[Shutterstock] Марк Клифе, главен икономист на ING Group, в анализ

[Shutterstock] Марк Клифе , основен икономист на ING Group, в разбор за " Проджект синдикейт " Преобладаващите модели към момента не съумяват да се оправят с обстоятелството, че неравенството има значение. Повече от десетилетие след международната финансова рецесия макроикономистите не съумяха да усвоят три съществени урока. Техните модели към момента не съумяват да се оправят с разрушителните промени и с обстоятелството, че неравенството има значение. Икономическите сривове, които претърпяваме, отразяват нещо явно, само че подценявано в преобладаващите модели - че бъдещето е фундаментално нестабилно и не всички опасности могат да бъдат измерими. Трябва да захвърлим зародилата след рецесията концепция, че светът ще навлезе в " нова нормалност ". При дълбоките промени във финансите, технологиите, обществото и политиката е доста по-полезно да мислим за " нова неестественост ", в която стопанските системи се характеризират с действителна или латентна структурна неустойчивост.

Вторият урок от рецесията е, че балансите имат значение. Финансирането на международната стопанска система оставя националните стопански системи уязвими към огромни корекции в цените на активите, които могат да създадат дълга негоден. Макроикономическите модели, които се концентрират върху потоците от доходи и разноски, не са в положение да плануват цените на активите, защото последните отразяват вярването на вложителите за бъдеща възвращаемост и опасности. С други думи, цените на активите са сложни за прогнозиране, тъй като самите те са прогнози.

Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Финансовото пререгулиране след рецесията не е наложително да реши казуса с балансите. Вярно е, че обособени банки станаха по-устойчиви, увеличавайки доста капитала и ликвидните си буфери. Но невижданите парични облекчения и огромните покупки на активи от централните банки насърчиха поемането на риск в цялата икономическа и финансова система по способи, които са по-трудни за следене и прогнозиране.

Нараства единодушието, че казусът не опира единствено до финансовите салда. Въпроси като смяната на климата и опазването на околната среда влязоха в политическите стратегии и макроикономистите би трябвало да се научат по-добре за схващат взаимоотношението сред творби капитал, човешкия капитал и естествения капитал, включващ възобновимите и невъзобновяемите запаси.

И най-после, те би трябвало да признаят, че разпределението има значение. Опитът да се моделира икономическото държание на семействата въз основа на един " внушителен сътрудник " (например характерен консуматор или типична компания - бел. ред.) заличава основни разлики в държанието на хората от другите групи по приходи и благосъстояние.

Фактът, че богатите непропорционално се възползват от глобализацията и новите технологии, да не приказваме за приноса на централните банки за повишаването на акциите и облигациите след 2009 година, може да се окаже пречка за растежа. Задълбочаващото се неравноправие фрапантно понижи поддръжката за обичайните политици в интерес на популисти и националисти, а това от своя страна разяжда политическия консенсус, който поддържа фискалната пристойност, самостоятелната парична политика, свободната търговия и демократичното придвижване на капитала и труда. Глобалната реакция против икономическото и политическото статукво е ориентирана към огромния бизнес. Непосредствено след рецесията гневът беше ориентиран към финансовите институции, само че през днешния ден се е трансформирал в общ песимизъм във връзка с корпоративното държание, а софтуерните колоси са подложени на необикновен надзор поради хипотетичните злоупотреби с потребителски данни и монополната власт.

Тези напрежения не трябва да се преглеждат единствено като възмущение към първите 1% по благосъстояние. Има основни разделения в границите на останалите 99% от позиция на спечелили и губещи от глобализацията. Разделенията сред страните също се ускориха, защото популистите и националистите упрекват чужденците за вътрешните си стопански и обществени проблеми. Промените в споразуменията за световно ръководство могат да нарушат бизнес моделите, да трансформират институционалната рамка и да прибавят нов пласт на неустановеност към икономическите вероятности.

Макроикономическата специалност към момента не се е сблъскала с най-важните уроци от последното десетилетие. А без нов консенсус за това по какъв начин да се ръководи несигурността светът ще е уязвим за нови стопански, обществени и политически шокове. За страдание може да се наложи друга рецесия да ги принуди да научат тези уроци.