Разказът на момиче, оцеляло от катастрофиралия автобус при Вакарел
Шофьорът на рейса, който се обърна на автомагистрала " Тракия ", бил недоброжелателен с пасажерите, отказвал да стопира за отмора и говорел по телефона без устройство за свободни ръце. Това описа пред 18-годишно момиче от Стара Загора, пътувало на съдбовния петък 13-ти и оживяло без пострадвания.
За Надежда Славова петък, 13 април е чакан. Момичето от Стара Загора брои дните до пътуването си до София , тъй като пътят й и има причина - подготовка за абитуриентския бал . Надежда оживяла в злополуката с рейса.
„ Майка ми сподели: „ Пратих те за бална рокля, щяха да те върнат в ковчег " ”, споделя Надежда.
„ Броих километрите, съдбовният беше 30-ти . После беше кланица. Забравих всичко и рокля, и защо съм тръгнала . Казах си: край, край, загинах ”, споделя Надежда.
Надежда не помни пътуването с положително през цялото време.
Тя споделя, че водачът посрещнал прибързано един от пасажерите , който се качил с храна. После отказвал да стопира за отмора, тъй като нямало време. Момичето седяло на два реда зад водача и го следило през целия път. „ Беше недодялан. Изнервен беше през цялото време и бързаше. Всяка втора дума му беше – бързам, бързам, пъдя час ”, споделя тя.
„ Както е кормилото, беше легнал и си говореше все едно си почиваше ”, твърди девойката.
Надежда благодари на доброволците. „ Не съм очаквала, че има толкоз положителни хор а. Имаше и т акива, които снимаха, макар че умираха хора в този миг . Но други даваха вода, телефоните си... ”, споделя тя.
Майката на Надежда знае, че нейна колежка е изгубила 16-годишната си щерка в същия рейс.
„ Не знам, в случай че ми се беше случило такова нещо. Такова нещо не се претърпява ", през сълзи разяснява Магдалина Ботева.
За Надежда Славова петък, 13 април е чакан. Момичето от Стара Загора брои дните до пътуването си до София , тъй като пътят й и има причина - подготовка за абитуриентския бал . Надежда оживяла в злополуката с рейса.
„ Майка ми сподели: „ Пратих те за бална рокля, щяха да те върнат в ковчег " ”, споделя Надежда.
„ Броих километрите, съдбовният беше 30-ти . После беше кланица. Забравих всичко и рокля, и защо съм тръгнала . Казах си: край, край, загинах ”, споделя Надежда.
Надежда не помни пътуването с положително през цялото време.
Тя споделя, че водачът посрещнал прибързано един от пасажерите , който се качил с храна. После отказвал да стопира за отмора, тъй като нямало време. Момичето седяло на два реда зад водача и го следило през целия път. „ Беше недодялан. Изнервен беше през цялото време и бързаше. Всяка втора дума му беше – бързам, бързам, пъдя час ”, споделя тя.
„ Както е кормилото, беше легнал и си говореше все едно си почиваше ”, твърди девойката.
Надежда благодари на доброволците. „ Не съм очаквала, че има толкоз положителни хор а. Имаше и т акива, които снимаха, макар че умираха хора в този миг . Но други даваха вода, телефоните си... ”, споделя тя.
Майката на Надежда знае, че нейна колежка е изгубила 16-годишната си щерка в същия рейс.
„ Не знам, в случай че ми се беше случило такова нещо. Такова нещо не се претърпява ", през сълзи разяснява Магдалина Ботева.
Източник: dariknews.bg
![](/img/banner.png)
![Промоции](/data/promomall.png?5)
КОМЕНТАРИ