![[Shutterstock] Да се върнем в 2007 г. Хора наперено се](https://www.capital.bg/shimg/zx620y323c_4035401.jpg)
Бизнесът и следващата рецесия
[Shutterstock] Да се върнем в 2007 година Хора наперено се хвалят със собствеността на първо потомство iPhone. Netflix изпраща DVD дискове по пощата на клиенти, които нямат времето да се отбият до локалния Blockbuster. Най-големите компании в света са мастодонти от остарялата стопанска система като General Electric и Royal Dutch Shell. Myspace господства онлайн пространството. Тази видимо далечна епоха бе времето, когато Америка, а по-късно и Европа и останалата част от богатия свят изпаднаха в криза. От тогава насам методът, по който хората купуват артикули, забавляват се, пътуват и теглят заеми се промени и в някои случаи даже провокира революционни промени поради една могъща група от международни софтуерни колоси.
" Композицията на стопанската система се промени след 2007 година, а това значи, че ще се трансформират и рецесиите ", споделя Дъглас Елиът от консултантската организация Oliver Wyman. Важно е да се разбере каква ще е тежестта на идната криза, тъй като такава идва рано или късно. Предишните рецесии бяха скъпи. Според изчисленията на The Economist при последното стесняване на стопанската система 11 млн. души в развитите стопански системи са изгубили работните си места, а облагата на огромните листнати компании в Европа и Съединени американски щати се е свила със надлежно 51% и 30%. Фондовите тържища постоянно понасят сериозен удар, когато кривата се обърне.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Рецесиите имат значение за държавни управления и централни банки, които би трябвало да измислят метод да отговорят, както и за компании и инвестититори, тъй като икономическото закъснение отделя житото от плявата. При последните три рецесии акциите на най-скъпата една четвърт от американските компании във всеки от десетте бранша се подвигнаха с 6% приблизително, а тези на най-долната четвърт се свиха с 44%.
В някои значими случаи корпоративният свят наподобява сходно на 2007 година Американските компании печелят най-вече, с корпоративни облаги приблизително към 8.5% от Брутният вътрешен продукт на страната, и доста от промишленостите са мощно съсредоточени. В Европа рентабилността и концентрацията остават по-ниски. През 2007 година западните компании останаха глобализирани макар комерсиалната война. Големите обществени компании в Съединени американски щати вършат 31% от продажбите отвън домашния си пазар, до момента в който при европейските компании този % е 53.
Новата действителност
Но и доста неща са се трансформирали. Първо, цифровият свят е доста по-доминантен. Икономическото възкръсване докара до възхода на световните софтуерни колоси, които трансформират търговията на дребно, таксиметровия бранш, хотелиерството и доста други бизнеси. Примерът на софтуерните компании докара до промени и в нетехнологичните, които към този момент имат по-малко материални активи. Мениджърите минаха от това да харчат за пазаруването на сървъри до това да ги взимат чартърен през облака. Втората смяна е, че шефовете имат по-малко благоприятни условия да понижават разноските. Третата е, че някои компании натрупаха дълг и усъвършенстваха " счетоводната козметика ". Икономистът Джон Кенет Гълбрайт го назовава " гуляй ": от ден на ден пари, които никой не знае, че липсват. Така фирмите имат опцията да се забавят с отписването на неприятни вложения или придобивания.
Да стартираме с първата смяна - развиването на цифровите технологии. Най-видимата разлика е в природата на най-големите компании. Седем от десетте най-скъпи сдружения в света сега са софтуерни, по отношение на две през 2010 година Американската петица - Alphabet, Apple, Amazon, Фейсбук и Microsoft, дават отговор за 13% от облагата на всички компании в S&P500 с прогноза да доближат 20% в идващите пет години. Около 5% от чиновниците в S&P500 идват от тях. Те са и най-големите американски вложители: единствено предходната година са налели 189 милиарда $ в стопанската система, в това число и в разработки, или 17% от всички вложения от огромните обществени компании.
Следователно по какъв начин софтуерните колоси се оправят в изискванията на криза е от особена значимост. Инвеститорите може да считат тези компании за непробиваеми, само че те разчитат на циклични доходи, в това число от реклама, потребителски разноски, вложения в IT решения от бизнеса и други - всички те се въздействат от стопански настроения отпреди цифровата епоха. Новите бизнес модели може да се окажат по-малко уязвими. Дали потребителите на Фейсбук ще прекарват повече време онлайн, в случай че изгубят работата си? Или може би рекламодателите ще понижат разноските си за телевизия, вестници и билбордове, преди да насочат ножа към цифровите разноски.
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Но съществуват доказателства и че болката може да е по-остра. При свиванията през 2000 - 2002 година и 2007 - 2008 година растежът на приходите на Amazon и Microsoft се забави доста. Продажбите на смарт телефони към този момент се забавиха. Рецесията може да значи потребителите да употребяват устройствата си по-дълго време, вместо незабавно да ги сменят за най-новите модели. Чувство за сигурност идва от кешовите ресурси на софтуерните колоси. Петте най-големи имат общо 270 милиарда $ между тях.
Настрана от първенците има и кандидати. Airbnb и Uber откриха нов метод да свързват купувачи с продавачи. Финансови иноватори като LeindingClub и SoFi сътвориха милиони заеми посредством свързването на хора, които имат потребност от пари, с такива, които имат в остатък. Абонаментните модели порастват и към този момент включват всичко: от храна до козметика. За доста от тях това ще бъде първото стесняване на стопанската система. За някои ще бъде и последното.
Не всички ще бъдат ударени толкоз мощно, колкото чакат. Рецесията в Бразилия през 2015 - 2016 година смъкна търсенето на Uber, само че високата безработица означаваше и повече водачи на пазара, което смъкна разноските и подвигна качеството. Подобно стесняване може да помогне и на Airbnb, която ще открадне пазарен дял от хотели, тъй като повече хора може да дават дома си чартърен в търсене на още приходи. Кризата може да не се отрази толкоз на софтуерните компании, едвам форсира края на " остарялата " недигитална стопанска система.
Технологичните компании, които наподобяват най-уязвими, са тези, които оферират " микролукс ": разноски, които потребителите бързо ще понижат. Очаквайте Deliveroo (доставка на храна), Bird (електрически скутери) и Peloton (колела за тренировки на абонамент) да усетят компликации. Тези с огромни закрепени разноски ще бъдат изключително тежко ударени, когато търсенето се свие. WeWork, софтуерно ориентирана имотна компания, би трябвало да изплати 47 милиарда $ наеми в идващите 15 години. Подобен вид компании може и да не съумеят да се свият. " Ако си 30-годишен създател на софтуерна компания, който в никакъв случай не е минавал през криза, си мислиш, че растежът е безконечен. Намаляването на разноските не е част от проекта ", споделя Том Холанд от Bain.
Макар и да не е част от веруюто на Силициевата котловина, всеобщото стесняване на разноски постоянно е било част от учебника на фирмите отвън софтуерната промишленост в моментите, когато стопанската система усети пречки. При последната криза разноските за труд на американските компании се свиха със 7% поради съкращения и понижаване на заплати.
Играта на строги икономии
Полето за маневри към този момент е по-ограничено. В някои случаи това е по този начин, тъй като структурата на разноските сe е трансформирала. Над 200 милиарда $ от корпоративните вложения в IT на година да вземем за пример са се трансферирали към снабдители на облачни услуги като AWS и Microsoft. Разходите, които преди се правеха вкупом (за огромен сървър един път на десетилетие), в този момент се вършат на тримесечие за софтуерни услуги. Което може да помогне. Ако някоя компания има проблеми, може по-лесно да заплати сметката си за облачните услуги, в сравнение с да разпродава непотребен хардуер. Но компаниите губят еластичност да пестят пари, като забавят финансовите разноски.
В същото време общественият подтекст се измести. През 2019 година ръководителите на 181 от най-големите компании в Съединени американски щати обявиха, че имат " главен ангажимент " освен към притежатели, само че и към своите клиенти, чиновници, снабдители и общности. Извън прожекторите доста основни изпълнителни шефове смятат сходен тип заявления за украсителен детайл. Това обаче ще бъде тествано в изискванията на спадаща стопанска система, защото съкращенията и аутсорсингът към чужбина ще бъдат подложени на сериозна политическа рецензия.
" Не искаш да бъдеш онази компания, която уволнява, изключително в случай че продължава да е печеливша ", споделя европейски началник. " Това ще бъде по-скоро краен вид. Може да се наложи да пострадаме малко повече, преди да обявим съкращения. "
Окончателната смяна е, че дългият интервал без стопански спад е насърчил неприятните привички, което значи, че някои компании са прекомерно задлъжнели или крият неприятни секрети. Такива проблеми нормално се виждат, откакто към този момент е прекомерно късно да бъдат решени.
Азиатската рецесия от 1997 година се характеризира със съществени проблеми на валутните пазари, през 2000 - 2001 година се спука дотком балонът и гръмнаха измамите в Enron и WorldCom, а през 2007 - 2009 година банките, построени върху глинени основи, се срутиха.
Предсказването на такива сривове е мъчно, само че има някои общи предупредителни сигнали. След дълъг интервал на сливания и придобивания позитивната известност (разликата сред това, което купувачът заплаща за дадена компания и нейната балансова стойност) е на рекордно високите 3.6 трлн. $ за фирмите от показателя S&P 500. Това може да демонстрира проблеми. През 2000 - 2001 година и 2007 - 2009 година компаниите направиха големи отписвания по този индикатор, до момента в който признаваха за неточни покупко-продажби.
В Америка 97% от фирмите в показателя S&P 500 през 2017 година са показали най-малко един индикатор по метод, който не е в сходство с общоприетите счетоводни правила GAAP, по отношение на 76% преди последния стопански спад съгласно консултантската компания Audit Analytics. Броят на огромните американски групи, споменаващи " корекции " на облагата в своите доклади, се е удвоил спрямо последната криза.
Над 60% от американските сливания и придобивания бяха финансирани предходната година със заеми, които включват така наречен добавки (разходи, които се прибавят назад към печалбата), бързо възходящ счетоводен феномен. Те разрешават на купувачите да подценяват нежеланите разноски - да вземем за пример, като одобряват, че при сливането комбинираните разноски ще намалеят. Документите за заем се изготвят, като се употребява поправената облага за основа.
Често губещите са компании с прекомерно огромен дълг. Ако рецесията е провокирана от повишение на лихвените проценти, тези компании търпят вреди директно преди началото на икономическия спад и още веднъж,след като той е в разгара си, защото продажбите се свиват и фирмите се борят да платят лихвите по заемите или да рефинансират заемите. От 2007 година общият корпоративен дълг се усилва. В Европа корпоративният дълг на небанковия бранш в този момент възлиза на близо 110% от Брутният вътрешен продукт спрямо под 90% през 2007 година В Америка предприятията взимат повече заеми от семействата за първи път от 1991 година насам.
Голяма част от парите са отишли в компании с надалеч по-малка дарба да изплащат настоящите си задължения, камо ли, когато настъпи криза. В развитите страни една на осем огромни компании осъществя прекомерно дребна облага, с цел да заплати лихвата по заемите си, да не приказваме за главницата. Това е по-лош резултат спрямо една на 14 през 2007 година съгласно Банката за интернационалните разплащания. Наполовина по-лека криза от тази през 2009 година ще докара до корпоративен дълг от 19 трлн. $, съвсем 40% от общия, в ръцете на такива затруднени компании съгласно Международния валутен фонд. Бившият ръководител на Федералния запас Джанет Йелън предизвести, че " в случай че имаме спад на стопанската система, доста компании ще банкрутират. Това евентуално ще утежни спада. "
Оптимистите настояват, че структурата на дълга е станала по-гъвкава. Банките са в по-добра форма с помощта на новите (макар и значително непроверени) регулации, признати след 2008 година, и по тази причина би трябвало да могат да продължат да отпускат заеми, в случай че стопанската система забуксува. Предприятията са съумели да обезпечат заеми при по-изгодни условия, да вземем за пример, в случай че убедят банките, че могат да върнат парите. В Америка фирмите в този момент заемат средства от ден на ден от кредитори отвън банковата система като богати семейства или пенсионните фондове. Според някои специалисти те могат бързо да се обединят и да оказват помощ на бизнеса да се възвърне. Най-добре е обаче сходни изказвания да се одобряват с доза подозрение. Минипаниката в края на 2018 година докара до спад в цените на доста принадлежности за частен дълг, което допуска, че системата е нестабилна.
Печеливши и губещи
Кои ще са печелившите? При всяка криза има такива. Уорън Бъфет закупи активи на ниски цени през 2007 - 2009 година, до момента в който JPMorgan Chase затвърди мястото си като водеща банка в Америка, до момента в който финансовият бранш се възстановяваше. Компаниите, които процъфтяват по време на криза, нормално имат ясна цел и финансови благоприятни условия да продължат да влагат и да порастват, до момента в който другите се отдръпват, споделя Мартин Рийвс от BCG Henderson Institute.
Това е тест за мениджмънта, само че също по този начин изисква постоянни счетоводни салда: 15% от фирмите в показателя S&P 500 имат повече средства в брой от насъбраните задължения, в това число Apple и Monster Beverage. Инвеститорите с пари гледат и чакат. Индустрията за дялови вложения разполага с към 2 трлн. $ в брой, а Уорън Бъфет - със 128 милиарда $.
При настъпването на криза ще пострадат фирмите, които са разчитали единствено на ниските лихви. Продажбата, преструктурирането или закриването на тези компании ще докара до стопански загуби и безработица. Ще последват доста обвинявания, само че по-късно ще отшумят. След време по-производителните предприятия, които оцелеят, ще открият способи да влагат печелившо. Това ще докара до нови работни места, по-късно стопански напредък - и цикълът ще стартира изначало.
2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
" Композицията на стопанската система се промени след 2007 година, а това значи, че ще се трансформират и рецесиите ", споделя Дъглас Елиът от консултантската организация Oliver Wyman. Важно е да се разбере каква ще е тежестта на идната криза, тъй като такава идва рано или късно. Предишните рецесии бяха скъпи. Според изчисленията на The Economist при последното стесняване на стопанската система 11 млн. души в развитите стопански системи са изгубили работните си места, а облагата на огромните листнати компании в Европа и Съединени американски щати се е свила със надлежно 51% и 30%. Фондовите тържища постоянно понасят сериозен удар, когато кривата се обърне.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Рецесиите имат значение за държавни управления и централни банки, които би трябвало да измислят метод да отговорят, както и за компании и инвестититори, тъй като икономическото закъснение отделя житото от плявата. При последните три рецесии акциите на най-скъпата една четвърт от американските компании във всеки от десетте бранша се подвигнаха с 6% приблизително, а тези на най-долната четвърт се свиха с 44%.
В някои значими случаи корпоративният свят наподобява сходно на 2007 година Американските компании печелят най-вече, с корпоративни облаги приблизително към 8.5% от Брутният вътрешен продукт на страната, и доста от промишленостите са мощно съсредоточени. В Европа рентабилността и концентрацията остават по-ниски. През 2007 година западните компании останаха глобализирани макар комерсиалната война. Големите обществени компании в Съединени американски щати вършат 31% от продажбите отвън домашния си пазар, до момента в който при европейските компании този % е 53.
Новата действителност
Но и доста неща са се трансформирали. Първо, цифровият свят е доста по-доминантен. Икономическото възкръсване докара до възхода на световните софтуерни колоси, които трансформират търговията на дребно, таксиметровия бранш, хотелиерството и доста други бизнеси. Примерът на софтуерните компании докара до промени и в нетехнологичните, които към този момент имат по-малко материални активи. Мениджърите минаха от това да харчат за пазаруването на сървъри до това да ги взимат чартърен през облака. Втората смяна е, че шефовете имат по-малко благоприятни условия да понижават разноските. Третата е, че някои компании натрупаха дълг и усъвършенстваха " счетоводната козметика ". Икономистът Джон Кенет Гълбрайт го назовава " гуляй ": от ден на ден пари, които никой не знае, че липсват. Така фирмите имат опцията да се забавят с отписването на неприятни вложения или придобивания.
Да стартираме с първата смяна - развиването на цифровите технологии. Най-видимата разлика е в природата на най-големите компании. Седем от десетте най-скъпи сдружения в света сега са софтуерни, по отношение на две през 2010 година Американската петица - Alphabet, Apple, Amazon, Фейсбук и Microsoft, дават отговор за 13% от облагата на всички компании в S&P500 с прогноза да доближат 20% в идващите пет години. Около 5% от чиновниците в S&P500 идват от тях. Те са и най-големите американски вложители: единствено предходната година са налели 189 милиарда $ в стопанската система, в това число и в разработки, или 17% от всички вложения от огромните обществени компании.
Следователно по какъв начин софтуерните колоси се оправят в изискванията на криза е от особена значимост. Инвеститорите може да считат тези компании за непробиваеми, само че те разчитат на циклични доходи, в това число от реклама, потребителски разноски, вложения в IT решения от бизнеса и други - всички те се въздействат от стопански настроения отпреди цифровата епоха. Новите бизнес модели може да се окажат по-малко уязвими. Дали потребителите на Фейсбук ще прекарват повече време онлайн, в случай че изгубят работата си? Или може би рекламодателите ще понижат разноските си за телевизия, вестници и билбордове, преди да насочат ножа към цифровите разноски.
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Но съществуват доказателства и че болката може да е по-остра. При свиванията през 2000 - 2002 година и 2007 - 2008 година растежът на приходите на Amazon и Microsoft се забави доста. Продажбите на смарт телефони към този момент се забавиха. Рецесията може да значи потребителите да употребяват устройствата си по-дълго време, вместо незабавно да ги сменят за най-новите модели. Чувство за сигурност идва от кешовите ресурси на софтуерните колоси. Петте най-големи имат общо 270 милиарда $ между тях.
Настрана от първенците има и кандидати. Airbnb и Uber откриха нов метод да свързват купувачи с продавачи. Финансови иноватори като LeindingClub и SoFi сътвориха милиони заеми посредством свързването на хора, които имат потребност от пари, с такива, които имат в остатък. Абонаментните модели порастват и към този момент включват всичко: от храна до козметика. За доста от тях това ще бъде първото стесняване на стопанската система. За някои ще бъде и последното.
Не всички ще бъдат ударени толкоз мощно, колкото чакат. Рецесията в Бразилия през 2015 - 2016 година смъкна търсенето на Uber, само че високата безработица означаваше и повече водачи на пазара, което смъкна разноските и подвигна качеството. Подобно стесняване може да помогне и на Airbnb, която ще открадне пазарен дял от хотели, тъй като повече хора може да дават дома си чартърен в търсене на още приходи. Кризата може да не се отрази толкоз на софтуерните компании, едвам форсира края на " остарялата " недигитална стопанска система.
Технологичните компании, които наподобяват най-уязвими, са тези, които оферират " микролукс ": разноски, които потребителите бързо ще понижат. Очаквайте Deliveroo (доставка на храна), Bird (електрически скутери) и Peloton (колела за тренировки на абонамент) да усетят компликации. Тези с огромни закрепени разноски ще бъдат изключително тежко ударени, когато търсенето се свие. WeWork, софтуерно ориентирана имотна компания, би трябвало да изплати 47 милиарда $ наеми в идващите 15 години. Подобен вид компании може и да не съумеят да се свият. " Ако си 30-годишен създател на софтуерна компания, който в никакъв случай не е минавал през криза, си мислиш, че растежът е безконечен. Намаляването на разноските не е част от проекта ", споделя Том Холанд от Bain.
Макар и да не е част от веруюто на Силициевата котловина, всеобщото стесняване на разноски постоянно е било част от учебника на фирмите отвън софтуерната промишленост в моментите, когато стопанската система усети пречки. При последната криза разноските за труд на американските компании се свиха със 7% поради съкращения и понижаване на заплати.
Играта на строги икономии
Полето за маневри към този момент е по-ограничено. В някои случаи това е по този начин, тъй като структурата на разноските сe е трансформирала. Над 200 милиарда $ от корпоративните вложения в IT на година да вземем за пример са се трансферирали към снабдители на облачни услуги като AWS и Microsoft. Разходите, които преди се правеха вкупом (за огромен сървър един път на десетилетие), в този момент се вършат на тримесечие за софтуерни услуги. Което може да помогне. Ако някоя компания има проблеми, може по-лесно да заплати сметката си за облачните услуги, в сравнение с да разпродава непотребен хардуер. Но компаниите губят еластичност да пестят пари, като забавят финансовите разноски.
В същото време общественият подтекст се измести. През 2019 година ръководителите на 181 от най-големите компании в Съединени американски щати обявиха, че имат " главен ангажимент " освен към притежатели, само че и към своите клиенти, чиновници, снабдители и общности. Извън прожекторите доста основни изпълнителни шефове смятат сходен тип заявления за украсителен детайл. Това обаче ще бъде тествано в изискванията на спадаща стопанска система, защото съкращенията и аутсорсингът към чужбина ще бъдат подложени на сериозна политическа рецензия.
" Не искаш да бъдеш онази компания, която уволнява, изключително в случай че продължава да е печеливша ", споделя европейски началник. " Това ще бъде по-скоро краен вид. Може да се наложи да пострадаме малко повече, преди да обявим съкращения. "
Окончателната смяна е, че дългият интервал без стопански спад е насърчил неприятните привички, което значи, че някои компании са прекомерно задлъжнели или крият неприятни секрети. Такива проблеми нормално се виждат, откакто към този момент е прекомерно късно да бъдат решени.
Азиатската рецесия от 1997 година се характеризира със съществени проблеми на валутните пазари, през 2000 - 2001 година се спука дотком балонът и гръмнаха измамите в Enron и WorldCom, а през 2007 - 2009 година банките, построени върху глинени основи, се срутиха.
Предсказването на такива сривове е мъчно, само че има някои общи предупредителни сигнали. След дълъг интервал на сливания и придобивания позитивната известност (разликата сред това, което купувачът заплаща за дадена компания и нейната балансова стойност) е на рекордно високите 3.6 трлн. $ за фирмите от показателя S&P 500. Това може да демонстрира проблеми. През 2000 - 2001 година и 2007 - 2009 година компаниите направиха големи отписвания по този индикатор, до момента в който признаваха за неточни покупко-продажби.
В Америка 97% от фирмите в показателя S&P 500 през 2017 година са показали най-малко един индикатор по метод, който не е в сходство с общоприетите счетоводни правила GAAP, по отношение на 76% преди последния стопански спад съгласно консултантската компания Audit Analytics. Броят на огромните американски групи, споменаващи " корекции " на облагата в своите доклади, се е удвоил спрямо последната криза.
Над 60% от американските сливания и придобивания бяха финансирани предходната година със заеми, които включват така наречен добавки (разходи, които се прибавят назад към печалбата), бързо възходящ счетоводен феномен. Те разрешават на купувачите да подценяват нежеланите разноски - да вземем за пример, като одобряват, че при сливането комбинираните разноски ще намалеят. Документите за заем се изготвят, като се употребява поправената облага за основа.
Често губещите са компании с прекомерно огромен дълг. Ако рецесията е провокирана от повишение на лихвените проценти, тези компании търпят вреди директно преди началото на икономическия спад и още веднъж,след като той е в разгара си, защото продажбите се свиват и фирмите се борят да платят лихвите по заемите или да рефинансират заемите. От 2007 година общият корпоративен дълг се усилва. В Европа корпоративният дълг на небанковия бранш в този момент възлиза на близо 110% от Брутният вътрешен продукт спрямо под 90% през 2007 година В Америка предприятията взимат повече заеми от семействата за първи път от 1991 година насам.
Голяма част от парите са отишли в компании с надалеч по-малка дарба да изплащат настоящите си задължения, камо ли, когато настъпи криза. В развитите страни една на осем огромни компании осъществя прекомерно дребна облага, с цел да заплати лихвата по заемите си, да не приказваме за главницата. Това е по-лош резултат спрямо една на 14 през 2007 година съгласно Банката за интернационалните разплащания. Наполовина по-лека криза от тази през 2009 година ще докара до корпоративен дълг от 19 трлн. $, съвсем 40% от общия, в ръцете на такива затруднени компании съгласно Международния валутен фонд. Бившият ръководител на Федералния запас Джанет Йелън предизвести, че " в случай че имаме спад на стопанската система, доста компании ще банкрутират. Това евентуално ще утежни спада. "
Оптимистите настояват, че структурата на дълга е станала по-гъвкава. Банките са в по-добра форма с помощта на новите (макар и значително непроверени) регулации, признати след 2008 година, и по тази причина би трябвало да могат да продължат да отпускат заеми, в случай че стопанската система забуксува. Предприятията са съумели да обезпечат заеми при по-изгодни условия, да вземем за пример, в случай че убедят банките, че могат да върнат парите. В Америка фирмите в този момент заемат средства от ден на ден от кредитори отвън банковата система като богати семейства или пенсионните фондове. Според някои специалисти те могат бързо да се обединят и да оказват помощ на бизнеса да се възвърне. Най-добре е обаче сходни изказвания да се одобряват с доза подозрение. Минипаниката в края на 2018 година докара до спад в цените на доста принадлежности за частен дълг, което допуска, че системата е нестабилна.
Печеливши и губещи
Кои ще са печелившите? При всяка криза има такива. Уорън Бъфет закупи активи на ниски цени през 2007 - 2009 година, до момента в който JPMorgan Chase затвърди мястото си като водеща банка в Америка, до момента в който финансовият бранш се възстановяваше. Компаниите, които процъфтяват по време на криза, нормално имат ясна цел и финансови благоприятни условия да продължат да влагат и да порастват, до момента в който другите се отдръпват, споделя Мартин Рийвс от BCG Henderson Institute.
Това е тест за мениджмънта, само че също по този начин изисква постоянни счетоводни салда: 15% от фирмите в показателя S&P 500 имат повече средства в брой от насъбраните задължения, в това число Apple и Monster Beverage. Инвеститорите с пари гледат и чакат. Индустрията за дялови вложения разполага с към 2 трлн. $ в брой, а Уорън Бъфет - със 128 милиарда $.
При настъпването на криза ще пострадат фирмите, които са разчитали единствено на ниските лихви. Продажбата, преструктурирането или закриването на тези компании ще докара до стопански загуби и безработица. Ще последват доста обвинявания, само че по-късно ще отшумят. След време по-производителните предприятия, които оцелеят, ще открият способи да влагат печелившо. Това ще докара до нови работни места, по-късно стопански напредък - и цикълът ще стартира изначало.
2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ