Шумен. Оригинални снимки, спомени и писма, свързана с унгарското присъствие

Шумен. Оригинални фотоси, мемоари и писма, обвързвана с унгарското наличие в Шумен, са показани в Държавния списък в града, съобщи кореспондент на Радио „ Фокус “ - Шумен . В няколко витрини са показани фотографията на първия български оркестър, основан от унгарския преселник Михай Шафран в Шумен през 1851 година Това е и първата фотография, правена на територията на България. На фотоса се виждат цели и полуфигури в цивилно облекло, измежду които и тази на Добри Войников. Показани са нотите на Михай Шафран, фотография на Шафран с шуменци, сред които и бащата на акад. Кирил Попов, Атанас Попстоянов, от 1860 година, писмо от Димитър Даскалкин до приятеля му Петър Златев Груев за театралните представления в Шумен и отзвука от тях. Режисьор на постановките е Георг Силаги, 1874 година. Статия на Георги Джумалиев „ Корените на българо-унгарската дружба “, от 1976 година, писмо от Елена Хаджиолова – внучка на Георг Силаги до Георги Джумалиев, в което споделя за дядо си, 1958 година, мемоари на Димитрица Билдирева за пребиваването на маджарите в Шумен и слагане на паметна плоча на къщата на х. Димитраки Хаджипанев, в която е бил настанен Лайош Кошут, записани от Веселин Хлебаров. Има фотоси с археолога Геза Фехер, чийто съществени изследвания с в региона към Шумен – Мадара, Плиска и Преслав.
„ След провалената гражданска война в Унгария огромна част от участниците в нея напущат страната си. Една от спирките им е Шумен. Присъствието им трансформира бита и вътрешните настройки на шуменци. Чужденците носят със себи си убеденост и самочувствие, което предават и на локалните хора. Когато унгарците напущат Шумен „ махалата се изпразни, но остане да се гордее с тяхното престояване и все ни се струваше, че не сме се разделили вечно “, сподели през днешния ден Илина Папазова гл. специалист в Държавния списък.
Сред показаните документи е Учредителен протокол и лист с членовете на Българското хигиеническо сдружение, чиято движеща мощ е учителят Колман Ронже. „ Той провежда сдружението през 1886 година, а когато Ронже напуща Шумен, сдружението запада и приключва активността си “, изясни Илина Папазова.
Представен е и Учредителен протокол на Българо-унгарското сдружение, от 1933 година. „ Такова сдружение е имало и в София. Основната му активност е да направи къщата музей на Лайош Кошут. Това по никакъв начин не е била елементарно. Търсени са средства, търсено е подпомагане, защото притежателите на парцела не са желали да се разделят с него, имало е много премеждия “, сподели Папазова.
Сред забавните документи са и тези, свързани с пребиваването в Шумен на Имре и Михай Сабо – татко и наследник. Имре Сабо е бил преподавател в Сарашкото учебно заведение, а през 1943 година става и негов шеф. Изложбата и оповестения Ден на отворените порти по отношение на Деня на архивите в България.
Ивелина ИВАНОВА