[Shutterstock] Изненадващо малко усилие е необходимо, за да накарате европейски

...
[Shutterstock] Изненадващо малко усилие е необходимо, за да накарате европейски
Коментари Харесай

Европа има добри и лоши причини да се стреми към повече деца

[Shutterstock] Изненадващо малко изпитание е належащо, с цел да накарате европейски бюрократ да заприказва за секс. Европейската комисия популяризира разнообразните си стратегии за учебен продан с комикси за младежи, мечтаещи да срещнат привлекателни испански дами и секси французи. Говорители на Европейска комисия се хвалят, че сходни връзки, почнали по време на програмата " Еразъм ", са довели до раждането на 1 млн. бебета. Схемата е " нараснала европейското либидо ", споделя някогашният президент на Европейска комисия Жан-Клод Юнкер. Италианският публицист Умберто Еко разказва този метод на мислене в Европейски Съюз: " Наричам го полова гражданска война - млад каталунец среща белгийско момиче, влюбват се, женят се и те, както и децата им, стават европейци. "

Демографските проблеми се трансформират във значима тематика

Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Сега еврократите си имат ново опрощение да повдигат тематиката за секса - децата, или по-скоро тяхната липса. Демографски спад в Източна Европа води до суматоха измежду водачите й, които обезверено търсят способи да подтикват раждаемостта. По време на срещи на върха държавните ръководители мърморят за ниската раждаемост, както и за велики държавни каузи. Прогнозите са дамите в Европейски Съюз да имат приблизително 1.6 деца, или даже до 1.3 в някои страни.

Това оставя Европа без задоволително деца и тя мъчно ще поддържа популацията си без имиграция. След години недоволства от източните страни в съюза тематиката влезе в стратегическия дневен ред на Европейския съвет за идващите пет години. За пръв път демографските въпроси ще имат собствен обособен комисар в Брюксел, който ще търси способи да улесни живота за фамилиите. Натализмът - политиката, при която страната се пробва да увеличи раждаемостта, се завърна.

Новият натализъм се вижда най-добре в Източна Европа, където статистиките за раждаемостта са се трансформирали в идната огромна фикс концепция. На едно събитие хърватският министър председател се е похвалил, че сънародничките му са основали с 900 повече бебета от миналата година.

От нас схемите, от вас - бебетата

Политиците се надпреварват да оферират великодушни схеми на нови родители. Естония дава 18 месеца заплатен отпуск за родители. Полша заплаща по 500 злоти (около 120 евро) на месец за всяко дете след първото - което значи, че родител на три деца ще " печели " от тях съвсем половин минимална заплата. В Унгария майките на четири деца са освободени от налози върху общия приход до края на живота си, а държавното управление обмисля да разшири мярката и до майки на три деца.

Необходимостта от повече деца е тематика, по която Източна и Западна Европа могат да реализират единодушие. Френските държавни управления постоянно са обсипвали родителите с бонуси - от парични помощи до медали за тези с четири или повече деца. Германия е по-скорошен почитател на концепцията за детски тласъци, като усили разноските за обществени стратегии за родители и държавно спонсорирана грижа за деца през последните две десетилетия. Министърът, който е управлявал тази промяна, е сегашният президент на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен (чийто Twitter профил гордо акцентира, че е майка на седем деца).

В някои връзки веселбата с " бебешката " политика не е нищо ново. Натализмът има дълга, само че не изключително щастлива история в Европа. Римляните са забранявали на бездетни дами над 24 години да носят скъпи метали, до момента в който неженените мъже са плащали ергенски налог. През XVII век във Франция всеки, който се е женел, преди да навърши 20 години, е бил освобождаван от налози, до момента в който навърши 25 години. В интервала сред двете международни войни немските нацисти и италианските фашисти са били най-ентусиазираните наталисти. " Вървете си у дома и кажете на дамите, че се нуждая от раждания, доста раждания ", споделя италианският деспот Бенито Мусолини на женски групи. След войната множеството европейски държавни управления разбираемо заобикалят тематиката.

Наталистките схеми не работят изключително добре. В навечерието на Втората международна война държавни управления с всевъзможни политически уклони, без значение дали са били тоталитарни или демократични, не съумяват да усилят раждаемостта. В същото време laissez-faire методът след войната съответствува с бейби взрива.

" Никой не взема решение да си направи още едно дете за 500 евро ", показва пред The Economist Ричард Тогман, създател на книгата " Национализацията на секса: плодовитост, боязън и власт ", която разказва постоянно тромавите опити на държавните управления да управляват човешкото размножаване. Дори схемите, които работят, като даването на детски грижи за подкрепяне на връщането на родителите на работа, имат непретенциозен резултат по отношение на броя родени деца. Най-често се получава по този начин, че държавни управления раздават пари на хора, които биха имали деца така и така.

Achtung, baby

Страхът играе огромна роля в навлизането на страната назад в спалнята. Демографията е платно, върху което политиците могат да рисуват най-дълбоките си паники. За тези в Западна Европа страхът е стопански. Поради ниския растеж на продуктивността, обществените страни би трябвало да генерират повече млади служащи, с цел да се спонсорира обществената система, която в противоположен случай би се срутила като Понци скица.

По на изток основната паника е към идентичността. Някои националисти се тревожат, че ниската раждаемост дружно с мигрантите от чужбина ще промени същностния образ на нациите им. " Ние дейно ще се съгласяваме на развой, при който европейското население бива сменено ", разгласи унгарският министър председател Виктор Орбан по време на демографска конференция, като по този начин даде публичност на ксенофобски тайни теории. В това отношение Орбан и сходните му наподобяват на евгениците на ранния XX век, които са се тревожели, че висшите раси (т.е. европейците) са обречени.

Субсидиите за увеличение на раждаемостта може и да не водят до повече бебета, само че пък се оказват прелестен метод за пазаруване на гласове. За дясноцентристките държавни управления те са елементарно опрощение за разпределяне на дарове на буржоазните фамилии, които са измежду обичайните им гласоподаватели. За лявоцентристките държавни управления детските помощи са опрощение за разширение на границите на обществената страна.

Подобни дотации могат да имат и по-зловещ детайл. Изцяло законната паника за депопулация може да бъде отвлечена от тези, които желаят да върнат времето обратно и да лишават правата на дамите, счита Нийл Дата от Европейския парламентарен конгрес за полови и репродуктивни права. Активисти за възбрана на абортите получиха видни места на демографска конференция, проведена от Орбан предходната година. Улесняването на дамите да се върнат на работа след раждането не се вписва в концепциите за обичайното семейство, които хора като Орбан проповядват. На повърхността Европейски Съюз е единен, когато става дума за насърчаването на раждаемостта. Тъмни разлики обаче дебнат под повърхността. Еврократите би трябвало да внимават с кого скачат в едно легло.

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР