Фалшивият скандал с Истанбулската конвенция
Шумотевицата, която провокира както в държавните, по този начин и във фейсбук-средите решението да се внесе за одобрение от Парламента ни така наречен " Истанбулска спогодба " от 11.05.2011 година (подписана от България), ме провокира да се срещна съществено с нейното наличие. Още повече, че в полемиката по него се намеси и човек, към който храня най-хубави другарски усеща (бившият здравен министър доктор Петър Москов).
Какво открих?
Първо – бях изумен по какъв начин един толкоз явен документ може да породи многочислени " тайни " съмнения в посока, нямаща безусловно нищо общо с него. С Конвенцията се бил правел опит да се " узакони " понятието " трети пол " (или най-малкото да се релативизира пола като " естествено детерминирана характерност на индивида ", като се трансформира в " название за разнообразни медицински или обществени отклонения " и в " съвременна ролева игра " за " извратено развлечение " ).
Въобще – това пък бе внушението на фейсбук-писачите – " Истанбулската спогодба " нямала друга цел с изключение на (скритата, непризната, " дяволска " цел) под предлог от отбрана от домашно принуждение, да " принуди " " естествените " ни общества да признаят законодателно правата на хомосексуални, транссексуални и други " отклонения " от " обичайното " и по този начин – последователно, с още една подмолна крачка – да форсира приближаването на индивида към неговото " раз-човечаване ", към превръщането му в " пост-човек ".
Някои (а точно националистите в актуалното ни правителство) даже видяха заплаха, при утвърждението на Конвенцията страната ни да бъде, на съображение на текстовете в нея, принудена да промени конституционното си определение за брака като " непринуден съюз сред мъж и жена ".
Накрай, бях изумен също, какъв брой елементарно необятни кръгове (претендиращи да принадлежат към художествената, академичната и т. н.) интелигенция са способни да се " самооблъчат " от априорните си убеждения в съществуването на " международна интрига ", съзирана от тях на практика на всички места.
Какво обаче ни свидетелства текстът на самата " Истанбулска спогодба "?
Първо – той е озаглавен " За предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение " (курсивът мой) и в него – в случай че си създадем труда да го прочетем открай до дъно (а това е допустимо: документът е оповестен на български в https://rm.coe.int/168046246f ) – на никое място, безусловно в нито един откъс, на нито един ред няма да срещнем понятия като " трети пол ", " еднополови бракове ", LGBT и т. под.
Напротив: в член 1: " Цели на Конвенцията " експлицитно ни се споделя, че " актуалната Конвенция има следните цели: а) да пази дамите от всички форми на принуждение и да предотвратява, преследва и отстранява насилието над дами и домашното насилие;
б) да способства за унищожаване на всички форми на дискриминация против дами и да предизвиква действителна равнопоставеност сред дамите и мъжете, в това число посредством овластяване на жените;
в) да сътвори цялостна рамка, политики и ограничения за отбрана и помощ на всички жертви на насилието над дами и домашното насилие;
г) да предизвиква интернационалното съдействие за унищожаване на насилието над дами и домашното насилие; д) да обезпечи поддръжка и помощ на организации и правоприлагащи органи за дейно съдействие за да се схване интегриран метод за унищожаване на насилието над дами и домашното принуждение. " (курсивът мой).
Както се вижда, във всички декларирани цели на Конвенцията се приказва за битка с насилието над дами, което се добавя и с понятието " домашно принуждение ", за което пък в член 2, 1 (справедливо) е маркирано, че " визира най-вече дамите ".
По-нататък в текста на Конвенцията (чл. 4) се осъждат всички форми на " дискриминация против дами ", а в член 12 ( " общи отговорности " ) се споделя, че " Страните подхващат нужните ограничения за поощряване на промени в обществените и културни модели на държание на дамите и мъжете за премахване на предубеждения, традиции, обичаи и всевъзможни други практики, учредени на концепцията за непълноценност на дамите или на стереотипни функции за дамите и мъжете. " (курсивът мой – т. е. за промени в концепцията, че да вземем за пример " ролята " на дамата е да се подчинява, а на мъжа да " доминира ", " ролята " на дамата е да си седи в къщи и да се грижи за дома, а на мъжа – да поддържа " обществени контакти " с другари, сътрудници и т. н.).
В същия член особено е маркирано (и това намирам за извънредно важно), че " позоваванията на просвета, традиции, вяра, традиция или по този начин наречената " чест " няма да бъдат одобрявани като учредения за актовете на принуждение, обхванати от актуалната Конвенция. " С други думи, няма да бъдат одобрявани като опрощение за насилието нормативните да вземем за пример в избрани религиозни обичаи (ислямската) или етно-културни нормални " правосъзнания " (напр. ромската) убеждения, че дамата принадлежи на мъжа (баща или съпруг), че е част от неговото домашно имущество, с което той може да подписва покупко-продажби, да я продава, залага и т. н.
А с това всъщност се издигат в сан на висшо право европейско-християнските хрумвания за равноправието на половете ( " Няма към този момент иудеин, ни елин; няма плебей, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; тъй като всички вие едно сте в Христа Иисуса ", Гал. 3:28).
В член 32 на Конвенцията по-нататък се залагат ограничения против принудително подписване на бракове ( " Страните подхващат нужните законодателни или други ограничения, тъй че подписаните принудително бракове да могат да бъдат признавани за недействителни, анулирани или разтрогвани " ).
Което прочее също лимитира – най-малко на територията на Европейски Съюз и на страните, които биха приели да поддържат тази Конвенция – опцията да се практикуват като легални, присъщи на други култури и религиозни обичаи форми на брак (напр. така наречен " имамски бракове ", уговаряни още в малолетството на дамата, бракове, решавани не от брачущите се, а от техните родители, религиозни водачи и т. н.).
А с това се лимитират избрани крайни следствия, можещи да се извлекат от идеологиите на така наречен " мултикултурализъм ". От това, мисля си, " консерваторите " у нас и в Европа би трябвало да са изцяло удовлетворени.
Като актове на принуждение в член 38 особено са разказани " осакатяванията на женските гениталии " (курсивът мой): " а) обрязване, инфибулация или осъществяване на всякакво друго изцяло или отчасти осакатяване на огромните срамни устни, дребните срамни устни или клитора на жена;
б) принуждаване на жена да понесе някой от изброените в писмен знак а) актове или даване на такава възможност;
в) подбудителство, принуждаване или даване на опция момиче да понесе някой от изброените в писмен знак а) актове(курс. мой). " Мисля, че би трябвало да се досещаме в кои религиозни и най-много културни " обичаи " тези осакатяващи актове се считат за " естествени ".
Е, Конвенцията предписва те да се криминализират за всички, които живеят на територията на Европа – дефинира ги точно като " принуждение " и " осакатяване " (на жените), а не като " обосновани от културната традиция ", на която са присъщи " специфичности ".
Накрай, в членове 44 и 59-61 се подсигурява неприемливостта на екстрадицията на дами, жертви на принуждение в страни, в които това принуждение над тях би могло да бъде продължено или занапред осъществено, т. е. подсигурява се, че дами с безреден (бежански) статут в Европа, няма да бъдат връщани там, където са станали (или биха могли да станат) жертва на принуждение.
Направих този по-подробен обзор на съдържащото се в " Конвенцията ", с цел да се убедят тези, които въпреки всичко няма да си създадат труда да прочетат нейния, не така просторен текст, какво в действителност тя съдържа и към какво е ориентирана (какво пази и на какво се противопоставя). Сега ще се обърна към тези нейни текстове, които станаха мотив за шумотевицата към нея и за развихрянето на " конспирологичните " теории по неин адрес.
Собствено, доколкото съумях да се ориентирам, текстовете, които " тормозят " са (точно) три.
Първият, представен в обявата на моя другар Петър Москов (и заслужил цялостното единодушие с неговото пояснение на консервативния ни, почитан сътрудник Огнян Минчев, а оттова и единодушието на сума фейсбук- " експерти " ) е текстът на член 3, в, в който се дават избрания на използваните в Конвенцията съществени понятия. " " Пол " – цитира П. Москов едно от основните " избрания " – значи обществено построени функции, държания, действия и характерности, които несъмнено общество счита за подобаващи за дамите и за мъжете ". " Искам да напомня обаче – възразява тук Москов – че " пол " е биологично детерминирана характерност на индивида (фабрично по този начин сме направени) Полът е норма, а не название за разнообразни медицински или обществени отклонения "
И да – той би бил напълно прав с това си несъгласие, в случай че не си затваряше очите първо – за подтекста, в който въпросната " формулировка " е дадена в Конвенцията и второ – не се заблуждаваше (не желая да мисля, че ни заблуждава) във връзка с истинския текст на цитираната и както ще покажа неопределено преведена на български език формулировка.
А подтекстът е следният: целият член 3 от Конвенцията е озаглавен " Определения ", направени " за задачите на актуалната Конвенция ", т. е. не въобще, а за нейните цели. Оказионално тоест под използваните понятия в Конвенцията ще се има пред тип: " а) " принуждение над дами " се схваща като нарушаване на правата на индивида и форма на дискриминация против дамите и значи всички актове на принуждение, учредено на пола, които водят или е евентуално да доведат до физически, полови, психически или стопански увреждания или страдалчество за дамите, в това число закани за такива актове, насила или случайно отнемане от независимост, без значение дали това се случва в публичния или в персоналния живот;
б) " домашно принуждение " значи всички актове на физическо, полово, психическо или икономическо принуждение, които се случват в фамилията или в семейството, или сред някогашни или сегашни съпрузи или сътрудници, без значение дали причинителят живее или е живял дружно с жертвата ".
И ето в подточка в) е казано, че (пък) под " пол " за задачите на Конвенцията (която е против насилието над женския пол) се има поради " обществено построени функции, държания, действия и характерности, които несъмнено общество счита за подобаващи за дамите и за мъжете " (курсивът мой).
Веднага би трябвало да ни направи усещания, че по този начин цитираното определение звучи нелогично. " Пол ", споделя се в него – са избрани " обществено построени функции, държания, действия и характерности, които несъмнено общество счита за подобаващи за(!) дамите и за мъжете ". Но нали " мъжете и дамите " са точно (двата) пола.
Как по този начин " пол " ще са техните " обществено построени функции, държания, действия и характерности ", освен това – които " несъмнено общество счита за подобаващи за тях "? Нещата незабавно стават ясни, в случай че текстът, от който П. Москов е направил " обезпокоеното " си умозаключение се прочете в оригинал – т. е. в британския текст на Конвенцията. А там е казано – изтъквам безусловно – " gender " shall mean the socially constructed roles, behaviours, activities and attributes that a given society considers appropriate for women and men ".
Както се вижда " определението ", което цитира Москов напълно не е – както си мисли той – определение за " пол " (на англ. думата е " sex " ), а за " gender ". И в този момент дано открия на моя другар (а и на всички, които до захлипване препубликуваха коментара му), че с понятието " gender ", което, дублирам, лично се дефинира в Конвенцията – изобщо не се дефинира " биологично детерминираната характерност на индивида " (мъж или жена). За тази биологично-детерминирана характерност, отново споделям, в британския език се използва друга дума – думата " sex ".
Но затова, напрежението, зараждащо към дефиницията се дължи на обикновена замяна (дошла с нейния български превод или съзнателно, не зная). Понятието " gender " на британски език значи точно обществената, обичайната и културна роля, която обещано общество приписва на избрания " пол " ( " sex " ). Може да се каже: Gender-ът, това е съвкупността от избраните " мъжествености " или " женствености ", които обещано общество счита за уместно присъщи на съответния пол (sex) – на мъжкия или женския. За сведение – на български (макар и неопределено и описателно) gender се превежда в последно време като " обществен пол " (впрочем по този начин е и в член 4 от Конвенцията).
Разясненото одеве значение на gender – дано уверя – е одобрено в научната (медицинска и социална) мисъл и тук " определението " в Конвенцията просто го повтаря. Виж да вземем за пример по какъв начин го коментира страницата на Medicine, Nursing and Health Sciences (Monash) University в Австралия: " По създание:
Полът се отнася до биологическите различия; хромозомите, хормоналните профили, вътрешните и външните полови органи.
Gender разказва характерностите, които едно общество или просвета свързва с присъщото на дамата или на мъжа, с мъжественото и женственото.
Тъй че до момента в който полът като мъжки и женски е биологичен факт, който е еднакъв във всяка просвета, това, което значи полът от позиция на gender ролята като " мъж " и като " жена " в обществото може да бъде прекомерно друго в другите култури (курсивът мой).
От позиция на социологията " gender ролята " се отнася до характерностите и държанията, които другите култури атрибутират на половете. Онова, което значи да си " същински мъж " във всяка една просвета, изисква мъжки пол плюс това, което нашите разнообразни култури дефинират като мъжествени характерности и поведения; по същия метод една " същинска жена " се нуждае от женски пол и женствени характерности. " [2]
Да, факт е, LGBT-движенията също са усвоили " gender " като свое главно разбиране (и даже са придали академична годност на своите занимания като " Gender Studies " ). Това е довело до внедряването на спомагателна (именно LGBT) конотация в самия термин. Според LGBT дейците " мъжкостта " и " женскостта " могат да бъдат и обществено определени от индивидите с избран sex (полови) " функции ".
Та ето, акцентирането на (или подвеждането по) тази популяризирала се конотация при прочита на Истанбулската спогодба е подвеждащо и всъщност съставлява замяна, която се състои в това, че при една явно базисна (в документа) приложимост на понятието gender, от недоумение или преднамереност вниманието се концентрира точно върху тази LGBT конотация, а с това се привижда " разчовечаващ " стратегически смисъл.
В документа обаче – отново ще кажа – " обществено построена роля, държание, активност и характерности, които несъмнено общество счита за уместно да се приписват на индивидите " е не " пола " (sex) – в случай че бе по този начин фактически биологичният пол би се релативизирал и разтварял в социално-изградилите се функции, държания и действия, които индивидът избира или обществото му приписва. В документа като обществено построената роля, държание, активност и характерности, които несъмнено общество счита за подобаващи за мъжа и дамата, се дефинира gender-a, а той е друг от " sex " -a.
Не разбираме ли, затова, какво се споделя тук? Казва ни се, че избрани общества свързват с пола (изрично е казано – на дамите и мъжете) избрани " обществено построени функции, държания, действия и характерности ", които " се считат за подобаващи за тях " и затова не се считат за " подобаващи " за противоположния пол.
Така да вземем за пример – " избрани общества " (патриархалното, някои религиозни и т. н.) считат за " уместно " за дамите държание подчинението от мъжа и за " неуместно " заемането на управителни функционалности в бизнеса и държавното ръководство. Смятат за " уместно " за дамите да покриват лицата си и за " неуместно " да се демонстрират обществено с намерено лице. В някои среди в България считат за " несъответствуваща " за дамата " роля " даже тази да кара (която " роля " е подобаваща единствено за мъжа).
И ето: задачата на Конвенцията е да предизвести, че Съветът на Европа (европейското човечество) не приема за никакво съображение тяхната визия за gender-а на (по-специално) женския пол (sex) да оправдава описаните в членовете на документа актове на дискриминации, насилия, осакатявания и принуждавания. Казва, че: да – gender е съвкупността от " обществено построени (т. е. от избрания социум изградени) функции, държания, действия и характерности ", които избраният социум счита за подобаващи за дамите и мъжете, само че че избрани функции, държания, действия и характерности, които дадени общества считат за подобаващи за (по-специално) женския пол, Конвенцията счита за дискриминативни и тяхното налагане директно волята (или непозволяване) на дамите дефинира като " принуждение ".
Това е. А че е таман това, става към този момент неоспоримо ясно от обяснителния отчет към Конвенцията, който ще изтъквам в този момент и за който нямам пояснение за какво отсъства от оповестения български превод на документа. Ето неговите обяснения: (43) Терминът " gender " под тази формулировка няма за цел да измести термини като " дами " и " мъже ", използвани в Конвенцията (44) Терминът " принуждение над дамите, основаващо се на обществения пол (gender) ", е използван (на разнообразни места) в Конвенцията и се отнася до насилието, което е ориентирано против дамата, тъй като е жена или визира дамите непропорционално Този израз следва да се схваща като целящ протекция на дамите от принуждение, което е резултат от " gender " стандартите и характерно обгръща дамите (курсивът мой).[3]
Вторият текст, който ни е привел Петър Москов (и който, видите ли, би трябвало да ни потвърди, че в документа се прави потаен опит на децата ни да бъдат внушени в учебно заведение избрани хрумвания, свързани с " нормалността " на " нетрадиционни полови ориентации " ), е следният. Цитирам го първо по метода, по който ни го сервира Москов – т. е. с изпуснатите от него думи (отбелязани с многоточия, което би трябвало да ни осведоми, че изпуснатото е маловажно или не споделя нищо по-различно от цитираното). И така: " Страните – цитира Москов член 14 " Образование " на Конвенцията – подхващат където е уместно стъпки за включване на нестереотипни форми на пола в формалните образователни стратегии и на всички просветителни нива ".
От цитата на Москов излиза, че ратифициращите Конвенцията страни се задължават да подхващат стъпки за включване на образователен материал за " нестереотипните форми на пола ". И ето – моят другар развълнувано декларира, че откровено се развълнувал от " вероятността синът ми да бъде образован в учебно заведение за дебрите на вероятните " нестереотипни функции " на татко му " (подразбира се, да бъде просвещаван за другите " ексцентрични полови ориентации на мъжкия пол " ). Което – възклицава той в умозаключение е същинско отваряне на " вратата за узаконената полуда ".
Вижте обаче, какъв е цялостният текст на член 14 от Конвенцията (в болд означавам пропуснатото в цитата на Петър Москов): " Страните подхващат, където е уместно, нужните стъпки за включване на съгласуван с разрастващите се благоприятни условия на учащите с е образователен материал по въпроси като равнопоставеност сред дамите и мъжете, нестереотипни функции на пола (англ. – gender), взаимно почитание, ненасилствено разрешаване на спорове в междуличностните връзки, принуждение над дамите, учредено на пола, и право на персонална цялост, в формалните образователни стратегии и на всички просветителни нива. "
Сравнете в този момент двата цитата и си дайте сметка за операцията, която (волно или несъзнателно, не мога да съдя) прави с нас П. Москов. От неговия откъс на член 14 излиза, че Конвенцията предлага учащите се да бъдат запознавани с нестереотипните функции на пола (т. е. на " sex " -а, на биологичния пол) като навежда мисълта към нестереотипните му от биологично естество функции.
От истинския текст на Конвенцията обаче излиза наяве, че още веднъж се имат поради нестереотипните функции на gender-а, т. е. на тези " функции ", които избрани общества считат за " нестереотипни ", " несъответствуващи " за мъжкия или женския пол. Например – ролята на дамата да бъде независим индивид, да взема решение независимо своя брак, и т. н. И които " функции " несъмнено се считат за " ексцентрични " за gender-а ѝ от редица " общества ", с чиито практики Конвенцията се бори.
Именно по тази причина в текста на член 14 е казано, че образователен материал, обвързван с тези " ексцентрични функции ", е добре да се включва в стратегиите на учащите се " където е уместно " (с цел тоест, да се трансформират в удобна посока вижданията на учениците за тези " ексцентрични функции " ). Съвсем несъмнено е, че прочетен напълно и този член 14 приказва за визии върху обществените " функции " на дамите и мъжете, а не за (нестандартните) полови функции на всеки един от тези два биологични пола.
Накрая от Конвенцията бива представен (най-вече от фейсбук-диспутантите) и член 4 – единственият, в който се загатва за (различна) " полова ориентировка " и се използва понятието " обществен пол " (редом с просто " пол " ). Само че в този член въпросните понятия са упоменати в подтекст, нямащ безусловно нищо общо с някакво (евентуално) " легализиране " на " другата полова ориентировка ".
Ето целият обсъден текст на член 4: " Страните осъждат всички форми на дискриминация против дами и подхващат без закъснение нужните законодателни и други ограничения за неговото попречване, по- особено като: – включват в националните си конституции или в друго уместно законодателство правилото за равнопоставеност сред дамите и мъжете и обезпечават практическото използване на този принцип; – не разрешават дискриминирането против дами, в това число посредством потребление на наказания, когато е уместно; – анулират закони и практики, които дискриминират дами. Прилагането на наредбите на актуалната Конвенция от страните, по-специално ограниченията за отбрана на правата на жертвите, би трябвало да бъде обезпечено без всякаква дискриминация, учредена на пол, обществен пол, раса, цвят на кожата, език, вяра, политически или други убеждения, народен или обществен генезис, принадлежност към национално малцинство, имуществено положение, рождение, полова ориентировка, еднаквост, учредена на пола, възраст, здравословно положение, увреждания, фамилно състояние, статут на мигрант или на емигрант, или различен статут. "
Прочитайки текста, затова, ние научаваме, че Конвенцията предписва ограниченията за отбрана правата на жертвите да се ползват без всякаква дискриминация на някое от изброените учредения. Сиреч, споделя, че жертвата на насилието не трябва да бъде третирана по различен метод с изключение на като жертва, в случай че примерно има – " ексцентрична " полова ориентировка. С две думи, в случай че дамата, жертва на принуждение, се окаже примерно хомосексуална, ограниченията за отбрана на нейните права не трябва да бъдат (дискриминативно) по-различни от тези по връзки на хетеросексуалната. На което, коства ми се, не би могъл да възрази даже и най-страстният хомофоб.
Не мога да не отбележа и появяващото се в българския превод на член 4 фразеология " обществен пол ", с което този път е преведено британското gender. За мен остава неразбираемо за какво в член 4 то е преведено по този (относително по-адекватен) метод, а в предходния член 3, който цитираше П. Москов е преведено (подвеждащо) като " пол ". Не е съществено, а както виждаме може да докара до надалеч отиващи недоразумения – в формален документ едно разбиране от истинския текст да бъде превеждано по два разнообразни метода.
В умозаключение: и в трите текста, върху които се " зацепват " конспиролозите, при деликатното и правилното им прочитане не може да се открие нищо от приписваното на документа като цяло. Би могло уверено да се съобщи даже, че Конвенцията е по-скоро консервативна по дух. Тя, бих споделил, дава отговор по някакъв метод на страховете на редица люде, че с изпълването на европейското пространство с представители на общества, принадлежащи на други (не-европейски, не-християнски) религиозни и културни обичаи, в които отношението към дамите и нормите за разрешено във връзка с тях е друго и противоречащо на европейското, техните практики биха могли да се разпрострат на континента ни. Е, Конвенцията демонстрира, че Съветът на Европа не е податлив да допусне това и не се поддава на избрани крайности, изводими от идеологията на " мултикултурализма ".
Чак се чудя по какъв начин избрани хора (като уважавания ми сътрудник Огнян Минчев и други мои близки), които в изтеклите месеци ни занимаваха с надалеч отиващите свои опасения от " казуса с мигрантите " прочетоха в текста на документа не въпреки всичко един задоволителен за тях отговор на паниките им, а нещо напълно, напълно друго. На представителите на " съдружните сътрудници " на ГЕРБ в Парламента и държавното управление, на представителите на Българска социалистическа партия, не се удивлявам.
Те чисто и просто извършват своята задача да всяват съмнение към Европа изобщо, да промъкват (при всеки комфортен и неуместен случай) концепциите за " евразийска опция " за страната ни. Защо други обаче, подвигнаха този звук? Защо изобщо в България всичко идващо " от Запад " се чете през " тайни очила " и по тази причина се чете по този неуместен метод: през фейсбук, изборно, с фиксация върху три от 81 члена на съответния документ?
За всичко това си заслужава да се намерения по-сериозно. И аз имам намерение да го направя в Портала.
Какво открих?
Първо – бях изумен по какъв начин един толкоз явен документ може да породи многочислени " тайни " съмнения в посока, нямаща безусловно нищо общо с него. С Конвенцията се бил правел опит да се " узакони " понятието " трети пол " (или най-малкото да се релативизира пола като " естествено детерминирана характерност на индивида ", като се трансформира в " название за разнообразни медицински или обществени отклонения " и в " съвременна ролева игра " за " извратено развлечение " ).
Въобще – това пък бе внушението на фейсбук-писачите – " Истанбулската спогодба " нямала друга цел с изключение на (скритата, непризната, " дяволска " цел) под предлог от отбрана от домашно принуждение, да " принуди " " естествените " ни общества да признаят законодателно правата на хомосексуални, транссексуални и други " отклонения " от " обичайното " и по този начин – последователно, с още една подмолна крачка – да форсира приближаването на индивида към неговото " раз-човечаване ", към превръщането му в " пост-човек ".
Някои (а точно националистите в актуалното ни правителство) даже видяха заплаха, при утвърждението на Конвенцията страната ни да бъде, на съображение на текстовете в нея, принудена да промени конституционното си определение за брака като " непринуден съюз сред мъж и жена ".
Накрай, бях изумен също, какъв брой елементарно необятни кръгове (претендиращи да принадлежат към художествената, академичната и т. н.) интелигенция са способни да се " самооблъчат " от априорните си убеждения в съществуването на " международна интрига ", съзирана от тях на практика на всички места.
Какво обаче ни свидетелства текстът на самата " Истанбулска спогодба "?
Първо – той е озаглавен " За предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение " (курсивът мой) и в него – в случай че си създадем труда да го прочетем открай до дъно (а това е допустимо: документът е оповестен на български в https://rm.coe.int/168046246f ) – на никое място, безусловно в нито един откъс, на нито един ред няма да срещнем понятия като " трети пол ", " еднополови бракове ", LGBT и т. под.
Напротив: в член 1: " Цели на Конвенцията " експлицитно ни се споделя, че " актуалната Конвенция има следните цели: а) да пази дамите от всички форми на принуждение и да предотвратява, преследва и отстранява насилието над дами и домашното насилие;
б) да способства за унищожаване на всички форми на дискриминация против дами и да предизвиква действителна равнопоставеност сред дамите и мъжете, в това число посредством овластяване на жените;
в) да сътвори цялостна рамка, политики и ограничения за отбрана и помощ на всички жертви на насилието над дами и домашното насилие;
г) да предизвиква интернационалното съдействие за унищожаване на насилието над дами и домашното насилие; д) да обезпечи поддръжка и помощ на организации и правоприлагащи органи за дейно съдействие за да се схване интегриран метод за унищожаване на насилието над дами и домашното принуждение. " (курсивът мой).
Както се вижда, във всички декларирани цели на Конвенцията се приказва за битка с насилието над дами, което се добавя и с понятието " домашно принуждение ", за което пък в член 2, 1 (справедливо) е маркирано, че " визира най-вече дамите ".
По-нататък в текста на Конвенцията (чл. 4) се осъждат всички форми на " дискриминация против дами ", а в член 12 ( " общи отговорности " ) се споделя, че " Страните подхващат нужните ограничения за поощряване на промени в обществените и културни модели на държание на дамите и мъжете за премахване на предубеждения, традиции, обичаи и всевъзможни други практики, учредени на концепцията за непълноценност на дамите или на стереотипни функции за дамите и мъжете. " (курсивът мой – т. е. за промени в концепцията, че да вземем за пример " ролята " на дамата е да се подчинява, а на мъжа да " доминира ", " ролята " на дамата е да си седи в къщи и да се грижи за дома, а на мъжа – да поддържа " обществени контакти " с другари, сътрудници и т. н.).
В същия член особено е маркирано (и това намирам за извънредно важно), че " позоваванията на просвета, традиции, вяра, традиция или по този начин наречената " чест " няма да бъдат одобрявани като учредения за актовете на принуждение, обхванати от актуалната Конвенция. " С други думи, няма да бъдат одобрявани като опрощение за насилието нормативните да вземем за пример в избрани религиозни обичаи (ислямската) или етно-културни нормални " правосъзнания " (напр. ромската) убеждения, че дамата принадлежи на мъжа (баща или съпруг), че е част от неговото домашно имущество, с което той може да подписва покупко-продажби, да я продава, залага и т. н.
А с това всъщност се издигат в сан на висшо право европейско-християнските хрумвания за равноправието на половете ( " Няма към този момент иудеин, ни елин; няма плебей, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; тъй като всички вие едно сте в Христа Иисуса ", Гал. 3:28).
В член 32 на Конвенцията по-нататък се залагат ограничения против принудително подписване на бракове ( " Страните подхващат нужните законодателни или други ограничения, тъй че подписаните принудително бракове да могат да бъдат признавани за недействителни, анулирани или разтрогвани " ).
Което прочее също лимитира – най-малко на територията на Европейски Съюз и на страните, които биха приели да поддържат тази Конвенция – опцията да се практикуват като легални, присъщи на други култури и религиозни обичаи форми на брак (напр. така наречен " имамски бракове ", уговаряни още в малолетството на дамата, бракове, решавани не от брачущите се, а от техните родители, религиозни водачи и т. н.).
А с това се лимитират избрани крайни следствия, можещи да се извлекат от идеологиите на така наречен " мултикултурализъм ". От това, мисля си, " консерваторите " у нас и в Европа би трябвало да са изцяло удовлетворени.
Като актове на принуждение в член 38 особено са разказани " осакатяванията на женските гениталии " (курсивът мой): " а) обрязване, инфибулация или осъществяване на всякакво друго изцяло или отчасти осакатяване на огромните срамни устни, дребните срамни устни или клитора на жена;
б) принуждаване на жена да понесе някой от изброените в писмен знак а) актове или даване на такава възможност;
в) подбудителство, принуждаване или даване на опция момиче да понесе някой от изброените в писмен знак а) актове(курс. мой). " Мисля, че би трябвало да се досещаме в кои религиозни и най-много културни " обичаи " тези осакатяващи актове се считат за " естествени ".
Е, Конвенцията предписва те да се криминализират за всички, които живеят на територията на Европа – дефинира ги точно като " принуждение " и " осакатяване " (на жените), а не като " обосновани от културната традиция ", на която са присъщи " специфичности ".
Накрай, в членове 44 и 59-61 се подсигурява неприемливостта на екстрадицията на дами, жертви на принуждение в страни, в които това принуждение над тях би могло да бъде продължено или занапред осъществено, т. е. подсигурява се, че дами с безреден (бежански) статут в Европа, няма да бъдат връщани там, където са станали (или биха могли да станат) жертва на принуждение.
Направих този по-подробен обзор на съдържащото се в " Конвенцията ", с цел да се убедят тези, които въпреки всичко няма да си създадат труда да прочетат нейния, не така просторен текст, какво в действителност тя съдържа и към какво е ориентирана (какво пази и на какво се противопоставя). Сега ще се обърна към тези нейни текстове, които станаха мотив за шумотевицата към нея и за развихрянето на " конспирологичните " теории по неин адрес.
Собствено, доколкото съумях да се ориентирам, текстовете, които " тормозят " са (точно) три.
Първият, представен в обявата на моя другар Петър Москов (и заслужил цялостното единодушие с неговото пояснение на консервативния ни, почитан сътрудник Огнян Минчев, а оттова и единодушието на сума фейсбук- " експерти " ) е текстът на член 3, в, в който се дават избрания на използваните в Конвенцията съществени понятия. " " Пол " – цитира П. Москов едно от основните " избрания " – значи обществено построени функции, държания, действия и характерности, които несъмнено общество счита за подобаващи за дамите и за мъжете ". " Искам да напомня обаче – възразява тук Москов – че " пол " е биологично детерминирана характерност на индивида (фабрично по този начин сме направени) Полът е норма, а не название за разнообразни медицински или обществени отклонения "
И да – той би бил напълно прав с това си несъгласие, в случай че не си затваряше очите първо – за подтекста, в който въпросната " формулировка " е дадена в Конвенцията и второ – не се заблуждаваше (не желая да мисля, че ни заблуждава) във връзка с истинския текст на цитираната и както ще покажа неопределено преведена на български език формулировка.
А подтекстът е следният: целият член 3 от Конвенцията е озаглавен " Определения ", направени " за задачите на актуалната Конвенция ", т. е. не въобще, а за нейните цели. Оказионално тоест под използваните понятия в Конвенцията ще се има пред тип: " а) " принуждение над дами " се схваща като нарушаване на правата на индивида и форма на дискриминация против дамите и значи всички актове на принуждение, учредено на пола, които водят или е евентуално да доведат до физически, полови, психически или стопански увреждания или страдалчество за дамите, в това число закани за такива актове, насила или случайно отнемане от независимост, без значение дали това се случва в публичния или в персоналния живот;
б) " домашно принуждение " значи всички актове на физическо, полово, психическо или икономическо принуждение, които се случват в фамилията или в семейството, или сред някогашни или сегашни съпрузи или сътрудници, без значение дали причинителят живее или е живял дружно с жертвата ".
И ето в подточка в) е казано, че (пък) под " пол " за задачите на Конвенцията (която е против насилието над женския пол) се има поради " обществено построени функции, държания, действия и характерности, които несъмнено общество счита за подобаващи за дамите и за мъжете " (курсивът мой).
Веднага би трябвало да ни направи усещания, че по този начин цитираното определение звучи нелогично. " Пол ", споделя се в него – са избрани " обществено построени функции, държания, действия и характерности, които несъмнено общество счита за подобаващи за(!) дамите и за мъжете ". Но нали " мъжете и дамите " са точно (двата) пола.
Как по този начин " пол " ще са техните " обществено построени функции, държания, действия и характерности ", освен това – които " несъмнено общество счита за подобаващи за тях "? Нещата незабавно стават ясни, в случай че текстът, от който П. Москов е направил " обезпокоеното " си умозаключение се прочете в оригинал – т. е. в британския текст на Конвенцията. А там е казано – изтъквам безусловно – " gender " shall mean the socially constructed roles, behaviours, activities and attributes that a given society considers appropriate for women and men ".
Както се вижда " определението ", което цитира Москов напълно не е – както си мисли той – определение за " пол " (на англ. думата е " sex " ), а за " gender ". И в този момент дано открия на моя другар (а и на всички, които до захлипване препубликуваха коментара му), че с понятието " gender ", което, дублирам, лично се дефинира в Конвенцията – изобщо не се дефинира " биологично детерминираната характерност на индивида " (мъж или жена). За тази биологично-детерминирана характерност, отново споделям, в британския език се използва друга дума – думата " sex ".
Но затова, напрежението, зараждащо към дефиницията се дължи на обикновена замяна (дошла с нейния български превод или съзнателно, не зная). Понятието " gender " на британски език значи точно обществената, обичайната и културна роля, която обещано общество приписва на избрания " пол " ( " sex " ). Може да се каже: Gender-ът, това е съвкупността от избраните " мъжествености " или " женствености ", които обещано общество счита за уместно присъщи на съответния пол (sex) – на мъжкия или женския. За сведение – на български (макар и неопределено и описателно) gender се превежда в последно време като " обществен пол " (впрочем по този начин е и в член 4 от Конвенцията).
Разясненото одеве значение на gender – дано уверя – е одобрено в научната (медицинска и социална) мисъл и тук " определението " в Конвенцията просто го повтаря. Виж да вземем за пример по какъв начин го коментира страницата на Medicine, Nursing and Health Sciences (Monash) University в Австралия: " По създание:
Полът се отнася до биологическите различия; хромозомите, хормоналните профили, вътрешните и външните полови органи.
Gender разказва характерностите, които едно общество или просвета свързва с присъщото на дамата или на мъжа, с мъжественото и женственото.
Тъй че до момента в който полът като мъжки и женски е биологичен факт, който е еднакъв във всяка просвета, това, което значи полът от позиция на gender ролята като " мъж " и като " жена " в обществото може да бъде прекомерно друго в другите култури (курсивът мой).
От позиция на социологията " gender ролята " се отнася до характерностите и държанията, които другите култури атрибутират на половете. Онова, което значи да си " същински мъж " във всяка една просвета, изисква мъжки пол плюс това, което нашите разнообразни култури дефинират като мъжествени характерности и поведения; по същия метод една " същинска жена " се нуждае от женски пол и женствени характерности. " [2]
Да, факт е, LGBT-движенията също са усвоили " gender " като свое главно разбиране (и даже са придали академична годност на своите занимания като " Gender Studies " ). Това е довело до внедряването на спомагателна (именно LGBT) конотация в самия термин. Според LGBT дейците " мъжкостта " и " женскостта " могат да бъдат и обществено определени от индивидите с избран sex (полови) " функции ".
Та ето, акцентирането на (или подвеждането по) тази популяризирала се конотация при прочита на Истанбулската спогодба е подвеждащо и всъщност съставлява замяна, която се състои в това, че при една явно базисна (в документа) приложимост на понятието gender, от недоумение или преднамереност вниманието се концентрира точно върху тази LGBT конотация, а с това се привижда " разчовечаващ " стратегически смисъл.
В документа обаче – отново ще кажа – " обществено построена роля, държание, активност и характерности, които несъмнено общество счита за уместно да се приписват на индивидите " е не " пола " (sex) – в случай че бе по този начин фактически биологичният пол би се релативизирал и разтварял в социално-изградилите се функции, държания и действия, които индивидът избира или обществото му приписва. В документа като обществено построената роля, държание, активност и характерности, които несъмнено общество счита за подобаващи за мъжа и дамата, се дефинира gender-a, а той е друг от " sex " -a.
Не разбираме ли, затова, какво се споделя тук? Казва ни се, че избрани общества свързват с пола (изрично е казано – на дамите и мъжете) избрани " обществено построени функции, държания, действия и характерности ", които " се считат за подобаващи за тях " и затова не се считат за " подобаващи " за противоположния пол.
Така да вземем за пример – " избрани общества " (патриархалното, някои религиозни и т. н.) считат за " уместно " за дамите държание подчинението от мъжа и за " неуместно " заемането на управителни функционалности в бизнеса и държавното ръководство. Смятат за " уместно " за дамите да покриват лицата си и за " неуместно " да се демонстрират обществено с намерено лице. В някои среди в България считат за " несъответствуваща " за дамата " роля " даже тази да кара (която " роля " е подобаваща единствено за мъжа).
И ето: задачата на Конвенцията е да предизвести, че Съветът на Европа (европейското човечество) не приема за никакво съображение тяхната визия за gender-а на (по-специално) женския пол (sex) да оправдава описаните в членовете на документа актове на дискриминации, насилия, осакатявания и принуждавания. Казва, че: да – gender е съвкупността от " обществено построени (т. е. от избрания социум изградени) функции, държания, действия и характерности ", които избраният социум счита за подобаващи за дамите и мъжете, само че че избрани функции, държания, действия и характерности, които дадени общества считат за подобаващи за (по-специално) женския пол, Конвенцията счита за дискриминативни и тяхното налагане директно волята (или непозволяване) на дамите дефинира като " принуждение ".
Това е. А че е таман това, става към този момент неоспоримо ясно от обяснителния отчет към Конвенцията, който ще изтъквам в този момент и за който нямам пояснение за какво отсъства от оповестения български превод на документа. Ето неговите обяснения: (43) Терминът " gender " под тази формулировка няма за цел да измести термини като " дами " и " мъже ", използвани в Конвенцията (44) Терминът " принуждение над дамите, основаващо се на обществения пол (gender) ", е използван (на разнообразни места) в Конвенцията и се отнася до насилието, което е ориентирано против дамата, тъй като е жена или визира дамите непропорционално Този израз следва да се схваща като целящ протекция на дамите от принуждение, което е резултат от " gender " стандартите и характерно обгръща дамите (курсивът мой).[3]
Вторият текст, който ни е привел Петър Москов (и който, видите ли, би трябвало да ни потвърди, че в документа се прави потаен опит на децата ни да бъдат внушени в учебно заведение избрани хрумвания, свързани с " нормалността " на " нетрадиционни полови ориентации " ), е следният. Цитирам го първо по метода, по който ни го сервира Москов – т. е. с изпуснатите от него думи (отбелязани с многоточия, което би трябвало да ни осведоми, че изпуснатото е маловажно или не споделя нищо по-различно от цитираното). И така: " Страните – цитира Москов член 14 " Образование " на Конвенцията – подхващат където е уместно стъпки за включване на нестереотипни форми на пола в формалните образователни стратегии и на всички просветителни нива ".
От цитата на Москов излиза, че ратифициращите Конвенцията страни се задължават да подхващат стъпки за включване на образователен материал за " нестереотипните форми на пола ". И ето – моят другар развълнувано декларира, че откровено се развълнувал от " вероятността синът ми да бъде образован в учебно заведение за дебрите на вероятните " нестереотипни функции " на татко му " (подразбира се, да бъде просвещаван за другите " ексцентрични полови ориентации на мъжкия пол " ). Което – възклицава той в умозаключение е същинско отваряне на " вратата за узаконената полуда ".
Вижте обаче, какъв е цялостният текст на член 14 от Конвенцията (в болд означавам пропуснатото в цитата на Петър Москов): " Страните подхващат, където е уместно, нужните стъпки за включване на съгласуван с разрастващите се благоприятни условия на учащите с е образователен материал по въпроси като равнопоставеност сред дамите и мъжете, нестереотипни функции на пола (англ. – gender), взаимно почитание, ненасилствено разрешаване на спорове в междуличностните връзки, принуждение над дамите, учредено на пола, и право на персонална цялост, в формалните образователни стратегии и на всички просветителни нива. "
Сравнете в този момент двата цитата и си дайте сметка за операцията, която (волно или несъзнателно, не мога да съдя) прави с нас П. Москов. От неговия откъс на член 14 излиза, че Конвенцията предлага учащите се да бъдат запознавани с нестереотипните функции на пола (т. е. на " sex " -а, на биологичния пол) като навежда мисълта към нестереотипните му от биологично естество функции.
От истинския текст на Конвенцията обаче излиза наяве, че още веднъж се имат поради нестереотипните функции на gender-а, т. е. на тези " функции ", които избрани общества считат за " нестереотипни ", " несъответствуващи " за мъжкия или женския пол. Например – ролята на дамата да бъде независим индивид, да взема решение независимо своя брак, и т. н. И които " функции " несъмнено се считат за " ексцентрични " за gender-а ѝ от редица " общества ", с чиито практики Конвенцията се бори.
Именно по тази причина в текста на член 14 е казано, че образователен материал, обвързван с тези " ексцентрични функции ", е добре да се включва в стратегиите на учащите се " където е уместно " (с цел тоест, да се трансформират в удобна посока вижданията на учениците за тези " ексцентрични функции " ). Съвсем несъмнено е, че прочетен напълно и този член 14 приказва за визии върху обществените " функции " на дамите и мъжете, а не за (нестандартните) полови функции на всеки един от тези два биологични пола.
Накрая от Конвенцията бива представен (най-вече от фейсбук-диспутантите) и член 4 – единственият, в който се загатва за (различна) " полова ориентировка " и се използва понятието " обществен пол " (редом с просто " пол " ). Само че в този член въпросните понятия са упоменати в подтекст, нямащ безусловно нищо общо с някакво (евентуално) " легализиране " на " другата полова ориентировка ".
Ето целият обсъден текст на член 4: " Страните осъждат всички форми на дискриминация против дами и подхващат без закъснение нужните законодателни и други ограничения за неговото попречване, по- особено като: – включват в националните си конституции или в друго уместно законодателство правилото за равнопоставеност сред дамите и мъжете и обезпечават практическото използване на този принцип; – не разрешават дискриминирането против дами, в това число посредством потребление на наказания, когато е уместно; – анулират закони и практики, които дискриминират дами. Прилагането на наредбите на актуалната Конвенция от страните, по-специално ограниченията за отбрана на правата на жертвите, би трябвало да бъде обезпечено без всякаква дискриминация, учредена на пол, обществен пол, раса, цвят на кожата, език, вяра, политически или други убеждения, народен или обществен генезис, принадлежност към национално малцинство, имуществено положение, рождение, полова ориентировка, еднаквост, учредена на пола, възраст, здравословно положение, увреждания, фамилно състояние, статут на мигрант или на емигрант, или различен статут. "
Прочитайки текста, затова, ние научаваме, че Конвенцията предписва ограниченията за отбрана правата на жертвите да се ползват без всякаква дискриминация на някое от изброените учредения. Сиреч, споделя, че жертвата на насилието не трябва да бъде третирана по различен метод с изключение на като жертва, в случай че примерно има – " ексцентрична " полова ориентировка. С две думи, в случай че дамата, жертва на принуждение, се окаже примерно хомосексуална, ограниченията за отбрана на нейните права не трябва да бъдат (дискриминативно) по-различни от тези по връзки на хетеросексуалната. На което, коства ми се, не би могъл да възрази даже и най-страстният хомофоб.
Не мога да не отбележа и появяващото се в българския превод на член 4 фразеология " обществен пол ", с което този път е преведено британското gender. За мен остава неразбираемо за какво в член 4 то е преведено по този (относително по-адекватен) метод, а в предходния член 3, който цитираше П. Москов е преведено (подвеждащо) като " пол ". Не е съществено, а както виждаме може да докара до надалеч отиващи недоразумения – в формален документ едно разбиране от истинския текст да бъде превеждано по два разнообразни метода.
В умозаключение: и в трите текста, върху които се " зацепват " конспиролозите, при деликатното и правилното им прочитане не може да се открие нищо от приписваното на документа като цяло. Би могло уверено да се съобщи даже, че Конвенцията е по-скоро консервативна по дух. Тя, бих споделил, дава отговор по някакъв метод на страховете на редица люде, че с изпълването на европейското пространство с представители на общества, принадлежащи на други (не-европейски, не-християнски) религиозни и културни обичаи, в които отношението към дамите и нормите за разрешено във връзка с тях е друго и противоречащо на европейското, техните практики биха могли да се разпрострат на континента ни. Е, Конвенцията демонстрира, че Съветът на Европа не е податлив да допусне това и не се поддава на избрани крайности, изводими от идеологията на " мултикултурализма ".
Чак се чудя по какъв начин избрани хора (като уважавания ми сътрудник Огнян Минчев и други мои близки), които в изтеклите месеци ни занимаваха с надалеч отиващите свои опасения от " казуса с мигрантите " прочетоха в текста на документа не въпреки всичко един задоволителен за тях отговор на паниките им, а нещо напълно, напълно друго. На представителите на " съдружните сътрудници " на ГЕРБ в Парламента и държавното управление, на представителите на Българска социалистическа партия, не се удивлявам.
Те чисто и просто извършват своята задача да всяват съмнение към Европа изобщо, да промъкват (при всеки комфортен и неуместен случай) концепциите за " евразийска опция " за страната ни. Защо други обаче, подвигнаха този звук? Защо изобщо в България всичко идващо " от Запад " се чете през " тайни очила " и по тази причина се чете по този неуместен метод: през фейсбук, изборно, с фиксация върху три от 81 члена на съответния документ?
За всичко това си заслужава да се намерения по-сериозно. И аз имам намерение да го направя в Портала.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ