Щастливият край с откриването на е пример как обединеното общество,

Щастливият край с откриването на е образец по какъв начин обединеното общество, дружно с институциите, управляващите и медиите може да се пребори за един детски живот. След 9 дни на търсене, терзание, на моменти обезсърчение, клюки, 12-годишното момче се появи пред всички, като че ли, с цел да ни каже, че каквото и да се случва - ние сме тук и не би трябвало да се отхвърляме.

Само татко му знае какво е претърпял през тази дълга и трагична седмица. В последните дни, освен ориста, а и като че ли времето се усмихна на момчето, оставяйки възможностите му да оцелее. Защото в първите дни на търсенето, скептицизмът постепенно се усилваше, до момента в който температурите на открито, изключително вечер спадаха. И най-после - чудото се случи.

Сякаш свикнахме да си повтаряме какъв брой сме разграничени, да се оплакваме по какъв начин нищо не става. Свикнахме да търсим интрига и изгода във всичко. Но кажете го това на стотиците доброволци, които потеглиха паралелно с служителите на реда. Или на тези хора, които отидоха в Карловско след наводненията, с цел да оказват помощ на локалните да изринат калта от къщите си. Или на младите студенти, които влязоха в отделенията по време на епидемията от COVID-19.

Историята ни учи, че може да не сме на едно мнение, разногласията по всеки въпрос да са нашия народен спорт, само че чудесата съществуват. Много ми се желае положителната развръзка да е урок за всички ни, че преди да приказваме - би трябвало да действаме, преди да вършим изводи - би трябвало да се смирим, и преди да упрекваме, би трябвало да се помолим, а от време на време просто да замълчим.

Откриването на дребния Александър не е просто история с благополучен край. Това би трябвало да е едно положително начало на промени в метода, по който се отнасяме към децата в потребност. Дали най-сетне в този момент ще обърнем внимание на родителите, които са оставени да се оправят сами с аутизма на децата си? Дали обществото ще им подаде ръка, притискайки властта да се погрижи за тях?

Откриването на дребния Александър доста наподобява на типичен роман за вярата. Като търсенето на бялата лястовица, която най-сетне каца върху жицата. Това е нещо, което изпитваш, надяваш се и то най-сетне се случва. Нещо, което ти тежи, нещо, което даже може да те разяжда от вътрешната страна и най-после отминава. Пред този урок за обществото ни, всяко друго събитие бледнее.

Цяла нощ, всяка нощ доброволци търсеха момчето в тъмнината, до момента в който цяла нощ в Народното събрание връщаха хартиената бюлетина, озверели, подготвени да се избият… Два свята.

Но с политическите паралели дотук. България е такава каквато е. Но има събития, които незабелязано ни карат да пораснем, да станем по-силни, по-състрадателни и по-мислещи. Получихме урок от непознати и непознаващи се един различен хора, че в никакъв случай не би трябвало да губим вяра. И да не стопираме да се борим, все пак, изключително, когато сме дружно. Отива си една доста хубава седмица за България, в която можем да кажем - нашето общество съумя. Около нас е цялостно с положителни и състрадателни хора - служители на реда, планински спасители, доброволци които не се отхвърлиха. Този коментар беше за тях, а уроците - те са за всички нас.