“Ще направим всичко възможно с колегите от МВР да не

“Ще създадем всичко допустимо с сътрудниците от Министерство на вътрешните работи да не се връща това, което наричахме “мутренски времена ". Ако някой си мисли, че сме при започване на 90-те години, ще разбере, че не сме по сложния метод. " Това сподели основният прокурор Иван Гешев в Дупница.

Той отиде там да следи акцията по издирването на Янек Миланов. Полицаи със следови кучета, ситуирани в дълга верига и претърсваха 120 квадратни километра до Дупница. Дупница дълго време беше наричана “градът на Братя Галеви " поради всевластието, което имаха там Пламен Галев и Ангел Христов.

Те бяха наказани на надлежно 7 и 5 години затвор за управление на група за рекет, само че след присъдата съумяха да изоставен страната и към този момент 7 години се укриват в чужбина. За Янек Миланов, който е в неопределеност от 31 юли, се знае, че е забелязан последно да се качва в колата на Васил Капланов - Каплата, някогашен гард на Братя Галеви. И страхът от мутрите в града се връща.

Какви бяха мутренските времена при започване на 90-те години?

Персонажът, който се появи в България тогава, месеци след рухването на режима на Тодор Живков, и който в този момент всички назовават “мутра ", първоначално бе прочут като “борците ". Човек можеше отдалеко да ги познае по присъщи белези и жанр - дебели вратове, омотани с ланци, черни фланелки, а непокътната мярка на нападенията им бяха бейзболните бухалки. Митичното възникване на силовите групировки стартира още в първите месеци на 1990 година, когато стотици спортисти главно от силовите спортове, съществено обгрижвани по времето на социализма, останаха на улицата.

Повечето от босовете на силовите структури в България израстват в учебното заведение за бъдещи първенци по битка в интерната “Олимпийски очаквания ". Оттам минават всички фамозни ъндърграунд герои: братята Васил и Георги Илиеви (убити през 1995 и 2005 г.), Красимир Маринов-Големия Маргин, Младен Михалев-Маджо, Димитър Джамов, Иво Карамански (убит през 1998 г.) и доайенът Илия Павлов (застрелян през 2003 г.).

Създателят на “Мултигруп " Илия Павлов е индивидът, който вкарва някогашните си съотборници при огромните пари, безапелационен е някогашен чиновник на НСС. В края на 80-те години част от тях сполучливо съвместяват спорта с валутните далавери на “Магурата ". След измененията през 1989 година силоваците поемат контрола над автомагистралата от Калотина към Капитан Андреево в регионите на мотелите “Божур " и “Изток ", занимават се с валутни измами, грабежи на турски гастарбайтери, управляват проститутките. Започват и конфликтите на улицата, написа в своя преглед " ".

Сформирани са силови бригади - главните са на борците, боксьорите и на каратистите. Югоембаргото, наложено през май 1992 година, дава подтик на незаконни действия с присъединяване на “борците ".

Те и някогашни барети влизат в контрабандния импорт на горива в Сърбия. Поемат защитата на керваните с цистерни, а най-после сами стартират да въртят схемата през границата. Силоваците бързо откриват връзки с мощната към този момент сръбска мафия. От Белград и Пожаревац диктуват доставките на петролни артикули и акцизни артикули. Първите спорове са за надзор на проститутките в столичните хотели “Славия " и “Родина " и по Черноморието. През 1992 година към момента неразделената Чехословакия връща в България бригада от 22-ма наши автокрадци отпред с някогашния гребец Иво Карамански.

Тогава станалите по-късно непримирими врагове Васил Илиев, Големия Маргин, Дмитрий Минев-Руснака (убит през 2005 г.), Карамански, Джамов и Маджо са към момента от едната страна на барикадата. Първата компания на някогашните спортисти е “Фортуна-Р " ООД, записана в Софийски градски съд през 1993 година Нейни притежатели са Карамански и Маргина.

Постепенно те стартират да построяват система от охранителни компании, посредством които рекетират дребните предприемачи, като им оферират контракти за защита Отказалите се санкционират брутално с побоища или потрошаване на имуществото. ВИС на Васил Илиев става водещата формация, която мачка наред. “Гангстерската война " избухва в края на 1993 година поради делба на територии. За първата жертва на демонстративен разстрел се счита Стефан Мирославов-Крушата, екзекутиран на 4 септември 1993 година

Той е герой, типичен жанр, с трофеи от републикански и интернационалните надпревари. Мирославов минава през спортния пансион “Олимпийски очаквания ". Там се сприятелява с бъдещите босове, които по-късно образуват прословутата “Бригада на борците " и той става част от тях.

През 1988 година лейтенант Стефан Мирославов, който към този момент е състезател на ЦСКА, е наказан за побой на 2 години затвор от Военния съд. Осем месеца от тях той излежава в Казичене. Помилван е през 1990 година от тогавашния президент Петър Младенов. Заедно със съратниците си от тепиха стартира да прави нападения по автомагистралата към мотел “Божура " и Изток. По това време борците управляват грабежите, проститутките и валутните измами на мотелите.

На 4 септември 1993 година подкарва вишневия си “Мерцедес Кабрио 560 SEL " към София. Четири изстрела от снайперска карабина “Симонов " го застигат на шосето Ловеч-Троян. В идващите 20 години поръчковите убийства ще станат десетки. Два месеца по-късно, на 16 ноември, 50-ина души с 12 автомобила се изсипват в двора на спортния комплекс “Дескрим " в София. Борците пребиват няколко души от охранителна организация “Защита " и отвличат Слави Бинев (състезател по таекуондо и предстоящ евродепутат) и някогашния играч по гребане Борислав Цветков.

След нападението за търсене са оповестени Димитър Джамов, Дмитрий Минев-Руснака, Големия Маргин и Пело Пелов, а обвиняването е за въоръжен обир. Васил Илиев и ВИС-1 резервират неутралитет. Иво Карамански застава на страната на Слави Бинев и стартират престрелките. Следва побой в лятната къпалня “Мария Луиза ", а на 31 декември 1993 година зверското меле сред борци и каратисти в казино “Бедни-богати " се счита за началото на войната сред групировките.

11 дни по-късно като бойно кръщение за борците е престрелката в столичния кв. “Дружба ", на полесражението там остават над 80 гилзи и 4 натрупа Полицаи считат, че в стрелбата с автомати вземат участие Джамов, Маргина, Руснака и Васил Магурката.

Часове по-късно като ответен удар става престрелка в самия център на София. От джип в придвижване откриват огън по казино “Севастопол " (до пресечката на ул. “Раковски " и “Граф Игнатиев " ), където е базата на Карамански. В престрелката е ранен Младен Михалев. По-късно Карамански е арестуван за рекет. Вечерта след неговия арест става печално известната престрелка в кв. “Белите брези ". Екип от спецкомандоси - подполковник Марин Чанев, основен сержант Георги Георгиев-Индианеца и Христо Билев, охраняват среща на висши служители на реда с дясната ръка на Иво Карамански – някогашния служител на реда Иван Иванов.

Командосите са изпратени като защита с цивилни облекла и оръжие. По сигнал на деца за въоръжени хора в блока е изпратен екип от спецполицаи от звеното за всеобщи вълнения. Така се стига до най-голямата вътрешна кланица в Министерство на вътрешните работи, в която служителите на реда прострелват баретите Чанев и Индианеца и раняват тежко Билев.

Трибуквените структури ВИС и СИК стават нарицателни за епохата в България чак до края на 90-те. Вътрешното министерство отхвърля да даде лиценз на ВИС-1 на Васил Илиев и по този начин се ражда застрахователната компания ВИС-2, която бързо набира скорост в автомобилното обезпечаване. Разпадналата се бригада на борците ражда няколко нови застрахователни компании. СИК е основана от групата към Младен Михалев и Маргина и става главен съперник на ВИС-2. Иво Карамански основава “Корона инс ", а Димитър Джамов - “Зора инс ".

През 1995 година и някогашни барети основават застрахователната компания “Аполо и Болкан ". В края на 1994 година Михалев, Румен Николов-Пашата и Венцеслав Стефанов записват компанията “Интерпетролиум енд партнерс ". После към тях се включват Красимир Маринов-Маргина, Дмитрий Минев-Руснака, Милчо Бонев-Бай Миле (убит през 2004 г.) и Стоил Славов (взривен на 19 януари 2004 г.).

Силовите застрахователи стартират да навлизат и в други браншове на подземната, а и на легалната стопанска система. Междувременно доста босове падат жертви на този развой Разстрелите на Васил Илиев на път за ресторанта му “Мираж " през 1995 година и на Иво Карамански през 1998 година са най-запомнящите се изтезания от 90-те.

През март 1995 година (малко откакто на власт идва аленото държавно управление на Жан Виденов) органът на Българска социалистическа партия в. “Дума " разгласява публикация на Илия Павлов (всъщност написана от Георги Кадиев) “Време е да обуздаем проведената престъпност " с обръщение “Време е гущерът да отреже опашката си ". Тя се възприема като политически сигнал, че силовите структури би трябвало да се разделят с подземното си минало и да навлязат в законния бизнес, легализирайки насъбраните по незаконен метод облаги. В последна сметка това се случва, само че не без кръв и нови жертви.

В първите години от новото хилядолетие борбата в подземния свят продължава да е кървава. Между 2001 и 2006 година са отстреляни митичните босове Поли Пантев (убит на остров Аруба при започване на 2001 г.), Илия Павлов, (застрелян през март 2003 г.), Филип Найденов-Фатик (през 2005 г.), Константин Димитров-Самоковеца, Милчо Бонев-Бай Миле, Дмитрий Минев-Димата Руснака, Георги Илиев, Иван Тодоров-Доктора, Стоил Славов и повече от 100 лейтенанти на разнообразни равнища в главните враждуващи лагери.