Властта ще превърне вирусната криза в политическа, когато реши
Ще се опитаме да разгледаме чисто новото събитие „ Корона PR “. Г-жо Танчева, какъв политически, обществен и бизнес дизайн донесе то със себе си?
Фразата „ Корона PR “ е доста добра, би трябвало да влезе в учебниците. Да, имаме напълно нов стадий и даже пишем история в науката за обществените връзки. Не съм чувала до момента за по-глобален случай, при който се постанова в пояснителен, спешен и психически режим да разясняваш, успокояваш, предупреждаваш. Всеки вероятен колорит на PR-науката сега е зает на макс и съвсем не се сещам за държавна институция или новооснован щаб, които да нямат потребност от незабавна помощ във връзките с обществеността. Както проличава, има голямо значение по какъв начин се споделят обстоятелствата с публиката. Винаги е било по този начин, само че в този момент изпъкват огромните разлики в уменията. Ще дам образец, с цел да съм ясна. Как беседват с обществото нидерладският министър-председател, френският президент, Ангела Меркел (от една страна) и по какъв начин го вършат Орбан, Ердоган и Борисов (от друга). Двата стила на държание са разграничени от цялостен полюс разстояние. В случая със западната тройка имаме успокояващо говорене – да, в рецесия сме, само че ще ви спасим и няма да допуснем никой да потъне. От другата страна се чува, че е доста ужасно, изпъкват смръщените вежди и страховитите послания. Очевидно съветниците им подсказват, че има разлики в държанието на обособените нации. Нидерландците нямат потребност от бич, с цел да се дисциплинират. Докато българите наскоро бяха оприличени от премиера си на каракачански овчарки – с пай мотив и непоколебим нашийник. За да се дисциплинират, би трябвало да бъдат стреснати. Дори не приказваме за права на индивида.
Създава се чувството, че част от нашето население е предостатъчно от този тип отношение.
Да, тази обстановка им е позната. Тя е реминисценция на към този момент изживяния социализъм, нещо, към което някои хора на драго сърце се връщат в соцносталгията си, тъй като им припомня хубавичко ръка на едни други времена. Младото потомство пък е уплашено от първата в живота си рецесия. Не броим финансовата от 2008 година, тъй като тя звучеше по-скоро нереално – някъде банкрутират банки, другаде едни хора губят милиарди, а ние ще загубим 100 лв. от мизерните си заплати. Нито животът, нито препитанието ни бяха застрашени директно. Тогава България към момента оползотворяваше икономическия растеж от времето на Костов и Сакскобургготски. Сега, когато приказваме за световна пандемия, тя стига до всички отворени общества.
Остава и още едно усещане - има хора, които се усещат по-скоро в корона почивка и прикрито злорадстват от удара върху бизнеса, въпреки че и те ще бъдат наранени.
В някои браншове на всеобщото схващане остана убеждението, че притежателят и предприемачът са зли чорбаджии и изедници. Все още такава литература се учи и в учебниците даже. Телевизорът също не го опровергава. Когато Борисов приказва за бизнес, той от самото начало приказва за олигарси. Когато Горанов приказва за хора, които не са на трудови контракти, това са маргинали и не помни цяла каста от 250 000 души, които са самонаети и никога не са маргинали. За страдание точно те понесоха първия удар от рецесията, а не са припознати нито като чиновници, нито като работодатели и би трябвало да се оправят сами.
Поредната група „ държавни олигарси “ обаче си купи индулгенции и не попада в черния лист на властта.
Те са споменавани единствено от оперативния щаб и то като благодетели. Домусчиев бе разгласен за прелестен благотворител, тъй като подарил 100 опаковки от лекарство, което е неразрешено за импорт в България. Аз мога ли да си внеса през граница нещо неразрешено? Той обаче може и освен това би трябвало да му благодарим. Не му е работа да си прави PR през проблемите на страната. Да не приказваме за депутата Пеевски, който е дарил към този момент два милиона. Дали си даваме сметка, че единствено защитата му от НСО коства три милиона на година? Тази защита я плащаме ние. А даже не броим каква част от несъстоятелността на КТБ е отишла в него – някой ден някой ще я пресметна, само че тя също излезе от нашия джоб, през Фонда за гарантиране на влоговете.
Това значи, че образуваният още преди корона епидемията прокурорско-олигархичен модел действа безотказно и сега. Макар че очевидно в общественото пространство започнаха да се появяват и лица на специалисти.
Видимо „ говорещите глави “ в студията се смениха. Няма ги безконечните Кънчовци и Райчевци от непрекъснатата натрупа. Сега на ред са медицински лица с научни трофеи. Но на мен ми се искаше тази същата експертност да беше се появила и преди време, когато обсъждахме Истанбулската спогодба, примерно. И генетици да бяха говорили за човешките полове, а не националисти. Тогава специалистите бяха наритани в ъгъла като никому ненужни синодални старци.
Тези дни доста се повтаря клишето, че след ковид светът няма да е същият. Че няма да е същият е ясно, само че вие очаквате ли фрапантна смяна на политически полезности?
Ако използваме фразата, че човечеството е във война, факт е - никоя международна война не е завършвала по този начин, както е започвала.
Но на света му наподобява да се трансформира, IT- революцията го направи неразпознаваем, без в това да има драма.
И аз бих желала да се трансформира, само че къде ще финишира смяната на играта след тази пандемия, към момента не знаем. Едно е ясно – в стопански смисъл, когато Китай кихне, светът ще хваща пневмония. Защото една страна е превърната в международна фабрика. И може би това не е верен модел. От лондонската борса получавам информация, че сега китайски компании изкупуват на едро акции на оскъдни цени. А тези компании в огромната си част са държавни и под контрола на китайската комунистическа партия. Светът и Европа няма по какъв начин да останат същите, като преди рецесията.
Задавал съм този въпрос и преди: има ли възможност европейската цивилизация да се съобщи и да се трансформира политически и обществено в модел от далекоизточен азиатски вид с „ просветени диктатори “?
Това Европа го имаше преди 500 години. Но мисля, че Ренесансът и Просвещението няма да отидат на вятъра.
Да се върнем у нас. Сигурният политически печеливш от обстановката е властта. Може ли към този момент да се приказва не за предварителни избори, а за предварително извоювани избори от ръководещите?
Буквално по този начин се получава. Познавайки уменията на Борисов да се възползва от рецесии, можем да чакаме тъкмо това. Властта може да трансформира рецесията с ковид в политическа рецесия, когато самата тя реши. Дори опозицията да завоюва изборите, това няма да е действителна опция, а тежнения за отдръпване от Европейски Съюз. Макар че ми е мъчно да възприема Нинова като Орбан.
Колкото и тривиално да звучи, допустимо ли е тъкмо в този момент да се появи нов логичен политически план?
Би било допустимо, в случай че бяхме запазили най-малко малко свободата на медиите. Силни политически водачи евентуално съществуват, само че са лимитирани откъм обществена територия. Но рецесията може да се окаже потребна в това отношение – тя усили доста въздействието на интернет, а там свободата на словото не е лимитирана, има взрив на дискусионните клубове и на аудио-визуалните формати като „ Студио БАНКЕРЪ “.
Разговора води Емил Янев
Фразата „ Корона PR “ е доста добра, би трябвало да влезе в учебниците. Да, имаме напълно нов стадий и даже пишем история в науката за обществените връзки. Не съм чувала до момента за по-глобален случай, при който се постанова в пояснителен, спешен и психически режим да разясняваш, успокояваш, предупреждаваш. Всеки вероятен колорит на PR-науката сега е зает на макс и съвсем не се сещам за държавна институция или новооснован щаб, които да нямат потребност от незабавна помощ във връзките с обществеността. Както проличава, има голямо значение по какъв начин се споделят обстоятелствата с публиката. Винаги е било по този начин, само че в този момент изпъкват огромните разлики в уменията. Ще дам образец, с цел да съм ясна. Как беседват с обществото нидерладският министър-председател, френският президент, Ангела Меркел (от една страна) и по какъв начин го вършат Орбан, Ердоган и Борисов (от друга). Двата стила на държание са разграничени от цялостен полюс разстояние. В случая със западната тройка имаме успокояващо говорене – да, в рецесия сме, само че ще ви спасим и няма да допуснем никой да потъне. От другата страна се чува, че е доста ужасно, изпъкват смръщените вежди и страховитите послания. Очевидно съветниците им подсказват, че има разлики в държанието на обособените нации. Нидерландците нямат потребност от бич, с цел да се дисциплинират. Докато българите наскоро бяха оприличени от премиера си на каракачански овчарки – с пай мотив и непоколебим нашийник. За да се дисциплинират, би трябвало да бъдат стреснати. Дори не приказваме за права на индивида.
Създава се чувството, че част от нашето население е предостатъчно от този тип отношение.
Да, тази обстановка им е позната. Тя е реминисценция на към този момент изживяния социализъм, нещо, към което някои хора на драго сърце се връщат в соцносталгията си, тъй като им припомня хубавичко ръка на едни други времена. Младото потомство пък е уплашено от първата в живота си рецесия. Не броим финансовата от 2008 година, тъй като тя звучеше по-скоро нереално – някъде банкрутират банки, другаде едни хора губят милиарди, а ние ще загубим 100 лв. от мизерните си заплати. Нито животът, нито препитанието ни бяха застрашени директно. Тогава България към момента оползотворяваше икономическия растеж от времето на Костов и Сакскобургготски. Сега, когато приказваме за световна пандемия, тя стига до всички отворени общества.
Остава и още едно усещане - има хора, които се усещат по-скоро в корона почивка и прикрито злорадстват от удара върху бизнеса, въпреки че и те ще бъдат наранени.
В някои браншове на всеобщото схващане остана убеждението, че притежателят и предприемачът са зли чорбаджии и изедници. Все още такава литература се учи и в учебниците даже. Телевизорът също не го опровергава. Когато Борисов приказва за бизнес, той от самото начало приказва за олигарси. Когато Горанов приказва за хора, които не са на трудови контракти, това са маргинали и не помни цяла каста от 250 000 души, които са самонаети и никога не са маргинали. За страдание точно те понесоха първия удар от рецесията, а не са припознати нито като чиновници, нито като работодатели и би трябвало да се оправят сами.
Поредната група „ държавни олигарси “ обаче си купи индулгенции и не попада в черния лист на властта.
Те са споменавани единствено от оперативния щаб и то като благодетели. Домусчиев бе разгласен за прелестен благотворител, тъй като подарил 100 опаковки от лекарство, което е неразрешено за импорт в България. Аз мога ли да си внеса през граница нещо неразрешено? Той обаче може и освен това би трябвало да му благодарим. Не му е работа да си прави PR през проблемите на страната. Да не приказваме за депутата Пеевски, който е дарил към този момент два милиона. Дали си даваме сметка, че единствено защитата му от НСО коства три милиона на година? Тази защита я плащаме ние. А даже не броим каква част от несъстоятелността на КТБ е отишла в него – някой ден някой ще я пресметна, само че тя също излезе от нашия джоб, през Фонда за гарантиране на влоговете.
Това значи, че образуваният още преди корона епидемията прокурорско-олигархичен модел действа безотказно и сега. Макар че очевидно в общественото пространство започнаха да се появяват и лица на специалисти.
Видимо „ говорещите глави “ в студията се смениха. Няма ги безконечните Кънчовци и Райчевци от непрекъснатата натрупа. Сега на ред са медицински лица с научни трофеи. Но на мен ми се искаше тази същата експертност да беше се появила и преди време, когато обсъждахме Истанбулската спогодба, примерно. И генетици да бяха говорили за човешките полове, а не националисти. Тогава специалистите бяха наритани в ъгъла като никому ненужни синодални старци.
Тези дни доста се повтаря клишето, че след ковид светът няма да е същият. Че няма да е същият е ясно, само че вие очаквате ли фрапантна смяна на политически полезности?
Ако използваме фразата, че човечеството е във война, факт е - никоя международна война не е завършвала по този начин, както е започвала.
Но на света му наподобява да се трансформира, IT- революцията го направи неразпознаваем, без в това да има драма.
И аз бих желала да се трансформира, само че къде ще финишира смяната на играта след тази пандемия, към момента не знаем. Едно е ясно – в стопански смисъл, когато Китай кихне, светът ще хваща пневмония. Защото една страна е превърната в международна фабрика. И може би това не е верен модел. От лондонската борса получавам информация, че сега китайски компании изкупуват на едро акции на оскъдни цени. А тези компании в огромната си част са държавни и под контрола на китайската комунистическа партия. Светът и Европа няма по какъв начин да останат същите, като преди рецесията.
Задавал съм този въпрос и преди: има ли възможност европейската цивилизация да се съобщи и да се трансформира политически и обществено в модел от далекоизточен азиатски вид с „ просветени диктатори “?
Това Европа го имаше преди 500 години. Но мисля, че Ренесансът и Просвещението няма да отидат на вятъра.
Да се върнем у нас. Сигурният политически печеливш от обстановката е властта. Може ли към този момент да се приказва не за предварителни избори, а за предварително извоювани избори от ръководещите?
Буквално по този начин се получава. Познавайки уменията на Борисов да се възползва от рецесии, можем да чакаме тъкмо това. Властта може да трансформира рецесията с ковид в политическа рецесия, когато самата тя реши. Дори опозицията да завоюва изборите, това няма да е действителна опция, а тежнения за отдръпване от Европейски Съюз. Макар че ми е мъчно да възприема Нинова като Орбан.
Колкото и тривиално да звучи, допустимо ли е тъкмо в този момент да се появи нов логичен политически план?
Би било допустимо, в случай че бяхме запазили най-малко малко свободата на медиите. Силни политически водачи евентуално съществуват, само че са лимитирани откъм обществена територия. Но рецесията може да се окаже потребна в това отношение – тя усили доста въздействието на интернет, а там свободата на словото не е лимитирана, има взрив на дискусионните клубове и на аудио-визуалните формати като „ Студио БАНКЕРЪ “.
Разговора води Емил Янев
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ