Светският блясък е доста корозивен - ЕДУАРД НОРТЪН
.
Шизофреник, фашист, самурай. Актьор, който не се опасява от нищо.
Едуард Нортън се ражда на 18 август 1969 год. в Бостън, Съединени американски щати. Майка му е учител по британски език, а татко му – прокурор в администрацията на президента Картър.
Едуард пораства като съществено, целенасочено дете.
На 5-годишна възраст към този момент е избрал за себе си актьорската специалност, откакто е гледал зрелище, в което играела гледачката му.
Моята кариера стартира с театъра, и точно там прекарах младите си години. В качеството си на инспектор на билети, несъмнено.
Когато бях по-млад, имах моменти, в които се изненадвах от спонтанността си. Казвах си: „ Това е, което би трябвало да преследвам, би трябвало от ден на ден да чувствам тази непрестореност. ” Спомням си, че когато работех в театъра за няколко години, имаше интервали, в които мислех, че работата на театрална сцена е нещо, което обогатява, в което намираш доста от света и което оказва задоволително огромно въздействие върху публиката.
Аз съм един от тези артисти, които лъжат за възрастта си. Всъщност съм на 27 години, само че желая да играя по-възрастни персонажи и по тази причина неистина, че съм по-голям.
Винаги съм чувствал, че актьорството е бягство – като че ли имаш конфиденциален ключ до всички порти и позволение да се влезеш и да се накиснеш във всяко едно царство. Наслаждавам се на този свободен пропуск.
Славата е по-разрушителна от ръждата.
Не се хваля – не съм академик, нито съм специалист по консервацията.
Аз съм в тази промишленост не поради някакви пари или някаква популярност. А за опцията да преживея разнообразни животи, превъплъщавайки се в напълно разнообразни хора.
Понякога ме назовават интелигентен артист. Аз не разбирам, какво значи това. Харесва ми да работя с умни хора.
Не знам, какво би ми изпълнило живота, в случай че не беше актьорството. Аз просто обичам филмите.
Винаги съм гледал на актьорството като на съчувствен акт. Което не би трябвало да се бърка със състрадание. Това е опит да влезеш в избрана прочувствена или мотивационна действителност и да се опиташ да схванеш защо става въпрос, с цел да можеш да я представиш.
Не мисля, че хората са в правото си да чакат, че всичко, което направиш, ще бъде еднообразно положително.
Винаги съм считал, че светският искра е много разяждащ. Не единствено за качеството ти на живот, само че и като човек, който владее екраните. И без това е задоволително огромен товарът от упованието на публиката за героя, който би трябвало да им представиш. Да не приказваме, че хората постоянно те припокриват с персонажите, което е огромно задължение. Не би трябвало да има такова замърсяване сред артиста и сред неговата работа, само че това се случва непрестанно.
Веднъж, с цел да се приготвя за един филм, прекарах известно време в един детройтски затвор, където се срещнах с един пандизчия с необикновен глас. Звучеше като шкурка, драскаща стъкло. Почти го усъвършенствах, само че в реалност неговият глас беше много по-наситен като влияние.
Ако допуснеш публиката да ти е аршин, може да останеш неприятно засегнат. Достатъчно съм се напатил.
Всички хора са цялостни с несъгласия. Никой не може да бъде елементарно сведен, тъй че одобрявам герои, в които има спорни импулси или нюанси на двоякост. Това е занимателно и е занимателно, тъй като е мъчно.
Не мисля, че един филм би трябвало да дава отговор. Той би трябвало да предизвика въпроси.
Независимите филми са институционализирани на процедура. Всяко студио си има бутиков арт отдел.
Всеки човек е неповторим. На мен ми харесват многостранни персонажи, които да изобразиш е забавно и комплицирано.
Обичам да върша филми за себе си, за приятелите си и за хората с моята сензитивност.
Много ми е забавно да следя по какъв начин хората демонстрират своите страсти. Често техните действия са цялостна диаметралност на това, което фактически усещат.
Всичко опира до салдото. До намирането на салдото сред интелектуалната част от мозъка и онази, отговарящата за импулсивната креативност, която се ражда от хаоса, вихрещ се в нас. Частта с актьорството и перфекционизма може да бъдат много изтощителни, само че спонтанността може да е доста радостна. Всичко е в ръководството на тези два аспекта, които дефинират съществуването ни.
Животът е като покер – рискована история. Не е нужно да се заобикаля риска. Трябва да се изправиш лице в лице с него.
Аз не знам, дали съм бил изобщо дете. В детството си бях прекомерно самичък, потънал в личните си мечти. Обожавах комикси, кино, музика.
При хората от моето потомство рецесията на междинната възраст стартира след двадесетте.
Ако в миналото ми се наложи да спра да употребявам метрото, ще получа сърдечен удар.
Не можете да вършиме всичко за всички и не постоянно можете да се занимавате с прекомерно необятен набор от действия. Аз обръщам внимание единствено на нещата, които в действителност ме интересуват. Дали ме трогват? Интересни ли са ми? Карат ли ме да мисля? Когато се сблъскам с нещо, което ме предизвика по един притеснителен метод, то ме притегля.
Социалната мрежа не са я основали тъкмо за това да оповестяваме на света какво сме яли на закуска.
Аз не съм задължен на никого нищо да потвърждавам. Отлично чувство.
Случвало ми се е доста пъти да се чудя какви ги правя и да нямам отговор на този въпрос.
По-добре да липсваш на хората, в сравнение с да им досаждаш.
Идва ново потомство от хора, които ще образуват нов тип взаимоотношения, нови хрумвания и с нови дела, които ще поддържат в желанието си да трансформират света. И тези хора няма да го създадат по метода, по който нашите родители са го правили.
Не можеш да контролираш всичко, което ти се случва.
