Ще започна без увертюри. Става дума за онези литературни критици,

Ще започна без увертюри. Става дума за онези литературни критици, ...

Тревоги за младата литературна критика.



Ще започна без увертюри. Става дума за онези литературни критици, които са родени или са се оформили като писатели след 1989 г., реализирали са се в днешното общество, такова, каквото е. Тревожното е не толкова, че младата литературна критика боледува, колкото фактът, че тя изчезва! Подмениха я рекламно-критическите материали и  политико-културните фалшификати, поръчани и платени от фондации като "Отворено общество". Казвам "изчезва", тъй като вестниците и различните издания, включително електронните, отдавна не публикуват сериозни критически рецензии и отзиви, а доколкото ги публикуват, имат манипулативен характер. Така отрано се пропиляват критически таланти, заменили призванието си с университетски титли, с водещи позиции в средствата за масова информация, със специализации в елитни чужди университети, с бърза слава, с обезпечени служби.
Изход от такова положение на нещата едва ли се провижда, поне през близкото десетилетие (държавата и така нареченият "частен" сектор нехаят по въпроса). А това е съпроводено с редица злощастни последици, една от които е, че се нанасят тежки рани върху литературното ни развитие, най-вече върху развитието на младите творци.
Немалко мои колеги подценяват опасността от подобно игнориране и замиране на функциите на критиката, особено на младата критика. Живеят с илюзия, че критици от по-възрастните поколения (доколкото са останали!) биха могли да свършат работата на младата критика. Аз обаче съм се убедил в следното: основната дейност, свързана с анализа и обобщенията, с компетентното разглеждане и "селектиране" на неповторимото художествено дарование или с "гробокопачеството" на некадърната продукция, самото вникване в идеите, в художествените похвати и прийоми на младите писатели, могат я вършат най-пълноценно критиците, техни връстници.
Така се случи и с литературното поколение, към което принадлежа. Всъщност ние, критиците, връстници на започващите своя творчески път поети, белетристи и драматурзи, изнесохме  "битката" по отсяване и налагане на истинските таланти сред тях. След като Георги Джагаров приветства през 60-те години летежа на младите птици - поетите от моето поколение, младата критика се зае да прониква системно в духа и насоките, в поколенческите проблеми и противоречия, в структурите и композиционните похвати, типични за произведенията на поетите от нашето поколение. Разширено погледнато, да интерпретира своеобразието и приносите на  Първан Стефанов, Иван Динков, Петър Караангов, Никола Инджов, Владимир Башев, Стефан Цанев, Слав Хр. Караславов, Михаил Берберов, Христо Фотев, Андрей Германов, Нино Николов, Дамян Дамянов, Димитър Стефанов, Александър Миланов и т. н. 
Заехме се да потъваме във вълшебствата на индивидуалния им глас. Да търсим обяснение защо едни от поетите запазват класическите форми и интонирания, докато други  съзнателното ги рушат. Да осмисляме начина, по който младата поезия разширява представите за време и пространство. Помъчихме се да покажем с какво следвоенното поколение поети се различава от площадния ентусиазъм на поетите от петдесетте години на столетието. Заедно с поетите от нашето поколение и ние, младите критици, изпитвахме особена влюбеност в поезията на Никола Вапцаров, малко по-късно на Атанас Далчев. Скъпи на сърцето ни бяха песните, изпети от колоси на модерната поезия като Лорка, Маяковски, Елюар, Кавафис, Рицос, Неруда, Есенин, Багрицки и Ахматова. Вадехме си поуки от дискусията между поети, наши връстници, за традиционния и свободния стих.
Неведнъж влизахме в литературни двубои по повод на разказите и романите на Йордан Радичков, Васил Попов, Ивайло Петров, Георги Марков, Кольо Георгиев, Николай Хайтов, Георги Мишев, Дико Фучеджиев, Дончо Цончев. Разменяхме дискусионни мнения за приоритетите на урбанизма и селската литература; за свойствата на литературния стил през ХХ в.; за "магическия реализъм", сюррелизма и екзистенциализма. За това трябва ли или не да обграждаме родната литература с масивни стени. За марксизма и славянофилството. Спорехме дори и за средствата и маниера на критическото ни писане, за различията между литературната критика и литературознанието, за историзма и актуалността в нашата критическа професия, за есеистиката като модерен себеизраз и др.
Ето, този вид литературно живеене го няма днес сред писателите, родили се и оформили се през последните три десетилетия, това взаимодействие, този близък контакт между младата критика и младите творци. А това е огромна беда! Оказва се, че без съжденията и присъдите на критиката, най-вече на критиците от същото поколение, нещо важно и безкрайно ценно започва да недостига на литературния процес, ощетявани биват младите писатели, блуждаещи на литературния небосклон като неоткрити звезди.         
Въпреки скепсиса ми, че тази кризисна ситуация може да се преодолее през близките години, ще предложа една не толкова нереалистична идея, която би могла - поне отчасти - да подобри положението. Тази идея е в състояние да я осъществи Съюзът на българските писатели като най-сериозно и компетентно сдружение на националната писателска общност. Нека не се забравя, че в СБП членуват творци с висок национален авторитет.
Според мен би било добре за литературния ни живот, ако се прибегне още сега към формирането на литературни кръгове/общества в университетите, където се преподава българска филология и въобще има филологически катедри. На първо време в СУ "Климент Охридски", а след това при осигурени възможности и ресурси в университетите на Пловдив, Благоевград, Велико Търново и Шумен. Естествено е в тези свободни и демократично устроени  форуми да участват студенти - млади поети, белетристи, драматурзи и критици, може би и млади преводачи. СБП би могъл да се ангажира с организиране на лабораторната работа. Да урежда срещи на видни творци със студентите - запознаване с творческата практика на утвърдения писател. Да подпомага обсъждането на конкретни произведения на студенти, провеждането на литературни четения в зала или на паметни места. Наред с това да инициира конкурси за студентско литературно творчество. Тук решаваща би могла да бъде ролята на председателя на СБП Боян Ангелов - поет, есеист и литературен изследовател.
За предпочитане е, ако вестникът на СБП "Словото днес" задели на страниците си специална рубрика за творби на млади творци, критици и есеисти, участници в студентските общества/кръгове. Списание "Пламък", което и без това е ориентирано към младата литература, би могло много по-целенасочено да работи със студентите, млади писатели. Защо литературното приложение "Пегас" на в. "Дума" да не публикува студентско творчество? Или сп. "Везни" - издание на издателство "Захарий Стоянов", а също литературните алманаси в страната. Бих препоръчал в такива издания да се обръща особено внимание на младите критици и есеисти, на творческите  разговори с тях, на професионалната им подготовка, да се ангажират в различни прояви на изданията. Този опит на младите ще е техен старт за участие и в останалите средства за масова информация. Специално за поетите могат да се организират  литератури четения, например пред паметника на Вапцаров в София или на други подходящи места.
 Логично е младите критици да поемат по-голямата част от оперативните задачи в изданията на СБП и в медиите у нас. По принцип писането на рецензии се върши предимно от млади критици. А това означава определен акцент върху профилирането на критиците, израснали в Студентските общества/кръгове. Има резон, ако в края на всяка година издателство "Български писател" публикува три отделни сборника със студентско творчество - поезия, белетристика и критика/есеистика. Би ми се искало новата литературно-творческа структура да започне да функционира още през есента на тази година, поне в СУ "Климент Охридски".
Зная, че предложението, което правя, не е панацея. Но струва си да се опита. Убеден съм, че резултатите ще оправдаят благородните намерения в името на младата ни литература, на младата литературна критика!

 
 
 

 

 

Източник: duma.bg