Свършено ли е с мечтата за независима Палестина
Ще има ли самостоятелна палестинска страна или Израел ще анексира и нови земи в Близкия изток? Някои считат, че Нетаняху единствено плаши. Дано да са прави, само че за жалост това по никакъв начин не е несъмнено. Коментар на Райнер Золих за " Дойче веле ".
Бенямин Нетаняху е в затруднено състояние. Той ръководи Израел от 13 години и желае да бъде избран отново във вторник (17.9). Но нещата не се развиват тъкмо съгласно визиите на Биби. От месеци той неуморно - и прекомерно сполучливо - предизвестява, че враждебно настроеният Иран заплашва сигурността на Израел. Така Нетаняху извлича дивиденти освен във вътрешнополитически проект, само че и измежду някои арабски режими в Персийския залив. Още по-важното е, че с твърдия си антиирански курс до момента можеше изрично да разчита на поддръжката на Съединените щати, която бе безусловна - също както по времето, когато Израел анексира сирийските Голански възвишения или когато едностранно разгласи цялостен Ерусалим за " неделима " израелска столица.
Колко единни са Нетаняху и Тръмп?
Но неговият най-съществен съдружник - американският президент Доналд Тръмп - непрекъснато сервира разнообразни изненади. А в последно време, тъкмо както в тази ситуация със Северна Корея, към този момент даже си показва възможна среща с иранския президент. Ако в действителност се стигне до такава степен, това би било тежък удар за Нетаняху. Има и още нещо: с напускането на съветника по националната сигурност Джон Болтън и медиатора за Близкия изток Джейсън Грийнблат, които бяха считани за хардлайнери, от американското държавно управление отпаднаха още двама политици, които бяха благосклонно настроени към Нетаняху. Скорошните медийни известия за израелски шпионаж във Вашингтон също биха могли да влошат връзките.
Но най-големият проблем на Нетаняху е различен. Допитванията предвиждат оспорвана конкуренция с неговия съперник Бени Ганц, някогашен началник на армията. Ако не му провърви, Нетаняху може да загуби. А в случай че загуби, това ще има тежки персонални последствия: министър-председателят е застрашен от три обвинявания в корупция. Без премиерския пост той ще се лиши и от имунитета, който му подсигурява отбрана против наказателно гонене.
Опасни предизборни обещания
Затова Нетаняху се бори с всички сили за преизбирането му. Неслучайно той демонстрира особена неотстъпчивост против антиизраелските милиции като " Хизбула " и " Хамас " и дава обещание, че в случай че бъде избран отново, " неотложно " ще анексира долината на река Йордан, в която наред с към 60-те хиляди палестинци живеят и 5000 израелски заселници.
Мнозина наблюдаващи в страната, само че и в чужбина считат, че тази обещана анексия е по-скоро предизборна маневра. Дано да са прави! Но, за жалост това по никакъв начин не е несъмнено. Идеята на Нетаняху бе разисквана в Израел извънредно развълнувано и се видя, че даже неговите политически съперници биха го подкрепили в това начинание - в името на националната сигурност. Те обаче се съмняват, че Нетаняху в действителност крои сходно нещо и че фактически би могъл да извърши анексията. Но възможен отвод от този проект би унищожил доверието към него.
© Associated Press
Мнозина се питат дали в случай че бъде избран отново, министър-председателят ще успее току-тъй да пренебрегва амбициозното си предизборно заричане.
Факт е, че Нетаняху би могъл да го осъществя само с поддръжката на американския президент. Той обаче към този момент пази безмълвие по въпроса. От месеци има единствено догадки и догатки какви ли са визиите и ограниченията, съдържащи се в оповестения, само че към момента неоповестен огромен проект за Близкия изток на държавното управление на Тръмп. Не е ясно също и това дали този проект ще стане обществено притежание след израелските избори, както бе оповестено. Нито пък дали той планува анексията на долината на река Йордан, а може би даже и строителството на нови израелски селища в земите на палестинската автономност.
Отрицателни последствия и за двете страни
Това във всички случаи би било извънредно рисково! Двудържавното решение за Близкия изток в това време наподобява все по-малко допустимо. Това се дължи на продължаващото строителство на израелски селища, на вътрешните палестински различия, на взаимните прояви на принуждение и изчезналата воля за съгласие от двете страни. Ако Израел предприеме нови анексии, към този момент няма да е допустимо основаването на жизнеспособна палестинска страна. А това ще докара до изблик на ново принуждение.
В вероятност това ще изправи и самия Израел пред още един проблем: колкото повече палестинци живеят на израелска земя, толкоз по-трудно ще е да се опази характерът на една еврейска и в същото време демократична страна. А в случай че на палестинците продължат да отхвърлят правата, които са изцяло естествени за израелските жители, още веднъж ще се ускори поддръжката за популисткия укор, че Израел е " страна на апартейда ".
На протичащото зад кулисите доближаване на Израел с разнообразни арабски страни тогава ще бъде поставена точка. Сравнението с Южна Африка не е точно в исторически проект и се употребява най-много за дискредитирането на Израел като цяло. От позиция на сигурността не би било в полза на Израел да го подхрани таман след изборите.
Бенямин Нетаняху е в затруднено състояние. Той ръководи Израел от 13 години и желае да бъде избран отново във вторник (17.9). Но нещата не се развиват тъкмо съгласно визиите на Биби. От месеци той неуморно - и прекомерно сполучливо - предизвестява, че враждебно настроеният Иран заплашва сигурността на Израел. Така Нетаняху извлича дивиденти освен във вътрешнополитически проект, само че и измежду някои арабски режими в Персийския залив. Още по-важното е, че с твърдия си антиирански курс до момента можеше изрично да разчита на поддръжката на Съединените щати, която бе безусловна - също както по времето, когато Израел анексира сирийските Голански възвишения или когато едностранно разгласи цялостен Ерусалим за " неделима " израелска столица.
Колко единни са Нетаняху и Тръмп?
Но неговият най-съществен съдружник - американският президент Доналд Тръмп - непрекъснато сервира разнообразни изненади. А в последно време, тъкмо както в тази ситуация със Северна Корея, към този момент даже си показва възможна среща с иранския президент. Ако в действителност се стигне до такава степен, това би било тежък удар за Нетаняху. Има и още нещо: с напускането на съветника по националната сигурност Джон Болтън и медиатора за Близкия изток Джейсън Грийнблат, които бяха считани за хардлайнери, от американското държавно управление отпаднаха още двама политици, които бяха благосклонно настроени към Нетаняху. Скорошните медийни известия за израелски шпионаж във Вашингтон също биха могли да влошат връзките.
Но най-големият проблем на Нетаняху е различен. Допитванията предвиждат оспорвана конкуренция с неговия съперник Бени Ганц, някогашен началник на армията. Ако не му провърви, Нетаняху може да загуби. А в случай че загуби, това ще има тежки персонални последствия: министър-председателят е застрашен от три обвинявания в корупция. Без премиерския пост той ще се лиши и от имунитета, който му подсигурява отбрана против наказателно гонене.
Опасни предизборни обещания
Затова Нетаняху се бори с всички сили за преизбирането му. Неслучайно той демонстрира особена неотстъпчивост против антиизраелските милиции като " Хизбула " и " Хамас " и дава обещание, че в случай че бъде избран отново, " неотложно " ще анексира долината на река Йордан, в която наред с към 60-те хиляди палестинци живеят и 5000 израелски заселници.
Мнозина наблюдаващи в страната, само че и в чужбина считат, че тази обещана анексия е по-скоро предизборна маневра. Дано да са прави! Но, за жалост това по никакъв начин не е несъмнено. Идеята на Нетаняху бе разисквана в Израел извънредно развълнувано и се видя, че даже неговите политически съперници биха го подкрепили в това начинание - в името на националната сигурност. Те обаче се съмняват, че Нетаняху в действителност крои сходно нещо и че фактически би могъл да извърши анексията. Но възможен отвод от този проект би унищожил доверието към него.
© Associated Press
Мнозина се питат дали в случай че бъде избран отново, министър-председателят ще успее току-тъй да пренебрегва амбициозното си предизборно заричане.
Факт е, че Нетаняху би могъл да го осъществя само с поддръжката на американския президент. Той обаче към този момент пази безмълвие по въпроса. От месеци има единствено догадки и догатки какви ли са визиите и ограниченията, съдържащи се в оповестения, само че към момента неоповестен огромен проект за Близкия изток на държавното управление на Тръмп. Не е ясно също и това дали този проект ще стане обществено притежание след израелските избори, както бе оповестено. Нито пък дали той планува анексията на долината на река Йордан, а може би даже и строителството на нови израелски селища в земите на палестинската автономност.
Отрицателни последствия и за двете страни
Това във всички случаи би било извънредно рисково! Двудържавното решение за Близкия изток в това време наподобява все по-малко допустимо. Това се дължи на продължаващото строителство на израелски селища, на вътрешните палестински различия, на взаимните прояви на принуждение и изчезналата воля за съгласие от двете страни. Ако Израел предприеме нови анексии, към този момент няма да е допустимо основаването на жизнеспособна палестинска страна. А това ще докара до изблик на ново принуждение.
В вероятност това ще изправи и самия Израел пред още един проблем: колкото повече палестинци живеят на израелска земя, толкоз по-трудно ще е да се опази характерът на една еврейска и в същото време демократична страна. А в случай че на палестинците продължат да отхвърлят правата, които са изцяло естествени за израелските жители, още веднъж ще се ускори поддръжката за популисткия укор, че Израел е " страна на апартейда ".
На протичащото зад кулисите доближаване на Израел с разнообразни арабски страни тогава ще бъде поставена точка. Сравнението с Южна Африка не е точно в исторически проект и се употребява най-много за дискредитирането на Израел като цяло. От позиция на сигурността не би било в полза на Израел да го подхрани таман след изборите.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ