Ще ни завладее ли отново хаосът от 1930?Американският президент Доналд

Ще ни завладее ли още веднъж хаосът от 1930?
Американският президент Доналд Тръмп мина през Европа като вихър.

Той попита за какво страната му е длъжна да пази съдружниците си; подлага на критика „ нечестните ” търговски практики; жигосах Англия и Германия като прекомерно меки по отношение на миграцията; и съобщи - съветският президент Владимир Путин заслужава също толкоз доверие, колкото и личните му разследващи организации, когато става дума за намесата на съветски хакери в американските избори.

Тръмп удостовери ролята си на покровител на Брекзита и се оплака, че всички се възползват от Съединени американски щати. „ Преговорите с Путин ще са много по-лесни, в сравнение с диалозите със съдружниците “, съобщи той.

За него всичко бе въпрос на финансова транзакция, на етикетче с цената и договорка. На значителните въпроси бе обърнато прекомерно малко внимание.

На съвсем на всяка крачка, туит след туит, той се надсмиваше на демократичния западен ред, построен от пепелта от Втората международна война, обезпечен от институции като НАТО и Организация на обединените нации и предпазен под американския нуклеарен чадър. Ред, който подсигурява на огромна част от света мир и разцвет.

Бившият американски вицепрезидент Джо Байдън предходната седмица съобщи, че Тръмп (съзнателно или не) е подкрепил дневния ред на Путин, който на първо място е ориентиран към разрушаването на демократичния западен ред, който се изправя против Съветския съюз и поддържа всичко, което съветският водач презира.

Но дали този ред в действителност е в заплаха и в случай че е по този начин, какво би могло да го размени?

Някои си припомниха 30-те години на предишния век, когато последствията от икономическата рецесия, протекционизмът, враждебността към малцинствата, разпадането на интернационалните институции и възприятието, че демокрацията се е провалила, разрешиха да се утвърди фашизмът.

Това съпоставяне елементарно може да бъде оборено – въпреки всичко живеем в ера на относително цялостна претовареност. Както наподобява не сме на прага на война и фашистките сили не се въоръжават. Паравоенни групи не обикалят по улиците, множеството национални страни са по-силни, в сравнение с през 30-те години на предишния век, а концепцията за правата на индивида в този момент е надълбоко вкоренена в демократичните общества.

Когато се съмнявате, цитирайте Марк Твен, който е споделил, че „ Историята не се повтаря, само че доста постоянно се римува ”. И в случай че някои мемоари от 30-те години на предишния век са леко поизбледнели, има доста модерни трендове, които са също толкоз плашещи.

[b]ТЪРГОВСКИ ВОЙНИ[/b]

Най-очебийното съпоставяне е възраждането на икономическия шовинизъм. Тръмп назова Транстихоокеанското партньорство машинация, нападна Северноамериканското съглашение за свободна търговия като най-лошата договорка в американската история и наложи мита на вноса от Китай, Европа и други страни – като се закани и за спомагателни данъци.

Той разгласи, че Съединени американски щати ще останат в Световната комерсиална организация (СТО), чиято съществена цел е да подкрепя свободната и почтена комерсиална система, само че добави: „ Отнасяха се с нас изключително неприятно... това е несправедлива обстановка “. Генералният шеф на СТО Роберто Азеведо предизвести, че в случай че Съединени американски щати изоставен организацията, ще надделее законът на джунглата.

Не е изненадващо, че историците припомниха скандалния закон Смуут-Харли от 1930 година, с който бяха наложени високи мита на комерсиалните сътрудници на Америка. Аргументите на поддръжниците на този закон - че американската промишленост и селско стопанство имат потребност от отбрана от нечестната конкуренция – са прекомерно сходни на тези, употребявани от Тръмп през днешния ден. Във всеки случай дейностите на Съединени американски щати провокираха ответни ограничения.

Все още обаче остава неразбираемо: дали днешните търговски войни ще имат също толкоз пагубни последствия като закона на Смуут-Харли, който единствено задълбочи Голямата депресия; и дали в някакъв миг, след всички договаряния ще се стигне до договорка. Всичко зависи от това в кого ще се вслуша Тръмп.
Кралица Елизабет II и президентът Тръмп / БГНЕС
Във всеки случай днешните зависещи един от различен пазари и технологии, в комбиниране с много „ положителното здраве ” на световната стопанска система (Международният валутен фонд предвижда световен напредък от 3,9% за тази и идната година) са в ослепителен контрастност на необузданата безработица и инфлацията в интервала сред войните.

Безработицата в Германия е 3,4% през 1932 година, 30% от работоспособното население на страната е без работа. През идната година – 25% от американците остават без занаят. А тогава минималната отплата е по-близо до границата на бедността, в сравнение с е сега, а единици са тези, които имат спестявания.

Икономическата рецесия и политическата неустойчивост подхранват възникването на паравоенни групи. Почти всяка европейска страна има лична версия на нацистките Щурмови отряди („ Sturmabteilung") - Кафявите ризи - през 30-те години на предишния век.

Трудно е да се разбере по какъв начин днешните полуфашистки групи могат да внесат ужас в добре уредените страни, даже да сме на прага на нова Велика криза. Същевременно не е чудно, че секта от крайнодесни групи се усеща мощна - изключително с поддръжката на националистите – евроскептични партии, които ръководят или са на път да поемат властта в Европа.

След конфликтите на митинга под надпис „ Обединете дясното ” в Шарлътсвил предходната година, Тръмп разгласи, че има прелестни хора и от двете страни. При набези на крайнодесни деятели в Германия през 2016 година бяха ранени 560 мигранти. Според антитерористичната тактика на английското държавно управление „ опасността от крайнодесни групи се е нараснала през последните години и продължава да нараства ”.

[b]ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА ХИЛЯДОЛЕТИЕТО[/b]

Може да не сме изправени пред повтаряне на събитията от 30-те години на предишния век, само че нашата ера си има лични дефекти.

Възходът на популизма не стартира с Тръмп или Брекзит. Според идеологическия ментор на Тръмп Стив Банън (и той не е единствения), всичко стартира с финансовата рецесия от 2008 година, когато по думите му се е следило падението на остарелия капитализъм. По дългия път на възобновяване обичайните „ добре платени работни места “ са изчезнали от обезлюдяващите се градчета в Средния американски запад, който по традиция поддържа Тръмп.

Проектът за националната претовареност през 2012 година откри, че 58% от новите работни места в Съединени американски щати след рецесията са за позиции с минимална отплата, а точно по-малко от 14 $ на час. Милиони работни места със приблизително възнаграждение са изчезнали.

Във Англия, безработицата е ниска, само че въпреки всичко новосъздадените работни места са неприятно платени и за ниско квалифицирани чиновници.

Неравенството се е задълбочило фрапантно в предишното потомство: в Съединени американски щати най-богатият 1% държи 20% от националния приход до 2016 година, а по-бедните 50% - единствено 13%. Тенденцията, въпреки и по-малко плашеща, е сходна с тази в Европа. И множеството проучвания демонстрират, че точно заплатите и вероятностите на най-бедните служащи са най-тежко наранени от притока на мигранти.

Един от водещите причини на акцията в поддръжка на Брекзит бе, че мигрантите от Източна Европа подбиват заплатите и усилват обществените разноски. Същата обстановка се следи и в Италия, където две популистки партии завоюваха избори през март.

Ако събитията от 2016 година ознаменуваха "Отмъщението на забравените", тяхната злоба не е по-малка и през днешния ден. Политиците популисти - Доналд Тръмп, Найджъл Фарадж от Партията за самостоятелност на Англия, италианският министър на вътрешните работи Матео Салвини - експлоатират ловко антиимигрантските настройки. ("Обичам ниско образованите", съобщи Тръмп през 2016 г.). Според тях елементарните хора са били забравени от "либералните елити", в това число капризните интернационалните бюрократи, английските капиталисти и медии с "фалшиви новини" - това, което Хитлер назовава „ lugenpresse ”, или лъжливата преса. Но Хитлер също написа в "Моята битка “, че "в огромната неистина постоянно има известна мощ на достоверност."

Вместо от обути с високи ботуши паравоенни, през днешния ден заплахата е много по-плашеща и подла – възходяща неприязън към „ другите “, изразена с провокативен език и посредством неприкрити неистини. Критиците споделят за Тръмп, че той е овладял тази реторика до съвършенство, като разказва някои страни като "помийни ями" и упреква съперниците, си че желаят незаконни имигранти от Централна Америка, „ без значение какъв брой неприятни могат да бъдат, заливайки като паразити нашата страна “.

И всичко това се простира отвън рамките на Съединени американски щати. Тръмп се присмя на Германия (и немския канцлер Ангела Меркел), че „ е приела милиони хора, които толкоз мощно и принудително са трансформирали културата й “. Той бе безапелационен, несъмнено с известна доза двуличие от негова страна, че против Германия е осъществено голямо закононарушение. Посланието му обаче резонира измежду възходящото малцинство в Европа. Салвини отхвърля да допусне лодки, пренасящи мигранти, да влязат в италиански пристанища и изиска броене на ромите. Унгарското държавно управление одобри закон, с който призна за закононарушение предлагането на помощ на незаконните мигранти.

Унгарският министър председател Виктор Орбан, неотдавна избран отново за трети мандат, се изрече одобрително за общества, които не са „ западни, не са демократични, не са демократични демокрации, може би не са даже и демокрации, и все пак са основали проспериращи страни ”. Според Стив Банън Орбан е „ Тръмп преди Тръмп ”.

Френският президент Еманюел Макрон се оплаква от тази наклонност преди няколко седмици: "Те (популистите) споделят най-провокативните неща и никой, безусловно никой не е засегнат. Свикнали сме с всички типове екстремизъм от страни, които преди няколко години бяха също толкоз проевропейски, колкото сме и ние".

Въпреки миналото близо десетилетие след възобновяване от Голямата криза, нетърпимостта и расизмът процъфтяват. Как настроението да не е тъмно, когато живееш в очакване на идната икономическа рецесия, изключително откакто обещаните добре платени работни места не са основани? И кой ще бъде изкупителната жертва в тази ситуация?

И до момента в който старите и сигурни устои се разрушават, Меркел разгласи, че имиграцията е екзистенциален въпрос за Европа и че "ние, европейците, би трябвало да се борим за личното си бъдеще и съдба". Тя съобщи по време на протест през май: "В известна степен епохата, в която можехме изцяло да разчитаме на другите, завърши “.

Проблемът е, че на фона на Брекзит и несъгласията по въпроса за имиграцията, Европа наподобява зле готова да вземе ориста в личните си ръце, изключително откакто Русия наподобява има планове да се намеси в европейската политика и да заеме страната на политиците.

Световният демократичен ред се оспорва на многочислени фронтове, тъй като е изгубила доверието на хората, които се усещат изоставени и "затрупани" от имиграцията, както сподели някогашният английски министър председател Маргарет Тачър преди 40 години. Тръмп, Орбан, Салвини, Марин Льо Пен от френския Национален фронт, се трансфораха в герои.

Както Мартин Улф попита във "Файненшъл таймс": "Трябва ли да чакаме остарялата Америка да се завърне назад? Не, до момента в който някой не откри по-политически сполучлив метод да посрещне потребностите и паниките на елементарните хора".

Същият въпрос може да бъде заложен и за Европа. /БГНЕС

----------------------------

Анализът е на Тим Листър, Си Ен Ен (CNN).