[Shutterstock] Нападението срещу журналиста Слави Ангелов безспорно е отвратителен и

[Shutterstock] Нападението против журналиста Слави Ангелов несъмнено е непоносим и жесток акт. Проблемът обаче е даже по-голям. Слави ще се оправи, ще оздравее и още веднъж ще може да написа. За страдание това, което се случи с него, са претърпели и други сътрудници. Истинският проблем е в това, че концепцията за потреблението на сходни подтиснически способи още веднъж стартира да минава през главите на мутрите. Подобни действия ни връщат с към 30 години обратно в годините, когато правораздаването и сигурността на хората въобще не съществуваха. Юмручното право и бухалките бяха тези, които владееха улиците. И по какъв начин да мислим, че страната ни се е развила към по-добро и подсигурява повече сигурност, в случай че ни се случват същите неща като в ранния постсоц. Затова все по-често си мислим, че живеем в една и съща година, тъй като ни се случват едни и същи неща - и преди, и в този момент. Че можеш да пребиеш някого поради неговото мнение или поради това, че посочва неуместната истина. Или просто тъй като си прави работата. И всичко това е разследване от отхвърли от промени в правоохранителния бранш и прокуратурата.
От позиция на настоящата обстановка в страната това нахлуване е обезпокоителен сигнал. Престъпниците употребяват хвърлянето на целия държавен запас в битката с епидемията от ковид и генерирания от това недостиг на сигурност, с цел да отприщят своята безотговорност. Като по време на футболен мач или протест, когато бандитите вилнеят сред " Люлин " и " Дружба ", до момента в който цялата полиция пази стадиона. Побой над публицист в този момент е същински и сериозен тест дали страната не се е разпаднала от нахлуващата рецесия.
Това, че светът се сблъсква с най-голямата пандемия от един век насам, не значи, че оттатък нея животът не продължава. Не, кървавото посягане върху Слави Ангелов не е казус и това в тази ситуация е най-лошото.

Защото смазването на свободната публицистика е плод на целенасочени дейности от страна на ръководещата партия и присъдружната й прокуратура, подкрепени от обслужващите ги олигарси и техните медии. Всъщност побоят над Слави Ангелов е разумно продължение на наклонността журналистическата специалност да бъде неглижирана и унижавана от властта. Когато наричаш публицистите мисирки и ги третираш просто като " дръжки на микрофони ", няма по какъв начин това обръщение да не стигне и до мутрите. А техният инструментариум е прочут - от металните пръти до убийствата. Защото когато няма правораздаване и ръководство, единствените, които им пречат, са публицистите.
Затова чувството е, че живеем в предишното, тъй като и през днешния ден ни се случват неща, каквито са ни се случвали и тогава.

Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики