Дядо Колони обърнал Варна от Ориента към Европа
„ Ще съборя града Варна, който няма аспект на град и ще го построя отначало, а жителите ще слага на палатки до момента в който контролирам града ”. Паметните думи са на кмета на Варна Михаил Колони, управлявал града от 1881 до 1884 година и по-късно от 1891 до кончината си през 1893 година Морските хора са го наричали почетно дядо Колони, освен от почитание към възрастта му, а с реверанс към размаха и концепциите му, обърнали посоката на Варна от Ориента към Европа. Уникална галерия “Непознатият Михаил Колони ” посвети за двете негови годишнини – два века от рождението му на 27 ноември и 125 години от гибелта му на 10 януари, районната библиотека “Пенчо Славейков ”, за построяването на която пък преди 135 години кметът пръв слага своя автограф като член на книжовната дружинка в града.
Идеята за основаването на Морската градина във Варна е на Михаил Колони.
Знаменит българин и невероятна персона, която взе участие в създаване на българското ни съзнание преди и след Освобождението, споделя основният библиотекар Кристиана Димчева. Според нея шансът Варна да стане същински съвременен град се дължи на европееца Михаил Колони, който забелязал прелестите й и им дал визия и живот. При него за първи път палят общинска коледна елха в града, което става традиция, добавя любопитния подробност Емил Демирев от отдел “Региони ” във варненската библиотека.
Когато идеалът му да види Отечеството си свободно се реализира, Михаил Колони продава парцелите си в Румъния и се завръща в България. В Букурещ е женен за една доста богата дама – Чарленте, фамилията на която поддържа Колони за неговата българска идея. След къс престой в родния си град Сливен той се открива във Варна, дава всичките си средства за създаване на модерния град. Оставя над 20 000 златни лири, с цел да имаме Морска градина, необятни калдъръмени улици, които заменят кривите и тесни сокаци, споделя Кристиана Димчева. Във Варна идва през 1879 година, определен е за народен представител във Второто Народно заседание, включва се в публичния живот на града, като построява край Гебедже (Белослав) най-модерната моторна мелница в района. Избиран два пъти за кмет, той трансформира дребния ориенталски град в съвременен европейски с прави и огромни павирани улици, необятни площади и сенчести градини.
Управлението на Варна попада в ръцете на човек, обиколил Европа, с доста знания, висока просвета и удобен разум. Той прави първа копка дружно с варненския митрополит Симеон и с княз Александър Батенберг на катедралата “Св. Успение Богородично ”, основава градската градина до часовника, като трансформира турските гробища, чертае проекти за строителството на спектакъл, хали, библиотека, за хотели и морски бани и по какъв начин да се привлекат туристи извън. Не постоянно разбиран от общинските съветници, Колони финансира концепциите си със лични средства. След това, като вижда изгодите от тях, общината си изплаща издигнатите обекти. Завидното благосъстояние, с което идва от Румъния, оставя в общинската каса. “Какви хора сте! Все за пари на първо време питате! Аз ви запитвам би трябвало ли да стане туй нещо или не. А за пари не питайте. Пари ще се намерят ”, споделя кметът на общинските съветници, които били контра на концепциите му.
Той залесява нос Галата, тъй като “срамота е да виждат европейците тези голи баири ”, прави предпазен пояс на Франгенските възвишения, с цел да защищити града от мощните ветрове. Искал от зеленчуковата градина, която се ширила край брега, да направи Морската градина и се заема с разчистването на бахчата от днешния Аквариум до централната част, с цел да сложи началото. Веднага си печели присмеха на общинските съветници: “Стар човек е, не му намирайте махна ”, подмятат те за Михаил Колони, който, до момента в който ръководи града е сред 65-75 години. Неговият заслужен и проникновен отговор за Морската градина е: “Ако не през днешния ден, само че на следващия ден, тая необятна панорама ще бъде тясна за разходка на варненските жители и вие с рамо ще си пробивате път, с цел да се разхождате ”. И още “Не желая да умра преди да видя този парк ”, споделя Димчева.
С името на Михаил Колони се свързва и построяването на княжеския замък “Сандрово ”- царската, а през днешния ден държавната резиденция “Евксиноград ”. Той е индивидът, показал хубостта на този бряг, с цел да бъде вдигнат дворецът и князът да реалокира държавните каузи от София, както и да трансформира Варна в лятна столица на България. Кметът Колони желаел доста да въздигне и оприличи града с Марсилия, Париж и изключително с обичания си Букурещ, само че е знаел, че това няма по какъв начин да се реализира без поддръжката на централната власт, както написа за него предшественикът му Петър А. Петров в доклада за общинското градско ръководство. Колони кани княз Александър Батенберг във Варна, настанява го в гръцкия манастир “Св. Димитър ”, като подрежда със свои мебели, докарани особено от Букурещ, монашеската обител. При идващото си идване князът остава близо месец в манастира, а по-късно поставя първия камък на двореца, в който по-късно през лятото се реалокира политическият живот на страната. Князът подарява на кмета една красива табакера, с която той доста се гордеел, не тъй като като богат човек тогава не е имал скъпи и прескъпи предмети, а тъй като тя била един тип знак на държавническата поддръжка за града, показва Кристиана Димчева. Михаил Колони е почетен член на варненското здравно сдружение – единственият, който не доктор. С името му се свързва построяването на учебно заведение “Св. Климент Охридски ”, край което минава улицата, посочена през днешния ден на негово име.
Михаил Колони наследява семейството на богатия си вуйчо, шеф на новите съветски колонии край Кишинев. Семейството се преселва в Букурещ, където прилежността, ученолюбието и будният разум на младия българин притеглят вниманието на княз Александър Гика, който по това време ръководи Влашкото княжество. С децата му отпътува в Париж, където го сварва Френската гражданска война през 1848 година и той е единственият знаен българин, взел присъединяване в нея. След завръщането си става един от най-активните участници в основаването на Втората българска легия в Белград, а от неговото имение “Петрушан ” край Гюргево, за което Христо Ботев написа, потеглят четниците на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, с цел да преминат Дунав.
Заради поддръжката, която им оказва, Колони е хвърлен в пандиза и освободен по-късно против доста пари.
След като е похарчил положението си за нова Варна, дядо Колони умира в последна беднотия, в една остаряла дървена къща, погребват го на общински разходи и признателните варненци му издигат монумент, като за жеста им втората му брачна половинка Елисавета безпределно им благодари. Той получава поборническа пенсия два месеца преди гибелта си, като в негова поддръжка се изричат в Народното събрание Стефан Стамболов, Панайот Хитов, Велико Христов, Кръстьо Мирски. В началото на 1914 година, откривайки значим строителен обект, тогавашният кмет Александър Василев на всички поздравления дава отговор: “Голяма безочливост е да поема триумфа в културно отношение на града върху себе си. Аз съм поощрен от дядо Колони и ходя напред по пътя, по който са вървели моите прародители. ”
Идеята за основаването на Морската градина във Варна е на Михаил Колони. Знаменит българин и невероятна персона, която взе участие в създаване на българското ни съзнание преди и след Освобождението, споделя основният библиотекар Кристиана Димчева. Според нея шансът Варна да стане същински съвременен град се дължи на европееца Михаил Колони, който забелязал прелестите й и им дал визия и живот. При него за първи път палят общинска коледна елха в града, което става традиция, добавя любопитния подробност Емил Демирев от отдел “Региони ” във варненската библиотека.
Когато идеалът му да види Отечеството си свободно се реализира, Михаил Колони продава парцелите си в Румъния и се завръща в България. В Букурещ е женен за една доста богата дама – Чарленте, фамилията на която поддържа Колони за неговата българска идея. След къс престой в родния си град Сливен той се открива във Варна, дава всичките си средства за създаване на модерния град. Оставя над 20 000 златни лири, с цел да имаме Морска градина, необятни калдъръмени улици, които заменят кривите и тесни сокаци, споделя Кристиана Димчева. Във Варна идва през 1879 година, определен е за народен представител във Второто Народно заседание, включва се в публичния живот на града, като построява край Гебедже (Белослав) най-модерната моторна мелница в района. Избиран два пъти за кмет, той трансформира дребния ориенталски град в съвременен европейски с прави и огромни павирани улици, необятни площади и сенчести градини.
Управлението на Варна попада в ръцете на човек, обиколил Европа, с доста знания, висока просвета и удобен разум. Той прави първа копка дружно с варненския митрополит Симеон и с княз Александър Батенберг на катедралата “Св. Успение Богородично ”, основава градската градина до часовника, като трансформира турските гробища, чертае проекти за строителството на спектакъл, хали, библиотека, за хотели и морски бани и по какъв начин да се привлекат туристи извън. Не постоянно разбиран от общинските съветници, Колони финансира концепциите си със лични средства. След това, като вижда изгодите от тях, общината си изплаща издигнатите обекти. Завидното благосъстояние, с което идва от Румъния, оставя в общинската каса. “Какви хора сте! Все за пари на първо време питате! Аз ви запитвам би трябвало ли да стане туй нещо или не. А за пари не питайте. Пари ще се намерят ”, споделя кметът на общинските съветници, които били контра на концепциите му.
Той залесява нос Галата, тъй като “срамота е да виждат европейците тези голи баири ”, прави предпазен пояс на Франгенските възвишения, с цел да защищити града от мощните ветрове. Искал от зеленчуковата градина, която се ширила край брега, да направи Морската градина и се заема с разчистването на бахчата от днешния Аквариум до централната част, с цел да сложи началото. Веднага си печели присмеха на общинските съветници: “Стар човек е, не му намирайте махна ”, подмятат те за Михаил Колони, който, до момента в който ръководи града е сред 65-75 години. Неговият заслужен и проникновен отговор за Морската градина е: “Ако не през днешния ден, само че на следващия ден, тая необятна панорама ще бъде тясна за разходка на варненските жители и вие с рамо ще си пробивате път, с цел да се разхождате ”. И още “Не желая да умра преди да видя този парк ”, споделя Димчева.
С името на Михаил Колони се свързва и построяването на княжеския замък “Сандрово ”- царската, а през днешния ден държавната резиденция “Евксиноград ”. Той е индивидът, показал хубостта на този бряг, с цел да бъде вдигнат дворецът и князът да реалокира държавните каузи от София, както и да трансформира Варна в лятна столица на България. Кметът Колони желаел доста да въздигне и оприличи града с Марсилия, Париж и изключително с обичания си Букурещ, само че е знаел, че това няма по какъв начин да се реализира без поддръжката на централната власт, както написа за него предшественикът му Петър А. Петров в доклада за общинското градско ръководство. Колони кани княз Александър Батенберг във Варна, настанява го в гръцкия манастир “Св. Димитър ”, като подрежда със свои мебели, докарани особено от Букурещ, монашеската обител. При идващото си идване князът остава близо месец в манастира, а по-късно поставя първия камък на двореца, в който по-късно през лятото се реалокира политическият живот на страната. Князът подарява на кмета една красива табакера, с която той доста се гордеел, не тъй като като богат човек тогава не е имал скъпи и прескъпи предмети, а тъй като тя била един тип знак на държавническата поддръжка за града, показва Кристиана Димчева. Михаил Колони е почетен член на варненското здравно сдружение – единственият, който не доктор. С името му се свързва построяването на учебно заведение “Св. Климент Охридски ”, край което минава улицата, посочена през днешния ден на негово име.
Михаил Колони наследява семейството на богатия си вуйчо, шеф на новите съветски колонии край Кишинев. Семейството се преселва в Букурещ, където прилежността, ученолюбието и будният разум на младия българин притеглят вниманието на княз Александър Гика, който по това време ръководи Влашкото княжество. С децата му отпътува в Париж, където го сварва Френската гражданска война през 1848 година и той е единственият знаен българин, взел присъединяване в нея. След завръщането си става един от най-активните участници в основаването на Втората българска легия в Белград, а от неговото имение “Петрушан ” край Гюргево, за което Христо Ботев написа, потеглят четниците на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, с цел да преминат Дунав.
Заради поддръжката, която им оказва, Колони е хвърлен в пандиза и освободен по-късно против доста пари.
След като е похарчил положението си за нова Варна, дядо Колони умира в последна беднотия, в една остаряла дървена къща, погребват го на общински разходи и признателните варненци му издигат монумент, като за жеста им втората му брачна половинка Елисавета безпределно им благодари. Той получава поборническа пенсия два месеца преди гибелта си, като в негова поддръжка се изричат в Народното събрание Стефан Стамболов, Панайот Хитов, Велико Христов, Кръстьо Мирски. В началото на 1914 година, откривайки значим строителен обект, тогавашният кмет Александър Василев на всички поздравления дава отговор: “Голяма безочливост е да поема триумфа в културно отношение на града върху себе си. Аз съм поощрен от дядо Колони и ходя напред по пътя, по който са вървели моите прародители. ”
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ