[Shutterstock] Още по темата Подготвени ли са икономиките да посрещнат

...
[Shutterstock] Още по темата Подготвени ли са икономиките да посрещнат
Коментари Харесай

Перспективи пред разрешаване на проблемите, свързани със световната задлъжнялост

[Shutterstock] Още по тематиката
Подготвени ли са стопанските системи да посрещнат нова световна рецесия?

" Световната задлъжнялост – последствия и вероятности " съгласно студентите в националния конкурс на клуб " Финанси "
13 юни 2018
Финансисти: Проблемите на Европа може да се решат с повече интеграция и уголемение

Чужди икономисти и политици приканиха София да употребява мъдро шанса с европредседателството
12 ное 2017 За поредна година клуб " Финанси " към Икономически университет - Варна, организира народен студентски конкурс за есе на икономическа тема. Тази година тематиката, върху която трябваше да разсъждават студентите, беше " Световната задлъжнялост - последствия и вероятности ".

Публикуваме текста на Момчил Асенов - студент в трети курс, компетентност " Финанси ", от Университета за национално и международно стопанство, който е класиран на второ място като победител в петия народен конкурс на към клуб " Финанси ".

Световната задлъжнялост е проблем, достигнал невиждано високи нива. И все пак върху него се подчертава прекомерно малко. Защо този проблем ни визира повече, в сравнение с допускаме? Какви са последствията и вероятностите пред разрешаването му и за какво Хърбърт Хувър е споделил " Блажени са младите, тъй като те ще наследят нашия дълг "?

Световната задлъжнялост е достигнала своя исторически връх с размер от над 233 трилиона $. Най-големите дебитори са нефинансовите институции. След тях се подреждат държавните управления, следвани от финансовите институции като банките и кредитните съюзи. На последно място са семействата.
Нека споменем, че дългът за един стопански индивид е актив за различен. Ако депозираме парични средства в банка, ще получаваме рента по нашия депозит. Но банката ще отдаде нашите средства на друго лице, от което също ще получава рента. Така нашият финансов актив се трансформира в дълг за другото лице. Някой може да намерения: " Щом е по този начин, значи има активи в размер на 233 трилиона $? " Не тъкмо.

Проблемът идва тогава, когато дългът се употребява прекалено и безразсъдно и не се вършат ефикасни проекти за неговото погасяване. Тогава изплащането на лихвите и респективно на самия дълг става невероятно. И къде е казусът? Ами разумният излаз от тази обстановка е длъжникът да изпадне в неплатежоспособност, да банкрутира. Но това ще значи и загуба на средства от страна на кредитора. Никой не печели от обстановката.

Ще отговоря на въпроса за какво несъразмерният дълг не е и актив, като преразказвам изявлението на Джон Пол Гети, основателя на Getty Oil Company, само че ще запазя главния смисъл: Ако дължиш на кредитора 100 $, това е твой проблем. Aко му дължиш 100 милиона $, това е проблем на кредитора.

Трябва да се спомене, че дългът не всеки път е нещо неприятно. Когато се употребява рационално, дългът може да бъде потребен както за кредитора, по този начин и за длъжника.Затова би трябвало да се контролира неговото струпване и да се подсигурява рационалното му ръководство. Звучи елементарно и разумно. Но тогава за какво се намираме в това състояние и какви са аргументите и последствията от рекордните равнища на задлъжнялост?

Нека първо отговорим на въпроса - какво би предиздвикало семействата, фирмите, държавните управления да посегнат към заеми? Отговорът - лихвените проценти. Истината е, че в продължение на дълги години банковият бранш поддържаше ниски равнища на лихвите, с цел да подтиква от ден на ден и повече хора да обръщат взор към заемите. Но рано или късно търсенето отслабва. И когато това стане, понижението на лихвените проценти по заемите не е задоволително да го върне. Домакинства, компании, държавни управления имат задоволително задължения за погашение и нямат интерес към заемане на още средства. Тогава банките имат проблем. От една страна, никой не желае заеми, а, от друга, за хората към този момент не е преференциално да държат парите си на депозити при ниски проценти, по тази причина те стопират да го вършат. Има и още един проблем – банките не могат да понижават към този момент лихвените проценти. Разбира се, те могат да доближат негативни нива, както се случи в страни като Дания и Швеция, само че това е задълбочаване на същия проблем.

При заемането сред обособени страни следим същия проблем - видяхме го при рецесията в Гърция. Заемат се големи средства, с цел да се укрепи стопанската система на страната, само че тези средства не се връщат, което отслабва стопанската система и на кредитора.

И ето някои от последствията - международна задлъжнялост възлизаща на над 300% от световния Брутният вътрешен продукт. Това води до загуба на доверие в икономическите регулатори, неустановеност във валутните единици и към този момент упоменато - намаляване на стопански системи. Имаме също по този начин и надценени активи. Купува се повече поради ниските лихви, което кара цените на активите да се повишават. Но когато действителните цени на активите се върнат хората се оказват в обстановка, в която изплащат безпричинно високи заеми. И разумно заплащанията стопират – наблюдавахме това през 2007-2008 година с ипотечната рецесия в Съединени американски щати.

Нека не подценяваме и психологическия аспект на казуса. Чрез своята политика банките и кредитните институции подтикват популацията да се усеща удобно с концепцията за погашение на дълг. Много хора в днешно време употребяват дълг, с цел да финансират своя живот. Приоритет на хората става притежаването на неща, които не могат да заплатят – и тогава приоритет към този момент не са нещата, а самият дълг. Това става рутина, циничен цикъл и хората привикват да живеят в заем.

Ниският стопански напредък е в основата на задълбочаването на проблемите, свързани със свръхзадлъжнялостта. Особено директно наранени тук са обществените задължения. Проблемът нямаше да е толкоз огромен, в случай че Брутният вътрешен продукт на страните се развиваше със постоянни и уверени темпове, само че това просто не се случва. Отношението държавен дълг/БВП за България е в забележителните граници под 25%, само че страни като Япония и Гърция имат съответствие над границата от 200%.

Нека не забравяме, че задлъжнялостта на страните също по този начин води до ликвидни проблеми за частния бранш. Забавя се неговото действие и респективно неговите облаги, което пък води до закъснение на икономическия напредък. Засяга се корпоративната облага и се основава заплаха от стесняване на секторa. Ако фирмите изпаднат в несъстоятелност и нямат задоволителна ликвидност - това може да докара до банкрут. Фалитът ще се отрази неподходящо на техните кредитори – банките, а в случай че те пострадат, то и обществените предприятия и държавните управления ще пострадат, тъй като няма да има кой да кредитира тях.

Какви са вероятностите пред разрешаването на проблемите свързани със задлъжнялостта?

Първата опция е просто дългът да бъде изплатен. В днешно време обаче за доста стопански сътрудници това е математически невероятно. Например страни, имащи дълг в размер на над 100% от годишния си Брутният вътрешен продукт не могат да имат такива упоритости, не и в близко бъдеще.

Вторият вероятен избор е да се откажем от изплащането на дълга. Да обявим банкрут. Но към този момент споменахме, че това не е в изгода нито за кредитополучателя, нито за кредитора, нито за стопанската система като цяло.
Първите две благоприятни условия попадат в двете крайности на спектъра за разрешаване на проблемите свързани със задлъжнялостта. Или вършим всичко или не вършим нищо. Това не е верният метод. Аз имам вяра, че един проблем, който се е развивал с години, допуска доста време и средства, за неговото разрешаване.
Третият вид е парична емисия от страна на ръководещия емисионен институт в съответната страна. Изненадващо някои биха възприели този вид като елементарно и бързо решение на казуса. Но основите на икономическата доктрина ни учат, че колкото повече има от едно нещо, толкоз по-ниска е неговата стойност. За паричните средства това важи с цялостна сил. И когато парите в стопанската система стартират просто да се появяват без появяването на нови артикули или услуги това разумно ще докара до хиперинфлация.

Видяхме това в в Германия през 1923 година, в Унгария през 1946 година и в Зимбабве през 2008 година Основният проблем? Държавите протягат ръка към печатните преси, когато имат потребност от парични средства. Историята ни учи, че това е вид, който се подхваща, когато налозите не могат да бъдат увеличени, няма вложители, които да влеят свежи пари в стопанската система, а кредиторите са изплашени заради водената от страната политика и не желаят да поемат непотребен риск. Резултатите – обезценяване на националната парична единица, повишаване на артикули и услуги, беднотия на популацията и изцяло задълбочаване на казуса.

Четвъртата опция е да се усилят налозите. Използван прекалено този способ може да има тежки последствия. Високите налози въздействат на частния бранш, като понижават неговата облага и на популацията, като понижават заплатите на служащите. Бизнесът постоянно би трябвало да покачва цените, а това води до растеж в равнището на инфлация.

Също по този начин парите изплащани за налози могат да бъдат употребявани за разгръщане на частния бранш, само че вместо това фирмите са принудени вършат взаимни отстъпки. Това води до намаление на качеството и промени в индустриалната политика. В резултат на високите налози някои компании банкрутират, а други изнасят производството си в страни с по-благоприятна данъчна среда. Това води до загуба на работни места. Също по този начин високите налози слагат в неприятна позиция хората с ипотеки или заеми, които след данъчните промени към този момент срещат компликация в тяхното погашение. Нивото на беднотия, престъпността и корупцията се покачват. Населението е недоволно и се стига до протести, промяна на държавни управления, а в дълготраен проект и до криза.

Петата опция е вземането на заеми. Звучи неуместно да решим казуса със задлъжнялостта, посредством спомагателна задлъжнялост, само че доста стопански сътрудници го вършат. Разбира се, не се цели взимане на заем с цел да се погаси с него различен заем, а да се подкрепи икономическото положение на длъжника, с цел да може той да усъвършенства активността си и да стартира независимо да обслужва своите задължения. Но ако методът не успее, страната е изправена пред още един дълг за погашение дружно с лихвите по него. Съединени американски щати има кредитори в лицето на Китай, Япония, Ирландия, Швейцария, Англия и доста други. И към сегашния миг нейният народен дълг е над 21 милиарда $.

Още повече с този метод се основава и една заблуда. Илюзията, че страната, която отдава заема има по-малко средства, от тази, която го получава. Истинският проблем обаче идва тогава, когато дългът нарасне дотолкоз, че стане мъчно изплащнането единствено на лихвите по самите заеми.

Шестият вид е да се понижат разноските. Домакинствата да вземем за пример да понижат разноските си за артикули разнообразни от тези за първа нужда. Бизнесът да оптимизирa административните си разноски, разноските за продукция, за превоз и други.
Основният проблем, както и на цялата стопанска система, е че живеем в свят на неограничени потребности и лимитирани запаси. Намаляването на разноските е доста значима стъпка, която би трябвало да се предпиреме за разрешаването на казуса със задлъжнялостта.
Основният минус е, че икономическите сътрудници ще изпитат дефицит на средства, от което ще се нарани стопанската система.

Седмият способ е поддържане на постоянен стопански напредък. Това е най-хубавото решение за битка против задлъжнялостта. В международен проект за разбор на задлъжнялостта на една страна се използа съотношението дълг/БВП. Нисък коефициент значи, че страната има постоянна стопанска система и създадените артикули и услуги съумяват да покрият държавните отговорности, без да акумулират спомагателен дълг. За това би трябвало мощна стопанска система, развити пазари, работни места, добра управническа политика и постоянен частен бранш.За частния бранш е значимо поддържането на постоянни равнища на приходите, които да покриват фирмените разноски и непознатия капитал. Подобряване на икономическото положение на семейства, компании и държавни управления е най-сигурният способ за справяне с проблемите със задлъжнялостта.

За разрешаване на проблемите, свързани със международната задлъжнялост, не може да се разчита на едно-единствено решение. Нужни са набор от способи и дейности, с цел да може смяната да стартира. Ако държавните управления поддържат удобен стопански климат в страната, подкрепят фирмите, водят допустима данъчна политика – то
бизнесът ще просперира. Когато бизнесът просперира, ще има работни места, високи заплати и популацията ще бъде предостатъчно и ще подкрепя икономическия напредък. Ще се затвърдят съществуващите пазари и ще се развиват нови такива. Ще се изградят сполучливи партньорски връзки с други стопански системи. Цялата държавна стопанска система ще върви напред, а когато това стане, държавната валута ще бъде по-силна. Всеобщото благосъстояние ще нарасне и няма да има последна нужда от заемане на средства.

Проблемите няма просто да изчезнат след месец, година, даже десетилетие. Но с дребни стъпки, всеки ден, можем решително да вървим към едно по-стабилно и несъмнено бъдеще. Тогава ще завещаем на идните генерации един свят със мощна стопанска система. Тогава в действителност блажени ще са младите, тъй като те ще наследят нашия образец.
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР