Шилпа Рей: Изкуството на огнедишащия циклоп
Шилпа Рей назовава себе си огнедишащ циклоп, само че това е единствено първичния резултат от нейния смазващо мощен глас. Глас, който може не просто да надвика полицията и пожарната взети дружно, а да ги изпее – разказвайки историята за следващите огромни мозъци, унищожени от полуда...
Шилпа значи изкуство. Родена е и е отраснала с това име в Ню Джърси, където родителите й – индийци, емигрират. В учебно заведение била съвсем зубър досега, в който разкрила пънк рока и открила, че постоянно е била непокорен вид. Продължила да се любува на живота, предходна през доста компликации. Първото нещо, което издала, е диск, наименуван „ Победи дявола “. „ Бях млада и глупава, и не осъзнавах какъв брой е мъчно да работиш в екип, когато нямаш опит и не знаеш какво тъкмо правиш. Чувствах, че нямам доста сили “, споделя изпълнителката. Затова и първото нещо, което основава напълно сама и без непозната интервенция, е албумът със необичайно заглавие „ Дивакът от предходната година “. Всички музиканти, които кани, вършат тъкмо това, което тя желае от тях, по тази причина е удовлетворена от резултата. По-късно ориста я среща с Пати Смит и китариста й Лени Кей, само че сякаш най-интересна е срещата с Ник Кейв. Той е индивидът, който й дава най-ценните уроци.
Днес Шилпа мечтае да запише рок албум на бенгали, само че преди този момент желае да отиде за няколко месеца в Индия и „ всичко ще си пристигна на мястото “, както тя споделя. Признава, че постоянно си е падала по музиката на Боливуд от 60-те и 70-те години. Преди време даже събрала група музиканти, записали саундтрак към индийски филм, който по този начин и не видял бял свят...
Традиционен отбор с силата на рок група: „ Чоор “ от Китай (СНИМКИ+ВИДЕО) Музикантите изнесоха един доста специфичен концерт, на който демонстрираха неповторима техника на гърлено пеене
Шилпа Рей - за музиката и въздействията, за индийските корени, за срещата й с Ник Кейв, за цвета на музиката и за музите.
- В личната ти страница написа: Шилпа Рей е виещ и огнедишащ циклоп, който отнася като торнадо всичко по пътя си - дребни градчета, мегаполиси и детски фантазии. Ти човек ли си?
- (Избухва в мощен смях – бел.а.) Понякога (Продължава да се смее – бел.а.) Работя като човек на ненапълно работно време (Смее се – бел.а.) Не, в действителност съм човек на 100 %, само че съм много затворена и не обичам да манифестирам със личната си персона. Мисля, че даже не бих напускала жилището си, в случай че не ми се постанова да изсвирвам с групата си и да върша концерти.
- Казваш, че си човек, само че за един актьор добре ли е да бъде елементарен човек?
- За мен е добре. Но мисля, че всеки си има мнение по въпроса и какво тъкмо значи елементарен човек. Винаги се нервирам, когато хората споделят, че съм луда или дива. Аз съм просто човек и изпитвам разнообразни страсти, както всички останали.
- Какви епитети би сложила пред името си?
- Боже мой, това е доста сложна задача.
- Ако ти е мъчно, пробвай да поставиш епитети пред музиката, която правиш.
- Да бъда почтена е най-важното нещо за мен. Другата определяща дума е знамение.
- А в случай че би трябвало да избереш цвят за музиката си или за теб самата?
- Ето това е добър въпрос. ( Замисля се – бел.а.) Лилав. Не знам за какво. Просто одобрявам този цвят. Има нещо особено в този свят, изключително когато го наблюдаваш.
Снимка: Илиян Ружин Снимка: Илиян Ружин Снимка: Илиян Ружин Снимка: Илиян Ружин Снимка: Илиян Ружин Снимка: Илиян Ружин Снимка: Илиян Ружин Много темп, доста резултати и доста красиви дами в шоуто на Малума Хитовият колумбийски реализатор изнесе първия си концерт в България
- Правиш ли специфични извършения за гласа си?
- Да. Има вокални техники, които върша, с цел да съм сигурна, че на сцената ще изпея това, което желая. Освен това, разтривам лицето си, ползвам техники за дишане, също по този начин оставям гласът да почива. По време на концерти превключвам от кафе на чай, без мляко. Не пуша. Също по този начин, алкохолът е редуциран до най-малко, само че и без него не може. Защото, в случай че има малко алкохол става бясно шоу, а в случай че няма алкохол, наподобявам по този начин като че ли са ми потънали гемиите (Смее се – бел.а.)
- Промени ли се маниерът ти на пеене през годините?
- Ооо, това е доста забавна тематика за диалог. Мисля, че да, тъй като първоначално пеех по по-класически метод, с индийското си възприятие, само че с времето вокалите ми станаха по-западни, по този начин да се каже. И това се случи поради музиката, просто гласът ми трябваше да се нагоди към нещата, която извършвам.
- Някой предизвика ли тази смяна или това бе твой избор?
- Ръководя се от това, което подхожда на музиката. Когато пишеш текст, той би трябвало да си пасва с фоновото парче. Трябва да се получи симбиоза сред двете. Както и сред пеенето и инструменталната част. Всичко би трябвало да е хармонично вплетено едно в друго. Така че непрекъснато се напасваме един към различен.
- Харесваш ли джаз? Правила ли си нещо с джаз музиканти?
- Да, само че... (Замисля се – бел.а.)... би трябвало да са положителни. Ако влезеш в стая, цялостна с музиканти, постоянно се намира някой, който желае да свири нещо свръхсложно. И това основава много проблеми, когато импровизираш. Аз обичам части с по един-два акомпанимента. Защото обичам да слушам това, което вършат останалите музиканти... Да чувствам стиловете им. Тогава нещата се получават. Но в западните култури, изключително в Америка, хората постоянно се захващат с най-трудната мелодия, която могат да измислят. Това обаче не е гаранция, че ще се получи най-великото парче. Слушането е доста значимо, когато импровизираш.
Снимка: Даниел Димитров Снимка: Даниел Димитров Снимка: Даниел Димитров Снимка: Даниел Димитров Снимка: Даниел Димитров Снимка: Даниел Димитров Снимка: Даниел Димитров Снимка: Даниел Димитров Снимка: Даниел Димитров Снимка: Даниел Димитров Снимка: Даниел Димитров
https://btvnovinite.bg/lifestyle/liubopitno/mnogo-ritam-mnogo-efekti-i-mnogo-krasivi-zheni-v-shouto-na-maluma.html
- А за какво „ Гардиан “ те назовава сквернословна Ела Фицджералд?
- (Смее се – бел.а.) Ела Фицджералд е огромна певица, може би това злословие идва от невъзможността ми да стигна до нейните висоти. Може сравнението с нея да идва от приликите в техниката ни на пеене и джаз детайлите. Но за мен това съпоставяне е занимателно, тъй като мисля, че звуча най-много като самата себе си.
- А по кое време се появи Ник Кейв в твоя живот?
- Ник Кейв познавам от наш общ другар, който му е дал албума ми „ Кукичка за риба отворено око “. Един ден просто се срещнахме в един магазин. Той беше с двамата си близнаци и им сподели: „ Това е дамата, която слушахме по-рано през днешния ден “. Просто не можех да допускам, че слушам тези думи, и то в магазин. Всички дами в близост естествено припадаха единствено от появяването на Ник. Той е доста натурален и земен човек, приказва си с всички, не се държи като звезда.
- Какво е чувството да предстоящ до него на сцената?
- Доста диво е. Това е чичо Ник въпреки всичко. Той се държи с сътрудниците си като с равностойни на него, което е необичайно. Обича да следи нещата и е доста толерантен. Прекрасен човек, благ и общителен.
- Звучи като идеалния сътрудник на сцената...
- Да, и с доста изострен разум. Винаги, когато сме обсъждали нещо, той ме слуша деликатно и най-после прибавя единствено едно нещо, и то е тъкмо в десетката. Той е индивидът който ме е подтикнал най-вече към това да бъда самостоятелна и да не се предавам. От него знам, че когато правиш лична музика, а музикантите не желаят да свирят това, което им кажеш, просто ги освобождаваш и си намираш други. Знам, че звучи жестоко, само че той искаше да ми помогне да се запазя. От никой различен не съм получавала сходни препоръки.
- Кой на кого беше или към момента е муза?
- Не мисля, че ме е възприемал като муза. За мен той по-скоро е преподавател. Без да е бил високомерен и поучителен, аз просто попивах от него по какъв начин се оправя с нещата и от това си правех заключения за справяне с съответни обстановки. Освен това, той е работохолик.
- Би ли се върнала още веднъж в България?
- Абсолютно да. Ако продължите да ми плащате. (Смее се – бел.а.)
Снимка: Илиян Ружин
Шилпа значи изкуство. Родена е и е отраснала с това име в Ню Джърси, където родителите й – индийци, емигрират. В учебно заведение била съвсем зубър досега, в който разкрила пънк рока и открила, че постоянно е била непокорен вид. Продължила да се любува на живота, предходна през доста компликации. Първото нещо, което издала, е диск, наименуван „ Победи дявола “. „ Бях млада и глупава, и не осъзнавах какъв брой е мъчно да работиш в екип, когато нямаш опит и не знаеш какво тъкмо правиш. Чувствах, че нямам доста сили “, споделя изпълнителката. Затова и първото нещо, което основава напълно сама и без непозната интервенция, е албумът със необичайно заглавие „ Дивакът от предходната година “. Всички музиканти, които кани, вършат тъкмо това, което тя желае от тях, по тази причина е удовлетворена от резултата. По-късно ориста я среща с Пати Смит и китариста й Лени Кей, само че сякаш най-интересна е срещата с Ник Кейв. Той е индивидът, който й дава най-ценните уроци.
Днес Шилпа мечтае да запише рок албум на бенгали, само че преди този момент желае да отиде за няколко месеца в Индия и „ всичко ще си пристигна на мястото “, както тя споделя. Признава, че постоянно си е падала по музиката на Боливуд от 60-те и 70-те години. Преди време даже събрала група музиканти, записали саундтрак към индийски филм, който по този начин и не видял бял свят...
Традиционен отбор с силата на рок група: „ Чоор “ от Китай (СНИМКИ+ВИДЕО) Музикантите изнесоха един доста специфичен концерт, на който демонстрираха неповторима техника на гърлено пеене
Шилпа Рей - за музиката и въздействията, за индийските корени, за срещата й с Ник Кейв, за цвета на музиката и за музите.
- В личната ти страница написа: Шилпа Рей е виещ и огнедишащ циклоп, който отнася като торнадо всичко по пътя си - дребни градчета, мегаполиси и детски фантазии. Ти човек ли си?
- (Избухва в мощен смях – бел.а.) Понякога (Продължава да се смее – бел.а.) Работя като човек на ненапълно работно време (Смее се – бел.а.) Не, в действителност съм човек на 100 %, само че съм много затворена и не обичам да манифестирам със личната си персона. Мисля, че даже не бих напускала жилището си, в случай че не ми се постанова да изсвирвам с групата си и да върша концерти.
- Казваш, че си човек, само че за един актьор добре ли е да бъде елементарен човек?
- За мен е добре. Но мисля, че всеки си има мнение по въпроса и какво тъкмо значи елементарен човек. Винаги се нервирам, когато хората споделят, че съм луда или дива. Аз съм просто човек и изпитвам разнообразни страсти, както всички останали.
- Какви епитети би сложила пред името си?
- Боже мой, това е доста сложна задача.
- Ако ти е мъчно, пробвай да поставиш епитети пред музиката, която правиш.
- Да бъда почтена е най-важното нещо за мен. Другата определяща дума е знамение.
- А в случай че би трябвало да избереш цвят за музиката си или за теб самата?
- Ето това е добър въпрос. ( Замисля се – бел.а.) Лилав. Не знам за какво. Просто одобрявам този цвят. Има нещо особено в този свят, изключително когато го наблюдаваш.
Снимка: Илиян Ружин Снимка: Илиян Ружин Снимка: Илиян Ружин Снимка: Илиян Ружин Снимка: Илиян Ружин Снимка: Илиян Ружин Снимка: Илиян Ружин Много темп, доста резултати и доста красиви дами в шоуто на Малума Хитовият колумбийски реализатор изнесе първия си концерт в България
- Правиш ли специфични извършения за гласа си?
- Да. Има вокални техники, които върша, с цел да съм сигурна, че на сцената ще изпея това, което желая. Освен това, разтривам лицето си, ползвам техники за дишане, също по този начин оставям гласът да почива. По време на концерти превключвам от кафе на чай, без мляко. Не пуша. Също по този начин, алкохолът е редуциран до най-малко, само че и без него не може. Защото, в случай че има малко алкохол става бясно шоу, а в случай че няма алкохол, наподобявам по този начин като че ли са ми потънали гемиите (Смее се – бел.а.)
- Промени ли се маниерът ти на пеене през годините?
- Ооо, това е доста забавна тематика за диалог. Мисля, че да, тъй като първоначално пеех по по-класически метод, с индийското си възприятие, само че с времето вокалите ми станаха по-западни, по този начин да се каже. И това се случи поради музиката, просто гласът ми трябваше да се нагоди към нещата, която извършвам.
- Някой предизвика ли тази смяна или това бе твой избор?
- Ръководя се от това, което подхожда на музиката. Когато пишеш текст, той би трябвало да си пасва с фоновото парче. Трябва да се получи симбиоза сред двете. Както и сред пеенето и инструменталната част. Всичко би трябвало да е хармонично вплетено едно в друго. Така че непрекъснато се напасваме един към различен.
- Харесваш ли джаз? Правила ли си нещо с джаз музиканти?
- Да, само че... (Замисля се – бел.а.)... би трябвало да са положителни. Ако влезеш в стая, цялостна с музиканти, постоянно се намира някой, който желае да свири нещо свръхсложно. И това основава много проблеми, когато импровизираш. Аз обичам части с по един-два акомпанимента. Защото обичам да слушам това, което вършат останалите музиканти... Да чувствам стиловете им. Тогава нещата се получават. Но в западните култури, изключително в Америка, хората постоянно се захващат с най-трудната мелодия, която могат да измислят. Това обаче не е гаранция, че ще се получи най-великото парче. Слушането е доста значимо, когато импровизираш.
Снимка: Даниел Димитров Снимка: Даниел Димитров Снимка: Даниел Димитров Снимка: Даниел Димитров Снимка: Даниел Димитров Снимка: Даниел Димитров Снимка: Даниел Димитров Снимка: Даниел Димитров Снимка: Даниел Димитров Снимка: Даниел Димитров Снимка: Даниел Димитров
https://btvnovinite.bg/lifestyle/liubopitno/mnogo-ritam-mnogo-efekti-i-mnogo-krasivi-zheni-v-shouto-na-maluma.html
- А за какво „ Гардиан “ те назовава сквернословна Ела Фицджералд?
- (Смее се – бел.а.) Ела Фицджералд е огромна певица, може би това злословие идва от невъзможността ми да стигна до нейните висоти. Може сравнението с нея да идва от приликите в техниката ни на пеене и джаз детайлите. Но за мен това съпоставяне е занимателно, тъй като мисля, че звуча най-много като самата себе си.
- А по кое време се появи Ник Кейв в твоя живот?
- Ник Кейв познавам от наш общ другар, който му е дал албума ми „ Кукичка за риба отворено око “. Един ден просто се срещнахме в един магазин. Той беше с двамата си близнаци и им сподели: „ Това е дамата, която слушахме по-рано през днешния ден “. Просто не можех да допускам, че слушам тези думи, и то в магазин. Всички дами в близост естествено припадаха единствено от появяването на Ник. Той е доста натурален и земен човек, приказва си с всички, не се държи като звезда.
- Какво е чувството да предстоящ до него на сцената?
- Доста диво е. Това е чичо Ник въпреки всичко. Той се държи с сътрудниците си като с равностойни на него, което е необичайно. Обича да следи нещата и е доста толерантен. Прекрасен човек, благ и общителен.
- Звучи като идеалния сътрудник на сцената...
- Да, и с доста изострен разум. Винаги, когато сме обсъждали нещо, той ме слуша деликатно и най-после прибавя единствено едно нещо, и то е тъкмо в десетката. Той е индивидът който ме е подтикнал най-вече към това да бъда самостоятелна и да не се предавам. От него знам, че когато правиш лична музика, а музикантите не желаят да свирят това, което им кажеш, просто ги освобождаваш и си намираш други. Знам, че звучи жестоко, само че той искаше да ми помогне да се запазя. От никой различен не съм получавала сходни препоръки.
- Кой на кого беше или към момента е муза?
- Не мисля, че ме е възприемал като муза. За мен той по-скоро е преподавател. Без да е бил високомерен и поучителен, аз просто попивах от него по какъв начин се оправя с нещата и от това си правех заключения за справяне с съответни обстановки. Освен това, той е работохолик.
- Би ли се върнала още веднъж в България?
- Абсолютно да. Ако продължите да ми плащате. (Смее се – бел.а.)
Снимка: Илиян Ружин
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ