[Shutterstock] Инвестиции Увеличаване Инвестиции Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

[Shutterstock]
Инвестиции

Увеличаване

Инвестиции

Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Търговия

Увеличаване

Търговия

Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Търговски баланс

Увеличаване

Търговски баланс

Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Част от тематиката Сривът на турската лира
Грешният залог на Ердоган

Не за пръв път сред Анкара и Вашингтон прехвърчат искри, само че чувството е, че този път турският президент не реши добре до каква степен може да стигне

Финансовата стихия на Турция

Турция е пред финансов колапс. Сривът на лирата до рекордно дъно разсъни страхове, че това може да е предвестител на нова рецесия на разрастващите се пазари
Още по тематиката
Финансовата стихия на Турция

Турция е пред финансов колапс. Сривът на лирата до рекордно дъно разсъни страхове, че това може да е предвестител на нова рецесия на разрастващите се пазари
17 авг 2018
Турската Beydemir строи цех за железни палети в Шумен

Предприятието ще проработи следващата година и в него ще бъдат вложени сред 1 и 2 млн. евро
16 авг 2018
Германски мигач от Пловдив

Турската odelo Farba Lighting Group влага 37 млн. евро в цех за автомобилни светлини за немски коли
5 юли 2018
Новите заводи на България

Инвеститорите се насочват към по-малки градове, а в столицата няма стартират забележителен план
29 дек 2017 Турция все по-често участва в известията за нови вложения в България. Затова и за 2017 година южната ни съседка е четвъртият по величина вложител в страната, като пред нея се подреждат само Холандия, Германия и Швейцария, като две от страните са комфортен заслон за всевъзможни планове, в това число и български. Най-големите турски инвестиции в действителност бяха направени в по-далечното минало, само че в този момент с размера си от по 70-80 млн. евро годишно от 2015 година насам и поради останалата суша делът им към този момент доближава 8.5% (виж графиката).

Любимият бранш за Турция тук е промишлеността, а вложителите са както компании със фабрики в няколко страни, по този начин и компании, които избират България за първата си задгранична индустриална база. Най-често обяснението за фабриките е, че България е най-близката страна от Европейския съюз, което дава достъп на турските компании до единния пазар. Фактор са и ниските налози и разноски за труд. Като причина турските вложители показват и постоянния валутен курс тук на фона на обезценяващата се лира. Улеснение идва и от културната непосредственост и лесната връзка поради съществуването на плътно етническо турско население в някои райони на страната. И въпреки никой да не го произнася гласно, напорът в последно време съответствува и с влошаващата се среда в Турция. А това значи, че с надвисналата рецесия ще се форсира, само че поради компликациите на фирмите майки може и да се забави.

Първи бяха колосите

Най-голямата единична турска инвестиция в страната е на Sisecam, която преди повече от 10 години построи фабрики за стъкло в Търговище със 160 млн. $ инвестиция на зелено, а малко по-късно вложи нови над 300 млн. лева в уголемение на производството. В момента групата работи в България посредством три сдружения - " Тракия глас " за плоско стъкло, " Пашабахче " за домакинско и " Шишеджам аутомотив " за автомобилни и обработени стъкла.

Друга забележителна турска инвестиция е на FAF Metal, която през 1999 година приватизира завода за алуминиеви произведения в Шумен и малко по-късно го преименува на " Алкомет ". Оттогава до момента компанията е вложила над 100 млн. евро в предприятието, което създава разнообразни типове листа, фолиа, ленти и профили и държи 20% от европейския пазар на домакинско фолио.

Новите вложители - в Пловдив и Шумен

Най-масови са новите вложения в автомобилния бранш. През септември би трябвало да проработи заводът на Sa-ba за автомобилни светлини край Димитровград, който компанията приготвя от две години и в който инвестицията е 8 млн. лева В началото на юли турското сдружение беше купено от основаната в Съединени американски щати Varroc Lighting Systems, която е част от индийската група Varroc. Със договорката компанията закупи производствата на Sa-ba в Турция и България.

Една от огромните нови вложения е край Пловдив, където от години работи турският производител на въздушни възглавници за камиони и рейсове Aktas. Сега друга компания - odelo Farba Lighting Group, ще вложи 37 млн. евро в цех за автомобилни светлини. Той би трябвало да проработи в края на 2020 година и да доставя съставни елементи на Mercedes и други немски автомобилни производители. Компанията стартира плана с концепцията след това да удвои потенциала и да построи цех за електроника на същото място, както и парк за поддоставчици. Условието това да се случи е да има задоволително работна ръка.

Голямата вълна от нови турски вложения се случва в Североизточна България. Преди две години Akgun Seramik купи завода за плочи в Нови пазар, който доста преди този момент беше съвсем приключен и оборудван, само че не работеше. Сделката стана през търг, проведен от заемодател на някогашния притежател " Керамика Плиска И. П. " и по неофициална информация цената е била към 10 млн. лева В края на 2016 година предприятието стартира да работи, а тази година сдружението разгласи, че възнамерява да усили производството повече от пет пъти, като инсталира ново съоръжение.

Най-много като брой са новите планове в Шумен. Там преди пет години беше основана двустранна търговско-индустриална камара, а значима роля за привличането на турски вложители има мажоритарният притежател на " Алкомет " Фикрет Индже, който живее в България от повече от 20 години и преди беше притежател на локалната пивоварна (сега част от Carlsberg). Такъв нов вложител е производителят на медни кабели Sarkuysan, който преди година купи терен от " Алкомет " и стартира да построява цех там.

Няколко от вложителите в " Индустриален парк Шумен " също са турски. Там към този момент работи производителят на изолационни материали за трансформатори Enpay. Инвестицията е над 13 млн. лева, а формалните поръчки са служащите да са най-малко 130. Това е четвъртата фабрика на компанията в света след индустриалните й мощности в Турция, Словакия и Индия.

Все още тече строителството на завода на Cambro за кухненско и столово съоръжение, а в това време компанията създава в пространства чартърен в града. Според капиталовия документ, който сдружението получи за плана си, вложението ще е близо 16 млн. лева, а наетите - 130.

Турска е и една от най-новите вложения в индустриалния парк. Тя е на компанията Beydemir, която създава стоманени палети и помощно съоръжение за автомобилната промишленост. Покупката на земята беше завършена преди седмици и строителството следва, а инвестицията ще е сред 1 и 2 млн. евро. Производството се чака да стартира следващата година, а главният пазар на продукцията ще е европейският.

Тук и все по-големи

Много от по-рано пристигналите турски вложители пък уголемяват производството си. Наскоро тригодишен план за към 100 млн. евро разгласи производителят на фурнир и дървесни плочи Kastamonu, който има дружество в село Горно Сахране, община Павел баня. Очаква се това да обезпечи още 1200 работни места към сегашните близо 300 във фабриката.

Допълнителни мощности построяват и производителите на автомобилни съставни елементи. Те са и едни от най-големите работодатели. Четвърти цех край Кърджали и ново дружество в Крумовград строи компанията Teklas, която прави авточасти от каучук, пластмаса и метал. С новите планове заетите в сдружението ще станат близо 2500 души.

Два завода край Стара Загора и близо 1100 служащи към този момент има и производителят на каучукови уплътнения за коли Standard Profil, който работи в страната от 2006 година Рисковете за износа

България може да усети по-силно отрицателните резултати от обезценяващата се лира през експортьорите за Турция. Те са по две линии. Първата е увеличаващ се риск от закъснение на заплащанията от страна на турските компании към българските им сътрудници. Втората - по-малко поръчки поради поскъпващото евро, увеличаващата се инфлация и забавящия се напредък в южната ни съседка. Турция е четвъртият по величина търговски сътрудник на България по данни на Национален статистически институт към май тази година. България продава главно железни сплави, авточасти, горива и стъкло. Интересен факт е, че страната ни е страната от Европейски Съюз с най-голяма експортна взаимозависимост от Турция – 23% от общия износ на България отвън Европейски Съюз е към ръководената от Ердоган страна. До предходната година комерсиалното салдо на България с Турция е било позитивно, само че към полугодието на 2018 година то минава на негативна територия. Минусът може да се резервира, поради че стоките в южната ни съседка стават по-евтини поради обезценената лира и турският импорт може да се усили.Имотно оживление

Като резултат от политическата и икономическата неустановеност в Турция може да се пояснява и известно раздвижване в имотните покупко-продажби в пограничните райони и изключително в Кърджали. Според осведомени с пазара тази интензивност идва най-много около българските изселници в Турция, които, откакто се пенсионират, се връщат тук, защото ниските цени им разрешават да поддържат по-висок витален стандарт с релативно по-високите пенсионни приходи. Другият главен движещ фактор е миграцията на хора от селата към града. Доказателство за това е по-голямото търсене на жилища в регионалния център. То е довело до цени от порядъка 350-400 евро на кв.м в кварталите и до 500 евро на кв.м ново строителство в центъра на Кърджали. Старите панелни блокове вървят по 300 евро на квадратен метър за парцели в положително положение. Най-търсени са двустайни жилища с величина до 70 квадрата, разясняват брокери.

До тези ценови нива се е стигнало последователно в последните пет години и не се следи някакъв по-осезаем пик през последните месеци. Все отново Кърджалийският заможен указател демонстрира нарастване в броя на подписаните покупко-продажби - от 145 продажби през юни до 204 през юли. Само за първите две седмици на август покупко-продажбите са 79, с което от 1 юни до 15 август в Кърджали са продадени 428 парцела. Любопитно е обаче, че сега в града има взрив на новозапочнатите жилищни здания. Строителният бизнесмен Георги Пройков, който е задвижил няколко плана, споделя, че в града е мъчно да се намерят свободни имоти. Неговото пояснение за търсенето на парцели е обвързвано с ниските лихви по ипотечните заеми и многото кърджалийски гастарбайтери, които работят в Гърция, Германия или Испания и изпращат средства на околните си за ремонт и поддръжка на жилищата им.