Ще затворя очи и на втория тур ще ида да

" Ще затворя очи и на втория тур ще ида да гласоподавам за... " Напоследък постоянно слушам това изречение и в двата му разновидността: за Манолова или за Фандъкова. Още по-често обаче слушам някой да споделя, че не може да поддържа нито едната, нито другата. И по тази причина няма да гласоподава.
Драмата
Това е от дълго време предричаната " драма " на така наречен градска десница, която на първия тур се раздели на две (между третия и четвъртия в класирането) или даже на три (доколкото мнозина поддържаха Бонев за кмет и " Демократична България " за общински съвет).
Моето мнение постоянно (и в други сходни случаи) е било, че тази драма е изкуствена - опит едни хора да бъдат примамени и вкарани да вземат решение непознат мач. Но за други тя е действителна - кипят подозрения и пристрастености, разменят се упреци и обвинявания в невярност и изменничество. Неутралните също са " отговорни ", тъй като в случай че не гласоподават на втория тур, в действителност ще поддържат водещата в класирането.
Пътьом би трябвало да вметна, че доколкото съм част от тази общественост, аз също съм колеблив - сред опита за справедлив разбор и субективната си позиция. Тъй че оттук насетне те неизбежно ще се смесват.
Ухажването
Паралелно с драмата сега тече ухажването, като и двете страни интензивно се пробват да дърпат " тънките струни " в душите на нужните им гласоподаватели.
Едната им повтаря, че са десни (също като нея), че са демократи и че София в никакъв случай не е била " алена ". За да им внуши да не си " поставят грях на душата ", като гласоподават за " дългогодишното острие " на " ретроградната социалистическа партия ". Другата пък им приказва в първо лице множествено число за " нас, жителите " и ги приканва пред " диктата ", " силовата власт " и " еднопартийния монопол " да изберат демокрацията, като гласоподават за " смяната ". Тоест, за нея. Защото " София значи мъдрост ".
Какво ще стане?
Главният въпрос, естествено, е ще обърне ли тази драма резултата от първия тур. Струва ми се явно, че е малко евентуално това да се случи. Основният мотив е чисто аритметичен. Дистанцията сред двете кандидатки е прекомерно огромна и надали може да бъде преодоляна с гласовете на тези, които (макар и с известно отвращение) ще решат да поддържат изоставащата в класирането. А и тези гласове, както към този момент стана дума, ще бъдат уравновесени от останалите. Има обаче и други, не по-маловажни причини.
Първо, двете участнички в балотажа не са напълно наясно (или по този начин им е изгодно) с получатела на своите послания и въжделения. Самото установяване на тези хора като " градска десница " (понеже в София може би има и " селска десница " ) е опростенческо и погрешно. Всъщност става дума за образовани, съвременно и прагматично мислещи, същински европейски гласоподаватели, които по принцип са отвратени и не гласоподават за разните популистки, милиционерски, националистически, соцносталгични, проруски и всевъзможни други балкански фалшификати на дясно и ляво, преобладаващи тукашната политическа сцена. За тях първостепенни полезности са свободата и върховенството на правото, а първокачествен публичен проблем - властващият модел на политико-олигархично-мафиотско завземане на страната.
За тези хора ухажващите послания, които чуват, са слаби, а причините и обещанията - незадоволителни. Това е годно и за двете кандидатки за кмет, само че е изключително значимо за онази, която би трябвало да притегли гласове, с цел да навакса изоставането си. Още повече, че тя се показва като претендент на смяната и опция на модела. Рекламиращите я даже оприличаваха София на Шипка, откъдето ще стартира освобождението на цялата страна. Самата тя се извини с половин уста за 2013-та, Пеевски и Костинброд, само че не направи нищо повече, с цел да влезе в ролята на " освободителка ". А ориста ѝ сервира идеална опция за това - историята с избора на нов основен прокурор. Възможно най-яркото и непоносимо въплъщение на същността, инструментариума и изпълнителите, настоящи в модела на превзетата страна. Тя обаче не откри сили и храброст да каже и дума за него. С което, най-малко съгласно мен, даже да е имала някакви шансове да притегли по-широка поддръжка, дефинитивно ги пропиля.
Можеше ли да е другояче?
Накрая няколко думи и по този въпрос: можеше ли драмата на тази общественост от хора, за която приказваме, да бъде спестена? И те да не се чудят по какъв начин да постъпят на балотажа, а да гласоподават за собствен претендент? Знам, че този въпрос е изцяло предполагаем и че допусканията въз основата на машинален общ брой на към този момент подадени гласове са безсмислени. Както е безсмислено да се търси виновност.
Но по този начин или другояче е ясно, че проблем има. Израз на този проблем е и фактът, че след последните общи избори Народното събрание е обитаем единствено от партии, които в една или друга степен са част от упоменатия нагоре модел.
Причините могат да бъдат най-различни. Например: несъответствуващи претенденти или прекомерна придирчивост към тях, като че ли може да има някакви идеални хора. Причините може да се крият и в затвореността и високомерието на партиите - или пък в сантименталната илюзия, че моделът може да се пребори без присъщите за тях организация и дисциплинираност - от някакви самостоятелни хора, които хем настояват, че не желаят да са политици и да се обвързват с политиците, хем самите те вършат политика.
Така или другояче, вторачвайки се прекомерно в детайлите, човек рискува да изпусне от взор огромната картина. А каква е тя, бе образно демонстрирано от избора на основен прокурор и задаващото се с него още по-открито и нападателно мракобесие.
Автор: Ясен Бояджиев, Deutsche Welle
Заглавието е на редакцията на Actualno.com