Мумио – веществото от Хималаите, което помага за много проблеми
Шилажит е естествено вещество, намиращо се основно в Хималаите, формирано в продължение на епохи от последователното разложение на някои растения под действието на микроорганизми. То е мощно средство, възстановяващо енергийния баланс и евентуално способно да предотврати редица болести. Последните проучвания сочат забавно здравно приложение към контрола на когнитивните разстройства, свързани със стареене и когнитивна стимулация.
Шилажит, прочут в северната част на Индия като мумио, е черно-кафяв прахуляк или ексудат от високопланински скали, изключително в Хималаите сред Индия и Непал, макар че е открит и в Русия и Тибет. Доказано е, че изгодите за здравето се разграничават в другите райони, според от мястото, от което е извлечен.
Шилажит е прочут и употребен от епохи в аюрведичната медицина като расаяна - подмладяващо средство, което предизвиква здравето и усилва физическата мощ. В този подтекст му се приписват изгоди за здравето като увеличение продължителността на живота, подмладяване и прекъсване на стареенето. Традиционно шилажит се употребява от локалното население в Непал и Северна Индия, а децата нормално го одобряват с мляко на закуска.
Имайки поради неговия неповторим състав като фитокомплекс, доста богат на фулвинова киселина, откривателите допускат, че шилажит се образува посредством разложение на растителен материал от типове като Euphorbia royleana и Trifolium repens. Това разложение се случва в продължение на епохи и на тази основа шилажит се смята за хилядолетен естествен артикул с потвърдени изгоди за здравето. Фулвинова киселина взе участие в предотвратяването на самоагрегирането на тау в патологични влакна, това представлява интерес при предварителна защита на заболяването на Алцхаймер.
Други нормални обичайни използва включват действието му при заболявания на пикочо-половата система, жълтеница, храносмилателни разстройства, повишен далак, епилепсия, нервни разстройства, продължителен бронхит и анемия. Шилажит също е потребен за лекуване на камъни в бъбреците, отоци и хемороиди, като вътрешен антисептик и за понижаване на анорексията.
Освен това в Индия се твърди, че се употребява като йогаваха, т.е. синергист на други медикаменти. Органичните съставни елементи на шилажит също играят роля в превозването на разнообразни минерални субстанции в организма.
Предклиничните проучвания на шилажит демонстрират неговите евентуални приложения при избрани болести и са му приписани разнообразни свойства, в това число антиулцерогенни, антиоксидантни, антидиабетни, анксиолитични, антиалергични и имуномодулиращи, написа puls.bg. Шилажит може да се употребява и като средство за възстановяване на когнитивните функционалности и паметта, противовъзпалително, аналгетик, противогъбично, невропротективно средство против когнитивни разстройства.
Проучванията демонстрират, че потреблението на шилажит без авансово филтриране може да докара до опасности от интоксикация, поради съществуването на микотоксини, йони на тежки метали, полимерни хинони (окислители) и свободни радикали. Следователно би трябвало да се употребява рафиниран. Експерти настояват, че в случай че се подготви и употребява вярно, шилажит е безвреден и има голям брой лечебни преимущества.
Шилажит, прочут в северната част на Индия като мумио, е черно-кафяв прахуляк или ексудат от високопланински скали, изключително в Хималаите сред Индия и Непал, макар че е открит и в Русия и Тибет. Доказано е, че изгодите за здравето се разграничават в другите райони, според от мястото, от което е извлечен.
Шилажит е прочут и употребен от епохи в аюрведичната медицина като расаяна - подмладяващо средство, което предизвиква здравето и усилва физическата мощ. В този подтекст му се приписват изгоди за здравето като увеличение продължителността на живота, подмладяване и прекъсване на стареенето. Традиционно шилажит се употребява от локалното население в Непал и Северна Индия, а децата нормално го одобряват с мляко на закуска.
Имайки поради неговия неповторим състав като фитокомплекс, доста богат на фулвинова киселина, откривателите допускат, че шилажит се образува посредством разложение на растителен материал от типове като Euphorbia royleana и Trifolium repens. Това разложение се случва в продължение на епохи и на тази основа шилажит се смята за хилядолетен естествен артикул с потвърдени изгоди за здравето. Фулвинова киселина взе участие в предотвратяването на самоагрегирането на тау в патологични влакна, това представлява интерес при предварителна защита на заболяването на Алцхаймер.
Други нормални обичайни използва включват действието му при заболявания на пикочо-половата система, жълтеница, храносмилателни разстройства, повишен далак, епилепсия, нервни разстройства, продължителен бронхит и анемия. Шилажит също е потребен за лекуване на камъни в бъбреците, отоци и хемороиди, като вътрешен антисептик и за понижаване на анорексията.
Освен това в Индия се твърди, че се употребява като йогаваха, т.е. синергист на други медикаменти. Органичните съставни елементи на шилажит също играят роля в превозването на разнообразни минерални субстанции в организма.
Предклиничните проучвания на шилажит демонстрират неговите евентуални приложения при избрани болести и са му приписани разнообразни свойства, в това число антиулцерогенни, антиоксидантни, антидиабетни, анксиолитични, антиалергични и имуномодулиращи, написа puls.bg. Шилажит може да се употребява и като средство за възстановяване на когнитивните функционалности и паметта, противовъзпалително, аналгетик, противогъбично, невропротективно средство против когнитивни разстройства.
Проучванията демонстрират, че потреблението на шилажит без авансово филтриране може да докара до опасности от интоксикация, поради съществуването на микотоксини, йони на тежки метали, полимерни хинони (окислители) и свободни радикали. Следователно би трябвало да се употребява рафиниран. Експерти настояват, че в случай че се подготви и употребява вярно, шилажит е безвреден и има голям брой лечебни преимущества.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ