Стига сте се хабили: никакъв допинг няма във футбола!
Ще бъдем къси. Хич не съм си блъскал изключително главата по тематиката „ Серхио Рамос и антидопинговите нормативи”, тъй като не си и коства. Във футбола няма допинг. Никога не е имало и в никакъв случай няма да има – дотам, че всички допинг контроли са в действителност един ненужен масраф и загуба на време, които е по-добре да се пренасочат към други, надалеч по-смислени неща.
Няма допинг. Няма случаи. Няма позитивни проби. Когато, заради някаква неточност или аномално събитие, служещо единствено за образец на потвърждаващо правилото изключение, се появи „ нещо”, бързо се разкрива, че то се е случило единствено поради някакво нелегално деяние, което обезврежда всички вероятни наказателни ограничения. И да, от време на време се появява някой заслужаващ наказване футболист, и го получава по наложителност. Така де, в подобен толкоз огромен колектив все може да има някой, който да се обърка и, напълно излишно, да стори нещо, което се знае, че не си коства, защото допингът не е за футбола. Но тези единици са толкоз малко и така незначителни, че може би не оправдават всичките тези разходи и спомагателни шумотевици.
Не! Във футбола няма допинг! Затова и бе допустимо Диего Марадона да бъде почетен посетител на церемонията по откриването на международното състезание в Русия, тъй като в тези пъти, в които даде позитивна проба в своята кариера, несъмнено е било заради напълно човешки обясними условия или нещо от този жанр. Затова и бе допустимо Виталий Мутко да провежда и да управлява Мондиала в Русия, макар че беше изхвърлен от Международния олимпийски комитет и Световната антидопингова организация като глава на една голяма държавна система за допингиране. Това обаче бяха други спортове, в които има допинг.
Затова и ФИФА не обърна огромно внимание на отчета на Световната антидопингова организация (WADA), в който се приказва за над 100 футболисти, фигуриращи в същите описи, където са и другите спортисти. Защото във футбола няма допинг.
Правата на хората, посочени за забъркани в Операция Пуерто, са предпазени от закона в Испания и по тази причина хипотетичното сходство сред Реал Сосиедад и записаното в документите на лекар Еуфемиано Фуентес име RSOC не е освен това от тематика за диалог на кафе. (Въпреки че самият към този момент някогашен президент на баския клуб Иняки Бадиола удостовери сходството, като въпреки всичко сме длъжни да отбележим, че става въпрос за стадия при неговия предходник.) И защото законът си е закон, нищичко не се знае за футболистите, които „ се казва”, че са били записани в документите.
Тъй като тук няма допинг, Ви отпущам един идиличен пейзаж, за чийто декор можете да изберете сред Моцарт и Вивалди.
Защото не, няма допинг. Нямаше го, когато Марсел Доминго говореше през 1970-те години за допинга във футбола в Испания, нито когато по същото време се говореше за допинг във футбола в Аржентина. Нямаше го, когато един италиански съд осъди лекаря на Ювентус Агрикола за потребление на ЕПО (еритропоетин), а шефовете му си свиркаха разсеяно. И точно тъй като няма допинг, Ювентус върна същия този Агригола на работа няколко години по-късно (през 2017-а).
Затова и от всичките истории за великия успех на Федерална република Германия на Мондиал 1954 минимум се приказва за инжектирането (!) на витамин С в телата на играчите на международния шампион… Затова и, защото във футбола няма допинг, може да се одобри за разумно, че в Испания се вършат седем пъти по-малко контроли в сравнение с в Англия (не че и там няма, или най-малко такива са подозренията). И когато в своите записки някой типичен футболист заприказва за инжекции и хапчета, това се отминава небрежно с мрънкане, че това са неща, случвали се преди.
Тъй че не. Във футбола няма допинг. Нека не си губим времето!
Фернандо Карреньо, „ Марка”
Няма допинг. Няма случаи. Няма позитивни проби. Когато, заради някаква неточност или аномално събитие, служещо единствено за образец на потвърждаващо правилото изключение, се появи „ нещо”, бързо се разкрива, че то се е случило единствено поради някакво нелегално деяние, което обезврежда всички вероятни наказателни ограничения. И да, от време на време се появява някой заслужаващ наказване футболист, и го получава по наложителност. Така де, в подобен толкоз огромен колектив все може да има някой, който да се обърка и, напълно излишно, да стори нещо, което се знае, че не си коства, защото допингът не е за футбола. Но тези единици са толкоз малко и така незначителни, че може би не оправдават всичките тези разходи и спомагателни шумотевици.
Не! Във футбола няма допинг! Затова и бе допустимо Диего Марадона да бъде почетен посетител на церемонията по откриването на международното състезание в Русия, тъй като в тези пъти, в които даде позитивна проба в своята кариера, несъмнено е било заради напълно човешки обясними условия или нещо от този жанр. Затова и бе допустимо Виталий Мутко да провежда и да управлява Мондиала в Русия, макар че беше изхвърлен от Международния олимпийски комитет и Световната антидопингова организация като глава на една голяма държавна система за допингиране. Това обаче бяха други спортове, в които има допинг.
Затова и ФИФА не обърна огромно внимание на отчета на Световната антидопингова организация (WADA), в който се приказва за над 100 футболисти, фигуриращи в същите описи, където са и другите спортисти. Защото във футбола няма допинг.
Правата на хората, посочени за забъркани в Операция Пуерто, са предпазени от закона в Испания и по тази причина хипотетичното сходство сред Реал Сосиедад и записаното в документите на лекар Еуфемиано Фуентес име RSOC не е освен това от тематика за диалог на кафе. (Въпреки че самият към този момент някогашен президент на баския клуб Иняки Бадиола удостовери сходството, като въпреки всичко сме длъжни да отбележим, че става въпрос за стадия при неговия предходник.) И защото законът си е закон, нищичко не се знае за футболистите, които „ се казва”, че са били записани в документите.
Тъй като тук няма допинг, Ви отпущам един идиличен пейзаж, за чийто декор можете да изберете сред Моцарт и Вивалди.
Защото не, няма допинг. Нямаше го, когато Марсел Доминго говореше през 1970-те години за допинга във футбола в Испания, нито когато по същото време се говореше за допинг във футбола в Аржентина. Нямаше го, когато един италиански съд осъди лекаря на Ювентус Агрикола за потребление на ЕПО (еритропоетин), а шефовете му си свиркаха разсеяно. И точно тъй като няма допинг, Ювентус върна същия този Агригола на работа няколко години по-късно (през 2017-а).
Затова и от всичките истории за великия успех на Федерална република Германия на Мондиал 1954 минимум се приказва за инжектирането (!) на витамин С в телата на играчите на международния шампион… Затова и, защото във футбола няма допинг, може да се одобри за разумно, че в Испания се вършат седем пъти по-малко контроли в сравнение с в Англия (не че и там няма, или най-малко такива са подозренията). И когато в своите записки някой типичен футболист заприказва за инжекции и хапчета, това се отминава небрежно с мрънкане, че това са неща, случвали се преди.
Тъй че не. Във футбола няма допинг. Нека не си губим времето!
Фернандо Карреньо, „ Марка”
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ