Стара Варна: Ходенето на баня - истинско събитие
“Ще се върви на баня. Хавлии, бурнуси, пещемали, тасове и филдишен гребен се завиват в бохчата, която се пробожда с топлийки. Събличат се по миндерлъците, обуват се налъми, пият вода от шадравана с кипча на синджир, с цел да не я някой каптиса, турят на кюлхането хавлиите да се топлят, влизат в соуклука и след това вътре в хамама… ”
Така разказва визитата на градска баня във Варна Д-р Петър Скорчев – шеф на Варненската бактериологическа и противобясна станция.
В началото на XX век старите турски хамами са сменени с нови, съвременни бани, само че със непокътнат ориенталски привкус, написа в архива на Регионална библиотека " Пенчо Славейков ".
Силно впечатлени остават чужденците, които посещавайки българските градове, попадат в локалните бани. В мъжките отделения на клиентите е разрешено да пият кафе и да пушат тютюн; подвига се “гюролтия ” от песните и споровете; разнасят се остри миризми (на баня някои вървят и с цел да се лекуват, като се мажат с всевъзможни мехлеми). Около басейна се разхождат други клиенти, заметнати с бели чаршафи като римски патриции. След банята настъпва едно честитяване, на което надлежно се отвръща: “Да ти се връща! ”
А за дамите банята е мястото, където се научават всички злословия в града и се съчиняват свадите. Там те прекарват половин ден, като похапват от донесените от у дома във сноп лакомства. Пият кафе, приготвено в огнището на съблекалнята, и изстудена в шадраванчето лимонада.
Три са варненските публични хигиенични бани при започване на XX век.
Най-известна е “Шукри бей хамам ” – банята на Шукри бей на улица “Гургулят ”. Тя е издигната през 1871 година и до 1912 година съставлява двуетажна дървена сграда в квадратна форма с истински арабски шадравани в двете отделения. Типично за османските бани по нашите земи, зданието разполага с три съществени пространства: съблекалня, изолационно помещение и умивалня (къпалня). В центъра на съблекалнята се намира фонтан или шадраван с непрекъснато течаща вода.
Откъм двора има необятна врата, през която вкарват дървата за горене. Входовете към съблекалните наложително са два и на разнообразни фасади на постройката, съобразени с традициите на исляма, забраняваща директния контакт сред мъжете и дамите на обществени места. Първият етаж се употребява от по-низшата каста на обществото, а горният етаж е предопределен за богати и високопоставени персони, които разполагат със независими кабини за облеклата и кревати за отмора след къпане.
Друга постоянно посещавана баня е “ески хамама ” на улица “Софроний Врачански ” покрай пресичането й с улица “Цариброд ”. Предполага се, че е издигната при започване на XIX век. През 1908 година се стопанисва от две туркини Емине и Хатче. Банята работи до 1926 година.
Третата социална хигиенична баня е “гръцката баня ”, намираща се на ул. “Св. Климент ” N 25. Построена е към средата на 60-те години на XIX век със средства на гръцката община. През 1906 година предприемачът Михаил Филипов я изплаща от общината и я ремонтира. Той подменя остарелия тръбопровод с керамичен, като докарва вода за банята от извора под Ташлъ тепе. Това става във времето, когато Варна е още зле водоснабдена.
Постепенно “гръцката баня ” се трансформира в най-уредената варненска хигиенична баня. Цялата е в мрамор, разграничена е на 5 отделения. Разполага с бърза прислуга и 5 теляци. В банята царува образцова непорочност, а цените са общодостъпни.
Освен елементарните топли бани, през 1915 година съдържателят Филипов приспособява и специфични морски бани за клиентите си, като ваните се пълнят с морска вода./moreto.net
Така разказва визитата на градска баня във Варна Д-р Петър Скорчев – шеф на Варненската бактериологическа и противобясна станция.
В началото на XX век старите турски хамами са сменени с нови, съвременни бани, само че със непокътнат ориенталски привкус, написа в архива на Регионална библиотека " Пенчо Славейков ".
Силно впечатлени остават чужденците, които посещавайки българските градове, попадат в локалните бани. В мъжките отделения на клиентите е разрешено да пият кафе и да пушат тютюн; подвига се “гюролтия ” от песните и споровете; разнасят се остри миризми (на баня някои вървят и с цел да се лекуват, като се мажат с всевъзможни мехлеми). Около басейна се разхождат други клиенти, заметнати с бели чаршафи като римски патриции. След банята настъпва едно честитяване, на което надлежно се отвръща: “Да ти се връща! ”
А за дамите банята е мястото, където се научават всички злословия в града и се съчиняват свадите. Там те прекарват половин ден, като похапват от донесените от у дома във сноп лакомства. Пият кафе, приготвено в огнището на съблекалнята, и изстудена в шадраванчето лимонада.
Три са варненските публични хигиенични бани при започване на XX век.
Най-известна е “Шукри бей хамам ” – банята на Шукри бей на улица “Гургулят ”. Тя е издигната през 1871 година и до 1912 година съставлява двуетажна дървена сграда в квадратна форма с истински арабски шадравани в двете отделения. Типично за османските бани по нашите земи, зданието разполага с три съществени пространства: съблекалня, изолационно помещение и умивалня (къпалня). В центъра на съблекалнята се намира фонтан или шадраван с непрекъснато течаща вода.
Откъм двора има необятна врата, през която вкарват дървата за горене. Входовете към съблекалните наложително са два и на разнообразни фасади на постройката, съобразени с традициите на исляма, забраняваща директния контакт сред мъжете и дамите на обществени места. Първият етаж се употребява от по-низшата каста на обществото, а горният етаж е предопределен за богати и високопоставени персони, които разполагат със независими кабини за облеклата и кревати за отмора след къпане.
Друга постоянно посещавана баня е “ески хамама ” на улица “Софроний Врачански ” покрай пресичането й с улица “Цариброд ”. Предполага се, че е издигната при започване на XIX век. През 1908 година се стопанисва от две туркини Емине и Хатче. Банята работи до 1926 година.
Третата социална хигиенична баня е “гръцката баня ”, намираща се на ул. “Св. Климент ” N 25. Построена е към средата на 60-те години на XIX век със средства на гръцката община. През 1906 година предприемачът Михаил Филипов я изплаща от общината и я ремонтира. Той подменя остарелия тръбопровод с керамичен, като докарва вода за банята от извора под Ташлъ тепе. Това става във времето, когато Варна е още зле водоснабдена.
Постепенно “гръцката баня ” се трансформира в най-уредената варненска хигиенична баня. Цялата е в мрамор, разграничена е на 5 отделения. Разполага с бърза прислуга и 5 теляци. В банята царува образцова непорочност, а цените са общодостъпни.
Освен елементарните топли бани, през 1915 година съдържателят Филипов приспособява и специфични морски бани за клиентите си, като ваните се пълнят с морска вода./moreto.net
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ