Шумен: В града официално беше представена експозицията „Кметовете на Шумен“
Шумен. В града публично беше показана експозицията „ Кметовете на Шумен “, съобщи кореспондент на Радио „ Фокус “ - Шумен . Проектът е осъществен сполучливо, оповестиха при откриването кметът на Шумен Любомир Христов и художникът Деян Евтимов. В центъра на композицията, която е подредена на втория етаж в постройката на Общината, е панорамен аспект на Шумен, дело на фотографа Ивайло Сакелариев, към който са подредени портрети на шуменските кметове и табла с текст.
Експозицията наблюдава развиването, израстването и измененията в града, свързани с активността на управниците му от Освобождението до през днешния ден. Първият портрет е на Ради Гьокчеренлиев, кмет на Шумен от юли 1878 година до 1879 година.
Кметът Любомир Христов, по чиято концепция се осъществя планът, благодари на създателите на експозицията. „ Народ без история, е и без бъдеще. Това беше моя фантазия – да съберем в една експозиция делото на хората, които са оформяли през вековете облика на града. Всеки от кметовете е дал своя принос, оставил е нещо за Шумен. Вярвам, че и тези след нас ще работят за жителите и положителното на града “, сподели Любомир Христов.
„ Шумен не е първият град, който прави сходен план, само че може би е първият град, който го прави по подобен метод и с толкоз красива експозиция “, съобщи гл.ас. Бета Хараланова. Тя напомни, че през 1831 година в Шумен се основава първата българска община. 12 будни българи сформират съвет, който е поел управлението на еснафския, църковния, просветния и културен живот в града. Всички те са служели без заплащане, нещо повече- били са длъжни, когато се повикат на „ збирня “, да напущат работата си и през целия ден да размислят за общите каузи, уточни гл. ас. Бета Хараланова от авторския колектив. През 1835 година се приема Законник на шуменските общинари, а през 1850 година със специфичен документ са регламентирани правата и отговорностите на градоначалника, определен от еснафите и „ сичкия “ народ. „ Едни от кметовете са създали първия градоустройствен проект, други способстват за оформянето на двете платна в града по времето на Петър Кърджиев, оформя се Градската градина, паркът „ Кьошкове “, има кметове, които са се занимавали с беднотията, с хигиената на града, има кметове, които са обръщали внимание на образователното дело, на строителството на нови учебни заведения и детски градини. В другите интервали се строят доста публични здания, културни институти, в последните години – Индустриалният парк, пречиствателната станция за отпадни води, разширението на културните институти. Всеки един интервал от развиването на Шумен е значим и би трябвало да сме признателни на всички тези хора, които са управлявали града “, сподели още гл. ас. Бета Хараланова. Тя уточни, че е употребила архивни данни, лист на кметове от „ Шуменски общински новини “ от 1937 година, както и Държавен вестник.
Художникът Деян Евтимов означи, че задачата им със Светлозар Чолов е била да придадат естетически тип и да материализират концепцията. „ Представените табла и портрети, текст и фотоси демонстрират съществени интервали от развиването на Шумен, тук-там се появяват и разнообразни елементи от Паметника „ 1300 години България “, от Плиска, от Преслав, те се виждат напълно леко на таблата, само че обогатяват и придават на изложбата по- огромна тежест “, сподели Диян Евтимов.
„ Беше огромно предизвикателство това огромно пространство от гола стена да го превърнем в комбинация, която освен да демонстрира развиването на града, само че и да притегли вниманието - какво се случва, по какъв начин се е развивал и в каква посока върви Шумен. Това е място освен за наблюдение, само че и за научаване “, сподели Светлозар Чолов.
Гл. ас. Бета Хараланова благодари и на двамата за големия труд при оформянето на фотографския материал. Част от кметовете на Шумен, управлявали в по- ранните години, са показани единствено с имената им, защото не са били открити техни фотоси. Ако има хора, които могат да дават такива, те ще бъдат прибавени към експозицията.
Ивелина ИВАНОВА
Експозицията наблюдава развиването, израстването и измененията в града, свързани с активността на управниците му от Освобождението до през днешния ден. Първият портрет е на Ради Гьокчеренлиев, кмет на Шумен от юли 1878 година до 1879 година.
Кметът Любомир Христов, по чиято концепция се осъществя планът, благодари на създателите на експозицията. „ Народ без история, е и без бъдеще. Това беше моя фантазия – да съберем в една експозиция делото на хората, които са оформяли през вековете облика на града. Всеки от кметовете е дал своя принос, оставил е нещо за Шумен. Вярвам, че и тези след нас ще работят за жителите и положителното на града “, сподели Любомир Христов.
„ Шумен не е първият град, който прави сходен план, само че може би е първият град, който го прави по подобен метод и с толкоз красива експозиция “, съобщи гл.ас. Бета Хараланова. Тя напомни, че през 1831 година в Шумен се основава първата българска община. 12 будни българи сформират съвет, който е поел управлението на еснафския, църковния, просветния и културен живот в града. Всички те са служели без заплащане, нещо повече- били са длъжни, когато се повикат на „ збирня “, да напущат работата си и през целия ден да размислят за общите каузи, уточни гл. ас. Бета Хараланова от авторския колектив. През 1835 година се приема Законник на шуменските общинари, а през 1850 година със специфичен документ са регламентирани правата и отговорностите на градоначалника, определен от еснафите и „ сичкия “ народ. „ Едни от кметовете са създали първия градоустройствен проект, други способстват за оформянето на двете платна в града по времето на Петър Кърджиев, оформя се Градската градина, паркът „ Кьошкове “, има кметове, които са се занимавали с беднотията, с хигиената на града, има кметове, които са обръщали внимание на образователното дело, на строителството на нови учебни заведения и детски градини. В другите интервали се строят доста публични здания, културни институти, в последните години – Индустриалният парк, пречиствателната станция за отпадни води, разширението на културните институти. Всеки един интервал от развиването на Шумен е значим и би трябвало да сме признателни на всички тези хора, които са управлявали града “, сподели още гл. ас. Бета Хараланова. Тя уточни, че е употребила архивни данни, лист на кметове от „ Шуменски общински новини “ от 1937 година, както и Държавен вестник.
Художникът Деян Евтимов означи, че задачата им със Светлозар Чолов е била да придадат естетически тип и да материализират концепцията. „ Представените табла и портрети, текст и фотоси демонстрират съществени интервали от развиването на Шумен, тук-там се появяват и разнообразни елементи от Паметника „ 1300 години България “, от Плиска, от Преслав, те се виждат напълно леко на таблата, само че обогатяват и придават на изложбата по- огромна тежест “, сподели Диян Евтимов.
„ Беше огромно предизвикателство това огромно пространство от гола стена да го превърнем в комбинация, която освен да демонстрира развиването на града, само че и да притегли вниманието - какво се случва, по какъв начин се е развивал и в каква посока върви Шумен. Това е място освен за наблюдение, само че и за научаване “, сподели Светлозар Чолов.
Гл. ас. Бета Хараланова благодари и на двамата за големия труд при оформянето на фотографския материал. Част от кметовете на Шумен, управлявали в по- ранните години, са показани единствено с имената им, защото не са били открити техни фотоси. Ако има хора, които могат да дават такива, те ще бъдат прибавени към експозицията.
Ивелина ИВАНОВА
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ