Безвремието на Фандъкова има емблема - Борисовата градина
Ще извърши ли най-сетне кметът на София Йорданка Фандъкова многочислените си обещания, че Борисовата градина ще бъде предпазена от всевъзможни инвеститорски апетити посредством правенето и приемането на Подробен организационен проект? Ще съблюдава ли Столичната община уговорката си да си върне парцели, които в годините на демокрацията минаха в частни ръце? Ще застане ли градската администрация с дейности, а освен на думи, зад многочислените апели да се лимитира достъпът с коли до парка? Или всички обещани ограничения, в това число и доста предизборни, ще останат единствено лозунги? И дали обещанията, свързани с Борисовата градина, ще продължат да се отсрочват безпределно във времето, както се случва с доста други начинания на столичния кмет?
Всички тези въпроси стоят без отговор повече от две години, откогато обществено бе показан първият вид на плана за нов организационен проект на Борисовата градина. Той е направен от компанията на проектант проф. Атанас Ковачев, спечелила общински конкурс. Проектопланът бе огласен на 5 юни 2019 година под егидата на основния проектант на София Здравко Здравков и в наличието на Фандъкова. А самото решение за правенето на Подробен устройствен план бе взето от Столичния общински съвет пет години по-рано, през 2014 година
На събитието преди 2 година, проведено в аулата на УАСГ, участваха повече от 500 души (по данни на самите организатори). Огромният интерес и множеството въпроси и становища показаха, че софиянци не са по никакъв начин безразлични към бъдещето на този монумент на градинско-парковото изкуство. Както и че считат да управляват желанията на общината и да търсят сметка за разминаванията сред думи и каузи.
След представянето на ПУП-а бе обявено, че на жителите на София се дава двуседмичен период да внесат възраженията и мненията си по отношение на плана. От Направление „ Архитектура и градоустройство “ към Столичната община даже оповестиха 26 юни 2019 година като втора дата за публично разискване на сътвореното от проф. Ковачев. Но след първото показване на документа на 5 юни нещо се случи и тeмата ненадейно излезе от дневния ред на ръководещите в София. Без и до момента тя да се върне в него. В навечерието на втората годишнина от неналичието на следващи дейности „ Сега “ зададе въпроси на Столичната община, свързани с Борисовата градина. Един от тях е на какъв стадий е работата по плана за нов Подробен устройствен план на парка, по какъв начин са решени съответни проблеми, подбудени от него, и така нататък Отговори на този и на останалите въпроси няма и до момента.
Сред вероятните пояснения за мълчанието е, че документът, показан от проф. Ковачев, бе
подложен на съществени рецензии от жителите на София
Например те се оповестиха против съвсем всички проекти за строителство в Борисовата градина, планувани от архитектурния колектив. А също и гаранции, че няма да се отсече нито едно крепко дърво, че няма да се улеснява влизането на коли и на строителна техника.Като безусловно неприемливи бяха посочени желанията на Ковачев за възобновяване на така наречен Климатично учебно заведение наоколо до Маймунарника, съществувало до 30-те година на ХХ век, проектите за градеж на Музей на зелена София на бул. „ Драган Цанков “ на мястото на автокъща „ Капитолия “, плана за възобновяване на ресторант „ Тенекиите “, за градеж на културен център в региона на гара " Пионер " и така нататък
Друг апел бе Столичната община да направи всичко допустимо да си върне земи и парцели в Борисовата градина, от които градската администрация се отхвърли през годините – общо към 300 дка. Като наложителни за решение проблеми бяха посочени възобновяване на собствеността на къпалнята „ Мария Луиза “ и на Летния спектакъл, премахването на автокъща „ Капитолия “ от общинския терен под нея и други
В изборната 2019 година, в която завоюва четвъртия си мандат, кметът Фандъкова се появи като доста загрижена за ориста и бъдещето на Борисовата градина. Дни след представянето на ПУП-а тя разгласява дълъг лист с претенции за преправка на плана на арх. Ковачев, които даде обещание персонално да внесе. Тогава тя прикани документът първо да бъде преправен и по-късно да се провежда публичното му разискване. Списъкът включваше предложение да не се възвръща постройката на Климатичното учебно заведение, а теренът да бъде непокътнат като част от зелената система. Конната база и базата на „ Спортна София “ трябваше да останат на местата, на които са, а да не се местят в Ловния парк, както предвиждаше новият Подробен устройствен план. Фандъкова поддържа и настояването да не се строи „ Музей за зелена памет “ на мястото на автокъща „ Капитолия “. Самата автокъща пък трябваше да се отстрани. Фандъкова се разгласи и срещу застрояването на парцела на някогашния ресторант „ Тенекиите “. Друго значимо нейно предпочитание бе да не се позволява основаването на нови паркови оси към Братската могила и от стадион „ Юнак “ към Розариума, както и да се усъвършенства структурата на веломрежата в парка на местата на връзка с близките територии.
Повече от 2 година по-късно нищо от това към момента не се е трансформирало в публично решение на СОС. Не е ясно и дали тези промени са нанесени в документа, направен от екипа на проф. Ковачев. Междувременно, макар неналичието на актуален организационен проект на Борисовата градина,
властта в София реши да усвои европейски средства, с цел да ремонтира част от нея
През октомври м.г. ръководещото мнозинство позволи на администрацията да кандидатства по оперативна стратегия " Региони в напредък " за финансиране на ремонт за 9 млн. лева, към които Столичната община да прибави още 1 332 000 лева Планът е строителните работи да се организират посредством инженеринг, което значи, че за тях няма да се утвърждава архитектурен план.
С усвоените пари и със средства от личния си бюджет София се готви да прави цялостна реорганизация на така наречен историческа част на Борисовата градина - зоната сред " Цариградско шосе ", бул. " Пейо Яворов ", бул. " Евлоги и Христо Георгиеви " и бул. " Драган Цанков ". Готви се също да ремонтира публичната тоалетна при Лятната читалня, да построява нова ВиК система, да поставя още осветяване в парка, да сложи още 129 камери, да възвръща художествена декорация, да ремонтира езерото с лилиите и така нататък Проектът планува още по границите на парка да се засадят и голям брой шубраци, които да служат като шумозащитна стена против автомобилното придвижване.
По време на дебатите стана ясно, че служителите напират да похарчат над
10 млн. лева за реновации, строителни действия, без столичани да са наясно какво тъкмо ще се случва в парка
Опозицията упрекна ръководещите, че при неприет нов Подробен устройствен план не е ясно към кой интервал от историческото развиване на парка ще се опита да го върне ремонтът. Затова тя прикани болшинството да отсрочи гледането на отчета до сполучливото привършване на работата на „ Ковачеви архитекти “. Зам.-кметът по екологията Десислава Билева, която бе вносител на отчета за идния ремонт, отговори, че планът е импортиран в Националния институт за недвижимото културно завещание и че Министерството на културата ще определи към кой интервал да бъде ориентирано нейното осъвременяване. Все още не е ясно дали строителните действия ще стартират до края на годината.
Столичната община няма съвсем никакъв прогрес и по тематиката за връщането на досегашни нейни парцели в Борисовата градина, минали в частни ръце. Особено трънлив е въпросът с лятната къпалня „ Мария Луиза “, която към този момент 15 година пустее. През пролетта на 2020 година Столичната община разпореди на личната си компания „ Софияинвест “ да изготви „ експертна оценка за пазарната стойност на терена, върху който е построена къпалнята с построените върху него здания и уреди ". 10 месеца по-късно, през януари т.г., „ Медияпул “ заяви, че за това време общинската компания даже не е съумяла да влезе в парцела, с цел да стартира да извършва поставените й задания. От „ Московска “ 33 не пожелаха да дискутират и по тази тематика със " Сега ".
Всички тези въпроси стоят без отговор повече от две години, откогато обществено бе показан първият вид на плана за нов организационен проект на Борисовата градина. Той е направен от компанията на проектант проф. Атанас Ковачев, спечелила общински конкурс. Проектопланът бе огласен на 5 юни 2019 година под егидата на основния проектант на София Здравко Здравков и в наличието на Фандъкова. А самото решение за правенето на Подробен устройствен план бе взето от Столичния общински съвет пет години по-рано, през 2014 година
На събитието преди 2 година, проведено в аулата на УАСГ, участваха повече от 500 души (по данни на самите организатори). Огромният интерес и множеството въпроси и становища показаха, че софиянци не са по никакъв начин безразлични към бъдещето на този монумент на градинско-парковото изкуство. Както и че считат да управляват желанията на общината и да търсят сметка за разминаванията сред думи и каузи.
След представянето на ПУП-а бе обявено, че на жителите на София се дава двуседмичен период да внесат възраженията и мненията си по отношение на плана. От Направление „ Архитектура и градоустройство “ към Столичната община даже оповестиха 26 юни 2019 година като втора дата за публично разискване на сътвореното от проф. Ковачев. Но след първото показване на документа на 5 юни нещо се случи и тeмата ненадейно излезе от дневния ред на ръководещите в София. Без и до момента тя да се върне в него. В навечерието на втората годишнина от неналичието на следващи дейности „ Сега “ зададе въпроси на Столичната община, свързани с Борисовата градина. Един от тях е на какъв стадий е работата по плана за нов Подробен устройствен план на парка, по какъв начин са решени съответни проблеми, подбудени от него, и така нататък Отговори на този и на останалите въпроси няма и до момента.
Сред вероятните пояснения за мълчанието е, че документът, показан от проф. Ковачев, бе
подложен на съществени рецензии от жителите на София
Например те се оповестиха против съвсем всички проекти за строителство в Борисовата градина, планувани от архитектурния колектив. А също и гаранции, че няма да се отсече нито едно крепко дърво, че няма да се улеснява влизането на коли и на строителна техника.Като безусловно неприемливи бяха посочени желанията на Ковачев за възобновяване на така наречен Климатично учебно заведение наоколо до Маймунарника, съществувало до 30-те година на ХХ век, проектите за градеж на Музей на зелена София на бул. „ Драган Цанков “ на мястото на автокъща „ Капитолия “, плана за възобновяване на ресторант „ Тенекиите “, за градеж на културен център в региона на гара " Пионер " и така нататък
Друг апел бе Столичната община да направи всичко допустимо да си върне земи и парцели в Борисовата градина, от които градската администрация се отхвърли през годините – общо към 300 дка. Като наложителни за решение проблеми бяха посочени възобновяване на собствеността на къпалнята „ Мария Луиза “ и на Летния спектакъл, премахването на автокъща „ Капитолия “ от общинския терен под нея и други
В изборната 2019 година, в която завоюва четвъртия си мандат, кметът Фандъкова се появи като доста загрижена за ориста и бъдещето на Борисовата градина. Дни след представянето на ПУП-а тя разгласява дълъг лист с претенции за преправка на плана на арх. Ковачев, които даде обещание персонално да внесе. Тогава тя прикани документът първо да бъде преправен и по-късно да се провежда публичното му разискване. Списъкът включваше предложение да не се възвръща постройката на Климатичното учебно заведение, а теренът да бъде непокътнат като част от зелената система. Конната база и базата на „ Спортна София “ трябваше да останат на местата, на които са, а да не се местят в Ловния парк, както предвиждаше новият Подробен устройствен план. Фандъкова поддържа и настояването да не се строи „ Музей за зелена памет “ на мястото на автокъща „ Капитолия “. Самата автокъща пък трябваше да се отстрани. Фандъкова се разгласи и срещу застрояването на парцела на някогашния ресторант „ Тенекиите “. Друго значимо нейно предпочитание бе да не се позволява основаването на нови паркови оси към Братската могила и от стадион „ Юнак “ към Розариума, както и да се усъвършенства структурата на веломрежата в парка на местата на връзка с близките територии.
Повече от 2 година по-късно нищо от това към момента не се е трансформирало в публично решение на СОС. Не е ясно и дали тези промени са нанесени в документа, направен от екипа на проф. Ковачев. Междувременно, макар неналичието на актуален организационен проект на Борисовата градина,
властта в София реши да усвои европейски средства, с цел да ремонтира част от нея
През октомври м.г. ръководещото мнозинство позволи на администрацията да кандидатства по оперативна стратегия " Региони в напредък " за финансиране на ремонт за 9 млн. лева, към които Столичната община да прибави още 1 332 000 лева Планът е строителните работи да се организират посредством инженеринг, което значи, че за тях няма да се утвърждава архитектурен план.
С усвоените пари и със средства от личния си бюджет София се готви да прави цялостна реорганизация на така наречен историческа част на Борисовата градина - зоната сред " Цариградско шосе ", бул. " Пейо Яворов ", бул. " Евлоги и Христо Георгиеви " и бул. " Драган Цанков ". Готви се също да ремонтира публичната тоалетна при Лятната читалня, да построява нова ВиК система, да поставя още осветяване в парка, да сложи още 129 камери, да възвръща художествена декорация, да ремонтира езерото с лилиите и така нататък Проектът планува още по границите на парка да се засадят и голям брой шубраци, които да служат като шумозащитна стена против автомобилното придвижване.
По време на дебатите стана ясно, че служителите напират да похарчат над
10 млн. лева за реновации, строителни действия, без столичани да са наясно какво тъкмо ще се случва в парка
Опозицията упрекна ръководещите, че при неприет нов Подробен устройствен план не е ясно към кой интервал от историческото развиване на парка ще се опита да го върне ремонтът. Затова тя прикани болшинството да отсрочи гледането на отчета до сполучливото привършване на работата на „ Ковачеви архитекти “. Зам.-кметът по екологията Десислава Билева, която бе вносител на отчета за идния ремонт, отговори, че планът е импортиран в Националния институт за недвижимото културно завещание и че Министерството на културата ще определи към кой интервал да бъде ориентирано нейното осъвременяване. Все още не е ясно дали строителните действия ще стартират до края на годината.
Столичната община няма съвсем никакъв прогрес и по тематиката за връщането на досегашни нейни парцели в Борисовата градина, минали в частни ръце. Особено трънлив е въпросът с лятната къпалня „ Мария Луиза “, която към този момент 15 година пустее. През пролетта на 2020 година Столичната община разпореди на личната си компания „ Софияинвест “ да изготви „ експертна оценка за пазарната стойност на терена, върху който е построена къпалнята с построените върху него здания и уреди ". 10 месеца по-късно, през януари т.г., „ Медияпул “ заяви, че за това време общинската компания даже не е съумяла да влезе в парцела, с цел да стартира да извършва поставените й задания. От „ Московска “ 33 не пожелаха да дискутират и по тази тематика със " Сега ".
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ