Честват 110 години от рождението на Лазар Донков, създател на музей „Етър“ в Габрово
Щастливата и смела концепция за основаването на Етнографски музей навън „ Етър “ принадлежи на Лазар Донков – самообразован художник, проектант, историк и етнограф по душа. Той е роден преди 110 години в Габрово. През 1942 година се дами за Мария Тухладжиева. В фамилията се раждат две момчета – Иван и Христо. Мария и Лазар Донкови работят като художници, а през свободното си време обикалят габровските села с мотор.
„ Творецът се заглежда в старите къщи, скицира някои от тях. В спомените си написа: „ Идеята за създаване на жив музей навън се роди към 1948 – 1949 година. Да се види домашния обичай, да се покажат в деяние всички механични уреди и занаятчийски работилници, с цел да може предишното да стане очевидно, да се запази това голямо национално благосъстояние “, споделя музейният организатор Величка Илиева.
Повече от 10 години Лазар Донков скицира остарели къщи, записва мемоари, събира движимости и принадлежности, някои изкупува на алегорични цени. Щастливо събитие в неговия живот е срещата с Ганка Рибарова, шеф на градския музей. По нейна молба той създава макети на струг, воденица, валявица, тепавица, гайтанджийски чарк за художествено- пространственото оформление на новата експозиция. Комисия във Велико Търново отхвърля макетите, обаче художественият съвет към Българска академия на науките ги утвърждава.
Хронологията на събитията по създаване на музея стартира с 1 юни 1961 година, когато Лазар Донков внася стимулирано предложение до ОК на Българска комунистическа партия. Следва позволение на габровската администрация, а на 23 април 1963 година се прави първата копка за неговото създаване.
За Лазар Донков това е най-светлият ден в живота. Определеното място било пусто, обрасло с тръни и повет, непроходимо, само че се трансформирало при започване на реализацията на една фантазия. Възстановени били съществуващите, само че полуразрушени воденица, тепавица, валявица. Общо 15 майстори под управлението на Лазар Донков стават директните реализатори на съвсем всичко, което през днешния ден съществува като музей навън.
„ На 7 септември 1964 година заспалата котловина на река Сивек се разсънва за нов живот. Реставрирани и пренесени са 10 национални механически уреди на вода, които образуват най-голямата настояща колекция на Балканския полуостров ”, споделя уредникът Величка Илиева.
През 1967 година Лазар Донков пристъпва към създаване на занаятчийската чаршия. Чрез нея той желае да покаже самобитното архитектурно благосъстояние на габровския край, присъщите за района занаяти. Без да е проектант, само че талантлив с живописен нюх и възприятие за пропорции, той проектира и управлява построяването на 15 къщи и оформя ансамбъла „ Занаятчийска чаршия “. От двете страни на улицата подрежда къщи една до друга. Разнообразието е огромно – еркери, огради, калкани, стрехи, чардаци. За 10-12 години от гола поляна, от нищото, той построи мостове, чешми, къщи, уреди.
„ Хора като Лазар Донков се раждат, а просветителните системи могат единствено да ги уподобят. Ние все недовиждаме това, което ни е подръки! И стана по този начин, че недовидяното го усетиха от десетина и нещо хиляди километри. В Байлазаровия „ Етър “ се разщъкаха експерти с дебели доларови командировки- щели да вършат индианско населено място, да съживяват тамошни национални занаяти. И доприпкаха в България…Японски професори с японско вълчо подушване оглеждаха, чертаха и фотографираха…Сега в „ Техниката “ на Токио учат с непогрешим статус Донкови дървени структури. И както е тръгнало ще пристигна ред японци да ни напомнят забравени български работи “, написа Станислав Сивриев.
Времето, през което съществува Етнографски музей навън „ Етър “ към този момент 54 години, ни дава опция да преценим каква е неговата магия. Това възкръснало занаятчийско Габрово и ролята на неговия основател – Лазар Донков да управлява построяването му малко по малко, да събере принадлежности и хора на над 20 забравени занаята, да ги завърти на цялостен ход във възрожденско произвеждане, да експонира толкоз неща в общ план.
„ Щедро талантлив от природата човек с изобилен възторг събра и възкреси един сантиментален свят, който даде опция на милиони гости да се любуват на пламъците на пещта, да отчупят топла пърленка, да опитат дъхав симид и захарно петле, да се любуват на звъна на хлопки и слънцата от бакър,…да си тръгнат повече българи ”, споделя в умозаключение Величка Илиева.
„ Творецът се заглежда в старите къщи, скицира някои от тях. В спомените си написа: „ Идеята за създаване на жив музей навън се роди към 1948 – 1949 година. Да се види домашния обичай, да се покажат в деяние всички механични уреди и занаятчийски работилници, с цел да може предишното да стане очевидно, да се запази това голямо национално благосъстояние “, споделя музейният организатор Величка Илиева.
Повече от 10 години Лазар Донков скицира остарели къщи, записва мемоари, събира движимости и принадлежности, някои изкупува на алегорични цени. Щастливо събитие в неговия живот е срещата с Ганка Рибарова, шеф на градския музей. По нейна молба той създава макети на струг, воденица, валявица, тепавица, гайтанджийски чарк за художествено- пространственото оформление на новата експозиция. Комисия във Велико Търново отхвърля макетите, обаче художественият съвет към Българска академия на науките ги утвърждава.
Хронологията на събитията по създаване на музея стартира с 1 юни 1961 година, когато Лазар Донков внася стимулирано предложение до ОК на Българска комунистическа партия. Следва позволение на габровската администрация, а на 23 април 1963 година се прави първата копка за неговото създаване.
За Лазар Донков това е най-светлият ден в живота. Определеното място било пусто, обрасло с тръни и повет, непроходимо, само че се трансформирало при започване на реализацията на една фантазия. Възстановени били съществуващите, само че полуразрушени воденица, тепавица, валявица. Общо 15 майстори под управлението на Лазар Донков стават директните реализатори на съвсем всичко, което през днешния ден съществува като музей навън.
„ На 7 септември 1964 година заспалата котловина на река Сивек се разсънва за нов живот. Реставрирани и пренесени са 10 национални механически уреди на вода, които образуват най-голямата настояща колекция на Балканския полуостров ”, споделя уредникът Величка Илиева.
През 1967 година Лазар Донков пристъпва към създаване на занаятчийската чаршия. Чрез нея той желае да покаже самобитното архитектурно благосъстояние на габровския край, присъщите за района занаяти. Без да е проектант, само че талантлив с живописен нюх и възприятие за пропорции, той проектира и управлява построяването на 15 къщи и оформя ансамбъла „ Занаятчийска чаршия “. От двете страни на улицата подрежда къщи една до друга. Разнообразието е огромно – еркери, огради, калкани, стрехи, чардаци. За 10-12 години от гола поляна, от нищото, той построи мостове, чешми, къщи, уреди.
„ Хора като Лазар Донков се раждат, а просветителните системи могат единствено да ги уподобят. Ние все недовиждаме това, което ни е подръки! И стана по този начин, че недовидяното го усетиха от десетина и нещо хиляди километри. В Байлазаровия „ Етър “ се разщъкаха експерти с дебели доларови командировки- щели да вършат индианско населено място, да съживяват тамошни национални занаяти. И доприпкаха в България…Японски професори с японско вълчо подушване оглеждаха, чертаха и фотографираха…Сега в „ Техниката “ на Токио учат с непогрешим статус Донкови дървени структури. И както е тръгнало ще пристигна ред японци да ни напомнят забравени български работи “, написа Станислав Сивриев.
Времето, през което съществува Етнографски музей навън „ Етър “ към този момент 54 години, ни дава опция да преценим каква е неговата магия. Това възкръснало занаятчийско Габрово и ролята на неговия основател – Лазар Донков да управлява построяването му малко по малко, да събере принадлежности и хора на над 20 забравени занаята, да ги завърти на цялостен ход във възрожденско произвеждане, да експонира толкоз неща в общ план.
„ Щедро талантлив от природата човек с изобилен възторг събра и възкреси един сантиментален свят, който даде опция на милиони гости да се любуват на пламъците на пещта, да отчупят топла пърленка, да опитат дъхав симид и захарно петле, да се любуват на звъна на хлопки и слънцата от бакър,…да си тръгнат повече българи ”, споделя в умозаключение Величка Илиева.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ