Шимпанзето алфа-мъжкар укрепва авторитета сред поддръжници си чрез всекидневни интимни

Шимпанзето " алфа-мъжкар " укрепва престижа измежду поддръжници си посредством всекидневни интимни връзки – шумни възклицания, потупване и прегръщане, демонстриране на мускули, допиране, пощипване, целуване, полови контакти, пощене и замяна на услуги.
Ювал Ноа Харари
И децата ще ви го кажат – човешкият жанр e правоприемник на шимпанзетата. Казано по-научно – шимпанзетата еволюционно предшестват възникването на Homo sapiens. Изглежда просто, щом и малчуганите го знаят, фасулска работа, нали?
Това, че децата знаят нещо, не значи, че същото важи и за възрастните - или най-малко за част от тях. Някои възрастни мъчно могат да бъдат различени от шимпанзета. Често това са хора на власт, хора, от които зависят орисите на милиони. Да, ръководят ни шимпанзета. Шимпанзета от рода Homo sapiens. Кой избира шимпанзета на власт? Шимпанзета, несъмнено. Това не е занимателно, не е смешно, не е виц, не е гротеска. Дори не е тъжно. Страшно е.
Все още не съм споделил нищо за пощенето.
Какво е направило индивидите по-силни от нечленоразделните им прародители, които са стояли на два крайници единствено когато са се тупали в гърдите? Езикът. Езикът е дал на хората силата да поддържат връзка, да открият и съхраняват огъня, да вършат сечива и готвят, да обменят информация, да построяват между тях обществени мрежи, разнообразни общества, да измислят утопичен свят, да основават легенди, религии, страни, корпорации, компютри, рисунки, песни, филми. Всичко това, което е друго от простите материални неща в природата – друго от въздуха, реките, планините, водата, животните, даже и от вълшебната пеперуда Морфо. Животът ни през днешния ден от ден на ден е живот посредством езика и мисълта, а не живот посредством жестовете, мимиките и ръмженето.
Разбира се, шимпанзетата от рода Homo sapiens видимо владеят езика на хората. Някои даже приказват безкрайно, не могат да сложат точка в края на изречението, приказват на поемане и на издишване, изплюват думите в шепа, натикват ги още веднъж в устата си и ги използват до безспир. Което навежда на мисълта, че говоренето и езикът в строгия смисъл на думата са две разнообразни неща. Но за това различен път, другояче ще стане дума за Витгенщайн, Виготски, Канети и още плеяда мозъци и ще изгубим простотата на изрече. А нашата тематика, по явни аргументи, изисква оптималната елементарност.
Все още не съм споделил нищо за пощенето.
Да си напомним познати фрагменти от събития на ръководеща партия у нас. Преди хилядолетия на сходен " конгрес " на шимпанзета участват няколко десетки, колкото всекидневно е едно стадо. На упоменатия партиен конгрес в залата има няколко хиляди, без да броим многократно множеството пред телевизионните екрани. И може би това е единствената основна разлика. Всъщност има още една – дънерът, на който седи Алфа мъжкарят шимпанзе в тази ситуация е сменен с бял кожен фотьойл, на който седи партийният водач /вкус има Човекът/. Същият е на сцената, заобиколен от най-близките си, приповдигнати и самодоволни, подчинени; против него са притихнали екстазно хиляди по-малко близки подчинени, а пред екраните са замръзнали други стотици хиляди по-далечни подчинени. Зад физиономиите на цялото това голям брой надничат разновидности от упоменатия тип Homo sapiens – мутри, полицаи, партийни функционери, " предприемачи ", елементарни прислужници, заблудени човеци. Какво сплотява толкоз доста и толкоз разнообразни персонажи? Лакомият и неутолим взор ги сплотява, лакомият и неутолим взор, вторачен към банановите насаждения край автомагистралите. Говорим за партия ШЕРБ – Шимпанзета за Енергично Разграбване на Бананите. Това е и което ги разграничава от шимпанзетата преди хилядолетия. Вторите изяждат банани, колкото им належащо, с цел да се нахранят, а не присвояват и унищожават всичко пред очите си.
Все още не съм споделил нищо за пощенето.
На сцената Алфа мъжкарят от рода Homo sapiens, Човекът, продължава да затвърждава въздействието си. Думите, които употребява, са учрежденско-еротични съблазни, просташки подкани и команди, шумни безвкусен обещания, гневни закани, примитивни заклинания. Важен обаче е езикът на тялото му. Партийният водач пламенно жестикулира, показва мускули, тарикатски намигва, тупа се по корема, по роднински пощипва този и оня, от време на време по носа и ушите, сякаш на смешка протяга ръка за целувка /приятно му е!/. Основното в прелъстяването е системата за моркова и тоягата, нагоре научно избрана като " замяна на услуги ".
Ако към потреблението на езика властимащите, без значение кои са те, имат дълбоки угризения, същите отсъстват в управление потреблението му от страна на съперниците. Инструментите са два – " опасяват " съперника и присвояват медиите, като ги " закупуват " с към този момент плячкосани публични средства.
Все още не съм споделил нищо за пощенето.
Ако си мислим, че политическата класа у нас е изключение, дано си спомним скорошните изяви на най-високо равнище на един от водачите на Европейския съюз. Не беше ли Жан-Клод Юнкер оня, който обществено потупваше, пощипваше и целуваше високопоставени партийни водачи и държавни глави /говори се, че бил на две ракии, само че това все същото/. Да погледнем по-далеч. Изпъква естествено неестествената физиономия на Доналд Тръмп. Също голият до кръста, подробно обезкосмен Владимир Путин, който с неустрашим взор съблазнява милионите, яхнал каквото му е на разположение: кон, мотоциклет, аероплан, лодка, самолетоносач, подводница, ракета, звезда. Но дано се върнем в нашата родина.
Време е да кажа нещо пощенето.
Когато заграбят и сетните банани край автомагистралите, шимпанзетата от рода Homo sapiens ще нахлуят в домовете и ще вземат последните залъци от устата ни, от устата на родителите и децата ни. Преяли, изтощени, ще се прострян в личните ни кревати. Преди заспиване ще се попощят с сластните си дебели пръсти. Ще заизмъкват от телесата си дребни гадинки, ще ги притискат сред ноктите, а гадинките ще пукат и пръскат гъста черна кръв.
Това ли чакаме?
Автор : Калин Илиев

Ювал Ноа Харари