Шнауцер
Шнауцерът е красиво куче със спокоен характер, на което можете да разчитате както на правилен другар, по този начин и на сериозен охранител. Съществуват няколко типа Шнауцери според от тяхната величина, само че всички са радостни и игриви.
История на Шнауцер
Смята се, че Шнауцерите са се появили преди повече от петстотин години. Първоначално Мителшнауцерите са били отглеждани за защита на конюшните. Те са пазели конюшните от плъхове, които доста тормозели конете и изяждали част от храната им. Смята се, че дългата четина на муцуната, лапите и корема била нужна на Шнауцерите, с цел да не могат плъховете да прегризат кожата им. Днес Шнауцерите са се трансформирали в съвършени домашни любимци. Ризеншнауцерите извършват служебна функционалност и постоянно оказват помощ на служители на реда и митничари.
И Мителшнауцерът, и Цвергшнауцерът не са декоративни кучета, те са с волеви темперамент и деен характер. В края на XIX век в Германия е стартирана работа по селекционирането на дребни Шнауцери. С кръстосване на Афенпинчер, Немски шпиц, Пудел и Териери е получена тази ефектна порода. От 1890 година Цвергшнауцерите стартират да се появяват по разнообразни изложби. Симпатичните кученца, известни със своята храброст, бързо стават известни освен в Германия, само че също по този начин и в Швейцария, Скандинавските страни, Италия, Съединени американски щати и Канада.
Стандарт на Шнауцер
Съществуват три типа Шнауцер - това са Шнауцерът-джудже, прочут като Цвергшнауцер, междинният - Мителшнауцер и гигантският - Ризеншнауцер. Трите типа Шнауцери си наподобяват външно и се разграничават най-много по размера си. Ризеншнауцерът доближава до 70 сантиметра височина и тежи към 50 кг. Мителшнауцерът е висок към 50 сантиметра и тежи до 18 кг. Цвергшнауцерът доближава до 35 сантиметра височина и тежи от 4 до 7 кг. Всички типове Шнауцери наподобяват еднообразно - муцуната им е с удължена форма. Очите са с овална форма и са тъмни на цвят. Челюстите са мощни.
Ако ушите на Шнауцера са купирани, те са изправени, в противоположен случай са клепнали. Козината на Шнауцера е груба на пипане и е доста гъста. Тя е дълга към два сантиметра. Кучетата от тази порода нямат присъщата миризма, която ги прави желани домашни любимци. Цвергшнауцерите са най-малките по мярка служебни кучета в света. Въпреки дребния си размер те интензивно вземат участие в работата на разнообразни институции като им оказват помощ не по-малко от Ризеншнауцерите. Освен черни и черни със сребристо, Цвергшнауцерите може да са бели или сивкави – този цвят е прочут като сол и пипер и най-често срещан. Цвергшнауцерът е със смешна брада и пухкави мустаци. Въпреки това обаче тези кучета се демонстрират като съвършени помощници при откриването на опиати и взривни субстанции.
Грижи за Шнауцер
Шнауцерът има потребност непрекъснато да изразходва силата си, която е сякаш неизчерпаема. Ризеншнауцерът е подобаващ за хора, които имат задоволително време и са дейни, защото тези едри кучета имат потребност да тичат и да се упражняват, с цел да развиват освен физиката, само че и интелекта си. Цвергшнауцерът е подобаващ за хора, които не са толкоз дейни, защото кученцата са дребни и могат да изразходват задоволително сила просто като тичат по през целия ден в жилището или на двора. Цвергшнауцерът е съвършеното куче за апартамент.
Мъжкарите от породата Шнауцер са родени водачи. Когато надуши разгонена женска, той е в положение да се сбие с всяко мъжко куче или да тича след нея и по този начин да се изгуби. Затова е значимо да извеждате кучето си с мотив, с цел да не се постанова по-късно да го търсите. Въпреки това обаче би трябвало да осигурите на Шнауцера си опция да тича понякога на независимост, с цел да може да изразходва силата си. Ако желаете да имате по-спокойно куче от породата Шнауцер, се предлага да изберете женска, а не мъжага.
Обучение на Шнауцер
Всички разновидности на Шнауцера са доста интелигентни и елементарно схващат какво се изисква от тях. Те прецизно извършват команди и не се пробват да преобладават над стопанина си. Съществува доктрина, че Шнауцерите се инатят по време на образование и дресировка, само че това е единствено мит. Кучетата от тази порода обаче се подчиняват не тъй като считат стопанина си за по-висшестоящ от тях, а тъй като е съумял да завоюва доверието им. Затова е безусловно неприемливо Шнауцерът да бъде наказван, в случай че не извърши команда, още повече че образованието му би трябвало да стартира допустимо най-рано, когато кученцето е още малко.
Хранене на Шнауцер
Всички разновидности на породата Шнауцер имат потребност от висококачествена храна, с цел да могат да получат нужната им сила. Можете да храните кучето от порода Шнауцер със суха храна или консерви, които съдържат доста протеини, с цел да обезпечат задоволително сила на животното. Можете да изберете и хранене с натурални артикули, само че ще би трябвало да допълвате менюто на кучето с минерали и витамини. Препоръчва се над 75 % от менюто на Шнауцера да е формирано от месо. Допустимо е да му се дават месни субпродукти, само че както и месото, те би трябвало да са термично обработени.
Телешкото, пилешкото, пуешкото и заешкото месо са подобаващи за кучетата от тази порода. Не се позволява даването на свинско и овнешко месо на Шнауцер, тъй като то е прекомерно тлъсто за него. Може да давате кокали на Ризеншнауцера, като се изключи тръбни кокали. При Мителшнауцера също се позволява даването на по-крехки кокали, а при Цвергшнауцера това е изцяло изключено, може да давате на любимеца си единствено хрущяли и един-два пъти седмично по една сварена пилешка шийка. Можете да допълвате менюто на Шнауцера с кисело мляко, нискомаслена извара и твърдо сварени яйца. Не се позволява храненето на Шнауцер със сурово месо, прясно мляко, пушено месо, сладки и прекомерно солени храни, тестени и захарни произведения, а също по този начин прекомерно студени и прекомерно горещи храни.
Заболявания на Шнауцер
Шнауцерите постоянно страдат от разнообразни очни инфекции. Често кучетата от тази порода страдат от катаракта. Шнауцерите страдат от тазобедрена дисплазия, както и от прогресивна недоразвитост на ретината, която може да докара до слепота. Понякога Шнауцерът може да се разболее от стомашни проблеми, по тази причина не се предлага да се извежда най-малко час и половина след хранене. По този метод ще се избегнат неприятни последствия като приплъзване на стомаха, което постоянно приключва съдбовно за кучето.
Любопитни обстоятелства за Шнауцер
Не единствено външният тип на трите разновидности Шнауцери е идентичен, те са игриви и радостни и когато и да е са подготвени да се забавляват със стопанина си. Всички разновидности на Шнауцер са доста спокойни и се радват, когато могат да играят с дребни деца. Любопитен факт е, че всички Шнауцери имат в кръвта си нещо от териерите, по тази причина са непрекъснато дейни. Според статистиката Ризеншнауцерът постоянно е избор на финансови магнати, адвокати и притежатели на огромни компании. Любовта на Шнауцерите към стопанина им и фамилията му граничи с фанатизъм, кучетата от тази порода са подготвени на всичко, с цел да защитят стопанина си и да му угодят. Дори най-едрите представител на породата Шнауцер с обич се отнасят към другите домашни любимци в къщата и даже могат да играят с тях.
Недостатъци на Шнауцер
Не се предлага развъждането на Ризеншнауцер на фамилии с прекомерно дребни деца, защото кучето от тази порода може просто да бутне хлапето, до момента в който се пробва да играе с него. Но с деца на по-голяма възраст Ризеншнауцерът може да играе по през целия ден. Шнауцерът не обича да остава самичък и може да прояви деструктивно държание. Той може да лае с часове, в случай че е оставен самичък, и забавното е, че кучетата от породата Цвергшнауцер са не по-малко гласовити от гигантските си събратя - Ризеншнауцерите.
Шнауцерът е куче, което желае да се усеща охранител на собствеността на стопанина си и е в положение да лае непрекъснато, в случай че чува и най-лекия звук. Когато сте в дома си, Шнауцерът е в положение непрекъснато да ви следва, с цел да е сигурен, че сте покрай него. Това се демонстрира изключително мощно, в случай че Шнауцерът е оставян за дълго време без стопанина си. Не се предлага Шнауцерите да се научават да седят в скута ви, до момента в който са дребни, защото с възрастта те ще желаят непрекъснато да го вършат, а това е невероятно, когато става въпрос за Ризеншнауцер.
