Защо Русия и Дания са верни съюзници в продължение на векове?
Щвеция в миналото се счита за една от най-великите страни в Европа.
Руснаците и датчаните вършат всичко, с цел да може този ослепителен интервал за нея да завърши по-бързо.
В продължение на съвсем пет века датчаните са една от най-приятелски настроените към руснаците народи в Европа. Причината за доближаването на двете толкоз далечни една от друга страни в културен и набожен проект става съществуването на общ зложелател – шведите.
Густав II Адолф преди борбата при Лютценmusée des Beaux-Arts de Göteborg (CC BY 3.0)
През 1493 година сред Руската страна и Дания е подписан първият в историята контракт „за другарски и безконечен съюз“ сред двете страни, съгласно който страните се задължават да работят взаимно против Великото литовско княжество и Швеция. Шведите към този момент от век са част от така наречен Калмарска уния, само че са извънредно недоволни от непрекъснато усилващото се политическо и икономическо владичество на Копенхаген. Именно на поддръжката на управника на цяла Русия Иван III в това дългогодишно опълчване разчита крал Йохан.
Иван IIIСвободни източници
На процедура, обаче, удълженият през 1516 година военнополитически съюз по този начин и не влиза в действие изцяло. Датчаните не оказват на руснаците поддръжка в няколкото войни против литовците, а последните на собствен ред не вземат никакво присъединяване в шведската освободителна война, която приключва през 1523 година с провъзгласяването на Густав Васа за крал на Швеция, разпадането на унията и датското господство в страната.
Книгата „1001 картини, които би трябвало да видите, преди да умрете“ (2011)Йохан Густав Сандберг
През 1558 година Иван IV Грозни стартира сполучлива война против слабата Ливонска конфедерация в Прибалтика, като желанието му е да причисли обширните ѝ територии към Русия. Тази агресия провокира остра реакция у прилежащите шведи, поляци и литовци и скоро те се включват в спора. В подялбата на ливонското завещание не пропущат да вземат участие и датчаните, които, обаче, още през 1562 година в Можайск подписват с руснаците контракт, съгласно който страните се задължават да не поддържат други страни във войната и да почитат взаимно териториалните си искания в Ливония. Това разрешава да бъде избегнат пълномащабен въоръжен спор сред страните, въпреки че въпреки всичко има обособени въоръжени конфликти.
Иван Грозни в Ливония (Превземането на ливонската цитадела Кокенхаузен от Иван Грозни)Павел Соколов-Скаля/Руски музей
Силното противопоставяне на Швеция в хода на Ливонската война не разрешава на Иван Грозни да осъществя проектите си за непосредствено присъединение на територии и го принуждава да работи по-предпазливо. През 1570 година на завладените земи царят афишира основаването на васалното Ливонско кралство, на чийто престол е поканен да се възкачи братът на датския крал Фредерик II – херцог Магнус. Но руснаците по този начин и не съумяват да се задържат в Прибалтика. Марионетната им страна престава да съществува осем години по-късно, а след още две години те дефинитивно излизат от района. Дания излиза от спора с дребни териториални придобивки под формата на остров Езел.
Magnus av ØselСвободни източници
Далеч не постоянно връзките сред Дания и Русия са били безоблачни. В препъни-камък се трансформира въпросът за границата на Руската страна и Норвегия, която от 1536 година влиза в състава на Датското кралство. В продължение на дълги десетилетия страните безрезултатно се пробват да се договорят, да потвърдят правото си на надзор над северните земи, да подкупват или да заплашват съперника си. Стига се даже до такава степен, че през 1599 година крал Кристиан IV персонално идва на Колския полуостров с ескадрила от кораби и убеждава локалните поданици да одобряват датско гражданство, само че получава отвод. Така нареченият „лапландски спор“ приключва едвам през 1826 година дружно с демаркацията на руско-норвежката граница.
Портрет на Кристиан IVСвободни източници
Да съкрушат могъщата Швеция, да я лишат от обширни територии да не ѝ разрешат да трансформира Балтийско море в свое лично „езеро“ са измежду най-важните политически задания на Русия и Дания през XVII век. Неведнъж в дипломатическите и военни спорове от тази ера страните застават на една и съща страна, както се случва в интервала на Северната война през 1655-1660 година. Но те не съумяват да реализират задачите си чак до началото на XVIII век.
Нападението над Копенхаген (1887)Фредерик Кристиан Лунд
Северната война през 1700-1721 година, която поставя завършек на шведското великодържавие, стартира с злополука за Дания. На 4 август 1700 година шведската войска на Карл XII ненадейно идва в Копенхаген и принуждава датчаните да се включат в мирни договаряния. В спора против своите безконечни съперници те се завръщат чак през 1709 година, откакто руснаците пречупват хребета на шведската военна машина в Полтавската борба. След Северната война Дания получава от шведите парична контрибуция и съумява да се укрепи в Шлезвиг. Изгодата за Русия е надалеч по-голяма – в нейно „съвършено неприкосновено постоянно владение“ минават Ингерманландия, Лифландия (централна и северна Латвия), Естландия (Естония), както и югоизточната част на Финландия.
„Битката при Полтава“Александър Коцебу
След началото на реваншистката война през 1788-1790 г, инициирана от Швеция против Русия за възвръщане на изгубените територии, датската войска, според изискванията на подписания през 1773 година руско-датски съюзен контракт, нахлува на шведска територия от Норвегия и стартира да се придвижва към Гьотеборг. Военната акция, обаче, не трае дълго – на процедура незабавно Англия и Прусия принуждават датчаните да седнат на масата за договаряния и да сключат мир при изискванията на статукво. Скоротечната и съвсем безкръвна война става известна като „Театралната“ в Швеция и като „Боровинковата“ в Норвегия, защото, поради неприятното доставяне датските бойци са принудени да попълнят менюто си с горски плодове.
Морска борба при Ревел (2 май 1790 г.)Иван Айвазовски
През XIX в. съюзническите връзки сред двете страни не престават. През 1807 година Русия поддържа Дания във войната против Британската империя, а датската войска, въпреки и не изключително интензивно, взе участие в Руско-шведската война през 1808-1809 година, която приключва за Стокхолм със загубата на Финландия. В края на наполеоновите войни датчаните и руснаците, обаче, към този момент са от противоположните страни на барикадата и излизат от общоевропейския спор по друг метод: Русия, която е победила Наполеон, печели голямо въздействие на европейския континент, а на Дания ѝ се постанова да заплати за съюза си с френския император със загубата на Норвегия.
„Раненият войник, обесен“ 1880 г.Хелене Шерфбек
След като през 1814 година Швеция, основният противник на двете страни в Балтика, избира пътя на неутралитет, обичайните съюзнически връзки сред Дания и Русия последователно стартират да остават в предишното. Въпреки това Русия оказва на датчаните голяма дипломатическа поддръжка в хода на двете войни за Шлезвиг-Холщайн през 1848-1850 година и през 1864 година против стремглаво набиращите сили немци, а в моментите, които са изключително сериозни за Копенхаген, даже заплашва да влезе в бойните дейности на страната на своя някогашен съдружник.
Завръщане на датски бойци в Копенхаген през 1849 година (1894 г.)Ото Бахе
aвтор: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
Руснаците и датчаните вършат всичко, с цел да може този ослепителен интервал за нея да завърши по-бързо.
В продължение на съвсем пет века датчаните са една от най-приятелски настроените към руснаците народи в Европа. Причината за доближаването на двете толкоз далечни една от друга страни в културен и набожен проект става съществуването на общ зложелател – шведите.
Густав II Адолф преди борбата при Лютценmusée des Beaux-Arts de Göteborg (CC BY 3.0)
През 1493 година сред Руската страна и Дания е подписан първият в историята контракт „за другарски и безконечен съюз“ сред двете страни, съгласно който страните се задължават да работят взаимно против Великото литовско княжество и Швеция. Шведите към този момент от век са част от така наречен Калмарска уния, само че са извънредно недоволни от непрекъснато усилващото се политическо и икономическо владичество на Копенхаген. Именно на поддръжката на управника на цяла Русия Иван III в това дългогодишно опълчване разчита крал Йохан.
Иван IIIСвободни източници
На процедура, обаче, удълженият през 1516 година военнополитически съюз по този начин и не влиза в действие изцяло. Датчаните не оказват на руснаците поддръжка в няколкото войни против литовците, а последните на собствен ред не вземат никакво присъединяване в шведската освободителна война, която приключва през 1523 година с провъзгласяването на Густав Васа за крал на Швеция, разпадането на унията и датското господство в страната.
Книгата „1001 картини, които би трябвало да видите, преди да умрете“ (2011)Йохан Густав Сандберг
През 1558 година Иван IV Грозни стартира сполучлива война против слабата Ливонска конфедерация в Прибалтика, като желанието му е да причисли обширните ѝ територии към Русия. Тази агресия провокира остра реакция у прилежащите шведи, поляци и литовци и скоро те се включват в спора. В подялбата на ливонското завещание не пропущат да вземат участие и датчаните, които, обаче, още през 1562 година в Можайск подписват с руснаците контракт, съгласно който страните се задължават да не поддържат други страни във войната и да почитат взаимно териториалните си искания в Ливония. Това разрешава да бъде избегнат пълномащабен въоръжен спор сред страните, въпреки че въпреки всичко има обособени въоръжени конфликти.
Иван Грозни в Ливония (Превземането на ливонската цитадела Кокенхаузен от Иван Грозни)Павел Соколов-Скаля/Руски музей
Силното противопоставяне на Швеция в хода на Ливонската война не разрешава на Иван Грозни да осъществя проектите си за непосредствено присъединение на територии и го принуждава да работи по-предпазливо. През 1570 година на завладените земи царят афишира основаването на васалното Ливонско кралство, на чийто престол е поканен да се възкачи братът на датския крал Фредерик II – херцог Магнус. Но руснаците по този начин и не съумяват да се задържат в Прибалтика. Марионетната им страна престава да съществува осем години по-късно, а след още две години те дефинитивно излизат от района. Дания излиза от спора с дребни териториални придобивки под формата на остров Езел.
Magnus av ØselСвободни източници
Далеч не постоянно връзките сред Дания и Русия са били безоблачни. В препъни-камък се трансформира въпросът за границата на Руската страна и Норвегия, която от 1536 година влиза в състава на Датското кралство. В продължение на дълги десетилетия страните безрезултатно се пробват да се договорят, да потвърдят правото си на надзор над северните земи, да подкупват или да заплашват съперника си. Стига се даже до такава степен, че през 1599 година крал Кристиан IV персонално идва на Колския полуостров с ескадрила от кораби и убеждава локалните поданици да одобряват датско гражданство, само че получава отвод. Така нареченият „лапландски спор“ приключва едвам през 1826 година дружно с демаркацията на руско-норвежката граница.
Портрет на Кристиан IVСвободни източници
Да съкрушат могъщата Швеция, да я лишат от обширни територии да не ѝ разрешат да трансформира Балтийско море в свое лично „езеро“ са измежду най-важните политически задания на Русия и Дания през XVII век. Неведнъж в дипломатическите и военни спорове от тази ера страните застават на една и съща страна, както се случва в интервала на Северната война през 1655-1660 година. Но те не съумяват да реализират задачите си чак до началото на XVIII век.
Нападението над Копенхаген (1887)Фредерик Кристиан Лунд
Северната война през 1700-1721 година, която поставя завършек на шведското великодържавие, стартира с злополука за Дания. На 4 август 1700 година шведската войска на Карл XII ненадейно идва в Копенхаген и принуждава датчаните да се включат в мирни договаряния. В спора против своите безконечни съперници те се завръщат чак през 1709 година, откакто руснаците пречупват хребета на шведската военна машина в Полтавската борба. След Северната война Дания получава от шведите парична контрибуция и съумява да се укрепи в Шлезвиг. Изгодата за Русия е надалеч по-голяма – в нейно „съвършено неприкосновено постоянно владение“ минават Ингерманландия, Лифландия (централна и северна Латвия), Естландия (Естония), както и югоизточната част на Финландия.
„Битката при Полтава“Александър Коцебу
След началото на реваншистката война през 1788-1790 г, инициирана от Швеция против Русия за възвръщане на изгубените територии, датската войска, според изискванията на подписания през 1773 година руско-датски съюзен контракт, нахлува на шведска територия от Норвегия и стартира да се придвижва към Гьотеборг. Военната акция, обаче, не трае дълго – на процедура незабавно Англия и Прусия принуждават датчаните да седнат на масата за договаряния и да сключат мир при изискванията на статукво. Скоротечната и съвсем безкръвна война става известна като „Театралната“ в Швеция и като „Боровинковата“ в Норвегия, защото, поради неприятното доставяне датските бойци са принудени да попълнят менюто си с горски плодове.
Морска борба при Ревел (2 май 1790 г.)Иван Айвазовски
През XIX в. съюзническите връзки сред двете страни не престават. През 1807 година Русия поддържа Дания във войната против Британската империя, а датската войска, въпреки и не изключително интензивно, взе участие в Руско-шведската война през 1808-1809 година, която приключва за Стокхолм със загубата на Финландия. В края на наполеоновите войни датчаните и руснаците, обаче, към този момент са от противоположните страни на барикадата и излизат от общоевропейския спор по друг метод: Русия, която е победила Наполеон, печели голямо въздействие на европейския континент, а на Дания ѝ се постанова да заплати за съюза си с френския император със загубата на Норвегия.
„Раненият войник, обесен“ 1880 г.Хелене Шерфбек
След като през 1814 година Швеция, основният противник на двете страни в Балтика, избира пътя на неутралитет, обичайните съюзнически връзки сред Дания и Русия последователно стартират да остават в предишното. Въпреки това Русия оказва на датчаните голяма дипломатическа поддръжка в хода на двете войни за Шлезвиг-Холщайн през 1848-1850 година и през 1864 година против стремглаво набиращите сили немци, а в моментите, които са изключително сериозни за Копенхаген, даже заплашва да влезе в бойните дейности на страната на своя някогашен съдружник.
Завръщане на датски бойци в Копенхаген през 1849 година (1894 г.)Ото Бахе
aвтор: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ