Учителят - глас в пустиня
Ще кажете: за какво в този момент пишеш това, още не е 15 септември?
Може би, тъй като тогава ще е късно. Не че в този момент написано, ще има някакво значение...
Учителите се завръщат от отпуска и при започване на септември към този момент са в учебно заведение - да се приготвят за новата образователна година. Ох, да почва по-бързо, че да има къде да оставим детето, не можем да се оправим с него, чувал съм искрено да се тюхкат родители.
И си напомням след годишната отпуска какво е да си преподавател. Извинете, неточност, в какво се е трансформирал... Преподавател, педагог, умирител, боксьорска круша за наставнически искания, опитно зайче и черна овца за всевъзможни управителни институции и фактори в областта на образованието или просто един писарушка, който целогодишно е покрит с купища, в множеството случаи изцяло непотребна, документи.
Това е истината: българският преподавател е съсипван от бумащина и растящо пренебрежение. И никой не търси решение на тези два съществени казуса. А от тях зависи качеството на образованието.
За бумащината. През последните години тя става от ден на ден, макар обещанията, че ще понижава. Всеки ден учителят е заставен с часове да приготвя всякакви информации, доклади и така нататък И тогава какво? Да учи децата на съответния предмет ли, да им ревизира тетрадките ли, да търси нещо ново, с което да обогати личните си знанията и надлежно знанията на учениците ли? Не, не сте познали. Излиза, че документите е значима, това е главното обвързване на актуалния преподавател, което той би трябвало да извършва образцово, другояче не става за специалността. И в този момент слушам терзанията на сътрудници, че след следващите промени в наредбите, в цялата нормативна база, учителите ги чакали нови и нови условия.
За неуважението. Днешната система се основава на правилото, че парите следват ученика. Колкото повече възпитаници има учебното заведение, толкоз повече и пари ще има в него. И стартира същински лов за възпитаници. Това слага учителя в унизителна взаимозависимост от самите деца, свръхпретенциозните им родители и институциите.
Основната работа на учителя е в класната стая, дами и господа служители. Изправен пред 26 чифта детски очи, зад които се крие друг темперамент. И би трябвало да приковеш вниманието на тези детски очи, да предадеш нужните познания. Така, както го умееш, по този начин, както го разбираш с усета си на преподавател. Всичко останало е на назад във времето.
Написах тези редове с болежка, нищо, че още не е 15 септември. И въпреки да знам, че ние, учителите, си приказваме между тях, недоволстваме в обществените мрежи, само че керванът си върви и гласът ни е глас в пустиня.
Къде е учителят създател и въодушевяващ образец? Ами няма го...
Може би, тъй като тогава ще е късно. Не че в този момент написано, ще има някакво значение...
Учителите се завръщат от отпуска и при започване на септември към този момент са в учебно заведение - да се приготвят за новата образователна година. Ох, да почва по-бързо, че да има къде да оставим детето, не можем да се оправим с него, чувал съм искрено да се тюхкат родители.
И си напомням след годишната отпуска какво е да си преподавател. Извинете, неточност, в какво се е трансформирал... Преподавател, педагог, умирител, боксьорска круша за наставнически искания, опитно зайче и черна овца за всевъзможни управителни институции и фактори в областта на образованието или просто един писарушка, който целогодишно е покрит с купища, в множеството случаи изцяло непотребна, документи.
Това е истината: българският преподавател е съсипван от бумащина и растящо пренебрежение. И никой не търси решение на тези два съществени казуса. А от тях зависи качеството на образованието.
За бумащината. През последните години тя става от ден на ден, макар обещанията, че ще понижава. Всеки ден учителят е заставен с часове да приготвя всякакви информации, доклади и така нататък И тогава какво? Да учи децата на съответния предмет ли, да им ревизира тетрадките ли, да търси нещо ново, с което да обогати личните си знанията и надлежно знанията на учениците ли? Не, не сте познали. Излиза, че документите е значима, това е главното обвързване на актуалния преподавател, което той би трябвало да извършва образцово, другояче не става за специалността. И в този момент слушам терзанията на сътрудници, че след следващите промени в наредбите, в цялата нормативна база, учителите ги чакали нови и нови условия.
За неуважението. Днешната система се основава на правилото, че парите следват ученика. Колкото повече възпитаници има учебното заведение, толкоз повече и пари ще има в него. И стартира същински лов за възпитаници. Това слага учителя в унизителна взаимозависимост от самите деца, свръхпретенциозните им родители и институциите.
Основната работа на учителя е в класната стая, дами и господа служители. Изправен пред 26 чифта детски очи, зад които се крие друг темперамент. И би трябвало да приковеш вниманието на тези детски очи, да предадеш нужните познания. Така, както го умееш, по този начин, както го разбираш с усета си на преподавател. Всичко останало е на назад във времето.
Написах тези редове с болежка, нищо, че още не е 15 септември. И въпреки да знам, че ние, учителите, си приказваме между тях, недоволстваме в обществените мрежи, само че керванът си върви и гласът ни е глас в пустиня.
Къде е учителят създател и въодушевяващ образец? Ами няма го...
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ