Адв. Емил Георгиев за ФрогНюз: Бързата работа-срам за Конституция...
Що се отнася до бюджетната част, дали да има или да няма Пленум, т.е. кой тъкмо да съставлява правосъдната власт във връзка с разпределението на бюджетите, това е нещо, което следва да се уреди в бюджетното законодателство. Има Закон за обществените финанси, където му е мястото, там да се откри съответната уредба.
Това съобщи в изявление за ФрогНюз адв. Емил Георгиев от Инициативата " Правосъдие за всеки ".
Ето и цялото изявление:
Адвокат Георгиев, по какъв начин ще коментирате оставките, които се разхвърчаха през вчерашния ден в Софийската районна прокуратура. Четирима прокурори подадоха оставки разграничавайки се от дейностите на началничката си Невена Зартова, като малко по-късно и самата тя хвърли оставка. Новината идва на фона на свадите към убийството на Мартин Божанов - Нотариуса и
Той е процесионирал огромни елементи от прокуратурата - Софийска районна прокуратура, нагоре по етажите също е имал съществено въздействие, чак до Иван Гешев. В този смисъл към този момент са отправени доста изказвания. Дали това действитело е било по този начин, би трябвало да се откри посредством същинско следствие, а не със замитане на неуместните обстоятелства и условия под килима.
По всичко проличава, че има връзка, защото тези оставки се явяват в резултат на извиращите сега от всички страни данни и информации за действителното въздействие на Мартин Божанов - Нотариуса в правосъдната власт, изключително чрез въздействието му в прокуратурата.
Това е следващия мотив на българската прокуратура и нейното настояще управление да предприеме някакви стъпки по ликвидиране на името и имиджа си и да покаже, че в действителност е скъсала със старите, порочни, неведнъж подложени на критика практики и всичко си е отишло дружно с предварителното премахване на някогашния основен прокурор Иван Гешев от поста му.
Помня, че административната ръководителка от Софийска районна прокуратура госпожа Зартова беше предложение на Иван Гешев. Може да се ревизира протокола по нейния избор от прокурорската гилдия и тогавашния Висш правосъден съвет от края на 2020 година, където основният прокурор излага голям брой хвалби по неин адрес и споделя, че тя ще продължи започнатото от него дело.
Сега излезе доста сериозна информация, че Софийската районна прокуратура и госпожа Зартова е била под директно послушание на Мартин - Нотариуса. Именно поради това е доста значимо да се извърши всестранно, обхватно и независимо следствие. Дали то ще бъде осъществено от страните на прокуратурата следва да забележим.
В момента тече една инспекция от изпълняващия функционалностите основен прокурор Борислав Сарафов, която се извършва от Върховната прокуратура и към този момент са открити съществени несъответствия. Големият въпрос е това да стигне до дъно и всички, които в предишното не са се придържали към закона да си понесат заслуженото. В противоположен случай в обществото ще се затвърди изказванието, че в никакъв случай нищо не е било наред в правосъдната власт и най-много в държавното обвиняване.
Интересено е за какво откакто военачалник Атанасов обществено оповести, че разполага съc лист нa мaгиcтpaти, пoceщaвaли частния ĸлyб ЅЅ нa Бoжaнoв, прокуратурата и в частност основният прокурор не са се поинтересували от нeгo. В обществото фактически остава усещането, че дейностите на прокуратурата към Нотариуса са следващото замитане на следи.
Дано не се окаже, че е следващото замитане на следи. Аз показах мнение за какво в случай че това е следващото замитане на следи може да се окаже пагубно за българската правосъдна власт. Тук ще напомня за всички инспекции, които се правеха в предишното, случайно за някои случаи, те доведоха ли до нещо значително - не доведоха.
Какво стана да вземем за пример със абсурда към Красьо Черничкия през 2010г., няколко години по-късно имаше скандал, където висши прокурори излязоха със СРС-та /специални разследващи средства бел.ред./, където се чува по какъв начин единият споделя на другия “оферирай ”, той съотвено му оферира и така нататък Поводи бяха давани неведнъж, за жалост в случай че нещо се е случило, то е било половинчато или да кажем някои са го отнасяли, за малко време един е изместен, били са наказвани с намаляване, само че при прокурорите максимата беше някъде да ги реалокират, да ги потулят за известно време, само че избрани герои след известно време отново изплуваха на повърхностите и това са почти едни и същи хора. Като се огледам не са толкоз доста. Винаги имаме нормален кръг от нормални обвинени.
Бих желала да се върнем за малко на описите на Атанасов. Има ли съгласно вас възможност те да бъдат манипулирани?
По отношение на описите и работат с тях имаме положително минало. Припомням за описите получени посредством съдействието на задгранични партньорски служби във връзка с български магистрати и високопоставени чиновници с банкови сметки и имущество отвън страната.
Твърди се, че има подобен лист, който е на механически притежател, хард диск, върху който е цялата информация. Въпреки многочислените призви той да бъде оповестен обществено и ограниченията, които да се подхващат против въпросните лица, до това в никакъв случай не се стигна. Сред тези имена бяха спрягани представители от основни съдилища, на Административен съд София, съдии, прокурори.
Когато някой има данни за описи, би трябвало да насочи вниманието на проверяващите към тях и най-много да опита да даде гласност. Аз разбирам, че тематиката е деликатна, изключително в случай че това е по-скоро оперативна информация, не твърди доказателства. Да не приказваме, че едно е да си част от някакво досъдебно произвеждане, тогава всичко се води следствена загадка. Тук в действителност би трябвало деликатно да се работи. Смятам, че би трябвало и Народното събрание в този смисъл да изчерпа опциите, с които разполага, да се сътвори комисия, да се изиска чуване на изпълняващия функционалностите основен прокурор. Внимателно да се задават въпросите, тъй че да не се навлиза в полето на съществуващи следствия, досъдебни производства.
Доколкото обаче става дума единствено за инспекции, по които по-късно не се формирани досъдебни производства, няма по какъв начин от тях да се желае информация и също да не бъде разгласявана, защото тя не е предпазена, както е предпазена информацията по досъдебните производства. Ако тази информация не бъде разкрита на цялото общество, то да бъде разкрита на членовете на парламентарната комисия и те да могат да си основат някакво усещане от работата на проверяващите органи.
Ако нищо от това не проработи, може би някой депутат би трябвало да поеме отговорността, в това число и да разкрие такава информация, претегляйки доста деликатно кое е по-важно, отбраната на лицата, които са в листата или надделяващия публичен интерес.
Относно 25-те тъжби пoдaвaни срешу Божанов съгласно вас допустимо ли е наистина да е нямало никаква информация в прокуратурата за тях и до каква степен е правилно, че всичките те са прекъснати или имат постановени отводи?
Жалби против Божанов са били изземвани от наблюдаващите ги прокурори по по този начин нареченото “случайно систематизиране ”. Преписките по делата са били превъзлагани на избрани прокурори от отдел. „ Специализиран “. Тези изказвания са по-скоро достоверни, защото на нас са ни известни практиките на административни ръководители от прокуратурата. Така е било и по времето на някогашния основен прокурор Иван Гешев, във Върховната касационна прокуратура, по този начин е било и при други административни ръководители на по-ниско равнище, където със заповедите на съответните административни ръководители са създавани избрани отдели, било то профилиран отдел или подобен, който гледа каузи от фактическа и правна трудност и така нататък, за на тях да се изпращат съответни каузи, следствия и преписки и по този метод да се заобикаля общия принцип на инцидентното систематизиране. Тоест, правилнте преписки се изпращат на верните на верните хора, с цел да се получи предстоящият резултат.
За това нещо във времето има голям брой сигнали, правени са разисквания от Висш съдебен съвет, само че в никакъв случай с някакво съответно проявяване или съответен резултат. В Закона за правосъдната власт има един член 9, който урежда тъкмо инцидентното систематизиране на делата, който обаче дава и благоприятни условия за маневриране на съответните административни ръководители, било то в съда, прокуратурата или следствието, те със лични заповеди, актове да допълват тази уредба и в действителност да дефинират при кои техни подчинени да отиват сигналите, преписките и делата. Това би трябвало да се приключи един път вечно и тогава ще бъде скъсана една от най-здравите влакна на зависимостите в границите на обособените звена в правосъдната власт.
Парламентът през днешния ден Релано за първи път в този мандат Народното събрание се преценява с несъгласие на президента. Доводите на ръководещото болшинство са, че претекстовете на Радев имат право и че измененията в Конституцията са били признати " прекомерно бързо ". Как ще коментирате това?
Това е позитивно, не просто тъй като е ветото на президент, а тъй като чисто институционално няма кой да наложи несъгласие. Жалко е, че народните представители от болшинството, които гласоподаваха промените в Наказателния кодект, с които действително обезсмислиха една част от Конституцията, не можаха да вникнат в тези причини, които бяха отправени по време на приемането му. Струва ми се, че по-големият проблем остана замаскиран от очите на обществото, а точно възобновяване пълномощията на основния прокурор и неговите заместници.
Това, което в медийното пространство се преекспонира беше по този начин нареченото възкресяване на Висш съдебен съвет, каквото предишно беше анулирано с промените в Конституцията и това беше още по-малко стимулирано при приемането в Комисия и пленарна зала, когато се приемаше на второ чететне. Тук единствено напомням, че тези промени влязоха сред първо и второ четене, безусловно не стимулирани и с някакъв чудноват консенсус бяха гласувани, тъй като се споделяше, че нямало по какъв начин прокуратурата да работи по различен метод, а във връзка с пленума споделиха, “давайте, гласувайте ”. След това излезе Магдалинчев и сподели, че не желае да разяснява дали това е било конституционно съгласно, само че значимото било, че се е решил един удобен проблем.
Така че, това развиване е позитивно. Аз се надявам народните представители да проявят същински разсъдък и преди всичко да отстранен възобновяване на пълномощията на основния прокурор и неговите заместници, тъй че текстът на Закона да остане в благозвучие с Конституцията. Що се отнася до бюджетната част, дали да има или да няма Пленум, т.е. кой тъкмо да съставлява правосъдната власт във връзка с разпределението на бюджетите, това е нещо, което следва да се уреди в бюджетното законодателство. Има Закон за обществените финанси, където му е мястото, там да се откри съответната уредба.
Изобщо не беше належащо да се възкресява Пленумът и да се прави “гаргара ” с Конституцията, само че тъй като доста се бързаше и всичко се приемаше на тъгъдък и не се вслушаха в предизвестията, че прекомерно доста бързат народните представители и най-после стана - “бързата работа-срам за Конституцията ”.
Конституцията отнесе срама на депутатското бързане.
Интервю на Констанца Илиева
Това съобщи в изявление за ФрогНюз адв. Емил Георгиев от Инициативата " Правосъдие за всеки ".
Ето и цялото изявление:
Адвокат Георгиев, по какъв начин ще коментирате оставките, които се разхвърчаха през вчерашния ден в Софийската районна прокуратура. Четирима прокурори подадоха оставки разграничавайки се от дейностите на началничката си Невена Зартова, като малко по-късно и самата тя хвърли оставка. Новината идва на фона на свадите към убийството на Мартин Божанов - Нотариуса и
Той е процесионирал огромни елементи от прокуратурата - Софийска районна прокуратура, нагоре по етажите също е имал съществено въздействие, чак до Иван Гешев. В този смисъл към този момент са отправени доста изказвания. Дали това действитело е било по този начин, би трябвало да се откри посредством същинско следствие, а не със замитане на неуместните обстоятелства и условия под килима.
По всичко проличава, че има връзка, защото тези оставки се явяват в резултат на извиращите сега от всички страни данни и информации за действителното въздействие на Мартин Божанов - Нотариуса в правосъдната власт, изключително чрез въздействието му в прокуратурата.
Това е следващия мотив на българската прокуратура и нейното настояще управление да предприеме някакви стъпки по ликвидиране на името и имиджа си и да покаже, че в действителност е скъсала със старите, порочни, неведнъж подложени на критика практики и всичко си е отишло дружно с предварителното премахване на някогашния основен прокурор Иван Гешев от поста му.
Помня, че административната ръководителка от Софийска районна прокуратура госпожа Зартова беше предложение на Иван Гешев. Може да се ревизира протокола по нейния избор от прокурорската гилдия и тогавашния Висш правосъден съвет от края на 2020 година, където основният прокурор излага голям брой хвалби по неин адрес и споделя, че тя ще продължи започнатото от него дело.
Сега излезе доста сериозна информация, че Софийската районна прокуратура и госпожа Зартова е била под директно послушание на Мартин - Нотариуса. Именно поради това е доста значимо да се извърши всестранно, обхватно и независимо следствие. Дали то ще бъде осъществено от страните на прокуратурата следва да забележим.
В момента тече една инспекция от изпълняващия функционалностите основен прокурор Борислав Сарафов, която се извършва от Върховната прокуратура и към този момент са открити съществени несъответствия. Големият въпрос е това да стигне до дъно и всички, които в предишното не са се придържали към закона да си понесат заслуженото. В противоположен случай в обществото ще се затвърди изказванието, че в никакъв случай нищо не е било наред в правосъдната власт и най-много в държавното обвиняване.
Интересено е за какво откакто военачалник Атанасов обществено оповести, че разполага съc лист нa мaгиcтpaти, пoceщaвaли частния ĸлyб ЅЅ нa Бoжaнoв, прокуратурата и в частност основният прокурор не са се поинтересували от нeгo. В обществото фактически остава усещането, че дейностите на прокуратурата към Нотариуса са следващото замитане на следи.
Дано не се окаже, че е следващото замитане на следи. Аз показах мнение за какво в случай че това е следващото замитане на следи може да се окаже пагубно за българската правосъдна власт. Тук ще напомня за всички инспекции, които се правеха в предишното, случайно за някои случаи, те доведоха ли до нещо значително - не доведоха.
Какво стана да вземем за пример със абсурда към Красьо Черничкия през 2010г., няколко години по-късно имаше скандал, където висши прокурори излязоха със СРС-та /специални разследващи средства бел.ред./, където се чува по какъв начин единият споделя на другия “оферирай ”, той съотвено му оферира и така нататък Поводи бяха давани неведнъж, за жалост в случай че нещо се е случило, то е било половинчато или да кажем някои са го отнасяли, за малко време един е изместен, били са наказвани с намаляване, само че при прокурорите максимата беше някъде да ги реалокират, да ги потулят за известно време, само че избрани герои след известно време отново изплуваха на повърхностите и това са почти едни и същи хора. Като се огледам не са толкоз доста. Винаги имаме нормален кръг от нормални обвинени.
Бих желала да се върнем за малко на описите на Атанасов. Има ли съгласно вас възможност те да бъдат манипулирани?
По отношение на описите и работат с тях имаме положително минало. Припомням за описите получени посредством съдействието на задгранични партньорски служби във връзка с български магистрати и високопоставени чиновници с банкови сметки и имущество отвън страната.
Твърди се, че има подобен лист, който е на механически притежател, хард диск, върху който е цялата информация. Въпреки многочислените призви той да бъде оповестен обществено и ограниченията, които да се подхващат против въпросните лица, до това в никакъв случай не се стигна. Сред тези имена бяха спрягани представители от основни съдилища, на Административен съд София, съдии, прокурори.
Когато някой има данни за описи, би трябвало да насочи вниманието на проверяващите към тях и най-много да опита да даде гласност. Аз разбирам, че тематиката е деликатна, изключително в случай че това е по-скоро оперативна информация, не твърди доказателства. Да не приказваме, че едно е да си част от някакво досъдебно произвеждане, тогава всичко се води следствена загадка. Тук в действителност би трябвало деликатно да се работи. Смятам, че би трябвало и Народното събрание в този смисъл да изчерпа опциите, с които разполага, да се сътвори комисия, да се изиска чуване на изпълняващия функционалностите основен прокурор. Внимателно да се задават въпросите, тъй че да не се навлиза в полето на съществуващи следствия, досъдебни производства.
Доколкото обаче става дума единствено за инспекции, по които по-късно не се формирани досъдебни производства, няма по какъв начин от тях да се желае информация и също да не бъде разгласявана, защото тя не е предпазена, както е предпазена информацията по досъдебните производства. Ако тази информация не бъде разкрита на цялото общество, то да бъде разкрита на членовете на парламентарната комисия и те да могат да си основат някакво усещане от работата на проверяващите органи.
Ако нищо от това не проработи, може би някой депутат би трябвало да поеме отговорността, в това число и да разкрие такава информация, претегляйки доста деликатно кое е по-важно, отбраната на лицата, които са в листата или надделяващия публичен интерес.
Относно 25-те тъжби пoдaвaни срешу Божанов съгласно вас допустимо ли е наистина да е нямало никаква информация в прокуратурата за тях и до каква степен е правилно, че всичките те са прекъснати или имат постановени отводи?
Жалби против Божанов са били изземвани от наблюдаващите ги прокурори по по този начин нареченото “случайно систематизиране ”. Преписките по делата са били превъзлагани на избрани прокурори от отдел. „ Специализиран “. Тези изказвания са по-скоро достоверни, защото на нас са ни известни практиките на административни ръководители от прокуратурата. Така е било и по времето на някогашния основен прокурор Иван Гешев, във Върховната касационна прокуратура, по този начин е било и при други административни ръководители на по-ниско равнище, където със заповедите на съответните административни ръководители са създавани избрани отдели, било то профилиран отдел или подобен, който гледа каузи от фактическа и правна трудност и така нататък, за на тях да се изпращат съответни каузи, следствия и преписки и по този метод да се заобикаля общия принцип на инцидентното систематизиране. Тоест, правилнте преписки се изпращат на верните на верните хора, с цел да се получи предстоящият резултат.
За това нещо във времето има голям брой сигнали, правени са разисквания от Висш съдебен съвет, само че в никакъв случай с някакво съответно проявяване или съответен резултат. В Закона за правосъдната власт има един член 9, който урежда тъкмо инцидентното систематизиране на делата, който обаче дава и благоприятни условия за маневриране на съответните административни ръководители, било то в съда, прокуратурата или следствието, те със лични заповеди, актове да допълват тази уредба и в действителност да дефинират при кои техни подчинени да отиват сигналите, преписките и делата. Това би трябвало да се приключи един път вечно и тогава ще бъде скъсана една от най-здравите влакна на зависимостите в границите на обособените звена в правосъдната власт.
Парламентът през днешния ден Релано за първи път в този мандат Народното събрание се преценява с несъгласие на президента. Доводите на ръководещото болшинство са, че претекстовете на Радев имат право и че измененията в Конституцията са били признати " прекомерно бързо ". Как ще коментирате това?
Това е позитивно, не просто тъй като е ветото на президент, а тъй като чисто институционално няма кой да наложи несъгласие. Жалко е, че народните представители от болшинството, които гласоподаваха промените в Наказателния кодект, с които действително обезсмислиха една част от Конституцията, не можаха да вникнат в тези причини, които бяха отправени по време на приемането му. Струва ми се, че по-големият проблем остана замаскиран от очите на обществото, а точно възобновяване пълномощията на основния прокурор и неговите заместници.
Това, което в медийното пространство се преекспонира беше по този начин нареченото възкресяване на Висш съдебен съвет, каквото предишно беше анулирано с промените в Конституцията и това беше още по-малко стимулирано при приемането в Комисия и пленарна зала, когато се приемаше на второ чететне. Тук единствено напомням, че тези промени влязоха сред първо и второ четене, безусловно не стимулирани и с някакъв чудноват консенсус бяха гласувани, тъй като се споделяше, че нямало по какъв начин прокуратурата да работи по различен метод, а във връзка с пленума споделиха, “давайте, гласувайте ”. След това излезе Магдалинчев и сподели, че не желае да разяснява дали това е било конституционно съгласно, само че значимото било, че се е решил един удобен проблем.
Така че, това развиване е позитивно. Аз се надявам народните представители да проявят същински разсъдък и преди всичко да отстранен възобновяване на пълномощията на основния прокурор и неговите заместници, тъй че текстът на Закона да остане в благозвучие с Конституцията. Що се отнася до бюджетната част, дали да има или да няма Пленум, т.е. кой тъкмо да съставлява правосъдната власт във връзка с разпределението на бюджетите, това е нещо, което следва да се уреди в бюджетното законодателство. Има Закон за обществените финанси, където му е мястото, там да се откри съответната уредба.
Изобщо не беше належащо да се възкресява Пленумът и да се прави “гаргара ” с Конституцията, само че тъй като доста се бързаше и всичко се приемаше на тъгъдък и не се вслушаха в предизвестията, че прекомерно доста бързат народните представители и най-после стана - “бързата работа-срам за Конституцията ”.
Конституцията отнесе срама на депутатското бързане.
Интервю на Констанца Илиева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ