[Shutterstock] Още по темата четете тук:Вкусът за занаятчийска бира се

[Shutterstock] Още по тематиката четете тук:

Вкусът за занаятчийска бира се възпитава

Свари си бира вкъщи

Малката гражданска война на крафт бирата
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Още по тематиката
Струва ли си инвестицията в дребна пивоварна

Собствена апаратура излиза по-скъпо и носи повече опасности, само че дава самостоятелност
21 сеп 2018
Бира в лятна нощ

Крафт бирата през лято 2018 година носи тропически аромати. Няколко оферти за свежи нови усети, които към този момент имате опция да опитате в България
20 юли 2018
" Метро България " удвоява типовете бира, които продава

Търговската верига към този момент предлага 400 типа питие от 22 страни
31 май 2018 Крафт бирата в България по оценка на пазара и по данните на Съюза на пивоварите няма и 1% дял в общата консумация, която е 5.6 млн. хектолитра съгласно организация " Митници ". Този дребен дял се разпределя сред няколко локални производители, български марки, които се варят в чужбина, импорт и заведения със лични съоръжения.

Безспорно обаче е едно - продажбите в последните две-три години порастват доста, а представителите на бранша споделят, че това, което първоначално са продавали за месеци, в този момент осъществят за седмици. Това приказва за оживление на пазара и възходящ интерес, без, несъмнено, да подценяваме обстоятелството, че базата за съпоставяне е доста ниска, а оборотите са прекомерно дребни - постоянно десетки или стотици хиляди на година на фона на милионните доходи в промишлената пивоварна промишленост.

" Пазарът в България пораства. Преди няколко години съвсем нямаше дребни пивоварни, нямаше и предложение. Сега към този момент има магазинчета, питейни заведения и пивоварни, които оферират друга бира. Българска или вносна - крафт бирата се търси ", споделя Йордан Ченков от сливенската " Трима и двама ". Както и мнозина други, той стартира като домакински пивововар и последователно с времето надгражда до малко произвеждане. " Продажбите се удвояват всеки месец ", споделя Борислав Минков от Hills, който дружно с Александър Страшилов основава пивоварната в Перущица.

Основни пазари са София и по-големите градове като Пловдив, Варна и Бургас, като последните печелят и от повече туристи. По-дълго пребиваващите експати от корпоративния бранш в страната също имат огромно значение за развиване на бирената просвета. " Интересът е огромен, има осезателен растеж ", споделят и Калоян Коев и Антон Пенчев, притежатели на бар Papa Beer в Бургас, които имат и личен бранд - Beer Bastards. По тяхната преценка сега за към три седмици продават същото количество, каквото първоначално са продавали за шест месеца.

Пий локално

Добрата вест е, че пивоварите към този момент виждат че търсенето се уголемява освен като размер, а и като география. " В началото беше единствено в София. Вече обаче има и в другите по-големи градове. Но даже и в най-малките може да има пивоварни, тъй като съгласно мен бирата би трябвало да се пие локално ", споделя Йордан Чеков от " Трима и двама ". На местни пазари пивоварите могат да предложат бирата си и наливна на доста по-добри цени от междинните - варненските Brothers Brew да вземем за пример продават 90% от наливната си бира във Варна.

На наливно питие с изключение на на бутилки залагат и от " Ромбус ", които имат и ресторант в пивоварната край Пазарджик. А в страната има и няколко бирарии със лични съоръжения, които развиват сполучлив бизнес към този момент няколко години - да вземем за пример Veritas в Бургас, Luc`s в Трявна или Jägerhof в Пловдив.

Вече има и крафт пивовари, които залагат напълно на тази концепция. Например Христо Цочев от " Казан Артизан ", който има нанопивоварна в софийското село Бистрица с 200-литрова варка и се нарежда " в горния завършек на занимание пивоварството ", възнамерява да продава единствено наливна бира и единствено локално в София.

Някои марки, които към този момент имат по-стабилно като размер произвеждане, стартират да навлизат и във веригите. Отдавна по техните лавици е " Гларус ", както и " Диво питие ", а към този момент и пробиват и по-малки пивоварни - " Айляк " да вземем за пример неотдавна продава в " Лидл ", в " Кауфланд " и в " Метро ". Това е опция да се увеличи сензитивно известността на крафт бирата като цяло, от което тя има потребност.

Опасност от зашеметяване

Секторът на крафт бирата става по-конкурентен, само че към момента е много неузрял, което носи и опасности за бързо излизане от него и загуба на клиенти. Например през 2017 година компанията, през която оперира марката " Айляк " - " Фийл гууд брю ко ", намалява приходите и облагата си. Собственикът Георги Христов изясни това с възходящата конкуренция в бранша и с проблеми в снабдяването. Той обаче продължава да обновява асортимента, а от октомври чака да направи и експорт за Англия.

В началото на годината пък част от базата на " Диво питие " изгоря, което също я извади за известно време от пазара и наруши доставките й. " След като индустриалната ни база изгоря, изградихме напълно нова, което лиши време - вложения и нужните разрешителни. Сега работим на половината от потенциала си и чакаме до края на октомври да възстановим цялото си произвеждане ", сподели Александър Герджев, съсобственик на " Диво питие ". Това обаче не ги отхвърля: " Правим нашите четири типа бири плюс производството и на външни марки, като бирата на Капана фест в Пловдив да вземем за пример ", споделя той.

Трудности в бранша има и с достигането до по-високо качество и поддържането му - по всеобщо мнение на представители на пазара, българският крафт има накъде да се развива в това отношение. Тук проблем са към момента лимитираните вложения в съвременно съоръжение.

Размерът на халбите
Според Габриела Стайкова и Стойчо Пампов от " Ромбус " пазарът има капацитет да поеме още най-малко 12-13 български марката

Фотограф: Цветелина Белутова
С максимален потенциал е варненската " Гларус " - 60 тона на месец. По-голяма част от пивоварните са с потенциал до към 10-12 тона месечно - като " Ромбус " да вземем за пример, само че действително създават по-малко, а някои работят и за свои клиенти на партньорски принцип. Пловдивската " Айляк ", която вари в гръцкия Серес, е с произвеждане към 2 тона на месец, при Hills e 4 тона. Повечето от останалите пивовари създават даже по-малки количества и на процедура са нано-пивовари.

Основен проблем за постигане на цялостния потенциал са съдовете за ферментация, където бирата зрее – развой, който може да отнеме и няколко месеца. " Варката може да се прави на денонощен цикъл, само че в случай че няма в какво да ферментира по-късно, бирата няма смисъл. А при някои типове бира ферментацията лишава повече от месец. Затова и сега главните старания на производителите са ориентирани към вложение в съдове за ферментация, които заемат и максимален размер от пространствата ", споделя Стойчо Пампов. Той и приятелката му Габриела Стайкова стоят зад пазарджишката " Ромбус ".

Крафт пивоварите като цяло споделят, че при растящото търсене точно неналичието на потенциал към този момент ги принуждава, даже лимитират и отклоняват поръчки, до момента в който влагат в нови уреди.

Още от същото, апелирам

Това, че крафт промишлеността в България е към момента бебе в съпоставяне със Съединени американски щати и Европа, приказва за капацитет. Наблюденията на Калоян и Антон от Beer Bastards в Бургас са, че в последната година-две в действителност има оживление откъм нови български марки, както и смели опити на нови пивовари. Според тях пазарът още е в нулата, а " в нулата има място за всички ". Смятат, че с времето той ще се развие, тъй че ще на пазара ще останат най-качествените оферти и тези, които успят да разработят добре марките си.

Според Габриела Стайкова пазарът има капацитет да поеме още най-малко 12-13 нови български марката. " Най-големият плюс е да предложиш цялата гама и многообразие, защото има доста усети. Един-два типа не е работещ модел - просто е различен вид позициониране ", споделя тя. Затова и в " Ромбус " се поддържат няколко типа непрекъснато, пускат и други пробно, с цел да покажат, че има и друга бира. В ресторанта им до пивоварната оферират най-малко 6 разнообразни типа.

Оптимист е и Христо Цочев от " Казан Артизан ". " Този пазар е тотално недоразвит и тотално неузрял. Между производителите действителна конкуренция не съществува на пазара - толкоз малко хора са приобщени, че полето за напредък е безкрайно ", споделя той.

По тематиката работиха и Ани Коджаиванова, Мара Георгиева, Тихомира Дончева, Константин Николов