Европейски експерти: Няма рискове за курса на лева при влизането в еврозоната
Ще се обезценят ли спестяванията ни? Това е въпросът, който вълнува обществото, откакто към този момент бяха направени законови промени, с които след влизането ни в така наречен „ чакалня за еврозоната “, валутният курс може да бъде договарян.
Пред БНР Ика Коронен, който работи във Финландската централна банка, отговори изрично „ не “.
Коронен е един от откривателите на явлението „ валутен ръб “ и „ присъединението към еврозоната “. Позицията си излага и Дюла Плешингер – член на Монетарния съвет в Унгарската централна банка. А какъв е естонският опит споделя макроикономистът проф. Карстен Стеър.
Литва, Латвия и Естония, постоянно давани за образец в България, бяха последните, които се причислиха към еврозоната. Мнозина виждат подобие в историята ни с някогашните руски републики, а други обръщат взор към закрепените валутни курсове, които Вилнюс, Рига и Талин поддържаха преди въвеждането на единната европейска валута.
С помощта на макроикономиста проф. Карстен Стеър отиваме в Талин и ще се пренесем при започване на 90-те години.
„ Естония беше първата страна, която сътвори своя валута. Естонската крона бе въведена през юни 1992 или към година, откакто станахме самостоятелни. Малко по-късно ни последваха Латвия и Литва. До 94-та година всички имахме наши си лични валути “.
„ Още с издаването на естонската крона ние я обвързахме със постоянна валута – т.е. въведохме валутен ръб, какъвто вие имате в България. Най-важното му значение е, че централната банка не може просто да печата пари без те да са обезпечени с валутен запас “.
„ Литовският лит бе привързан с $ – четири лита за един $. Латвия избра по-различен метод и обвърза лата със специфични права на тираж – т.е. кошница от валути, в които се включваха американският $, немската марка, френският франк и японска йена. Практически обаче това значи валутен ръб “.
Изборът е явен – надалеч от въздействието на Москва.
„ Когато се присъединихме към Европейския съюз през май 2004 година, ние незабавно обявихме, че желаеме да сменяем локалните си валути с евро. Както добре знаете, първата стъпка беше да влезем в Механизма на обменните курсове. За Естония и Литва това се случи същото лято, а за Латвия – година по-късно “, сподели проф. Карстен Стеър.
През 2004 година към Европейския съюз причисляват 10 страни. Три от тях към момента не са въвели еврото и нямат желание скоро да го вършат – Чехия, Полша и Унгария.
Дюла Плешингер – член на Монетарния съвет на Унгарската централна банка и ръководител на Унгарската икономическа асоциация, съобщи:
„ Когато подписахме контракта за присъединение към Европейския съюз през 2004 година, ние поехме ангажимент да се присъединим към еврото в някакъв миг. Всъщност, ние бихме желали да го създадем, само че сигурно желаеме да не попаднем в клопките или да изпълним рисковете, които напълно очевидно виждаме. Те са напълно явни след 20 години битие на единната европейска валута “.
От двете десетилетия битие на еврото би трябвало да се извадят съответните поучения преди да се продължи напред, безапелационен е Плешингер:
„ Първото десетилетие беше история на триумфа. Всичко вървеше добре, летяхме във въздуха от благополучие. След това пристигна бедствието. Има една институция – Центърът за европейски политики, които неотдавна направи изследване, в което се обобщават най-важните моменти от 20-годишната история на еврото. Заключението е, че след две десетилетия само Германия и Нидерландия са спечелили от участието си в еврозоната “, разяснява банкерът, като по този метод изясни прекомерно отрицателните послания на Унгарската централна банка за скорошното присъединение към единната валута “.
„ За Гърция, колкото и изненадващо да е, резултатът е почти безпристрастен. Всички останали страни губят от капацитета си за напредък. Франция и Италия изгубиха от растежа си в действителност доста. Истината е, че еврото беше основано прекомерно рано и на основата на прекомерно оптимистични упования “.
Призиви за първи стъпки към валутния механизъм ERM II се появиха предходната година, когато унгарският форинт изгуби доста от цената си.
„ Колебливостта на курса на унгарския форинт е малко по-голяма, в случай че го съпоставим с полската злота или чешката крона. Все отново не би трябвало да забравяме, че Чешката централна банка се намеси и казусът при кроната е малко по-различен. Сега обаче нейният курс се движи почти в същата линия, каквато на останалите валути от района. Между другото, аз не мисля, че форинтът беше извънредно слаб “.
След финансовата рецесия в еврозоната стартира основаването на банков и финансов съюз. Макар и те да не са изцяло приключени, към този момент има основани няколко институции, които дават отговор за по-добър общ контрол и деяние при рецесии за страни от еврозоната, разяснява Ика Коронен – финландски откривател на явлението валутен ръб.
„ Вие, откакто имате валутен ръб и курс, привързан – първо с немската марка от 1997 година, а по-късно и с еврото, на практика сте част от еврозоната. Единственото, което не ви прави изцяло ефикасен член на валутния съюз, е фактът, че нямата думата при решенията, които се вземат във Франкфурт. Когато въведете еврото, гуверньорът на националната банка ще се причисли към Управителния съвет на Европейската централна банка, а на експертно равнище представители на Българска народна банка ще вземат участие в разнообразни комисии, което значи, че ще имат въздействие върху решенията на високо равнище “.
Включително и за смяна на критериите от Маастрихт, които са наложителни за влизането в чакалнята, а по-късно и в еврозоната – да вземем за пример – ограничаване на дълга до 60%, а на недостига до 3% от брутния вътрешен артикул.
Инфлационният критерии също пази страните – членки от внезапен скок на цените, считат множеството специалисти, само че Унгария счита, че всичко това не е задоволително:
„ Ако погледнете резултатите на южните страни – Гърция, Испания и Португалия, даже – на Италия и Франция, ще видите, че критериите от Маастрихт въобще не са съответни. Погледнете какъв брой огромна разлика има сред страните във връзка с пазара на труда и на финансовия бранш. Това незабавно предпоставя разлики във финансовите цикли, в интереса на бизнеса, в цялостната среда, което пък от своя страна значи нехомогенност “, сподели Дюла Плешингер.
„ Нашият гуверньор упорства за промяна на еврото и еврозоната. Той осъзнава, че критериите от Маастрихт нито са ефикасни, нито съответни за страните, които желаят да бъдат нови членове към валутния съюз. Изпълняването на тези критерии не покрива всички опасности, които носи въвеждането на еврото “, добави той.
Докато няколко от централноевропейските страни не бързат с въвеждането на еврото, има други – Дания и Швеция, които посредством референдум вземат решение да не вкарат единната европейска валута. Дания е част от „ чакалнята за еврозоната “. И в двете страни допитването е направено още преди слагането на основите на банковия съюз, опонира от своя страна Коронен:
„ В страни, които не са част от еврозоната, каквито са Дания и Швеция, има доста съществени полемики дали също да не се причислят към банковия съюз. Те осъзнават, че не са на масата за договаряния, където се взема решение бъдещето на европейския банков бранш “.
„ Например – най-голямата скандинавска банка – Нордеа банк, се реалокира от Швеция във Финландия, тъй като ние сме част от банковия съюз и еврозоната. За тях банковият съюз е доста значим, тъй като прави средата доста по-предвидима и постоянна “.
Коронен приказва в качеството си на самостоятелен икономист, само че актуалната му работа е във Финландската централна банка, по тази причина го запитвам – има ли заплаха някоя страна да изиска България да промени валутния си курс, което разсъни страхове за спестяванията на хората.
„ Не мисля, че това е доста реалистична опция. Когато трите балтийски републики се причислиха към ERM II и по-късно към еврозоната, никой не изиска от тях каквато и да е смяна на курса. Не чакам това да бъде проблем за България “.
И отговорът от Талин.
„ Тук в Естония това беше доста явен и съзнателен избор, изработен от политиците. Те обявиха, че присъединението към еврото би трябвало да стане по същия курс, който сме имали от години и не би трябвало да има никакви промени в покупателната дарба на хората “, сподели Карстен Стеър.
Никъде не се следи повишаване на цените, обезценяване на спестяванията или други притеснителни моменти, добави Карстен Стеър и напомни, че Словакия револвира валутата си през 2007 година преди да влезе в еврозоната, което е тъкмо противоположният резултат на това, от което хората се тормозят.
И въпреки всичко – в случай че посланието от Талин и Хелзинки е да вървим самоуверено към Франкфурт, където е централата на Европейската централна банка, какво ни споделя Будапеща и представителят на централната банка Дюла Плешингер там.
„ Стискам палци България да бъде една от сполучливите истории на страни, включили се към еврозоната “. …………………………
България не е сключвала никакви секрети съглашения за влизането си в еврозоната, съобщи финансовият министър Владислав Горанов. Той се опълчи на тезата на проф. Стив Ханке, че страната ни не би трябвало да вкарва еврото и напомни, че това е втората валута в света след $. Горанов бе безапелационен, че българският лев ще остане с сегашния си курс до влизането в еврозоната и че обезценяване на спестяванията на българите няма да има.
Ето по какъв начин Горанов отговори на въпроса дали е взел участие в срещи на високо равнище, в които от България е поискано нещо в допълнение и незнайно за обществото, с цел да получи зелена светлина за еврото: Всичко, което е поискано от нас, е записано в решението на Еврогрупата. Твърденията за секрети съглашения са спекулации ”, съобщи финансовият министър. /БГНЕС
Пред БНР Ика Коронен, който работи във Финландската централна банка, отговори изрично „ не “.
Коронен е един от откривателите на явлението „ валутен ръб “ и „ присъединението към еврозоната “. Позицията си излага и Дюла Плешингер – член на Монетарния съвет в Унгарската централна банка. А какъв е естонският опит споделя макроикономистът проф. Карстен Стеър.
Литва, Латвия и Естония, постоянно давани за образец в България, бяха последните, които се причислиха към еврозоната. Мнозина виждат подобие в историята ни с някогашните руски републики, а други обръщат взор към закрепените валутни курсове, които Вилнюс, Рига и Талин поддържаха преди въвеждането на единната европейска валута.
С помощта на макроикономиста проф. Карстен Стеър отиваме в Талин и ще се пренесем при започване на 90-те години.
„ Естония беше първата страна, която сътвори своя валута. Естонската крона бе въведена през юни 1992 или към година, откакто станахме самостоятелни. Малко по-късно ни последваха Латвия и Литва. До 94-та година всички имахме наши си лични валути “.
„ Още с издаването на естонската крона ние я обвързахме със постоянна валута – т.е. въведохме валутен ръб, какъвто вие имате в България. Най-важното му значение е, че централната банка не може просто да печата пари без те да са обезпечени с валутен запас “.
„ Литовският лит бе привързан с $ – четири лита за един $. Латвия избра по-различен метод и обвърза лата със специфични права на тираж – т.е. кошница от валути, в които се включваха американският $, немската марка, френският франк и японска йена. Практически обаче това значи валутен ръб “.
Изборът е явен – надалеч от въздействието на Москва.
„ Когато се присъединихме към Европейския съюз през май 2004 година, ние незабавно обявихме, че желаеме да сменяем локалните си валути с евро. Както добре знаете, първата стъпка беше да влезем в Механизма на обменните курсове. За Естония и Литва това се случи същото лято, а за Латвия – година по-късно “, сподели проф. Карстен Стеър.
През 2004 година към Европейския съюз причисляват 10 страни. Три от тях към момента не са въвели еврото и нямат желание скоро да го вършат – Чехия, Полша и Унгария.
Дюла Плешингер – член на Монетарния съвет на Унгарската централна банка и ръководител на Унгарската икономическа асоциация, съобщи:
„ Когато подписахме контракта за присъединение към Европейския съюз през 2004 година, ние поехме ангажимент да се присъединим към еврото в някакъв миг. Всъщност, ние бихме желали да го създадем, само че сигурно желаеме да не попаднем в клопките или да изпълним рисковете, които напълно очевидно виждаме. Те са напълно явни след 20 години битие на единната европейска валута “.
От двете десетилетия битие на еврото би трябвало да се извадят съответните поучения преди да се продължи напред, безапелационен е Плешингер:
„ Първото десетилетие беше история на триумфа. Всичко вървеше добре, летяхме във въздуха от благополучие. След това пристигна бедствието. Има една институция – Центърът за европейски политики, които неотдавна направи изследване, в което се обобщават най-важните моменти от 20-годишната история на еврото. Заключението е, че след две десетилетия само Германия и Нидерландия са спечелили от участието си в еврозоната “, разяснява банкерът, като по този метод изясни прекомерно отрицателните послания на Унгарската централна банка за скорошното присъединение към единната валута “.
„ За Гърция, колкото и изненадващо да е, резултатът е почти безпристрастен. Всички останали страни губят от капацитета си за напредък. Франция и Италия изгубиха от растежа си в действителност доста. Истината е, че еврото беше основано прекомерно рано и на основата на прекомерно оптимистични упования “.
Призиви за първи стъпки към валутния механизъм ERM II се появиха предходната година, когато унгарският форинт изгуби доста от цената си.
„ Колебливостта на курса на унгарския форинт е малко по-голяма, в случай че го съпоставим с полската злота или чешката крона. Все отново не би трябвало да забравяме, че Чешката централна банка се намеси и казусът при кроната е малко по-различен. Сега обаче нейният курс се движи почти в същата линия, каквато на останалите валути от района. Между другото, аз не мисля, че форинтът беше извънредно слаб “.
След финансовата рецесия в еврозоната стартира основаването на банков и финансов съюз. Макар и те да не са изцяло приключени, към този момент има основани няколко институции, които дават отговор за по-добър общ контрол и деяние при рецесии за страни от еврозоната, разяснява Ика Коронен – финландски откривател на явлението валутен ръб.
„ Вие, откакто имате валутен ръб и курс, привързан – първо с немската марка от 1997 година, а по-късно и с еврото, на практика сте част от еврозоната. Единственото, което не ви прави изцяло ефикасен член на валутния съюз, е фактът, че нямата думата при решенията, които се вземат във Франкфурт. Когато въведете еврото, гуверньорът на националната банка ще се причисли към Управителния съвет на Европейската централна банка, а на експертно равнище представители на Българска народна банка ще вземат участие в разнообразни комисии, което значи, че ще имат въздействие върху решенията на високо равнище “.
Включително и за смяна на критериите от Маастрихт, които са наложителни за влизането в чакалнята, а по-късно и в еврозоната – да вземем за пример – ограничаване на дълга до 60%, а на недостига до 3% от брутния вътрешен артикул.
Инфлационният критерии също пази страните – членки от внезапен скок на цените, считат множеството специалисти, само че Унгария счита, че всичко това не е задоволително:
„ Ако погледнете резултатите на южните страни – Гърция, Испания и Португалия, даже – на Италия и Франция, ще видите, че критериите от Маастрихт въобще не са съответни. Погледнете какъв брой огромна разлика има сред страните във връзка с пазара на труда и на финансовия бранш. Това незабавно предпоставя разлики във финансовите цикли, в интереса на бизнеса, в цялостната среда, което пък от своя страна значи нехомогенност “, сподели Дюла Плешингер.
„ Нашият гуверньор упорства за промяна на еврото и еврозоната. Той осъзнава, че критериите от Маастрихт нито са ефикасни, нито съответни за страните, които желаят да бъдат нови членове към валутния съюз. Изпълняването на тези критерии не покрива всички опасности, които носи въвеждането на еврото “, добави той.
Докато няколко от централноевропейските страни не бързат с въвеждането на еврото, има други – Дания и Швеция, които посредством референдум вземат решение да не вкарат единната европейска валута. Дания е част от „ чакалнята за еврозоната “. И в двете страни допитването е направено още преди слагането на основите на банковия съюз, опонира от своя страна Коронен:
„ В страни, които не са част от еврозоната, каквито са Дания и Швеция, има доста съществени полемики дали също да не се причислят към банковия съюз. Те осъзнават, че не са на масата за договаряния, където се взема решение бъдещето на европейския банков бранш “.
„ Например – най-голямата скандинавска банка – Нордеа банк, се реалокира от Швеция във Финландия, тъй като ние сме част от банковия съюз и еврозоната. За тях банковият съюз е доста значим, тъй като прави средата доста по-предвидима и постоянна “.
Коронен приказва в качеството си на самостоятелен икономист, само че актуалната му работа е във Финландската централна банка, по тази причина го запитвам – има ли заплаха някоя страна да изиска България да промени валутния си курс, което разсъни страхове за спестяванията на хората.
„ Не мисля, че това е доста реалистична опция. Когато трите балтийски републики се причислиха към ERM II и по-късно към еврозоната, никой не изиска от тях каквато и да е смяна на курса. Не чакам това да бъде проблем за България “.
И отговорът от Талин.
„ Тук в Естония това беше доста явен и съзнателен избор, изработен от политиците. Те обявиха, че присъединението към еврото би трябвало да стане по същия курс, който сме имали от години и не би трябвало да има никакви промени в покупателната дарба на хората “, сподели Карстен Стеър.
Никъде не се следи повишаване на цените, обезценяване на спестяванията или други притеснителни моменти, добави Карстен Стеър и напомни, че Словакия револвира валутата си през 2007 година преди да влезе в еврозоната, което е тъкмо противоположният резултат на това, от което хората се тормозят.
И въпреки всичко – в случай че посланието от Талин и Хелзинки е да вървим самоуверено към Франкфурт, където е централата на Европейската централна банка, какво ни споделя Будапеща и представителят на централната банка Дюла Плешингер там.
„ Стискам палци България да бъде една от сполучливите истории на страни, включили се към еврозоната “. …………………………
България не е сключвала никакви секрети съглашения за влизането си в еврозоната, съобщи финансовият министър Владислав Горанов. Той се опълчи на тезата на проф. Стив Ханке, че страната ни не би трябвало да вкарва еврото и напомни, че това е втората валута в света след $. Горанов бе безапелационен, че българският лев ще остане с сегашния си курс до влизането в еврозоната и че обезценяване на спестяванията на българите няма да има.
Ето по какъв начин Горанов отговори на въпроса дали е взел участие в срещи на високо равнище, в които от България е поискано нещо в допълнение и незнайно за обществото, с цел да получи зелена светлина за еврото: Всичко, което е поискано от нас, е записано в решението на Еврогрупата. Твърденията за секрети съглашения са спекулации ”, съобщи финансовият министър. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ