Разорени от промяната: Ето защо няма да има български зеленчуци през 2022
Шоковите цени на силата станаха причина 70% от оранжериите за произвеждане на зеленчуци за затворят. Но с изключение на, че на пазара в този момент изчезват българските зеленчуци, под въпрос е и полското произвеждане, защото оранжериите са тези, които би трябвало да обезпечат разсад, а те не работят, оповестява Българска национална телевизия. „ Ние всяка година вършим ранна годишна продукция, която сега би трябвало да бъде тука, само че тази година, това би било самоубийство, споделя Стоян Берберов – шеф на оранжерия, гр. Раковски
Освободихме целия личен състав. Изгуби се смисълът да се създава, споделя Иван Величков- притежател на оранжерия, с. Ръжево Конаре. Преди години е било цялостно с разсад в този интервал. Това е като хотел. Тази леха е заета от една дата до друга дата и се знае по кое време излиза и на нейно място има друга, споделя Николай Татаров- производител на разсад за зеленчуци. Винаги се приказва: „ Ще подкрепим дребните, междинните аграрни производители “ и когато се преброят на края на годината се оказва, че те са намалели на половина, споделя Красимир Кумчев – производител на плодове и зеленчуци. Тази рецесия беше планувана. Още през август, с първия скок в цените на газа и тока. И залогът даже не е единствено оранжерийното произвеждане. Залогът е производството на зеленчуци изобщо. Ние изчаквахме, чудехме се и октомври алармирахме, писахме тогава до служебното държавно управление. И сътрудниците се стопираха, останаха на изчакване и в един миг стана ясно, ноември месец, че няма да заложат продукция, тъй като действително те нямаше по какъв начин да отопляват, споделя Теодора Кръстева- Българска асоциация на производителите на оранжерийна продукция. В град Раковски оранжерията за домати и краставици на Стоян Берберов пустее. Голяма част от служащите са освободени, дребното останали се грижат за марулите и спанака, които нямат потребност от топло. В момента няма насаждения основно поради цената на природния газ. Това са 300, 400 % нарастване, споделя Стоян. Валентина е една от дребното, останали на работа в оранжерията на Иван Величков. Той има 180 дка оранжерии с краставици и домати, наложило се да затвори половината от тях. Още не се е възстановил от опустошителната градушка лятото, в този момент му се стоварва и ценовия потрес. Два блока по 30 дка, единият от блоковете го заредихме с краставици, успяхме да го възстановим след градушката. Другият ни блок е празен, споделя Иван Величков. Усилията да възстановят реколтата въпреки и на половина, в този момент се изместват с други паники – по какъв начин ще продадат краставиците, които към този момент надвишават 6 лв.. В един миг прагът на българина ще стигне до такова равнище, че никой няма да купува краставици. Имаме един тип шанс, че е неприятно времето в Гърция и Турция и поради това цената е такава, добавя Иван Величков. Макар и позакъсняла, помощ за оранжериите въпреки всичко би трябвало да има. Мерките на държавното управление можели да тръгнат едвам след утвърждение на бюджета на земеделското министерство. Направихме един деликатен разбор – 900 хектара са оранжерийните площи в България, от тях 200 хектара се отопляват на газ и вследствие на пресмятане на цените на газта и загубите, които те търпят, определихме че имат потребност от помощ ат 3,5 млн. лева, споделя Иван Христанов – зам.-министър на земеделието.
Помощите могат действително да стигнат до оранжериите някъде през март. Но вредите към този момент са на разположение и те са извънредно неподходящи за зеленчукопроизводството. Отново елементарно предвидимо, като се има поради, че и разсадите за полски рандеман в оранжериите е фрапантно сгънат. До 40%, да вземем за пример в оранжерията край Ягодово. Тук всеки един клиент е отразен на коя дата би трябвало да си получи материала. Друга година структурата е всеобщо пипери, краставици и домати, в този момент салати и зелета, споделя Николай Татаров. И без тази рецесия, зеленчукопроизводството от години е в безсъзнание. Пазарът е залят с импорт, българските плодове и зеленчуци са екзотика. Затихването на градинарството има ясно различими аргументи. Хората бягат от производството на плодове и зеленчуци, тъй като политиката след 2007 година на подкрепяне беше такава, че се плащаше еднообразно заплащане на хектар, без значение от културите, които се създават. И огромна част от производителите на зеленчуци се насочи към зърно и механически култури, тъй като е по-печелившо, споделя Мариана Милтенова – Национален съюз на градинарите. Зърнопроизводството е мощно механизирано, себестойността му е ниска, секторът е пазарно насочен, облагите огромни. За разлика от производството на зеленчуци, където разноските и потребността от работна ръка са доста по-големи. А и дребното запалянковци в този момент, мъчно задържат служащи. Те създават зеленчуците на други страни, които по-късно внасяме. Така ние станахме донор на работна ръка за Европейски Съюз. Преди три години бяхме в Англия. В земеделското стопанство, в което бяхме 85% от служащите бяха от България, от Румъния, Литва и Полша, добавя Мариана Милтенова – Национален съюз на градинарите. Демографският колапс по този начин и не обърна политиките в земеделието. Но тъкмо в този момент има някакъв късмет, нещата да се върнат в норма. В Народното събрание тече усилена полемика по стратегическия проект за развиване до 2027 година, който ще насочи европейското подкрепяне. За първи път страната ни членка в рамката на общата ни политика на Европейски Съюз има право да взима независими решения, с оглед спецификата на нашата страна. Какво имам поради – това значи, че ние към този момент ще можем сами да решаваме защо и какъв брой пари да даваме, с цел да можем да покажем на Европейска комисия, че ние сме похарчили оправдано, споделя Пламен Абровски – предс. на комисията по земеделие към Народно събрание. Освен това, за първи път предложенията се дискутират в Народното събрание с доста по-добра видимост и необятна представителност, което подсигурява по-адекватни решения. Защото и в предходния програмен интервал имаше таван на заплащанията, само че той роди други уродливи схеми. През 2014 година се наложи една система още веднъж с налагане на тавани, само че те бяха от тогавашния парламент по този начин изчислени, че да обиден единствено 12 индивида в цялата страна, добавя Пламен Абровски – предс. на комисията по земеделие към Народно събрание. Като се понадуят заплатите се оказва, че действително на процедура няма таван на заплащанията, добавя Мариана Милтенова.
И с цел да не се окаже още веднъж, че в бранша се взимат заплати от 20-30 даже 50 хиляди на месец, в този момент се разисква таван на заплатите до 2 300 лв.. Но по-важни за зеленчукопроизводителите е определянето на бюджета за така наречен преразпределителни заплащания. Който съгласно Европейски Съюз би трябвало да бъдат най-малко 10 % от директните заплащания. И нашия съюз на градинарите предложи – за какво да не са 30 %, а не 10 %. Директните заплащания, капиталовите планове обезпечени бюджети по стратегия за развиване на селските региони, стратегическия проект по ограниченията бранш плодове и зеленчуци, напояване – ние молим за безвъзмездна вода за напояване, да се ограничи нерегламентирания импорт, субсидирана претовареност, споделя Мариана Милтенова. Едно от най-важните старания в бранша в действителност е обезпечаването на пазар. Ако зеленчукопроизводителите стартират да печелят, те могат да разчитат на европейски дотации за вложения. В министерството на земеделието наподобява търсят разновидности. Вече имаме диалози с министерството на опазването на здравето и министерството на образованието е да вкараме допустимо най-вече български плодове и зеленчуци в учебните заведения, в лечебните заведения, в детските градини, в столовете в случай че щете даже в пандизите. Това може да има доста по този начин неотложен непосреден резултат, споделя Иван Христанов. Друг детайл, който страната може да подкрепи изключително бранша за плодове и зеленчуци е нещо, което ние от „ ИТН “ направихме с предходното Народно събрание и в този момент в границите на бюджетната процедура ще създадем още веднъж, а точно да предложим рухването на добавена стойност са плодове и зеленчуци да падне от 20 на 9 %. Това съм уверен, че ще помогне извънредно доста производителите и в допълнение ще помогне доста да се изсветли бранша като подобен, споделя Пламен Абровски. В бранша обаче са виждали по какъв начин над рационалните ограничения в последна сметка надвиват лобистките ползи на зърнените олигарси. И не бързат с фанфарите. Иска им се страната твърдо да се ангажира с съответна цел. В момента на трапезата на българина едвам 15-20 % от плодовете и зеленчуците са създадени в България. След 4,5,6 години този % да нарасне на 40,50. Това е цел, споделя Красимир Кумчев.
А в този момент, вместо да се стреми към огромния небосвод, производителят би трябвало да реши комплицирана алтернатива. В момента ние разсъждаваме тука в нашето стопанство дали да усилваме производството или да го оставим на равнището на предходната година или да го понижим, тъй като най- естественото нещо е един производител да си калкулира индустриалните разноски, само че в случай че цената стане такава, че крайният консуматор не може да си я разреши, какво вършим тогава, добавя Красимир Кумчев. Трайното решение за Красимир е построяването на личен енергиен източник. Или дотации, които да са самостоятелно реши съгласно потребностите на всеки аграрни производител. Ето ние преценяме при нас, че имаме потребност да си изградим слънчеви съоръжения ще влагаме там, само че в случай че нямахме потребност, щяхме да помислим в какво да влагаме, примерно да закупим нов трактор или да създадем още оранжерии. /пресечка/ 11.58 Държавата пуска едни ограничения и можеш да аплайваш по това, това и това, в случай че искаш по 5,6-то… ще пуснем мярка след 2 години, но на мен тогава може да не ми би трябвало. Сега Европа дава доста благоприятни условия всяка страна да отбрани своите производители с националния стратегически проект. И стига страната ни да изиска, може да реанимира умиращото зеленчукопроизводство. България е измежду страните, които за идващия програмен интервал ще получи повече средства на фона на съществено понижение на другите страни- членки. Очакваме държавното управление заслужено да разпредели тези средства, споделя Асим Адемов – зам.-член на комисията по земеделие и развиване на селските региони в Европейска комисия. За мен общоевропейската рамка дава задоволително благоприятни условия да защитим българските зеленчукопроизводители и да ги създадем конкурентноспособни, споделя Атидже Алиева-Вели – член на комисията по земеделие и развиване на селските региони в в Европейска комисия. Целта е ясна, пътят е трасиран. На ход са българските политици. Сега би трябвало да решат – ще има ли български плодове и зеленчуци. Елена Кузева: Търся, ех в този момент, диря зеле, което да е българско, обаче го няма. Няма
Освободихме целия личен състав. Изгуби се смисълът да се създава, споделя Иван Величков- притежател на оранжерия, с. Ръжево Конаре. Преди години е било цялостно с разсад в този интервал. Това е като хотел. Тази леха е заета от една дата до друга дата и се знае по кое време излиза и на нейно място има друга, споделя Николай Татаров- производител на разсад за зеленчуци. Винаги се приказва: „ Ще подкрепим дребните, междинните аграрни производители “ и когато се преброят на края на годината се оказва, че те са намалели на половина, споделя Красимир Кумчев – производител на плодове и зеленчуци. Тази рецесия беше планувана. Още през август, с първия скок в цените на газа и тока. И залогът даже не е единствено оранжерийното произвеждане. Залогът е производството на зеленчуци изобщо. Ние изчаквахме, чудехме се и октомври алармирахме, писахме тогава до служебното държавно управление. И сътрудниците се стопираха, останаха на изчакване и в един миг стана ясно, ноември месец, че няма да заложат продукция, тъй като действително те нямаше по какъв начин да отопляват, споделя Теодора Кръстева- Българска асоциация на производителите на оранжерийна продукция. В град Раковски оранжерията за домати и краставици на Стоян Берберов пустее. Голяма част от служащите са освободени, дребното останали се грижат за марулите и спанака, които нямат потребност от топло. В момента няма насаждения основно поради цената на природния газ. Това са 300, 400 % нарастване, споделя Стоян. Валентина е една от дребното, останали на работа в оранжерията на Иван Величков. Той има 180 дка оранжерии с краставици и домати, наложило се да затвори половината от тях. Още не се е възстановил от опустошителната градушка лятото, в този момент му се стоварва и ценовия потрес. Два блока по 30 дка, единият от блоковете го заредихме с краставици, успяхме да го възстановим след градушката. Другият ни блок е празен, споделя Иван Величков. Усилията да възстановят реколтата въпреки и на половина, в този момент се изместват с други паники – по какъв начин ще продадат краставиците, които към този момент надвишават 6 лв.. В един миг прагът на българина ще стигне до такова равнище, че никой няма да купува краставици. Имаме един тип шанс, че е неприятно времето в Гърция и Турция и поради това цената е такава, добавя Иван Величков. Макар и позакъсняла, помощ за оранжериите въпреки всичко би трябвало да има. Мерките на държавното управление можели да тръгнат едвам след утвърждение на бюджета на земеделското министерство. Направихме един деликатен разбор – 900 хектара са оранжерийните площи в България, от тях 200 хектара се отопляват на газ и вследствие на пресмятане на цените на газта и загубите, които те търпят, определихме че имат потребност от помощ ат 3,5 млн. лева, споделя Иван Христанов – зам.-министър на земеделието.
Помощите могат действително да стигнат до оранжериите някъде през март. Но вредите към този момент са на разположение и те са извънредно неподходящи за зеленчукопроизводството. Отново елементарно предвидимо, като се има поради, че и разсадите за полски рандеман в оранжериите е фрапантно сгънат. До 40%, да вземем за пример в оранжерията край Ягодово. Тук всеки един клиент е отразен на коя дата би трябвало да си получи материала. Друга година структурата е всеобщо пипери, краставици и домати, в този момент салати и зелета, споделя Николай Татаров. И без тази рецесия, зеленчукопроизводството от години е в безсъзнание. Пазарът е залят с импорт, българските плодове и зеленчуци са екзотика. Затихването на градинарството има ясно различими аргументи. Хората бягат от производството на плодове и зеленчуци, тъй като политиката след 2007 година на подкрепяне беше такава, че се плащаше еднообразно заплащане на хектар, без значение от културите, които се създават. И огромна част от производителите на зеленчуци се насочи към зърно и механически култури, тъй като е по-печелившо, споделя Мариана Милтенова – Национален съюз на градинарите. Зърнопроизводството е мощно механизирано, себестойността му е ниска, секторът е пазарно насочен, облагите огромни. За разлика от производството на зеленчуци, където разноските и потребността от работна ръка са доста по-големи. А и дребното запалянковци в този момент, мъчно задържат служащи. Те създават зеленчуците на други страни, които по-късно внасяме. Така ние станахме донор на работна ръка за Европейски Съюз. Преди три години бяхме в Англия. В земеделското стопанство, в което бяхме 85% от служащите бяха от България, от Румъния, Литва и Полша, добавя Мариана Милтенова – Национален съюз на градинарите. Демографският колапс по този начин и не обърна политиките в земеделието. Но тъкмо в този момент има някакъв късмет, нещата да се върнат в норма. В Народното събрание тече усилена полемика по стратегическия проект за развиване до 2027 година, който ще насочи европейското подкрепяне. За първи път страната ни членка в рамката на общата ни политика на Европейски Съюз има право да взима независими решения, с оглед спецификата на нашата страна. Какво имам поради – това значи, че ние към този момент ще можем сами да решаваме защо и какъв брой пари да даваме, с цел да можем да покажем на Европейска комисия, че ние сме похарчили оправдано, споделя Пламен Абровски – предс. на комисията по земеделие към Народно събрание. Освен това, за първи път предложенията се дискутират в Народното събрание с доста по-добра видимост и необятна представителност, което подсигурява по-адекватни решения. Защото и в предходния програмен интервал имаше таван на заплащанията, само че той роди други уродливи схеми. През 2014 година се наложи една система още веднъж с налагане на тавани, само че те бяха от тогавашния парламент по този начин изчислени, че да обиден единствено 12 индивида в цялата страна, добавя Пламен Абровски – предс. на комисията по земеделие към Народно събрание. Като се понадуят заплатите се оказва, че действително на процедура няма таван на заплащанията, добавя Мариана Милтенова.
И с цел да не се окаже още веднъж, че в бранша се взимат заплати от 20-30 даже 50 хиляди на месец, в този момент се разисква таван на заплатите до 2 300 лв.. Но по-важни за зеленчукопроизводителите е определянето на бюджета за така наречен преразпределителни заплащания. Който съгласно Европейски Съюз би трябвало да бъдат най-малко 10 % от директните заплащания. И нашия съюз на градинарите предложи – за какво да не са 30 %, а не 10 %. Директните заплащания, капиталовите планове обезпечени бюджети по стратегия за развиване на селските региони, стратегическия проект по ограниченията бранш плодове и зеленчуци, напояване – ние молим за безвъзмездна вода за напояване, да се ограничи нерегламентирания импорт, субсидирана претовареност, споделя Мариана Милтенова. Едно от най-важните старания в бранша в действителност е обезпечаването на пазар. Ако зеленчукопроизводителите стартират да печелят, те могат да разчитат на европейски дотации за вложения. В министерството на земеделието наподобява търсят разновидности. Вече имаме диалози с министерството на опазването на здравето и министерството на образованието е да вкараме допустимо най-вече български плодове и зеленчуци в учебните заведения, в лечебните заведения, в детските градини, в столовете в случай че щете даже в пандизите. Това може да има доста по този начин неотложен непосреден резултат, споделя Иван Христанов. Друг детайл, който страната може да подкрепи изключително бранша за плодове и зеленчуци е нещо, което ние от „ ИТН “ направихме с предходното Народно събрание и в този момент в границите на бюджетната процедура ще създадем още веднъж, а точно да предложим рухването на добавена стойност са плодове и зеленчуци да падне от 20 на 9 %. Това съм уверен, че ще помогне извънредно доста производителите и в допълнение ще помогне доста да се изсветли бранша като подобен, споделя Пламен Абровски. В бранша обаче са виждали по какъв начин над рационалните ограничения в последна сметка надвиват лобистките ползи на зърнените олигарси. И не бързат с фанфарите. Иска им се страната твърдо да се ангажира с съответна цел. В момента на трапезата на българина едвам 15-20 % от плодовете и зеленчуците са създадени в България. След 4,5,6 години този % да нарасне на 40,50. Това е цел, споделя Красимир Кумчев.
А в този момент, вместо да се стреми към огромния небосвод, производителят би трябвало да реши комплицирана алтернатива. В момента ние разсъждаваме тука в нашето стопанство дали да усилваме производството или да го оставим на равнището на предходната година или да го понижим, тъй като най- естественото нещо е един производител да си калкулира индустриалните разноски, само че в случай че цената стане такава, че крайният консуматор не може да си я разреши, какво вършим тогава, добавя Красимир Кумчев. Трайното решение за Красимир е построяването на личен енергиен източник. Или дотации, които да са самостоятелно реши съгласно потребностите на всеки аграрни производител. Ето ние преценяме при нас, че имаме потребност да си изградим слънчеви съоръжения ще влагаме там, само че в случай че нямахме потребност, щяхме да помислим в какво да влагаме, примерно да закупим нов трактор или да създадем още оранжерии. /пресечка/ 11.58 Държавата пуска едни ограничения и можеш да аплайваш по това, това и това, в случай че искаш по 5,6-то… ще пуснем мярка след 2 години, но на мен тогава може да не ми би трябвало. Сега Европа дава доста благоприятни условия всяка страна да отбрани своите производители с националния стратегически проект. И стига страната ни да изиска, може да реанимира умиращото зеленчукопроизводство. България е измежду страните, които за идващия програмен интервал ще получи повече средства на фона на съществено понижение на другите страни- членки. Очакваме държавното управление заслужено да разпредели тези средства, споделя Асим Адемов – зам.-член на комисията по земеделие и развиване на селските региони в Европейска комисия. За мен общоевропейската рамка дава задоволително благоприятни условия да защитим българските зеленчукопроизводители и да ги създадем конкурентноспособни, споделя Атидже Алиева-Вели – член на комисията по земеделие и развиване на селските региони в в Европейска комисия. Целта е ясна, пътят е трасиран. На ход са българските политици. Сега би трябвало да решат – ще има ли български плодове и зеленчуци. Елена Кузева: Търся, ех в този момент, диря зеле, което да е българско, обаче го няма. Няма
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ