Шоколад за успешно изпълнена задача? Или кофичка сладолед, когато няма

Шоколад за сполучливо изпълнена задача? Или кофичка сладолед, когато няма с кого да приказваш? Това са признаци на пристрастяване към сладкото, предупреждава психотерапевтът Олга Багрий. Тя, дружно с  диетолога Елена Знахаренко, разкриват за какво в действителност се нахвърляме на сладкото, написа Ранблет, представена от Нова тв.

Стресът е главната причина за глада за захар. Тялото се нуждае от глюкоза в търсене на серотонин, естественият антидепресант. Когато ядем сладко, настроението краткотрайно се усъвършенства, безпокойството изчезва и идва краткотрайно усещане за успокоение.

Нуждата от внимание и комуникация също постоянно ни води до щанда за торти. Ако обаче се научите да проявявате обич към себе си, тогава навикът да „ заглушавате “ проблемите може да изчезне, счита психотерапевтът.

„ Пристрастяването към захарта ” има освен психически, само че и физиологични аргументи. Високата кръвна захар е едно от тях, споделя гастроентерологът Знахаренко. Мнозина даже не подозират, че ядат захар по-често, в сравнение с си мислят. Всъщност от време на време този артикул се употребява от производителите като консервант или подобрител на усета. Рязкото понижаване на нормалната „ доза “ провокира желание за сладкиши.

Небалансираната диета, по-специално недостатъчното количество протеини в диетата, както и липсата на физическа интензивност, постоянно провокират незабавно предпочитание да хапваме торта, сладолед или шоколад.