[Shutterstcok] Открих великолепни витамини за детето си! Благодарение на тях

[Shutterstcok]

" Открих превъзходни витамини за детето си! Благодарение на тях то не е боледувало от 2 години! ", написа въодушевено майка в случайно определен наставнически конгрес в интернет. " Купих пробиотик, който избави бебето ми. Нищо друго не помагаше ", споделя друга, акцентирайки вълшебната панацея. Ако се оставим на онлайн родителския опит, ще научим имената на какви ли не шарени хапчета, с помощта на които децата на участниците във форума сякаш са здрави и, имаме вяра, щастливи. Доколко обаче може да се доверим на хвалебствията им? Има ли нервност по пробиотиците и по какъв начин да даваме съответно хранителни добавки на малчуганите? Задължителна ли е консултацията с доктор, преди да сме се снабдили с следващата доза потребни хапчета, която да отлежава в чекмеджето с медикаментите? На тези, а и още въпроси, особено за " Капитал Kids " дава отговор доктор Елена Лазарова, педиатър и детски гастроентеролог в " Аджибадем сити клиник болница Токуда " в София. Коя е доктор Елена Лазарова?
Д-р Елена Лазарова приключва медицина в Медицинския университет в София през 1984 година. Има две специалности – " Педиатрия " и " Детска гастроентерология ". Работила е дълги години като основен помощник в Клиниката по детска гастроентерология към Университетската детска болница. Има голям брой научни публикации и участия в национални и интернационалните конгреси по педиатрия и гастроентерология. Специализирала е гастроентерология в Холандия през 1995 година Преминала е и специализация в лечебните заведения на " Токушукай " в Япония.
Д-р Лазарова, какво би трябвало да създадем за децата си, с цел да повишим имунната им система?
- Най-важното е още от раждането оптимално дълго да кърмим бебето си. По-добър тласък за имунитета и изобщо за здравето на децата от майчината кърма няма. Доскоро имаше клатушкане към приспособените кърмачески формули. Смяташе се, че те превъзхождат майчиното мляко. Сега се опитваме да върнем интереса към кърменето с оглед неговите безспорни потвърдени във времето удобни въздействия върху човешкия организъм - предварителна защита на затлъстяване, захарен диабет, алергични болести.

Колко време да кърмим?
- Европейската асоциация по детска гастроентерология и хранене излезе с рекомендация кърменето да е най-малко 4 до 6 месеца. Ако може да е по-дълго, това би било по-добре за кърмачето. Приемът на майчино мляко би трябвало да върви редом и с вярно и навреме зареждане на кърмачето.

От каква възраст да стартираме да даваме хранителни добавки на децата си?
- Хранителните добавки в началото не са нужни. Едно рационално хранене, съобразено с възрастта на детето, обезпечава нужните хранителни градиенти и витамини. Правилното разнообразно хранене подсигурява това. От 2016 година от Европейската асоциация по детска гастроентерология и хранене предлагат зареждането на децата да става от 4 и половина месеца и не по-късно от 6-я месец. От 17-а седмица децата би трябвало да бъдат захранени със зеленчуково пюре, богато на желязо, месо и зърнени каши, които съдържат всички витамини от група Б. Правилното хранене е изцяло задоволително за съответен импорт на всички микроелементи и витамини в организма на детето.

Пробиотици и пребиотици

Да се върнем на имунитета на децата. Освен кърменето какво друго можем да вършим за децата си, с цел да са здрави?
- През последните години извънредно доста се ползват така наречен пробиотици и пребиотици.

Каква е разликата сред двете?
- Пребиотиците са несмилаеми олигозахариди - захари, които стигат до дебелото черво, там се разграждат от съществуващата чревна флора и обезпечават естествена чревна флора, усъвършенстват неговата функционалност. А пробиотиците са потребни живи микроорганизми. Можем да се гордеем, че българите сме едни от първите, които откриват пробиотиците. Откривателят на варианта Lactobacillusbulgaricus (микроорганизъм, употребен за произвеждане на кисело мляко) е българин – доктор Стамен Георгиев, който разказва бактерията през 1905 година. Разбира се, през идващите години извънредно доста се работи върху тяхното клинично приложение за повлияване на така наречен чревна микрофлора или така наречен чревен микробиом на хората. Т.е. търсят се способи за основаване на уравновесена чревна флора, която да подсигурява обикновено асимилиране на питателните градиенти, естествен местен имунитет, който да се оправя с всички нездравословни чревни инфекции, с които ние постоянно се срещаме. И несъмнено, с някои хронични болести.

Всеобщо мнение е, че когато детето взема антибиотик, би трябвало наложително да пие и пробиотик?
- Това е най-популярното мнение. Много майки разясняват във форумите, че наложително би трябвало да се приема пробиотик дружно с антибиотика, само че на процедура се оказва, че не всички пробиотици са подобаващи. Съществуват над 500 типа пробиотични варианти - за някои от тях са извършени изследвания и се знае в известна степен, че повлияват съответни болести. При останалите нещата са спекулативни.

Това значи ли, че постоянно изборът на пробиотик би трябвало да бъде съветван със експерт?
- Абсолютно! Отделните групи пробиотици имат друго клинично приложение – за обособени групи болести и положения. Например потвърдено е, че една част от пробиотиците могат да се употребяват за профилактика на атопичен дерматит, а други въздействат удобно при хронични болести на червата. Правилният пробиотик се дефинира от лекаря.

Хранителните добавки

Освен пробиотици и пребиотици майките постоянно дават и хранителни добавки на децата си...
- При питателните добавки има доста, доста клатушкане. Не всички от тях са панацея. Не всички от тях имат 100% резултат. По-скоро резултатът е усмиряване на родителите, че в действителност вършат оптималното, с цел да може да оздравее тяхното дете по-бързо.

Има ли хранителни добавки, които не би трябвало да даваме на децата си?
- Няма регламентирани такива. Затова и те се продават без надзор. Във всяка аптека на първите лавици са подредени хранителни добавки, за които няма гаранции за качество от страна на страната.

Това крие ли опасности?
- Крие опасности, несъмнено. Голяма част от питателните добавки нямат клинични изпитвания. Не се знае в дълготраен проект какви могат да бъдат страничните резултати на тези лекарства. Аз поучавам родителите да не избират първия артикул, който видят в аптеката, а да създадат консултация с доктор - за съответното положение на детето, съответното заболяване, и да се вслушат в рекомендациите на медиците.

Какъв е смисълът на питателните добавки? Можем ли да снабдим организма на децата си с тези добавки по натурален път?
- Да, в случай че едно дете се храни вярно и рационално, то би могло да получи всички хранителни субстанции, от които се нуждае неговият организъм.

Като цяло шарените хапчета – витамини, минерали, тъй наречените, оказват помощ ли на децата ни?
- Витамините имат своето място. В хода на всяка зараза настава витаминен дисбаланс, трансформира се положението на организма. Би било редно да се организира курс с витамини. Но в останалото време верният режим на хранене и развъждане е номер едно!

Тоест да не даваме витамини профилактично?
- Да, не трябва да даваме. Просто храним децата си добре и не се тормозим. Единствено през есенно-зимния сезон могат да се вършат къси курсове с хранителни добавки.