Как да станеш pustinqk?
Ще ми простите този внимателен лексикален разбор, уповавам се, само че какво да се прави, филологията е моето предопределение и не мога да живея, без да премислям. Понекога го върша великодушно, различен път най-мизерно издребнявам, само че и тази разнопосочност също е пустиняшка линия. Мене от пустиняка можеш да ме извадиш, само че пустиняка от мене – не, в случай че преразказвам. И още една тавтология, с ваше разрешение, Херман Хесе споделя, че „ Поетът е нещо, което можеш да бъдеш, само че което не е разрешено да станеш “. Сега заменете „ стихотворец “ с „ пустиняк “ и всичко си идва на местото. И следователно напъните ми са напразни, тезата се разпада, преди да е издигната и никой в никакъв случай нема да успее да стане пустиняк, в случай че не се е родил подобен.
Но въпреки всичко можем да си представим един подобен обществен опит, щото единствено с четене на Радичков и Стоян Николов – Торлака още никой не е успел да се трансформира в пустиняк. Най-малкото, с цел да се придобият пустиняшки качества, трeбва да се осмисля една тънка метафизична нишка в северозападната психика. Пустинякът е стихотворец. Често несъзнателен. Ако си добър четец, в случай че разполагаш по дифолт в базовата си комплектовка с задоволително чувствителни датчици, ще ти препоръчам да откриеш нeкъде на този свeт книгата „ Космос на хоризонта “ от световноизвестния риболовец, мъдрец и аниматор Никола Стоянов. Ето, даже името му е реверсивно на Стоян Николов. И в случай че Стоян е занимателният, тривиалният и прозаичният повествовател, Никола е проникновеният, онтологичният и метафизичният. Те са контрастни.
Само че книгата на Никола не може да бъде открита по книжарниците. Щото е апокрифна. Той я издаде напълно неотдавна, на премиерата предложения единствено свои другари, с цел да се защищити от всякакви вогони и съм удовлетворен, че и аз съм измежду читателите му и ѝ се любувах. Некои от заглавията на текстовете му (разкази, есета, пътеписи, мистификации): „ Спомени в буркани “, „ Мустак друмник “, „ Да си изтриеш сянката “, „ Симфония на сметта “. Стана ли ви забавно? Ние, пишещите, нормално сме инфектирани от пустославие, желаеме да виждаме книгите си по книжарниците, да даваме изявленията, да стигаме до читателите си по всеки вероятен метод. Но в нашето всеядно и безрезервно време моят съименник е подхванал най-хубавата тактика. Да се крие. За да го откриете сами. И тогава към този момент в действителност да го оцените.
Но да се върна на тематиката за пустиняците. Отваряме една географска карта и се насочваме към топонимите. Може ли да живееш в место, наречено Хубавка, Моравка, Китино, Любичево и да бъдеш пустиняк? Правилно. Не може. Но в случай че живееш в Лютиброд, Зверино, Злидол, Краводер, Деривол, Костелево, нещата ще наподобяват по напълно друг метод, нали? Населените места от първата група са некъде на Изток, а тези от втората – некъде из Пустиняшко. И в случай че желаеш да придобиеш пустиняшки образ най-малко по външни белези, требва да си избереш за непрекъснат адрес некое такова местенце под слънцето. Щото названието носи в себе си древен код. Гаранция, че за една година ще почнеш да твърдиш, че най-вече обичаш „ боба и леба “, да възклицаваш „ мамо, баща жанр ли ми е “ и да не знаеш какъв брой уши имаш на главата си. Поради разнообразни аргументи. Повечето свързани с честата консумация на „ рикия “, само че може просто да се вдъхновиш от твърдия звуков декор, пейзажа, нравите (непосветените ги сметат за просташки). И да откриеш у себе си неподозирани пустиняшки качества. Не е нужно да си пиянде, с цел да си пустиняк. Има и напълно трезви екземпляри, въпреки, че това се смята за изключение.
Пустиняшките качества биват най-причудливи и пъстри по природа и тенденция. Може да си цапнат в устата и другите да не са в положение да понесат твоята искреност. А може и да не обелваш дума, но да държиш на нея до гибел. И никой да не може да те убеди в нищо, даже да ти приведе математически формули като доказателство. Може да си аристократ по сърце и да помагаш на всеки закъсал. А може и да превърнеш остарелия си бунар във външен нужник. Може да си скришен пустиняк или очевиден подобен. Може да си спокоен или гръмък, интелигентен или малоумен. Но постоянно и при всички случаи едно твое качество требва да е доведено до прекаленост, да изпъква, да си персона. И да се отстояваш. Да си извънредно крив. Тежко им и горко на твоите близки.
Но въпреки всичко можем да си представим един подобен обществен опит, щото единствено с четене на Радичков и Стоян Николов – Торлака още никой не е успел да се трансформира в пустиняк. Най-малкото, с цел да се придобият пустиняшки качества, трeбва да се осмисля една тънка метафизична нишка в северозападната психика. Пустинякът е стихотворец. Често несъзнателен. Ако си добър четец, в случай че разполагаш по дифолт в базовата си комплектовка с задоволително чувствителни датчици, ще ти препоръчам да откриеш нeкъде на този свeт книгата „ Космос на хоризонта “ от световноизвестния риболовец, мъдрец и аниматор Никола Стоянов. Ето, даже името му е реверсивно на Стоян Николов. И в случай че Стоян е занимателният, тривиалният и прозаичният повествовател, Никола е проникновеният, онтологичният и метафизичният. Те са контрастни.
Само че книгата на Никола не може да бъде открита по книжарниците. Щото е апокрифна. Той я издаде напълно неотдавна, на премиерата предложения единствено свои другари, с цел да се защищити от всякакви вогони и съм удовлетворен, че и аз съм измежду читателите му и ѝ се любувах. Некои от заглавията на текстовете му (разкази, есета, пътеписи, мистификации): „ Спомени в буркани “, „ Мустак друмник “, „ Да си изтриеш сянката “, „ Симфония на сметта “. Стана ли ви забавно? Ние, пишещите, нормално сме инфектирани от пустославие, желаеме да виждаме книгите си по книжарниците, да даваме изявленията, да стигаме до читателите си по всеки вероятен метод. Но в нашето всеядно и безрезервно време моят съименник е подхванал най-хубавата тактика. Да се крие. За да го откриете сами. И тогава към този момент в действителност да го оцените.
Но да се върна на тематиката за пустиняците. Отваряме една географска карта и се насочваме към топонимите. Може ли да живееш в место, наречено Хубавка, Моравка, Китино, Любичево и да бъдеш пустиняк? Правилно. Не може. Но в случай че живееш в Лютиброд, Зверино, Злидол, Краводер, Деривол, Костелево, нещата ще наподобяват по напълно друг метод, нали? Населените места от първата група са некъде на Изток, а тези от втората – некъде из Пустиняшко. И в случай че желаеш да придобиеш пустиняшки образ най-малко по външни белези, требва да си избереш за непрекъснат адрес некое такова местенце под слънцето. Щото названието носи в себе си древен код. Гаранция, че за една година ще почнеш да твърдиш, че най-вече обичаш „ боба и леба “, да възклицаваш „ мамо, баща жанр ли ми е “ и да не знаеш какъв брой уши имаш на главата си. Поради разнообразни аргументи. Повечето свързани с честата консумация на „ рикия “, само че може просто да се вдъхновиш от твърдия звуков декор, пейзажа, нравите (непосветените ги сметат за просташки). И да откриеш у себе си неподозирани пустиняшки качества. Не е нужно да си пиянде, с цел да си пустиняк. Има и напълно трезви екземпляри, въпреки, че това се смята за изключение.
Пустиняшките качества биват най-причудливи и пъстри по природа и тенденция. Може да си цапнат в устата и другите да не са в положение да понесат твоята искреност. А може и да не обелваш дума, но да държиш на нея до гибел. И никой да не може да те убеди в нищо, даже да ти приведе математически формули като доказателство. Може да си аристократ по сърце и да помагаш на всеки закъсал. А може и да превърнеш остарелия си бунар във външен нужник. Може да си скришен пустиняк или очевиден подобен. Може да си спокоен или гръмък, интелигентен или малоумен. Но постоянно и при всички случаи едно твое качество требва да е доведено до прекаленост, да изпъква, да си персона. И да се отстояваш. Да си извънредно крив. Тежко им и горко на твоите близки.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ