Щoтo някoи cи пътувaт c хубaвитe кoли пo мaгиcтрaлитe нa

„ Щoтo някoи cи пътувaт c хубaвитe кoли пo мaгиcтрaлитe нa Бoриcoв и викaт " aмa тe нe cтaвaт ". Aми щo нe ги нaпрaвихтe виe, кaтo нe cтaвaт, бe?! Щo нe ги нaпрaвихтe, ми ceгa критикувaтe? Мeтрoтo! Oтивaт, прoтecтирaт cрeщу лoшия Бoйкo, кaчвaт ce нa мeтрoтo и ce прибирaт у дома. Хóди пeшa, бe! Хóди пeшa! Това е ситуацията. "

Срам

До такива мисловни висоти стигна тези дни самата председателка на българското Народно заседание. По нейната „ логичност “, както излиза наяве, автомагистралите и метрото са ни нещо като персонален подарък от премиера, издигнати с двете му ръце и с персонални средства (кътани, може би, по чекмеджетата). За което би трябвало да сме му признателни цялостен живот и, както евентуално би се изразила самата тя, да си налягаме парцалите.

Да се спори с нея, несъмнено, е безсмислено - тя не знае, че приказва нелепости. И евентуално дори се гордее с ораторското си умеене и с остроумието си, приветствана в залата на читалището в Лом от локалните партийни деятели. За нас, страничните слушатели, остават срамът, възмущението и отвращението.

Деградация

Разбира се, нито ни е за първи път, нито ще ни е за финален. За десетина години доста дейци на ръководещата партия ни оставиха безчет сходни словесни монументи. А несъмнено най-богато е креативното завещание на самия партиен водач. " Вие сте елементарни и аз съм елементарен, по тази причина се разбираме ", бе споделил в миналото той. А в последно време от записа на негов телефонен диалог научихме, че „ когато си елементарен, е елементарно “. Става дума за същия диалог, в който той охарактеризира въпросната парламентарна председателка като „ елементарна кърджалийска... “. След което тя, също като него, се зае да обикаля села и паланки. Сякаш с цел да потвърди какъв брой е бил прав.

Всъщност, в последната ѝ изява няма нещо значително ново или друго - просто следващото удостоверение за това до какви пагубни низини е стигнал процесът на деградация по върховете на властта в България.

Защо България е такава

Това, несъмнено, не значи, че сме стигнали дъното. Защото с изключение на армията от платени клакьори, настанили се към държавната хранилка, ръководещите към момента си имат и откровени фенове. По този въпрос не може да се направи кой знае какво. Просто не трябва останалите да привикваме с деянията на овластената незначителност и нецензурност и да ги подминаваме с безмълвна гадност. Прекалено дълго ги оставихме да се вихрят. Което, прочее, изяснява за какво България се трансформира толкоз постепенно и трудно, за какво продължава да е освен най-бедната, само че и да крета на последните места във всяка печална ранглиста.

Тези дни, мислейки си дали в цивилизования свят, с който опитваме да се съизмерваме, има различен подобен ръководител на парламент, си дадох сметка за една забавна взаимозависимост. Колкото по-малко евентуално е в една страна сходен човек да се озове на подобен висок пост, толкоз по-добър е животът в нея. И противоположното. Какво да се прави - всяко племе си заслужава ориста. Това е ситуацията.

Б. ред. - Коментарът на Ясен Бояджиев е от