Шотландски учени проведоха експеримент, в който участие взели 58 мъже

Шотландски учени организираха опит, в който присъединяване взели 58 мъже на възраст от 21 до 64 години.
Всички доброволци пиели фреш от нар всеки ден в продължение на две седмици.
Установено е, че в случай че при започване на проучването равнището на тестостерона в кръвта на мъжете е почти 16%, след две седмици той се удвоил при всички без изключение.
Също по този начин, всички следени описват за увеличението на половото си предпочитание, резултатите от изследването също по този начин демонстрират, че всички участници в опита са подобрили и други свои здравни индикатори.
Мнозина споделят, че стартират да спят по-добре, престават да се тормозят от дребните неща и усещат стабилизирането на страстите си.

Ето по какъв начин може да отгледате целебното дръвче и в личната градина, следвайки препоръките на Дукена Жолева агрометеоролог при Национален институт по метеорология и хидрология п:
Нарът (Punika granatum) e едно от най-старите културни растения. Той се отнася към семейство Punicaceae. За негова татковина се счита Югозападна Азия.
Полезните и лечебни качества на този плод са били известни на хората от дълбока античност. Рисунки на нар са открити в гробниците на египетските фараони. За римляните и гърците той е бил знак на плодовитостта и дълголетието, за евреите – на изобилието и благосъстоянието.
През епохата на християнството аленият сок от зърната на нара се свързва с пролятата кръв на мъчениците за Христовата религия. В далечното минало при сватбените ритуали плодът е бил обръщение за благополучен брак и многочислено поколение.
Нарът е необятно публикуван в азиатските, африканските и средиземноморските страни. У нас той се среща в крайните южни региони на страната и по Южното Черноморие, най-вече в градините на феновете овощари. Отглежда се като дърво и шубрак.
Характерна негова специфичност е образуването на доста издънки, което го прави подобаващ за декоративни цели, за образуване на огради от жив плет с красиви цветове (червени, розови). Нискорастящите типове могат да се отглеждат при стайни условия. Те са подобаващи и за оформяне на бонсай.
Плодовете на нара съдържат извънредно доста витамини: С, В (В1, В2, B6, Б12), Р, К, Е. Те са богати на макро- и микроелементи (калий, желязо, фосфор, калций, магнезий, мед и др.), на пектин и танин.
Сокът от нар превъзхожда по наличие на антиоксиданти множеството овощни култури. В националната медицина той се предлага при сърдечносъдови болести, стомашно-чревни разстройства, отмалялост, при анемия, за подсилване на имунната система, за стимулиране на обмяната на веществата. От цветовете на нара се подготвя благоуханен чай, а от корите на плода – запарка, която е потвърдено ефикасно средство против чревни патогени и паразити (глисти). Семките на нара пък съдържат фитоестрогени и потреблението им се предлага при хормонални нарушавания.
Нарът е листопадна, сухоустойчива, топлолюбива и светлолюбива просвета. Този извънредно хубав дървесен/храстовиден тип доближава височина над 4-6 метра. При нашите климатични условия вегетацията му стартира по-късно напролет. Цъфти през май, след прекосяване на заплахата от късни пролетни слани. Той е кръстосано опрашващо се растение. Цветовете му са двуполови. Нормално развитите цветове са едри, с формата на делва, с добре развъртян плодник. Недоразвитите цветове са по-дребни, с нескончаем разцвет и нормално те не образуват завръзи.
Като субтропична просвета нарът се развива добре при по-високи температури (25-27ºС). Отрицателни температури от порядъка на минус 14-15ºС при по-продължително задържане са сериозни за цветните му пъпки, а под тези стойности измръзват и леторастите. В местата с нараснала възможност от по-ниски негативни температури се предлага развъждането на храстовидната форма. За предотвратяване на растенията от измръзване се употребяват подобаващи изолационни материали.
Нарът се отличава с огромна регенеративна дарба. Той може да се развъжда вегетативно (чрез издънки, вкоренени резници, посредством присаждане) и посредством семена.
Вирее на разнообразни видове почви, като се изключи тези с кисела реакция. Развива се добре на леките, пропускливи, богати на органични субстанции почви, с неутрална реакция. Културата не понася преовлажняване.
Нарът може да се засажда през есента и рано на пролет. В авансово изкопаните за задачата ямки (40/40/40) преди засаждане на фиданките се внасят минерални торове (NРK), а при наличност – и оборски тор. След засаждане растенията се поливат.
При основаване на насаждения с нар се предлага развъждането на няколко сорта подобаващи опрашители (нарът е кръстосано опрашващо се растение). При засаждане дистанцията сред редовете и сред растенията в реда би трябвало да бъде минимум 4 м. При дървовидната формировка се оставят 4-5 скелетни клона, а при храстовидната – 4-5 стъбла.
Нарът стартира да плододава 3-4 година след засаждането. Периодът на плододаване е над 25-30 години. Срещат се плододаващи дървета на възраст 60-70 години. Грижите при развъждането му включват: почвообработки, наторяване, резитби (фитосанитарни, просветляващи, подмладяващи).
За приемане на високи добиви през интервала на наедряване на плодовете (юли, август) се изисква използване на подобаващ поливен режим. Един месец преди да стартира узряването на плодовете поливките би трябвало да се прекратят, с цел да не се допусне напукване на кората им.
При използване на добра агротехника добивите от едно дърво (храст) могат да надвишат 60-70кг. Плодовете на нара се прибират в консумативна зряла възраст, късно през есента (октомври). При подобаващи условия на предпазване (в хладни помещения) те остават годни за консумация в продължение на няколко месеца.
В България с изключение на азиатски сортове (азербайджански, ирански) се отглеждат и локални форми; № 5-Петричка, № 22 Сандански и др.