Световната икономика ще се възстанови в следващите 12 месеца, ако пандемията приключи до края на юни
Ще стартира нов цикъл на възобновяване, напредък и развиване, твърди президентът на Чeрноморската банка за търговия и развиване в подтекста на ограничителните ограничения по отношение на COVID-19 и отражението на пандемията върху интернационалното съдействие и вероятностите пред стопанската система
- Г-н Панкин, пандемията COVID-19 промени в огромна степен международната стопанска система. Протекционизмът превзема света. Смятате ли, че това е отдалечаване от глобализацията?
- Аз не бих нарекъл рестриктивните мерки и последвалите ги ограничения протекционизъм. Има защитни ограничения, които са нужни за ограничение разпространяването на болестта. Същевременно ставаме очевидци на срив във веригите на доставки заради лимитирана икономическа интензивност на страните, мощно наранени от ковид.
Пандемията сама по себе си не трансформира характера или размера на интернационалното съдействие. Тя визира краткотрайно и отрицателно интернационалните стопански връзки, търговията, капиталовите потоци, само че усъвършенства кооперирането и координацията във връзка с здравето и въпросите на сигурността. Това е световен проблем, който изисква да бъдат взети координирано в композиция районни, национални и интернационалните ограничения.
Производството понижава, както вследствие от налаганите от държавното управление ограничения и условието за „ обществено разграничаване “, по този начин и в следствие от срутва в търсенето на потребителски артикули за дълготрайна приложимост, на промишлени артикули, вложения и по-несъществени услуги.
Протекционизмът, за който има доста причини “за ” и “против ”, е характерност на последните години. Въпрос на напълно друга полемика е по какъв начин нещата могат да продължат оттук насетне. Но ние би трябвало да разграничаваме ограниченията, които имат политически темперамент, от тези със здравословен или медицински темперамент.
Реакцията на пандемичната рецесия и на всяка друга, толкоз тежка като новия ковид, с доста високия си % на заразяване и високата смъртност, не трябва да се преглежда по отношение на полемиката “протекционизъм или глобализация ”. Всички страни подхващат защитни ограничения, с цел да защитят първо здравето и в последна сметка живота на своите жители. В такава обстановка икономическите съображения остават на втори проект.
Международните финансови институции, в случай че мандатът им разрешава и в границите на личните си благоприятни условия, се пробват първо да продължат да обслужват своите клиенти и второ да подхващат по изключение ограничения, ориентирани към подкрепяне на дребните и междинните предприятия, здравните управляващи, производителите на здравно съоръжение и медикаменти, комуналните компании и други, с цел да поддържат напъните на държавните управления за отбрана на най-уязвимите. Но ние би трябвало да признаем, че подобен неочакван и натоварен потрес визира всички, в това число интернационалните финансови институции, които също би трябвало да слагат преди всичко здравето и сигурността на своя личен състав, да пазят ползите на акционерите си и при неподходящи финансови условия в световен мащаб да подсигуряват непрекъсваемост на бизнеса. Ние не сме от друга планета, ваксинирани и цялостни с запаси, които елементарно могат да спасят света. Това е рецесия, която визира всички ни.
- Може ли да се каже, че сме при започване на световна криза?
- Иска ми се да имам вяра, че коронавирусът ще бъде подложен под надзор напълно скоро. За да бъда почтен, мисля, че в действителност никой не знае по кое време и по какъв начин ще завърши тази пандемична рецесия. Всички се надяваме, че фрапантните ограничаващи ограничения, подхванати в толкоз сериозен мащаб, ще бъдат задоволително ефикасни за прекъсване на разпространяването на вируса. Дали това ще го накара да изчезне, преди да се откри ваксина и да стане тя налична в международен мащаб, е нещо, за което бих предпочел да не обмислям. Надявам се единствено броят на инфектираните да се задържи в границите на националните здравни системи за лекуване и болните да бъдат изолирани от популацията като цяло или до момента в който имунизацията стартира да се употребява дейно, или до момента в който коронавирусът изчезне.
Ние сме при започване на световна криза. Ясно е, че спадът в икономическата интензивност, затварянето на магазини и заводи, съвсем цялостното прекъсване на туризма, хотелиерството и транспортните услуги ще окажат мощно въздействие върху икономическата интензивност и ще влошат както обществените финанси, по този начин и финансовото положение на фирмите. В последна сметка може да се наложи да се оправяме през втората половина на тази година и през идната година с финансовата рецесия. По-лесно е икономическата активност да бъде спряна, отколоко да се рестартира. Това ще отнеме време.
Deutsche Bank чака в Съединени американски щати през второто тримесечие спад на Брутният вътрешен продукт с към 13 %, а министърът на финансите на Съединени американски щати Стивън Мнучин чака евентуален скок на безработицата до 20 %. В Европейски Съюз свиването ще е още по-сериозно след като Fiat и Volkswagen към този момент оповестиха затваряне на заводи, което визира хиляди снабдители. Това прекъсване на производства се прибавя към по този начин или другояче към този момент затворената стопанска система на услугите.
Това наподобява ще е най-сериозното стесняване на стопанската система в историята след Голямата меланхолия. Възстановяването зависи от това какъв брой дълго ще продължи блокадата и какви вреди ще бъдат нанесени на веригите за доставка и на обществените финанси и дали ще има кракосрочен или дълготраен резултат върху потребителското търсене. Ако пандемията завърши до края на юни, има огромни шансове за бързо и внезапно възобновяване, т.е. икономическата и финансовата интензивност да се върнат към естественото си положение в границите на идващите 12 месеца.
- Колко рискова е съгласно Вас като началник на интернационална финансова институция обстановката с ниските лихви в международен мащаб?
- Лихвите са ниски от много време. Кривите на доходността са се обърнали няколко пъти. Притеснението за доходността понижи разликата сред безрисковите и рисковите принадлежности в интерес на по-рисковите принадлежности с предстояща възвръщаемост под риска, стихотворец при вложението в тях. Това единствено по себе си е рискова обстановка.
Ако пандемията COVID-19 завърши бързо с най-малко човешки премеждия, положителнят резултат ще е, че цялата непотребна ликвидност ще бъде унищожена и всички балони ще се спукат. Така че може да приказваме за ново начало без тежестта на несъответствията, застрашаващи финансовия бранш. Това може да бъде началото на нов цикъл на възобновяване, напредък и развиване.
- Какви опасности виждате пред международната стопанска система в следствие от пандемията COVID-19?
Основните опасности, които виждам, са:
актуалните ограничения за обществено разграничаване да не се окажат ефикасни за ограничение на разпространяването на заболяването.вирусът да продължи да поддържа своята жизнеспособност и през по-топлия интервал.медицинските управляващи да бъдат претрупани и потенциалът - употребен до краен лимит.нова ефикасна ваксина може да не бъде открита, тествана и предоставена в международен мащаб в границите на идващите 6 до 9 месеца.правителствата да останат без пари за поддръжка на фискалната агресия, която поддържа дребните и междинните предприятия, субсидира най-засегнатите промишлености и обезпечава жизненоважна поддръжка на семействата.финансовият бранш да се срине под тежестта на необслужваните заеми и неналичието на ликвидност.
Но дано не мислим за най-лошото, а да се надяваме, че:
ограниченията, подхванати от държавните управления по целия свят, ще бъдат ефикасни.медицинската общественост и държавните механизми ще действат с положителни резултати.ваксина ще бъде основана и доставена, преди да се случи най-лошото,
Да се надяваме, че преди рецесията да се трансформира в меланхолия, както към този момент загатнах, всяка страна и международната стопанска система ще се върнат към естественото си положение, включвайки се в този нов цикъл на възобновяване, напредък и развиване, оставяйки вредите, нанесени от пандемията зад себе си.
Автор: Нина Павлова
- Г-н Панкин, пандемията COVID-19 промени в огромна степен международната стопанска система. Протекционизмът превзема света. Смятате ли, че това е отдалечаване от глобализацията?
- Аз не бих нарекъл рестриктивните мерки и последвалите ги ограничения протекционизъм. Има защитни ограничения, които са нужни за ограничение разпространяването на болестта. Същевременно ставаме очевидци на срив във веригите на доставки заради лимитирана икономическа интензивност на страните, мощно наранени от ковид.
Пандемията сама по себе си не трансформира характера или размера на интернационалното съдействие. Тя визира краткотрайно и отрицателно интернационалните стопански връзки, търговията, капиталовите потоци, само че усъвършенства кооперирането и координацията във връзка с здравето и въпросите на сигурността. Това е световен проблем, който изисква да бъдат взети координирано в композиция районни, национални и интернационалните ограничения.
Производството понижава, както вследствие от налаганите от държавното управление ограничения и условието за „ обществено разграничаване “, по този начин и в следствие от срутва в търсенето на потребителски артикули за дълготрайна приложимост, на промишлени артикули, вложения и по-несъществени услуги.
Протекционизмът, за който има доста причини “за ” и “против ”, е характерност на последните години. Въпрос на напълно друга полемика е по какъв начин нещата могат да продължат оттук насетне. Но ние би трябвало да разграничаваме ограниченията, които имат политически темперамент, от тези със здравословен или медицински темперамент.
Реакцията на пандемичната рецесия и на всяка друга, толкоз тежка като новия ковид, с доста високия си % на заразяване и високата смъртност, не трябва да се преглежда по отношение на полемиката “протекционизъм или глобализация ”. Всички страни подхващат защитни ограничения, с цел да защитят първо здравето и в последна сметка живота на своите жители. В такава обстановка икономическите съображения остават на втори проект.
Международните финансови институции, в случай че мандатът им разрешава и в границите на личните си благоприятни условия, се пробват първо да продължат да обслужват своите клиенти и второ да подхващат по изключение ограничения, ориентирани към подкрепяне на дребните и междинните предприятия, здравните управляващи, производителите на здравно съоръжение и медикаменти, комуналните компании и други, с цел да поддържат напъните на държавните управления за отбрана на най-уязвимите. Но ние би трябвало да признаем, че подобен неочакван и натоварен потрес визира всички, в това число интернационалните финансови институции, които също би трябвало да слагат преди всичко здравето и сигурността на своя личен състав, да пазят ползите на акционерите си и при неподходящи финансови условия в световен мащаб да подсигуряват непрекъсваемост на бизнеса. Ние не сме от друга планета, ваксинирани и цялостни с запаси, които елементарно могат да спасят света. Това е рецесия, която визира всички ни.
- Може ли да се каже, че сме при започване на световна криза?
- Иска ми се да имам вяра, че коронавирусът ще бъде подложен под надзор напълно скоро. За да бъда почтен, мисля, че в действителност никой не знае по кое време и по какъв начин ще завърши тази пандемична рецесия. Всички се надяваме, че фрапантните ограничаващи ограничения, подхванати в толкоз сериозен мащаб, ще бъдат задоволително ефикасни за прекъсване на разпространяването на вируса. Дали това ще го накара да изчезне, преди да се откри ваксина и да стане тя налична в международен мащаб, е нещо, за което бих предпочел да не обмислям. Надявам се единствено броят на инфектираните да се задържи в границите на националните здравни системи за лекуване и болните да бъдат изолирани от популацията като цяло или до момента в който имунизацията стартира да се употребява дейно, или до момента в който коронавирусът изчезне.
Ние сме при започване на световна криза. Ясно е, че спадът в икономическата интензивност, затварянето на магазини и заводи, съвсем цялостното прекъсване на туризма, хотелиерството и транспортните услуги ще окажат мощно въздействие върху икономическата интензивност и ще влошат както обществените финанси, по този начин и финансовото положение на фирмите. В последна сметка може да се наложи да се оправяме през втората половина на тази година и през идната година с финансовата рецесия. По-лесно е икономическата активност да бъде спряна, отколоко да се рестартира. Това ще отнеме време.
Deutsche Bank чака в Съединени американски щати през второто тримесечие спад на Брутният вътрешен продукт с към 13 %, а министърът на финансите на Съединени американски щати Стивън Мнучин чака евентуален скок на безработицата до 20 %. В Европейски Съюз свиването ще е още по-сериозно след като Fiat и Volkswagen към този момент оповестиха затваряне на заводи, което визира хиляди снабдители. Това прекъсване на производства се прибавя към по този начин или другояче към този момент затворената стопанска система на услугите.
Това наподобява ще е най-сериозното стесняване на стопанската система в историята след Голямата меланхолия. Възстановяването зависи от това какъв брой дълго ще продължи блокадата и какви вреди ще бъдат нанесени на веригите за доставка и на обществените финанси и дали ще има кракосрочен или дълготраен резултат върху потребителското търсене. Ако пандемията завърши до края на юни, има огромни шансове за бързо и внезапно възобновяване, т.е. икономическата и финансовата интензивност да се върнат към естественото си положение в границите на идващите 12 месеца.
- Колко рискова е съгласно Вас като началник на интернационална финансова институция обстановката с ниските лихви в международен мащаб?
- Лихвите са ниски от много време. Кривите на доходността са се обърнали няколко пъти. Притеснението за доходността понижи разликата сред безрисковите и рисковите принадлежности в интерес на по-рисковите принадлежности с предстояща възвръщаемост под риска, стихотворец при вложението в тях. Това единствено по себе си е рискова обстановка.
Ако пандемията COVID-19 завърши бързо с най-малко човешки премеждия, положителнят резултат ще е, че цялата непотребна ликвидност ще бъде унищожена и всички балони ще се спукат. Така че може да приказваме за ново начало без тежестта на несъответствията, застрашаващи финансовия бранш. Това може да бъде началото на нов цикъл на възобновяване, напредък и развиване.
- Какви опасности виждате пред международната стопанска система в следствие от пандемията COVID-19?
Основните опасности, които виждам, са:
актуалните ограничения за обществено разграничаване да не се окажат ефикасни за ограничение на разпространяването на заболяването.вирусът да продължи да поддържа своята жизнеспособност и през по-топлия интервал.медицинските управляващи да бъдат претрупани и потенциалът - употребен до краен лимит.нова ефикасна ваксина може да не бъде открита, тествана и предоставена в международен мащаб в границите на идващите 6 до 9 месеца.правителствата да останат без пари за поддръжка на фискалната агресия, която поддържа дребните и междинните предприятия, субсидира най-засегнатите промишлености и обезпечава жизненоважна поддръжка на семействата.финансовият бранш да се срине под тежестта на необслужваните заеми и неналичието на ликвидност.
Но дано не мислим за най-лошото, а да се надяваме, че:
ограниченията, подхванати от държавните управления по целия свят, ще бъдат ефикасни.медицинската общественост и държавните механизми ще действат с положителни резултати.ваксина ще бъде основана и доставена, преди да се случи най-лошото,
Да се надяваме, че преди рецесията да се трансформира в меланхолия, както към този момент загатнах, всяка страна и международната стопанска система ще се върнат към естественото си положение, включвайки се в този нов цикъл на възобновяване, напредък и развиване, оставяйки вредите, нанесени от пандемията зад себе си.
Автор: Нина Павлова
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ