"До гуша ни дойде": в Германия се оплакват от преселници от България
Шум и нечистотия, обири и експанзия - от ден на ден обитаеми места в Германия се оплакват от проблеми с преселници от България и Румъния. А в дъното на всичко стоят безскрупулни трафикантски банди, пишат немски издания, представени от " Дойче веле ".
Заселници от Източна Европа към този момент се насочват освен към огромните градове, само че и към по-малки общини в Германия, оповестява новинарският уебсайт T-online. Според създателя Дитмар Зеер дружно с тях се появяват и непознати до момента проблеми: звук и отпадъци, употреба, дребна престъпност. " Обичайните обвинени: трафикантски банди, които примамват към Германия небогати фамилии от Румъния и България и злоупотребяват с тях, с цел да разграбват обществените каси ", написа Зеер.
" Повече от половината идват от България "
T-online споделя за едно от тези селища - градчето Хорн-Бад Майнберг е с население от 17 000 души и се намира в най-многолюдната немска провинция Северен Рейн-Вестфалия. Цитира се и писмото, което тамошният представител в провинциалния парламент Денис Мелцер е изпратил до министър-председателя на Северен Рейн-Вестфалия Армин Лашет: " Тук уседнаха към 700 заселници от Източна Европа, като повече от половината идват от България. Гражданите и гражданките все по-често се оплакват от проблеми с интеграцията им, от замърсяване на публичните места, нарушение на задължението да изпращат децата си на учебно заведение, обири, експанзия и открита проституция ".
Високотиражният " Билдцайтунг " дава думата и на жители на Хорн-Бад Майнберг. 69-годишният Буркхарт Веке даже споделя, че обмисля да напусне градчето: " До гуша ми пристигна. Разни гешфтари изкупуват остарели здания и ги натъпкват с хора. Жилищата са препълнени, всичко плесенясва ".
Вестникът твърди, че редица запуснати здания в градчето са попаднали в мрежата на спекуланти и трафиканти на хора: " Тази спекулация е позната и в други градове. Подставени лица изкупуват на безценица рушащи се здания и настаняват там хора от Източна Европа, които са снабдени с частично фалшифицирани контракти за работа. След няколко месеца новите наематели се пишат безработни и подават молби за обществена помощ. "
На уеб страницата T-online Дитмар Зеер разказва същата скица. Според него доста от хората идвали от Пловдив, а спекулантите прибирали в джоба си по-голямата част от обществените им помощи. Така една от тези порутени здания може да донесе годишна облага от 100 000 евро, твърди изданието.
" Билдцайтунг " е разговарял с един от наемателите - българина Христо, чието седемчленно семейство живее в една от запуснатите здания. Христо споделя, че преди е работел по градежи, само че сега е незает. От обществените помощи и от детските надбавки фамилията му има общ приход от близо 2000 евро - същинско благосъстояние спрямо прихода от 440 евро, с който фамилията би разполагало в България, отбелязва вестникът и цитира Христо с думите: " Искаме просто по-добър живот ".
" Буре с барут "
За противоположната страна споделя локалният вестник " Вестфаленблат ", съгласно който атмосферата в Хорн-Бад Майнберг е напрегната - същинско буре с барут: " Един ресторантьор споделя, че на клиент откраднали велосипеда пред заведението. На различен клиент задгранични деца сграбчили парчето торта от чинията. А една жена споделя, че не деца, а възрастни блокират локалните детски площадки. Съвместното битие към този момент не е допустимо ", оплаква се дамата пред вестника.
От Федерацията на немските градове споделят, че 10 до 15 по-големи града в Германия са станали цел на всеобщо преселение на хора от Югоизточна Европа. Сред тях са Офенбах, Нюрнберг, Фюрт, Магдебург, Бремерхафен, Дуисбург, Дортмунд и Гелзенкирхен. В Манхайм към този момент живеят 6000 българи и 5500 румънци - броят им се е нараснал съвсем десетократно по отношение на 2006 година. Месечно в града се заселват по към 200 нови пришълци от България и Румъния, оповестява локалното електронно издание " Райннекарблог ". В Нюрнберг пък са се открили близо 20 000 преселници, още толкоз - в Дуисбург.
Пред T-online Биргит Цьорнер от обществената работа в Дортмунд споделя: " Повечето от тези хора не имат езиковите, просветителните и професионалните предпоставки, с цел да се оправят бързо в Дортмунд. Освен това доста от тях нямат здравна застраховка ". След като изяснява, че жителите на България и Румъния се употребяват от независимост на напредване и имат право да живеят и работят в Германия, изданието разяснява: " Всичко това действа доста добре при тези румънци и българи, които идват непринудено. Те са болшинство. Сред тях има доста търсени фрагменти за селското стопанство и фабриките, те работят дефицитната специалност на болногледачи или са лицензирани лекари. Без тях Германия щеше да се оправя по-зле (...) Но общините към този момент се съпротивляват против злоупотребите, за които са отговорни трафикантите. Във Фюрт даже назначиха обществени служащи, които приказват румънски и български (...) В Дортмунд към този момент дежурят взаимни германско-български полицейски патрули, а няколко улици ще бъдат сложени под видеонаблюдение. В Дуисбург пък от няколко години практикуват следната административна мярка: единствено за часове запечатват здания, където се нарушават условията - примерно за хигиена или противопожарна сигурност. Само за първите шест месеца на тази година въпросната мярка е била прилагана цели 13 пъти ".
" Не можем да решим проблемите на Източна Европа "
Авторът Дитмар Зеер написа, че общините разпореждат огромни очаквания на по-строгите ограничения против незаконния труд, с които Бундестагът желае да ограничи обществените измами. Според Зеер политици от тези общини се безпокоят, че когато и хората от Западните Балкани получат независимост на напредване, ситуацията ще стане още по-лошо. Кметът на Фюрт даже упорства да се преразгледат в този момент настоящите правила за независимост на напредването. Фюрт нямал никакви проблеми с претендентите за леговище от Сирия и Ирак, само че немските градове не можели да решат обществените проблеми на Източна Европа, е представен да споделя кметът.
Заселници от Източна Европа към този момент се насочват освен към огромните градове, само че и към по-малки общини в Германия, оповестява новинарският уебсайт T-online. Според създателя Дитмар Зеер дружно с тях се появяват и непознати до момента проблеми: звук и отпадъци, употреба, дребна престъпност. " Обичайните обвинени: трафикантски банди, които примамват към Германия небогати фамилии от Румъния и България и злоупотребяват с тях, с цел да разграбват обществените каси ", написа Зеер.
" Повече от половината идват от България "
T-online споделя за едно от тези селища - градчето Хорн-Бад Майнберг е с население от 17 000 души и се намира в най-многолюдната немска провинция Северен Рейн-Вестфалия. Цитира се и писмото, което тамошният представител в провинциалния парламент Денис Мелцер е изпратил до министър-председателя на Северен Рейн-Вестфалия Армин Лашет: " Тук уседнаха към 700 заселници от Източна Европа, като повече от половината идват от България. Гражданите и гражданките все по-често се оплакват от проблеми с интеграцията им, от замърсяване на публичните места, нарушение на задължението да изпращат децата си на учебно заведение, обири, експанзия и открита проституция ".
Високотиражният " Билдцайтунг " дава думата и на жители на Хорн-Бад Майнберг. 69-годишният Буркхарт Веке даже споделя, че обмисля да напусне градчето: " До гуша ми пристигна. Разни гешфтари изкупуват остарели здания и ги натъпкват с хора. Жилищата са препълнени, всичко плесенясва ".
Вестникът твърди, че редица запуснати здания в градчето са попаднали в мрежата на спекуланти и трафиканти на хора: " Тази спекулация е позната и в други градове. Подставени лица изкупуват на безценица рушащи се здания и настаняват там хора от Източна Европа, които са снабдени с частично фалшифицирани контракти за работа. След няколко месеца новите наематели се пишат безработни и подават молби за обществена помощ. "
На уеб страницата T-online Дитмар Зеер разказва същата скица. Според него доста от хората идвали от Пловдив, а спекулантите прибирали в джоба си по-голямата част от обществените им помощи. Така една от тези порутени здания може да донесе годишна облага от 100 000 евро, твърди изданието.
" Билдцайтунг " е разговарял с един от наемателите - българина Христо, чието седемчленно семейство живее в една от запуснатите здания. Христо споделя, че преди е работел по градежи, само че сега е незает. От обществените помощи и от детските надбавки фамилията му има общ приход от близо 2000 евро - същинско благосъстояние спрямо прихода от 440 евро, с който фамилията би разполагало в България, отбелязва вестникът и цитира Христо с думите: " Искаме просто по-добър живот ".
" Буре с барут "
За противоположната страна споделя локалният вестник " Вестфаленблат ", съгласно който атмосферата в Хорн-Бад Майнберг е напрегната - същинско буре с барут: " Един ресторантьор споделя, че на клиент откраднали велосипеда пред заведението. На различен клиент задгранични деца сграбчили парчето торта от чинията. А една жена споделя, че не деца, а възрастни блокират локалните детски площадки. Съвместното битие към този момент не е допустимо ", оплаква се дамата пред вестника.
От Федерацията на немските градове споделят, че 10 до 15 по-големи града в Германия са станали цел на всеобщо преселение на хора от Югоизточна Европа. Сред тях са Офенбах, Нюрнберг, Фюрт, Магдебург, Бремерхафен, Дуисбург, Дортмунд и Гелзенкирхен. В Манхайм към този момент живеят 6000 българи и 5500 румънци - броят им се е нараснал съвсем десетократно по отношение на 2006 година. Месечно в града се заселват по към 200 нови пришълци от България и Румъния, оповестява локалното електронно издание " Райннекарблог ". В Нюрнберг пък са се открили близо 20 000 преселници, още толкоз - в Дуисбург.
Пред T-online Биргит Цьорнер от обществената работа в Дортмунд споделя: " Повечето от тези хора не имат езиковите, просветителните и професионалните предпоставки, с цел да се оправят бързо в Дортмунд. Освен това доста от тях нямат здравна застраховка ". След като изяснява, че жителите на България и Румъния се употребяват от независимост на напредване и имат право да живеят и работят в Германия, изданието разяснява: " Всичко това действа доста добре при тези румънци и българи, които идват непринудено. Те са болшинство. Сред тях има доста търсени фрагменти за селското стопанство и фабриките, те работят дефицитната специалност на болногледачи или са лицензирани лекари. Без тях Германия щеше да се оправя по-зле (...) Но общините към този момент се съпротивляват против злоупотребите, за които са отговорни трафикантите. Във Фюрт даже назначиха обществени служащи, които приказват румънски и български (...) В Дортмунд към този момент дежурят взаимни германско-български полицейски патрули, а няколко улици ще бъдат сложени под видеонаблюдение. В Дуисбург пък от няколко години практикуват следната административна мярка: единствено за часове запечатват здания, където се нарушават условията - примерно за хигиена или противопожарна сигурност. Само за първите шест месеца на тази година въпросната мярка е била прилагана цели 13 пъти ".
" Не можем да решим проблемите на Източна Европа "
Авторът Дитмар Зеер написа, че общините разпореждат огромни очаквания на по-строгите ограничения против незаконния труд, с които Бундестагът желае да ограничи обществените измами. Според Зеер политици от тези общини се безпокоят, че когато и хората от Западните Балкани получат независимост на напредване, ситуацията ще стане още по-лошо. Кметът на Фюрт даже упорства да се преразгледат в този момент настоящите правила за независимост на напредването. Фюрт нямал никакви проблеми с претендентите за леговище от Сирия и Ирак, само че немските градове не можели да решат обществените проблеми на Източна Европа, е представен да споделя кметът.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ