Ще започна без увертюри. Става дума за онези литературни критици,

Ще стартира без увертюри. Става дума за тези литературни критици, които са родени или са се оформили като писатели след 1989 година, осъществили са се в днешното общество, такова, каквото е. Тревожното е не толкоз, че младата литературна рецензия боледува, колкото фактът, че тя изчезва! Подмениха я рекламно-критическите материали и политико-културните имитации, поръчани и платени от фондации като "Отворено общество ". Казвам "изчезва ", защото вестниците и другите издания, в това число електронните, от дълго време не разгласяват съществени критически рецензии и мнения, а доколкото ги разгласяват, имат манипулативен темперамент. Така овреме се пропиляват критически гении, заменили призванието си с академични трофеи, с водещи позиции в средствата за всеобща информация, със специализации в елитни непознати университети, с бърза популярност, с обезпечени служби.
Изход от такова състояние на нещата надали се провижда, най-малко през близкото десетилетие (държавата и по този начин нареченият "частен " бранш нехаят по въпроса). А това е съпроводено с редица злополучни последствия, една от които е, че се нанасят тежки рани върху литературното ни развиване, най-много върху развиването на младите създатели.
Немалко мои сътрудници подценяват заплахата от сходно игнориране и западане на функционалностите на рецензията, изключително на младата рецензия. Живеят с заблуда, че критици от по-възрастните генерации (доколкото са останали!) биха могли да свършат работата на младата рецензия. Аз обаче съм се убедил в следното: главната активност, обвързвана с разбора и обобщенията, с способеното разглеждане и "селектиране " на неповторимото художествено дарование или с "гробокопачеството " на некадърната продукция, самото прозрение в концепциите, в художествените похвати и способи на младите писатели, могат я правят най-пълноценно критиците, техни връстници.
Така се случи и с литературното потомство, към което числя се. Всъщност ние, критиците, връстници на започващите своя креативен път поети, белетристи и драматурзи, изнесохме "битката " по отсяване и налагане на същинските гении измежду тях. След като Георги Джагаров приветства през 60-те години летежа на младите птици - поетите от моето потомство, младата рецензия се зае да прониква редовно в духа и насоките, в поколенческите проблеми и несъгласия, в структурите и композиционните похвати, типични за творбите на поетите от нашето потомство. Разширено видяно, да интерпретира своеобразието и приносите на Първан Стефанов, Иван Динков, Петър Караангов, Никола Инджов, Владимир Башев, Стефан Цанев, Слав Хр. Караславов, Михаил Берберов, Христо Фотев, Андрей Германов, Нино Николов, Дамян Дамянов, Димитър Стефанов, Александър Миланов и т. н.
Заехме се да потъваме във вълшебствата на самостоятелния им глас. Да търсим пояснение за какво едни от поетите резервират класическите форми и интонирания, до момента в който други съзнателното ги разрушават. Да осмисляме метода, по който младата лирика уголемява визиите за време и пространство. Помъчихме се да покажем с какво следвоенното потомство поети се разграничава от площадния възторг на поетите от петдесетте години на столетието. Заедно с поетите от нашето потомство и ние, младите критици, изпитвахме особена пристрастеност в поезията на Никола Вапцаров, малко по-късно на Атанас Далчев. Скъпи на сърцето ни бяха песните, изпети от колоси на модерната лирика като Лорка, Маяковски, Елюар, Кавафис, Рицос, Неруда, Есенин, Багрицки и Ахматова. Вадехме си поучения от полемиката сред поети, наши връстници, за обичайния и свободния стих.
Неведнъж влизахме в литературни дуели във връзка на разказите и романите на Йордан Радичков, Васил Попов, Ивайло Петров, Георги Марков, Кольо Георгиев, Николай Хайтов, Георги Мишев, Дико Фучеджиев, Дончо Цончев. Разменяхме дискусионни отзиви за целите на урбанизма и селската литература; за свойствата на литературния жанр през ХХ в.; за "магическия натурализъм ", сюррелизма и екзистенциализма. За това би трябвало ли или не да обкръжаваме родната литература с солидни стени. За марксизма и славянофилството. Спорехме даже и за средствата и маниера на критическото ни писане, за разликите сред литературната рецензия и литературознанието, за историзма и актуалността в нашата критическа специалност, за есеистиката като съвременен себеизраз и други
Ето, този тип литературно живеене го няма през днешния ден измежду писателите, родили се и оформили се през последните три десетилетия, това взаимоотношение, този непосредствен контакт сред младата рецензия и младите създатели. А това е голяма неволя! Оказва се, че без съжденията и присъдите на рецензията, най-много на критиците от същото потомство, нещо значимо и безпределно скъпо стартира да дефицита на литературния развой, ощетявани биват младите писатели, блуждаещи на литературния хоризонт като неоткрити звезди.
Въпреки скепсиса ми, че тази спешна обстановка може да се преодолее през околните години, ще предложа една не толкоз нереалистична концепция, която би могла - най-малко частично - да усъвършенства ситуацията. Тази концепция е в положение да я реализира Съюзът на българските писатели като най-сериозно и умело съдружие на националната писателска общественост. Нека не се не помни, че в Съюз на българските писатели членуват създатели с висок народен престиж.
Според мен би било добре за литературния ни живот, в случай че се прибегне още в този момент към образуването на литературни кръгове/общества в университетите, където се преподава българска лингвистика и изобщо има филологически катедри. На първо време в СУ "Климент Охридски ", а по-късно при обезпечени благоприятни условия и запаси в университетите на Пловдив, Благоевград, Велико Търново и Шумен. Естествено е в тези свободни и демократично устроени конгреси да вземат участие студенти - млади поети, белетристи, драматурзи и критици, може би и млади преводачи. Съюз на българските писатели би могъл да се ангажира с образуване на лабораторната работа. Да урежда срещи на видни създатели със студентите - запознаване с креативната процедура на одобрения публицист. Да подкрепя разискването на съответни творби на студенти, провеждането на литературни четения в зала или на паметни места. Наред с това да инициира състезания за студентско литературно творчество. Тук решаваща би могла да бъде ролята на ръководителя на Съюз на българските писатели Боян Ангелов - стихотворец, есеист и книжовен откривател.
За предпочитане е, в случай че вестникът на Съюз на българските писатели "Словото през днешния ден " задели на страниците си специфична графа за произведения на млади създатели, критици и есеисти, участници в студентските общества/кръгове. Списание "Пламък ", което така и така е насочено към младата литература, би могло доста по-целенасочено да работи със студентите, млади писатели. Защо литературното приложение "Пегас " на в. "Дума " да не разгласява студентско творчество? Или сп. "Везни " - издание на издателство "Захарий Стоянов ", а също литературните алманаси в страната. Бих предложил в такива издания да се обръща изключително внимание на младите критици и есеисти, на креативните диалози с тях, на професионалната им подготовка, да се ангажират в разнообразни прояви на изданията. Този опит на младите ще е техен старт за присъединяване и в останалите средства за всеобща информация. Специално за поетите могат да се провеждат литератури четения, да вземем за пример пред паметника на Вапцаров в София или на други подобаващи места.
Логично е младите критици да поемат по-голямата част от оперативните задания в изданията на Съюз на българските писатели и в медиите у нас. По принцип писането на рецензии се прави най-вече от млади критици. А това значи избран акцент върху профилирането на критиците, израснали в Студентските общества/кръгове. Има аргумент, в случай че в края на всяка година издателство "Български публицист " разгласява три обособени сборника със студентско творчество - лирика, белетристика и критика/есеистика. Би ми се желало новата литературно-творческа конструкция да стартира да действа още през есента на тази година, най-малко в СУ "Климент Охридски ".
Зная, че предлагането, което върша, не е панацея. Но коства си да се опита. Убеден съм, че резултатите ще оправдаят благородните планове в името на младата ни литература, на младата литературна рецензия!