Генералният секретар на Консултативния съвет за Черно море д-р Йордан Господинов пред „Труд“: Наш улов пълни чужди рибарски мрежи
Ще бъде ли обилно на риба морето в настъпващия сезон? Спазват ли се пазарните правила и предпазени ли са ползите на дребните рибари? По тези въпроси беседваме с доктор Йордан Господинов, който е общоприет секретар на Консултативния съвет за Черно море (КСЧМ) и представляващ най-голямата Асоциация на производителите на рибни артикули.
– Д-р Господинов, добър ли беше уловът преди да влезе в действие възбраната за калкан и попчета? Имаха ли слука риболовците?
– Разпределянето на квотата за калкана от Европейски Съюз закъсня с близо месец и половина. Това забавяне става към този момент години наред и лишава професионалните риболовци у нас от положителния улов на калкан. Малко прочут факт е, че калканът е най -скъп през зимните и ранните пролетни месеци, когато се изнася и се продава зад граница на положителни пазарни цени. Квотата ни е обща с Румъния, където калканът се лови най-вече при дребномащабния лов на риба. Румънската организация по риболовство наложи непредвидена възбрана за улов на рапан с бийм трал до 15 май в много доста региони по време на размножителния интервал. Това стопира улова на рапани. А не беше планувано, както от румънските риболовци с корабите, по този начин и от нашите оператори, които правят активност по изкупуване и преправка. Това нанесе стопански загуби. Всеизвестен е фактът, че хайверът на калкана се опложда на повърхността на водата и не се въздейства от дънния лов на риба на рапани.
– Квотата за улов на калкани се усили, нали по този начин?
– Да, за пръв път от доста години насам. Миналогодишната беше 86 тона общо, а тазгодишната – 114, по 57 тона за България и Румъния. Това се дължи главно на по-добрите научни данни за популацията, както на разговора сред заинтригуваните страни. От Консултативния съвет на Черно море направихме оферти, които в допълнение спомогнаха за нарастването. Колкото до уловите преди забранителния интервал – за тях може да се разбере от статистиката на Изпълнителна организация „ Рибарство и аквакултури “ (ИАРА). Но тя, за жалост, не е обществена, няма онлайн достъп до нея, не се актуализира всекидневно, продажбата и придвижването на рибата и не се регистрират електронно. Съгласно разпоредбите до влизането на възбраната за улов на калкан на 15 април всеки рибар, притежаващ самостоятелна квота, е задължен да усвои половината от количеството и да го заявява. И това е втората причина, заради която нашите риболовци са ощетени и са в неизгодна позиция по отношение на тези от другите черноморски страни, които също са играчи на пазара. А пазарът е в Турция, както знаете. Колкото до попчетата, те са прекомерно дребен улов, на ниска пазарна цена и с консумация главно в България. Според статистиката на ИАРА уловените попчета м.г са 39,64 тона. Те се ловят най-вече от хората в дребномащабния лов на риба, с тях доставят крайбрежните заведения и места за директна продажба.
– Кога очаквате да дойдат пасажите от черноморски сафрид? Чуваме от търговците на рибната борса, че цената му ще хвръкне до 15 лева на кг на дребно.
– И най-опитните откриватели на морето мъчно могат да ви отговорят от кое място ще дойдат пасажите от черноморски сафрид. Той е проходна риба, единствено част от него не навлиза в Босфора и дребни пасажи нормално мигрират пред крайбрежията на Черно море съгласно климата, съществуването на храна, замърсяването на водата и началото на размножителния интервал. Нормално е температурата на крайбрежните води да въздейства на пасажите и на пролетно-лятното скупчване пред българския бряг, което е най-много пред „ Маслен нос “. Няколко пъти споделям „ българския бряг “, тъй като желая обърна внимание на цялата общност, че рибата е около брега, където са най-благоприятните условия за размножаване и където има храна и О2. Навътре и дълбоко живот няма заради особеностите на Черно море и съществуването на доста сероводород в дълбочините над 180 м. Тук поражда въпросът: за какво огромна част от типичните риболовни полета, които от епохи са около брега, бяха избрани за предпазени зони по Натура 2000? Поради това в тях е неразрешено потреблението на тралове, а те са съществени риболовни средства за рибите, които оплождат хайвера си на повърхността? Къде ще ловят риболовците риба? Кой ще компенсира пропуснатите им изгоди от невъзможността да се ловят и локалните типове, и проходните риби, които идват през Босфора, хранят се, натрупат мазнини за студените месеци и се връщат след няколко месеца престой в Черно море – напряко в мрежите на средиземноморските риболовци?!
Що се отнася до цените на сафрида и другите типове риба, те биха могли да се предвиждат от борсови медиатори, в случай че тази стока в България се търгуваше според пазарните правила.
– А не е ли по този начин?
– У нас група прекупвачи играят ролята на преносими тържища и изкупуват улова нормално в ущърб на морските мъже. Но за това не са отговорни единствено прекупвачите. Виновни са главно риболовците, тъй като не желаят да се сдружават, не желаят да търгуват улова на ярко и по този начин не могат да дефинират разпоредбите, цените и качеството. Особено риболовците от дребномащабния бизнес желаят да са по-големи от пазарните правила. И по тази причина от години насам за тях главният рефрен е: „ Бедни ми, небогати рибарю! “.
– През 2017 година морето не беше доста обилно, уловът се оказа нищожен и малък. А по какъв начин ли ще е през 2018-а?
– Всяка година морето дава друго риба. Аз не бих споделил, че не беше обилно през 2017 година Уловите на цаца спрямо 2016 година са с 1000 тона повече. Рапаните са с 200 тона повече. Уловът на бяла мида е скочил с над 230 тона. Да, намалял е леферът, само че той е от проходните риби – на него и на паламуда им въздействат мощно климатичните условия, цъфтежът на планктон и мощното намножаване на нови типове медузи, които са планктоноядни и нарушават хранителната верига. Според някои наши учени така наречен „ гребеновидна медуза “ е тип, който изяжда храната на най-дребните риби – цаца, хамсия… Следователно и хищниците, които се хранят с тях, ще са по-малко.
– Консултативният съвет за Черно море организира неотдавна във Варна отчетно заседание за първата година от основаването си. Равносметката каква е? Какво реализираха България и Румъния в бранш „ Рибарство “?
– Консултатавният ни съвет започва на 20 август 2015 година с акт за основаване, само че от Брюксел получихме финансиране чак за 2017 година, защото имахме редица процедурни проблеми за решение. Активна активност през този интервал имаха две групи – „ Достъп за лов на риба в предпазените зони на двете страни членки “ и „ Външно и вътрешно съдействие и обществен резултат на риболова в Черно море “. Съгласно програмата, организирахме и кръгла маса на тематика: „ Възможности за лов на риба в предпазените зони на двете страни членки “. В нея взеха присъединяване редица учени. Имаше научни конференции, визити на риболовни кораби и срещи с риболовци в Несебър и Наводар, Румъния, където се запознахме с практическите способи на разтоварване, с хигиеничните условия и прочие Поддържаме тясно съдействие с отрасловите министерства и институциите на двете страни, които са виновни за контрола и за запазване на околната среда. Работим дружно с институтите по рибни запаси и океанология във Варна, с Института по риболовство и аквакултури в Пловдив. Създадохме интернет страница на три езика. Изпратихме рекомендация във връзка със средносрочна тактика за дребномащабните риболовци, чакаме конференция на тази тематика, която ще се организира в Mалта на 26 септември.
– Какво се случва с бракониерския улов в Черно море?
– И в България, и в Румъния има сериозен прогрес при преодоляване на неприятните практики. Фактът, че ни усилиха квотата за калкан, е и резултат от систематичния надзор, който доста промени държанието на риболовците.
– Какви са запасите от риба в морето?
– Това е тематика с доста незнайни. Нашите наблюдения са, че запасът от черна черноморска мида е мощно понижен. Благородната черноморска стрида също е изключителна необичайност. А в същото време се приспособяват нови типове, като гребеновидната медуза и рапанът, които подтискат развиването на другите типове. Добре би било учените да насочат своите проучвания към тези проблеми. В морето ни има прелом. Едни непознати типове вземат превес за сметка на нашите обичайни. Никой няма да отхвърли обстоятелството, че черната мида е естественият филтър на морето, тя задържа бактериите, а в този момент към този момент я няма дори и по скалите.
– Вие се застъпвате основно за дребномащабния улов в Черно море. Какъв баланс може да се сътвори сред него и промишления улов?
– Дребномащабният лов на риба е приоритет на Еврокомисията. От него има и стопански, и обществен резултат. Рибарството е занаят, история и атракция на крайбрежните селища. Всеки риболовец храни една къща най-малко. Морските мъже обезпечават прясна и свежа риба за директна продажба на крайния консуматор, а това е от особена значимост за купувачите. Те зареждат и огромна част от предприятията със суровина. Зоните, в които риболовстват дребните лодки и огромните кораби, нормално са в разнообразни морски ширини и кардинално нямат спор. В България има близо 1880 регистрирани риболовни съдове, в това число над 140 кораба са с над 12 м дължина. В Румъния има над 600 риболовни съдове и над 20 кораба над 12 м дължина. Заедно със сезонните служащи, заетите в риболовния бранш надвишават 10?000 индивида А дружно с ловците на рапани и миди са над 13 000.
– Наричат улова на бяла мида „ новия Клондайк “ на морското дъно?
– Българският риболовен бранш в последните години създаде и наложи на интернационалния и националния пазар към 10 нови типа, които се срещат в Черно море. Ако преди няколко десетилетия се говореше единствено за цаца и скумрия, то през днешния ден експортно насочени и със стопанско значение за страната са рапани, бели миди, черни миди, калкан, сафрид, лефер (чернокоп), барбун, черноморска бодлива акула и други Уловите на бяла мида са 819 тона за 2017 г, на рапана – 3617. Стимулирането на аквакултурите е наклонност в международен мащаб. За страдание, с някои разпореждания в Закона за водите Басейновите дирекции подтискат част от най-прогресиращия бранш на аквакултурата – развъждането на пъстърва и шаранови типове.
Нашият посетител
Йордан Господинов е общоприет секретар на сдружението с нестопанска цел, наречено Консултативен съвет за Черно море от 2015 година 12 година към този момент е изпълнителен шеф и представляващ Асоциацията на производителите на рибни артикули “БГ Фиш ”, която е най-голямата риболовна, преработвателна, рибовъдна и комерсиална организация в сектора. По специалност е ветеринарен доктор. Бил е районен началник на ИАРА и специалист в Националната ветеринарно-медицинска работа в София.
– Д-р Господинов, добър ли беше уловът преди да влезе в действие възбраната за калкан и попчета? Имаха ли слука риболовците?
– Разпределянето на квотата за калкана от Европейски Съюз закъсня с близо месец и половина. Това забавяне става към този момент години наред и лишава професионалните риболовци у нас от положителния улов на калкан. Малко прочут факт е, че калканът е най -скъп през зимните и ранните пролетни месеци, когато се изнася и се продава зад граница на положителни пазарни цени. Квотата ни е обща с Румъния, където калканът се лови най-вече при дребномащабния лов на риба. Румънската организация по риболовство наложи непредвидена възбрана за улов на рапан с бийм трал до 15 май в много доста региони по време на размножителния интервал. Това стопира улова на рапани. А не беше планувано, както от румънските риболовци с корабите, по този начин и от нашите оператори, които правят активност по изкупуване и преправка. Това нанесе стопански загуби. Всеизвестен е фактът, че хайверът на калкана се опложда на повърхността на водата и не се въздейства от дънния лов на риба на рапани.
– Квотата за улов на калкани се усили, нали по този начин?
– Да, за пръв път от доста години насам. Миналогодишната беше 86 тона общо, а тазгодишната – 114, по 57 тона за България и Румъния. Това се дължи главно на по-добрите научни данни за популацията, както на разговора сред заинтригуваните страни. От Консултативния съвет на Черно море направихме оферти, които в допълнение спомогнаха за нарастването. Колкото до уловите преди забранителния интервал – за тях може да се разбере от статистиката на Изпълнителна организация „ Рибарство и аквакултури “ (ИАРА). Но тя, за жалост, не е обществена, няма онлайн достъп до нея, не се актуализира всекидневно, продажбата и придвижването на рибата и не се регистрират електронно. Съгласно разпоредбите до влизането на възбраната за улов на калкан на 15 април всеки рибар, притежаващ самостоятелна квота, е задължен да усвои половината от количеството и да го заявява. И това е втората причина, заради която нашите риболовци са ощетени и са в неизгодна позиция по отношение на тези от другите черноморски страни, които също са играчи на пазара. А пазарът е в Турция, както знаете. Колкото до попчетата, те са прекомерно дребен улов, на ниска пазарна цена и с консумация главно в България. Според статистиката на ИАРА уловените попчета м.г са 39,64 тона. Те се ловят най-вече от хората в дребномащабния лов на риба, с тях доставят крайбрежните заведения и места за директна продажба.
– Кога очаквате да дойдат пасажите от черноморски сафрид? Чуваме от търговците на рибната борса, че цената му ще хвръкне до 15 лева на кг на дребно.
– И най-опитните откриватели на морето мъчно могат да ви отговорят от кое място ще дойдат пасажите от черноморски сафрид. Той е проходна риба, единствено част от него не навлиза в Босфора и дребни пасажи нормално мигрират пред крайбрежията на Черно море съгласно климата, съществуването на храна, замърсяването на водата и началото на размножителния интервал. Нормално е температурата на крайбрежните води да въздейства на пасажите и на пролетно-лятното скупчване пред българския бряг, което е най-много пред „ Маслен нос “. Няколко пъти споделям „ българския бряг “, тъй като желая обърна внимание на цялата общност, че рибата е около брега, където са най-благоприятните условия за размножаване и където има храна и О2. Навътре и дълбоко живот няма заради особеностите на Черно море и съществуването на доста сероводород в дълбочините над 180 м. Тук поражда въпросът: за какво огромна част от типичните риболовни полета, които от епохи са около брега, бяха избрани за предпазени зони по Натура 2000? Поради това в тях е неразрешено потреблението на тралове, а те са съществени риболовни средства за рибите, които оплождат хайвера си на повърхността? Къде ще ловят риболовците риба? Кой ще компенсира пропуснатите им изгоди от невъзможността да се ловят и локалните типове, и проходните риби, които идват през Босфора, хранят се, натрупат мазнини за студените месеци и се връщат след няколко месеца престой в Черно море – напряко в мрежите на средиземноморските риболовци?!
Що се отнася до цените на сафрида и другите типове риба, те биха могли да се предвиждат от борсови медиатори, в случай че тази стока в България се търгуваше според пазарните правила.
– А не е ли по този начин?
– У нас група прекупвачи играят ролята на преносими тържища и изкупуват улова нормално в ущърб на морските мъже. Но за това не са отговорни единствено прекупвачите. Виновни са главно риболовците, тъй като не желаят да се сдружават, не желаят да търгуват улова на ярко и по този начин не могат да дефинират разпоредбите, цените и качеството. Особено риболовците от дребномащабния бизнес желаят да са по-големи от пазарните правила. И по тази причина от години насам за тях главният рефрен е: „ Бедни ми, небогати рибарю! “.
– През 2017 година морето не беше доста обилно, уловът се оказа нищожен и малък. А по какъв начин ли ще е през 2018-а?
– Всяка година морето дава друго риба. Аз не бих споделил, че не беше обилно през 2017 година Уловите на цаца спрямо 2016 година са с 1000 тона повече. Рапаните са с 200 тона повече. Уловът на бяла мида е скочил с над 230 тона. Да, намалял е леферът, само че той е от проходните риби – на него и на паламуда им въздействат мощно климатичните условия, цъфтежът на планктон и мощното намножаване на нови типове медузи, които са планктоноядни и нарушават хранителната верига. Според някои наши учени така наречен „ гребеновидна медуза “ е тип, който изяжда храната на най-дребните риби – цаца, хамсия… Следователно и хищниците, които се хранят с тях, ще са по-малко.
– Консултативният съвет за Черно море организира неотдавна във Варна отчетно заседание за първата година от основаването си. Равносметката каква е? Какво реализираха България и Румъния в бранш „ Рибарство “?
– Консултатавният ни съвет започва на 20 август 2015 година с акт за основаване, само че от Брюксел получихме финансиране чак за 2017 година, защото имахме редица процедурни проблеми за решение. Активна активност през този интервал имаха две групи – „ Достъп за лов на риба в предпазените зони на двете страни членки “ и „ Външно и вътрешно съдействие и обществен резултат на риболова в Черно море “. Съгласно програмата, организирахме и кръгла маса на тематика: „ Възможности за лов на риба в предпазените зони на двете страни членки “. В нея взеха присъединяване редица учени. Имаше научни конференции, визити на риболовни кораби и срещи с риболовци в Несебър и Наводар, Румъния, където се запознахме с практическите способи на разтоварване, с хигиеничните условия и прочие Поддържаме тясно съдействие с отрасловите министерства и институциите на двете страни, които са виновни за контрола и за запазване на околната среда. Работим дружно с институтите по рибни запаси и океанология във Варна, с Института по риболовство и аквакултури в Пловдив. Създадохме интернет страница на три езика. Изпратихме рекомендация във връзка със средносрочна тактика за дребномащабните риболовци, чакаме конференция на тази тематика, която ще се организира в Mалта на 26 септември.
– Какво се случва с бракониерския улов в Черно море?
– И в България, и в Румъния има сериозен прогрес при преодоляване на неприятните практики. Фактът, че ни усилиха квотата за калкан, е и резултат от систематичния надзор, който доста промени държанието на риболовците.
– Какви са запасите от риба в морето?
– Това е тематика с доста незнайни. Нашите наблюдения са, че запасът от черна черноморска мида е мощно понижен. Благородната черноморска стрида също е изключителна необичайност. А в същото време се приспособяват нови типове, като гребеновидната медуза и рапанът, които подтискат развиването на другите типове. Добре би било учените да насочат своите проучвания към тези проблеми. В морето ни има прелом. Едни непознати типове вземат превес за сметка на нашите обичайни. Никой няма да отхвърли обстоятелството, че черната мида е естественият филтър на морето, тя задържа бактериите, а в този момент към този момент я няма дори и по скалите.
– Вие се застъпвате основно за дребномащабния улов в Черно море. Какъв баланс може да се сътвори сред него и промишления улов?
– Дребномащабният лов на риба е приоритет на Еврокомисията. От него има и стопански, и обществен резултат. Рибарството е занаят, история и атракция на крайбрежните селища. Всеки риболовец храни една къща най-малко. Морските мъже обезпечават прясна и свежа риба за директна продажба на крайния консуматор, а това е от особена значимост за купувачите. Те зареждат и огромна част от предприятията със суровина. Зоните, в които риболовстват дребните лодки и огромните кораби, нормално са в разнообразни морски ширини и кардинално нямат спор. В България има близо 1880 регистрирани риболовни съдове, в това число над 140 кораба са с над 12 м дължина. В Румъния има над 600 риболовни съдове и над 20 кораба над 12 м дължина. Заедно със сезонните служащи, заетите в риболовния бранш надвишават 10?000 индивида А дружно с ловците на рапани и миди са над 13 000.
– Наричат улова на бяла мида „ новия Клондайк “ на морското дъно?
– Българският риболовен бранш в последните години създаде и наложи на интернационалния и националния пазар към 10 нови типа, които се срещат в Черно море. Ако преди няколко десетилетия се говореше единствено за цаца и скумрия, то през днешния ден експортно насочени и със стопанско значение за страната са рапани, бели миди, черни миди, калкан, сафрид, лефер (чернокоп), барбун, черноморска бодлива акула и други Уловите на бяла мида са 819 тона за 2017 г, на рапана – 3617. Стимулирането на аквакултурите е наклонност в международен мащаб. За страдание, с някои разпореждания в Закона за водите Басейновите дирекции подтискат част от най-прогресиращия бранш на аквакултурата – развъждането на пъстърва и шаранови типове.
Нашият посетител
Йордан Господинов е общоприет секретар на сдружението с нестопанска цел, наречено Консултативен съвет за Черно море от 2015 година 12 година към този момент е изпълнителен шеф и представляващ Асоциацията на производителите на рибни артикули “БГ Фиш ”, която е най-голямата риболовна, преработвателна, рибовъдна и комерсиална организация в сектора. По специалност е ветеринарен доктор. Бил е районен началник на ИАРА и специалист в Националната ветеринарно-медицинска работа в София.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ