Евгени Минчев избухна: Гъбясалите пръсти и напуканите пети са първото, с което се сблъсква погледът
Ще се изкажа и аз за абитуриентските фешън находки. Ще бъда до известна степен общителен, тъй като страната е на стоп кадър, най-малко след като имам сетива, с цел да видя това. Стоп фрагментът значи, че майката внушава на дъщерята или сина какво да облече за този инак елементарен ден, по този начин както нейната майка е упорствала по какъв начин да наподобява на своя. Бащите мълчат навъсено и заплащат сметката. Това написа в " Труд " PR-ът и всемирски лъв лорд Евгени Минчев.
Ето какво разяснява още той:
" Свидетел съм по какъв начин начумерени зрелостници се бутат в една пробна с майките си, което не е нито естетически, нито морално, нито възпитателно. Майката си желае мачканата коприна, с която се е женила за мъжа си, момчето желае да е " по-така “, само че когато различен заплаща, той поръчва музиката, разбирай облеклото. Пък и музиката, де...
Най-разстроен съм, когато видя бъдещите дами на България, съпруги, които ги чакат виновни позиции, да се веят по парче плат с прически от времето на Сиси Кеч.
Цветовете и материите също са ужасни, тъй като е търсена латентна аналогия с облеклата на тази или онази международна звезди. Искам като на Риана, желая като на Дженифър Лопес, единствено че облеклата на тези са въображаеми и правени от фамозни дизайнери, приложено е висшето шивачество. Това шивачество заобикаля кривите ръбове, разминаването на шарките, заобикаля проточените оверлози, заобикаля всякаква диспропорционалност.
От друга страна първите летни фотоси в обществените мрежи са на боси крайници, протегнати към хоризонта, към морето или към някоя близка саксийна палма. Гъбясали пръсти и напукани пети са първото, с което се сблъсква погледът, а това е една неприятна панорама. Известни актриси се снимали пред някакъв спектакъл и се самокоментират дали ще се познаят след 10 години. Коментарите към тях са унизителни. Ще се познаете, споделя някой, в случай че не слагате толкоз фотошоп.
Живеем ли в ерата на осъзнатата заблуда, лъжем ли себе си и близките в мащабите на персоналното ни, професионално и фамилно благополучие... Лъжем се. Живеем за другите, а не за себе си. Поставяме живота си на показ, вероятно на инат на някогашни учителки, съседки, свекърви, любовници. Всички те би трябвало да изпукат от гняв по тази причина, че живеем над стандартите им. А това коства на невъздържания ни жар заеми, старания, които инак могат да бъдат въвлечени в по-интересни планове.
В момента, в който абитуриентките вършат своя поход на похотта и труфя, обществените мрежи се тресат от обвинителни мнения за " джендърска мода “, за " по какъв начин може такава мода, бе бате “, основана от някой напушен международен дизайнер. Търсим гредите в непознатите очи, а не виждаме сламките в своите.
Българинът, по принцип нерешителен и заради което лукав, се пробва да иронизира международната мода, която не значи безусловно международни и използвани трендове. Не значи, че показаното на едно дефиле безусловно ще влезе в произвеждане и продажба. Но до момента в който дъщерите и синовете му сноват в пясъчна коприна и сутиени, той е засегнат по отношение на показаното на международните фешън сцени. И искрено тръска глава и паласки на избрани чалга творби.
Но, това е което имаме като народ и хармония. Искаме да сме в Европа, а като че ли не сме... "
Ето какво разяснява още той:
" Свидетел съм по какъв начин начумерени зрелостници се бутат в една пробна с майките си, което не е нито естетически, нито морално, нито възпитателно. Майката си желае мачканата коприна, с която се е женила за мъжа си, момчето желае да е " по-така “, само че когато различен заплаща, той поръчва музиката, разбирай облеклото. Пък и музиката, де...
Най-разстроен съм, когато видя бъдещите дами на България, съпруги, които ги чакат виновни позиции, да се веят по парче плат с прически от времето на Сиси Кеч.
Цветовете и материите също са ужасни, тъй като е търсена латентна аналогия с облеклата на тази или онази международна звезди. Искам като на Риана, желая като на Дженифър Лопес, единствено че облеклата на тези са въображаеми и правени от фамозни дизайнери, приложено е висшето шивачество. Това шивачество заобикаля кривите ръбове, разминаването на шарките, заобикаля проточените оверлози, заобикаля всякаква диспропорционалност.
От друга страна първите летни фотоси в обществените мрежи са на боси крайници, протегнати към хоризонта, към морето или към някоя близка саксийна палма. Гъбясали пръсти и напукани пети са първото, с което се сблъсква погледът, а това е една неприятна панорама. Известни актриси се снимали пред някакъв спектакъл и се самокоментират дали ще се познаят след 10 години. Коментарите към тях са унизителни. Ще се познаете, споделя някой, в случай че не слагате толкоз фотошоп.
Живеем ли в ерата на осъзнатата заблуда, лъжем ли себе си и близките в мащабите на персоналното ни, професионално и фамилно благополучие... Лъжем се. Живеем за другите, а не за себе си. Поставяме живота си на показ, вероятно на инат на някогашни учителки, съседки, свекърви, любовници. Всички те би трябвало да изпукат от гняв по тази причина, че живеем над стандартите им. А това коства на невъздържания ни жар заеми, старания, които инак могат да бъдат въвлечени в по-интересни планове.
В момента, в който абитуриентките вършат своя поход на похотта и труфя, обществените мрежи се тресат от обвинителни мнения за " джендърска мода “, за " по какъв начин може такава мода, бе бате “, основана от някой напушен международен дизайнер. Търсим гредите в непознатите очи, а не виждаме сламките в своите.
Българинът, по принцип нерешителен и заради което лукав, се пробва да иронизира международната мода, която не значи безусловно международни и използвани трендове. Не значи, че показаното на едно дефиле безусловно ще влезе в произвеждане и продажба. Но до момента в който дъщерите и синовете му сноват в пясъчна коприна и сутиени, той е засегнат по отношение на показаното на международните фешън сцени. И искрено тръска глава и паласки на избрани чалга творби.
Но, това е което имаме като народ и хармония. Искаме да сме в Европа, а като че ли не сме... "
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ