Къщата на Иван Вазов пътува
Шуменка ловко майстори макети и кукли в национални носии
„ Ти знаеш ли каква отговорност е да построиш къщата на Иван Вазов? Ако не успееш, в случай че не се оправиш? ”
На тези въпроси на брачна половинка си Иван трябвало да отговори Албена Стоянова, когато му съобщила, че ще създаде едно към едно, до последната керемидка родния дом на патриарха на българската литература. Иван не че не вярвал в уменията на брачната половинка си – дипломирана занаятчийка от камарата в Шумен, само че си давал сметка, че тя би трябвало да вложи цялото си сърце и умеене в това предизвикателство и няма право да разочарова милионите фенове на огромния български публицист.
Албена се справила. Точно преди година извънредно точното копие в размер 1:40 било готово. Екскурзоводите от къщата-музей в Сопот, които познавали всяко кътче на Вазовия дом, ахнали като го видели. Всеки подробност, чак до резбованото слънце на тавана на верандата и бухналите чемшири, участвали в макета.
Днес, с помощта на гения на Албена, къщата на писателя обикаля страната и е налична за всеки, който желае да я види. Тя ще пътува още дълго време по плана “Вазов още веднъж национален ”, споделя шефът на сопотския музей Борислава Петрова. Тя издава и една любопитна детайлност, която малко на брой знаят, само че било видяно от екскурзоводите. На макета на майсторката липсвало едно само нещо – многочислените котки, които мъркат в региона. Не е ясно дали ги е имало и край Вазовата фамилия, само че в този момент те са атракция за туристите. Щом майсторката чула тази забележка, незабавно добавила дрънкулка на емблематичната музейна котка Марчето. Наскоро тя изчезнала от макета – някой я е откраднал несъмнено, само че майсторката отново ще я възвърне.
Как се гради прецизен макет на огромна, въпреки и едноетажна къща?
Албена споделя – градежът станал в нейната кухня, на огромна маса, на която тя повече от два месеца се трудила, като помагал и брачният партньор й. В жилището вкарали и машини за дървообработка. Иван, който работи в строителството, оказал помощ за точното създаване на покрива. Албена измайсторила и подредила дребни 5 500 керемидки от леден порцелан върху структурата. Голямо предизвикателство било да създаде остарялото извито дърво пред къщата и чешмата с вадата, а целият двор осеяла с избирани от нея един по един идентични речни къмъни. От макета не липсва и дюкянът на Минчо Вазов, където писателят се отбивал, като юноша, само че вместо да води комерсиалните сметки на татко си, драскал първите си стихчета.
Макетите на възрожденски къщи са огромната пристрастеност на Албена. Покрай тях тя се научила да прави и кукли. Било й скучно да гради домове без хора край тях и почнала да прибавя къде мома с менци, къде момък, а от време на време и цяла седянка. Всички те са в национални носии, а лицата им са направени от вълна по метода на сухото плъстене, споделя майсторка. За 1 март направила доста кукли Баба Марта. С бухнали коси, с очила, нали са баби… Първата клиентка, като ги зърнала, възкликнала: “Ха, това май е Стоянка Мутафова! ”. “Не, това беше просто Баба Марта! Но лицето май приличаше на известната актриса ”, споделя през смях Албена. И в този момент честа й поръчват кукли, които да наподобяват на избран човек. Това лято би трябвало да създаде като подарък за сватбата на сливенка и видинчанин, които ще се врекат във честност в чужбина, техните двойници в носии. Булката е черноокоса и синеока, младоженецът е кестеняв, нека се разпознаят… Албена е сигурна единствено, че носиите ще дават отговор навръх тези, достоверните от Сливенско и Видинско, тъй като ги е изучила безпогрешно.
Майсторката знае до последния подробност шевиците и особеностите на старинните дрехи от разнообразни краища на днешна България. Самата тя има богата сбирка – шопска, добруджанска, тракийска, влашка, северняшка носия… Повече от 10 са и всяка има своя история. Гордо ги демонстрира в изложения из страната, а на централно място постоянно подрежда истинската хърцойска от Русе. Тя й е първата, носи я с голямо предпочитание, сдобила се с нея на магия преди десетина години. Купила я от пенсионерка в Русе, която я била наследила от баба си. Свръзката пък бил антиквар. Когато платила носията, Албена не подозирала какво купува, само че на връщане към Шумен се отбила в Етнографския музей в Разград и там уредничката й обяснила, че към този момент е собственик на цялостна хърцойска носия. Тогава Албена почнала да чете и да попива всичко за българските национални одежди. Всеки път щом попаднела на красива риза, пола, престилка, ги купувала.
А по какъв начин се запалила? Покрай една покана към нея и брачна половинка й – да честват Гергьовден с патриотичен комитет “Крум Страшний ” на Шуменското плато. Като пристигнали, потънали като че ли в друго време. “Всички бяха в носии, вихреха се хора на поляната, аз онемях. Къде съм? Пеят, веят българското знаме, печеното агне идва съпроводено от гайда и тъпан… А на прилежаща поляна хора от клуб “Традиция ”. Провикват се, започнаха да прииждат и те в носии. Тогава разбрах, че се намирам на точното място ”, споделя въодушевено Албена.
Мъжът й незабавно решил да се снабди със старинни костюми и той, с цел да взе участие в исторически възстановки. Още от първата възстановка – на Деня на Ботев – 2 юни във Врачанско се върнал у дома с торбичка, която нямал самообладание да развърже още от вратата. Вътре се мъдрела мъничка носийка за щерка им, още бебе. Ръкавките на ризката били колкото една педя, полата била огромна, само че Албена я преправила. Още на идващия Гергьовден тя, бебето, баткото и таткото били облечени от глава до пети в достоверни дрехи. И доста щастливи.
От 2010 година насам не пропущат нито един фестивал в Жеравна. Нито пък пропущат събор или ревю – там Албена показва уменията си. “На такива места се зареждам позитивно, въпреки че от време на време е доста уморително и на полеви условия – изяснява тя. Гайдите свирят, всички са в носии, хора се вихрят, майстори те връщат епохи обратно и въображението ти се отключва, а ръцете те сърбят за творчество. Няма по-хубаво от българското! ”.
„ Ти знаеш ли каква отговорност е да построиш къщата на Иван Вазов? Ако не успееш, в случай че не се оправиш? ”
На тези въпроси на брачна половинка си Иван трябвало да отговори Албена Стоянова, когато му съобщила, че ще създаде едно към едно, до последната керемидка родния дом на патриарха на българската литература. Иван не че не вярвал в уменията на брачната половинка си – дипломирана занаятчийка от камарата в Шумен, само че си давал сметка, че тя би трябвало да вложи цялото си сърце и умеене в това предизвикателство и няма право да разочарова милионите фенове на огромния български публицист.
Албена се справила. Точно преди година извънредно точното копие в размер 1:40 било готово. Екскурзоводите от къщата-музей в Сопот, които познавали всяко кътче на Вазовия дом, ахнали като го видели. Всеки подробност, чак до резбованото слънце на тавана на верандата и бухналите чемшири, участвали в макета.
Днес, с помощта на гения на Албена, къщата на писателя обикаля страната и е налична за всеки, който желае да я види. Тя ще пътува още дълго време по плана “Вазов още веднъж национален ”, споделя шефът на сопотския музей Борислава Петрова. Тя издава и една любопитна детайлност, която малко на брой знаят, само че било видяно от екскурзоводите. На макета на майсторката липсвало едно само нещо – многочислените котки, които мъркат в региона. Не е ясно дали ги е имало и край Вазовата фамилия, само че в този момент те са атракция за туристите. Щом майсторката чула тази забележка, незабавно добавила дрънкулка на емблематичната музейна котка Марчето. Наскоро тя изчезнала от макета – някой я е откраднал несъмнено, само че майсторката отново ще я възвърне.
Как се гради прецизен макет на огромна, въпреки и едноетажна къща?
Албена споделя – градежът станал в нейната кухня, на огромна маса, на която тя повече от два месеца се трудила, като помагал и брачният партньор й. В жилището вкарали и машини за дървообработка. Иван, който работи в строителството, оказал помощ за точното създаване на покрива. Албена измайсторила и подредила дребни 5 500 керемидки от леден порцелан върху структурата. Голямо предизвикателство било да създаде остарялото извито дърво пред къщата и чешмата с вадата, а целият двор осеяла с избирани от нея един по един идентични речни къмъни. От макета не липсва и дюкянът на Минчо Вазов, където писателят се отбивал, като юноша, само че вместо да води комерсиалните сметки на татко си, драскал първите си стихчета.
Макетите на възрожденски къщи са огромната пристрастеност на Албена. Покрай тях тя се научила да прави и кукли. Било й скучно да гради домове без хора край тях и почнала да прибавя къде мома с менци, къде момък, а от време на време и цяла седянка. Всички те са в национални носии, а лицата им са направени от вълна по метода на сухото плъстене, споделя майсторка. За 1 март направила доста кукли Баба Марта. С бухнали коси, с очила, нали са баби… Първата клиентка, като ги зърнала, възкликнала: “Ха, това май е Стоянка Мутафова! ”. “Не, това беше просто Баба Марта! Но лицето май приличаше на известната актриса ”, споделя през смях Албена. И в този момент честа й поръчват кукли, които да наподобяват на избран човек. Това лято би трябвало да създаде като подарък за сватбата на сливенка и видинчанин, които ще се врекат във честност в чужбина, техните двойници в носии. Булката е черноокоса и синеока, младоженецът е кестеняв, нека се разпознаят… Албена е сигурна единствено, че носиите ще дават отговор навръх тези, достоверните от Сливенско и Видинско, тъй като ги е изучила безпогрешно.
Майсторката знае до последния подробност шевиците и особеностите на старинните дрехи от разнообразни краища на днешна България. Самата тя има богата сбирка – шопска, добруджанска, тракийска, влашка, северняшка носия… Повече от 10 са и всяка има своя история. Гордо ги демонстрира в изложения из страната, а на централно място постоянно подрежда истинската хърцойска от Русе. Тя й е първата, носи я с голямо предпочитание, сдобила се с нея на магия преди десетина години. Купила я от пенсионерка в Русе, която я била наследила от баба си. Свръзката пък бил антиквар. Когато платила носията, Албена не подозирала какво купува, само че на връщане към Шумен се отбила в Етнографския музей в Разград и там уредничката й обяснила, че към този момент е собственик на цялостна хърцойска носия. Тогава Албена почнала да чете и да попива всичко за българските национални одежди. Всеки път щом попаднела на красива риза, пола, престилка, ги купувала.
А по какъв начин се запалила? Покрай една покана към нея и брачна половинка й – да честват Гергьовден с патриотичен комитет “Крум Страшний ” на Шуменското плато. Като пристигнали, потънали като че ли в друго време. “Всички бяха в носии, вихреха се хора на поляната, аз онемях. Къде съм? Пеят, веят българското знаме, печеното агне идва съпроводено от гайда и тъпан… А на прилежаща поляна хора от клуб “Традиция ”. Провикват се, започнаха да прииждат и те в носии. Тогава разбрах, че се намирам на точното място ”, споделя въодушевено Албена.
Мъжът й незабавно решил да се снабди със старинни костюми и той, с цел да взе участие в исторически възстановки. Още от първата възстановка – на Деня на Ботев – 2 юни във Врачанско се върнал у дома с торбичка, която нямал самообладание да развърже още от вратата. Вътре се мъдрела мъничка носийка за щерка им, още бебе. Ръкавките на ризката били колкото една педя, полата била огромна, само че Албена я преправила. Още на идващия Гергьовден тя, бебето, баткото и таткото били облечени от глава до пети в достоверни дрехи. И доста щастливи.
От 2010 година насам не пропущат нито един фестивал в Жеравна. Нито пък пропущат събор или ревю – там Албена показва уменията си. “На такива места се зареждам позитивно, въпреки че от време на време е доста уморително и на полеви условия – изяснява тя. Гайдите свирят, всички са в носии, хора се вихрят, майстори те връщат епохи обратно и въображението ти се отключва, а ръцете те сърбят за творчество. Няма по-хубаво от българското! ”.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ