Как се е появила шопската салата?
Шопската салата е може би най-емблематичното ядене от българската национална кухня, представящо ни пред света.
Широко известната салата има открита рецепта. На всеки българин е известно, че обичайни за трапезата ни зеленчуци като доматите, краставиците, аленият лук, печени или сурови чушки, нарязани на кубчета, са главните съставки на шопската салата. Тя е поръсена обилно с настъргано бяло саламурено сирене и магданоз. Дресингът е от сол, оцет и олио.
Шопската салата е неповторима както на усет, по този начин и на тип. Вкусът предизвика рецепторите с контрастиращите си аромати на зеленчуци, лук и сирене и това я прави толкоз забележима сред предложенията за предястие. Интересният тип на салатата е постигнатият народен трикольор от цветовете на съставките.
Популярността на това предястие е толкоз огромна, че при допитване измежду европейците за харесвани обичайни европейски блюда, множеството участници са показали българската шопска салата.
Интересен е въпросът за произхода на шопската салата. Първите опити за подготвяне на тази толкоз харесвана българска рецепта не са в антични, забулени в мъглите на историята епохи, а съвсем в съвременността.
Авторите на рецептата са готвачи-професионалисти от заведенията на Балкантурист, които са приготвяли храната за гостите от чужбина. Към средата на предишния век е основана салата, която да показва българското кулинарно изкуство. След няколко усъвършенствания, през седемдесетте години на века салатата към този момент е необятно известна и харесвана от всеки чужденец, посетил страната ни.
Вариантите за популярната салата се движат към една от съставките - чушката, която може да е печена или сурова, и сиренето, което се поставя настъргано или натрошено. Някъде се прибавя и чесън или люта чушка за по-пикантен усет.
Крехката възраст на тази чудна и толкоз българска салата се дължи на историческите условия в България. Самата история на храненето по нашите земи подсказва, че няма по какъв начин тази рецепта да се появи по-рано, защото до началото на ХХ век отношението на производителите на съставките към алените домати не е било положително.
Използвани за храна са главно зелените домати, а алените са били предопределени за храна за домашните животни, защото алените домати са считани за несъответствуващи, даже за отровни. Обяснението е, че по това време се е готвело главно в съдове от метал, а киселината от доматите при взаимоотношение със съдовете е предизвиквала храносмилателни проблеми, даже леки натравяния.
Името на салатата също е забавен въпрос. Не е известно кой и за какво е нарекъл салатата шопска. Тя няма по какъв начин да бъде новаторско създание на изцяло консервативни хора като шопите. Едно от догатките е, че белите облекла, изключително белият калпак, присъщ за националната носия на шопите, е провокирал асоциации с бялото саламурено сирене върху салатата и оттова е пристигнало името.
