[Shutterstock] Автори:Павлин Стоянов, адвокат в Делойт ЛигълХристо Милушев, адвокат в

[Shutterstock] Автори:
Павлин Стоянов, юрист в " Делойт Лигъл "
Христо Милушев, юрист в " Делойт Лигъл "
Боянка Спасова, управител ръководство на риска в " Делойт "
Аглика Георгиева, асоцииран специалист по околна среда в " Делойт "
В Съединени американски щати са заведени любопитни каузи против световна компания (Exxon Mobil) поради това, че специалистите й може би са знаели още през 70-те години какво следва за климата на Земята. Светът като че ли е все по-разделен в отношението си към тематиката за имението на климата. На 2 декември новата Европейска комисия разгласи " Европейската зелена договорка " като собствен първи приоритет. Европейският съюз декларира предпочитание да сложи още по-амбициозни цели от Парижкото съглашение, а Европейската капиталова банка разгласи желание да спре финансиране на въглищни планове и някои газови.

Същевременно Китай удостовери планове за нови енергийни мощности на въглища с общ потенциал 148 GW (горе-долу колкото са понастоящем мощностите в ЕС). От другата страна на глобуса президентът на Съединени американски щати обмисля отдръпване от Парижкото съглашение в името на мощна национална стопанска система.

Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Множество хора по света се афишират срещу петролните артикули. Същевременно нефтените компании виждат себе си и своята софтуерна и икономическа сила и знания като носители и гаранти на смяната.
В този подтекст щатът Масачузетс повдигна официално обвиняване против една от най-големите обществено търгувани енергийни компании в света за това, че нейните специалисти са знаели за идните климатичните промени и не са уведомили уместно своите вложители през годините. На 24 октомври основният прокурор на Масачузетс Моура Хейли внесе иск за вреди от името на жителите на щата.

Обвинение в две елементи

Формално видяно, делото не визира директно климатичните промени и ролята на енергийната промишленост в този развой. В първата част на обвиняването се твърди, че в продължение на десетилетия компанията е въвеждала в подвеждане своите вложители, като съзнателно е прикривала основни обстоятелства по отношение на следените трендове в изменението на околната среда. Наред с това съгласно Хейли енергийният колос ползва същите практики, с цел да скрие ролята на своите артикули в интензификацията на климатични опасности. Твърди се, че дейностите на компанията непозволено са повлияли на вложителите да купуват, продават, задържат или правят оценка нейни скъпи бумаги. Стратегически отчети, показани по делото, съдържат търговски и капиталови проекти за десетилетия напред. Съществена част от тях са основани на прогнозите на компанията по отношение на търсенето, цената и регулацията на изкопаеми горива, имайки прогнози за бъдещето развиване на климата.

Втората част от обвиняването подухва мемоари на делото против американската цигарена промишленост от 1998 година Тогава четирите най-големи производителя на тютюневи произведения бяха наказани поради маркетингови акции, заблуждаващи елементарния консуматор за рисковете, свързани с тютюнопушенето. Енергийният колос е упрекнат в предоставяне на подвеждащи изказвания, ориентирани към жителите на Масачузетс, имащи за цел да вменят визия, че използването на съществени нейни артикули способстват за понижаване излъчванията на парникови газове. Обвинителите настояват, че компанията е имала ясна визия за идните последствия от производството на своите артикули още от края на 70-те години на предишния век.

Голямата картина

В строго юридически проект обвиняването касае въпроси, свързани с потребителските права и положителното корпоративно ръководство. Към конкретиката на делото обаче следва да се добави политическата конюнктура, която го заобикаля. След избора на Доналд Тръмп за президент и множеството ограничения, които неговата администрация предприе да ограничи законодателството за отбрана на околната среда, редица политически фигури на щатско равнище взеха решение да вземат борбата против климатичните промени в свои ръце.

Пример за това е Американският климатичен съюз (United States Climate Alliance) - коалиция, образувана на 1 юни 2017 година от 24 щата, които непринудено се задължават да доближат задачите, заложени в Парижкото съглашение. Дори търсенето на правосъдна отговорност от енергийните колоси единствено по себе си не е казус. Преди година щатът Ню Йорк също повдигна обвинявания към енергийната компания, като теса сходни с тези от сегашния случай, въпреки и с по-тесен обсег. По същото време Вирджинските острови готвеха трето обвиняване против енергийния колос, само че до дело в последна сметка не се стигна.

Предвид извънредно противоположните публични отзиви, като че ли сред редовете на американските каузи се чете един извънредно любопитен въпрос: " Има ли климатични промени, провокирани от човешката активност ". Въпросът е доста забавен, само че може ли да бъде виновен дефинитивно от съд? Не и съгласно българската и континенталната правна система. Решение на съд по обстоятелствата, че има или няма антропогенни климатични промени, няма да е право, с което всички са длъжни да се съобразят. Все отново ще е забавен правосъден прочит на обстоятелствата. Ще е и един от маркерите за бъдещите трендове по какъв начин други международни и национални институции могат да четат обстоятелствата по този въпрос.

Европейската вероятност – регулации, а не каузи

Делото в Масачузетс е следващата индикация, че тематиката с климатичните промени прониква допустимо най-дълбоко в институционалните и правните фундаменти на западните общества. За разлика от Съединени американски щати обаче европейските старания не одобряват формата на каузи против обособени играчи в енергийния бранш. Чрез законодателен път се цели да се провокира цялостна еволюция в практиките на държавния и частния бранш и ролята им в опазването на околната среда.

Съществени стъпки в тази посока са амбициозните цели в областите на енергийната успеваемост, възобновимите енергийни източници и излъчванията от парникови и нездравословните газове. За укрепване на задачите на 8 март 2018 година Европейската комисия разгласява План за деяние: Финансиране на резистентен напредък. Предвижданите промени ще се движат в три съществени направления: преориентиране на финансовите потоци към по-устойчива стопанска система, въвеждане на устойчивостта като фактор в риск мениджмънта, поощряване на прозрачността и дълготрайната визия.

На 20 юни тази година комисията разгласява допълнение към своите Насоки за оповестението на нефинансова информация – най-много такава, обвързвана с климат. Бяха подхванати първи стъпки по въвеждането на единна система (таксономия) за класификацията на устойчиви действия на Европейски Съюз.

Европейска комисия планува и обществени финансови ограничения за задачите си. Очаква се потребност от спомагателни годишни вложения от 180 милиарда евро. Европейска комисия е поела ангажимент да задели най -малко 20% от бюджета си директно за въпроси, свързани с климата. Още през 2017 година Европейският фонд за стратегически вложения насочи една трета от вложенията към планове в региона на енергетиката, околна среда, ефикасно потребление на запаси и обществена инфраструктура. Има и се чакат и доста други правни и финансови ограничения е Европа в идните години по отношение на климата. Наблюдаването и спазването на новите регулации ще избегне сходни каузи като тези в Съединени американски щати за в бъдеще.