до 2030 година да размени всички петролно основани пластмаси в производството си с екологични други възможности. Годишно сдружението създава към 75 милиарда елементи, като употребява за задачата 20 разнообразни материала, а първите серии с елементи, създадени от растителен полиетилен, към този момент са в продажба.

Инициативи за по-зелено произвеждане са в ход и в компании като IKEA и Adidas. Преди дни шведският производител на мебели разгласи, че до 2030 година ще премине към потреблението единствено на възобновими и рециклирани материали за продуктите си. Веригата ще постави край и на използването на нерециклирана пластмаса, а до 2020 година ще приключи предлагането на пластмасови артикули за еднократна приложимост в заведенията за хранене и в магазините си. Германският производител на спортни артикули пък има намерение в границите на идващите шест години да премине напълно към рециклиран полиестер във всичките си обувки и облекла. Още през 2016 година Adidas пусна на пазара обувки, направени от рециклирани бутилки, а задачата й е броят на чифтовете, направени от рециклирани материали, да доближи 5 млн. през тази и 11 млн. през идната година. Рециклиран полиестер към този момент употребяват и фешън компании като Patagonia и H&M, а стилният бранд Stella McCartney се ангажира до 2020 година да спре потреблението на нерециклиран найлон в облеклата си.

Преминаването към биопластмаси би означавало използването на правилата на биоикономиката – стопанска система, в която стоките са направени от отговорно създадена биомаса. Биоикономиката е и значителен детайл от така наречен кръгова стопанска система, която се пробва да съчетае икономическия напредък с опазването на околната среда. Според отчет на McKinsey, Фондажия Ellen MacArthur и Световния стопански конгрес използването на правилата на кръговата стопанска система би могло фрапантно да преобрази стопанската система на пластмасите в световен мащаб и да помогне на околната среда. Като в същото време помогне на стопанските системи на света да си спестят загуби за 80 - 120 мрлд. $ годишно - колкото е цената на 95% от материала, употребен за изработката на пластмасови опаковки, които биват изхвърляни след единствено една приложимост. Иновативни " етикети "

Има нещо изключително иронично в това да си купувате органични артикули – които съгласно европейското законодателство би трябвало да са категорично обозначени като такива – и те да са опаковани в пластмаса. Холандската компания Eosta пробва да реши този проблем, като " гравира " етикетите напряко върху храните. Разработеният от сдружението способ за " натурално брандиране " с лазер е тестван през 2016 година от шведската верига магазини ICA, а през 2017 година и от немската група REWE. Технологията е изключително подобаваща за плодове и зеленчуци с по-твърди кори и черупки като киви, авокадо или краставици, само че не е доста положително решение както за по-малки храни като грозде, по този начин и да вземем за пример за цитрусови плодове, чиито кори могат да трансформират цвета си при обработка и по този начин гравираното лого да стане невидимо.