Ще си изкривя душата, ако не кажа, че през последните

Ще си изкривя душата, в случай че не кажа, че през последните тридесетина години в българската политика Георги Петрушев и Жорж Ганчев оставиха ярка диря със словото си, с политическото си верую, с китарата си, със спортната фигура, с феноменалната си памет и осведоменост. Ще го запомним и с родолюбивото му възприятие, с непримиримостта му към несправедливостта в сложния преход към демократично общество.

Запознахме се на шестия етаж в постройката на " Сан Стефано " 29 на Националната телевизия, когато бях основен редактор на " Детски и юношески излъчвания ", а той беше донесъл видеокасета с учебен филм за сътворението на света и съответно предложение за български вид, откакто към този момент беше разговарял с Александър Грозев, а генералният шеф, тогава Любомир Павлов, го беше насочил и към мене. Не скътвам, изумиха ме държанието му и спортната му фигура. Остави ми неповторима визитна картичка - формат А6 на пълен първокласен картон.

" Не пия, не пуша, спортувам, ето по този начин наподобява един войник! " - несъмнено се похвали пред мене Жорж. Тогава още не беше основал партията Български бизнесблок и не беше се кандидатирал няколко пъти за президент на България. Идваше със славата на международен първенец по фехтовка от 1970 година, със спомен от Холивуд, с характерността на режисьор и създател, на индивида с китара, на индивида с фино възприятие за комизъм. Още не беше произнесъл: " Българино, не ме гледай жалко! " и " Сульо Пульо, Атанас и аз ще играем за президент на България ", както и всички останали бисери в политиката и изкуството да бъдеш известен, забавен, да бъдеш депутат и претендент за държавен глава...

После се срещахме няколко пъти в залата на Руския културно-информационен център - офисът на Бизнесблока беше на ул. " Шипка " против Руския център, тогава още ДСНК (Дом на руската просвета и култура). Много смях падна от негова страна на една от тези срещи при представянето на една моя книга - политическа ирония, към която Жорж несъмнено имаше афинитет. Седяха един до различен с Димитър Попов - друга ярка политическа фигура на прехода, някогашен министър-председател на България.

В последните години трябваше да се щади. Имаше медицински стенд, получи солиден инфаркт преди две години, само че продължи да е войник, водеше дори телевизионно предаване онлайн и изгаряше в него до последно. Само които са общували с него, знаят какво беше в действителност Жорж Ганчев.

Миг не оставаше спокоен, в никакъв случай неприветлив и неприветлив, подготвен да даде всичко от себе си в името на някаква идея. Трудно е да си го представим в друга роля. И в този момент.

Сбогом, приятелю! Ще те помним с положително.