Ердоган се изправя пред неочаквано изпитание на най-важните избори в Турция от над 15 г.
Шестнайсет месеца по-рано от предстоящото, след близо 2 години изключително състояние и на фона на стопански компликации, десетки милиони турци гласоподават за президент и парламент през днешния ден.
Според изследванията турците ще изберат президента Реджеп Тайип Ердоган и той ще получи втори мандат - само че този резултат е сигурен най-много в случай че не се стигне до балотаж, какъвто някои анкети отреждат от седмици. Гласуването, което стартира в 8 ч. и ще продължи до 17 ч. българско време в 181 хиляди изборни секции, е наложително за 55.3 млн. (според ОССЕ) или 56.3 млн. гласоподаватели в Турция и още над 3 млн. турски жители в 60 страни.
Двата типа избори се организират в един ден за пръв път в историята на Турция и по този начин ще бъде отсега нататък - поради конституционните промени, които трансформират Турция в президентска република и които влизат в действие с вота. (Как ще наподобява политическата система в Турция, можете да прочетете тук.)
Как се стигна дотук
От 2002 година насам ръководещата Партия на справедливостта и развиването (ПСР) печели избори след избори, а най-голямата опозиционна Републиканска национална партия (РНП) беше в рецесия в немалка част от времето, упреквана, че не предлага същински други възможности на Ердоган.
През 2014 година тогавашният министър председател Ердоган се кандидатира за президент в първия директен избор за държавен глава (досега избиран от парламента). Две години по-късно той към този момент бе съумял да прокара в Народното събрание конституционни ремонти с аргумента, че директният избор на президент му дава легитимност за повече пълномощия и " по-ефикасно " ръководство. Депутатите обаче ги поддържаха с болшинство, по-малко от две трети, и това наложи референдум, на който малко над половината турски гласоподаватели гласоподаваха " за ".
Новите правила и режим на ръководство влизат в действие с тези избори, които трябваше да са през ноември следващата година, само че бяха изтеглени по искане на националистическите съдружници на Ердоган. Според тях в сегашната геополитическа и икономическа обстановка Турция мъчно ще издържи без мощна ръка. На тези съвсем 50% от гласоподавателите, отхвърлили поправките на референдума, кандидат-президентите, които се изправят против Ердоган, дават обещание, че ще върнат на Народното събрание пълномощията, които измененията изземат.
Ердоган обаче има и други проблеми.
" Новак, подкрепящ терористи " против " Тарзан "
Предизвикателствата към него в действителност са няколко, само че олицетворението им в последния месец и половина се назовава Мухарем Индже. Откакто беше разгласен за претендент при започване на май, някогашният преподавател по физика със световна ориентировка, само че от консервативно семейство измести досегашния " най-предпочитан " в изследванията конкурент на Ердоган, някогашния вътрешен министър Мерал Акшенер.
Индже, който назова Ердоган " Тарзан " по време на протест в четвъртък и сложи под въпрос просветителните му квалификации, е заклеймяван от президента като " чирак ", който не схваща от ръководство и който приказва за победа, а е доста надалеч от нея. Ердоган и съдружниците му го дефинират и като " терорист ", тъй като посети кюрдския претендент Селяхатин Демирташ в пандиза. Кандитатът отвръща с обвинявания към Ердоган, че не схваща от икономическа и финансова политика, откакто неортодоксални мнения на президента за интервенция в работата на централната банка и нужната от ниски лихви по заемите сътвориха неустановеност в курса на турската лира. (Повече за Мухарем Индже можете да прочетете тук.)
© Stoyan Nenov, Reuters
Мухарем Индже.
Това единение на опозицията ненапълно се вижда и на парламентарно равнище. Така да вземем за пример кюрдската Демократична партия на народите (ДПН) не е част от опозиционната коалиция, която са изправя против ПСР в парламента; Индже обаче твърди, че в случай че завоюва след балотаж (т. е. в случай че кюрдски гласоподаватели всеобщо го подкрепят), кюрди ще получат вицепрезидентско място в символ на признателност. Кюрдът Селяхатин Демирташ обаче се чака да е едвам четвърти по поддръжка - след Ердоган и Индже трета ще е Акшенер, следвана от Демирташ, а с незначителни резултати ще са кандидатът на консервативната Партия на щастието Темел Карамолаоглу и Догу Перинчек от лявата Патриотична партия.
Самото говорене за балотаж през последните седмици подтикна ръководещите, които не са делили властта през по-голямата част от 15-те години отпред на страната, да заговорят за потребността от компромис макар поляризиращите изявления от последните месеци, които опълчват всички съперници на Ердоган и турския народ.
Промените в парламентарните избори
Същия резултат имаха и изследванията, допускащи, че ПСР и съюзната ѝ ПНД може и да вземат болшинство, само че ръководещата партия надали ще го реализира настрана. Затова Ердоган позволи, че може да опита коалиция с разнообразни партии, в случай че не получи болшинство. През лятото на 2015 година, откакто имаше по-малко от 50% от гласовете в Народното събрание, партията му не съумя да сформира кабинет и свика нови избори няколко месеца по-късно.
Решаващите за резултата въпроси са за кого ще гласоподават кюрдите и дали подкрепящата ги ДПН ще успее да преодолее 10-процентната (най-високата в света) преграда за влизане в Народното събрание. Затова Ердоган, съгласно популяризиран в медите запис, предложи този месец ориентирана акция против гласоподаватели на ДПН, а негови критици настояват, че това е и задачата на разбъркването на секции в кюрдски региони.
Съюзите, в каквито ДПН не влезе, са и оригиналност в парламентарния избор - РНП, която излъчи Индже, е в съюз с Добрата партия на Акшенер и още две организации, които им подсигуряват влизане в Народното събрание (тъй като резултатът даже единствено на кемалистката РНП съгласно всички изследвания ще е двуцифрен).
© Alkis Konstantinidis, Reuters
Честни ли ще са изборите
От няколко години организации, наблюдаващи вота, оповестяват за нередности в изборния развой, които ръководещите отхвърлят - в това число на референдума, на който може д е имало проблем с над 2.5 млн. бюлетини съгласно Организацията за сигурност и съдействие в Европа (ОССЕ). Последната изрази безпокойствие от някои проблеми в идния избор и Турция реагира яростно на това - в четвъртък тя даже не позволи наблюдаващи на ОССЕ от парламенти на европейски страни.
Опозицията обаче също се съмнява, че изборите ще са честни; тя твърди, че в някои от провинциите на Турция няма да се позволен покровители от партии, разнообразни от ПСР и ПНД. Противниците на Ердоган и неправителствени организации дават обещание, че ще опитат да изпратят близо половин милион наблюдаващи на вота.Представител на РНП даже сподели за " Ройтерс ", че опозиционните партии са пуснали мобилно приложение, посредством което доброволци могат да координират дейноста си в другите изборни секции. Друг отбелязва, че това е " евентуално единственият късмет " на опозицията за победа в последните 16 година и опцията не е за пропускане.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Турция (394)
Според изследванията турците ще изберат президента Реджеп Тайип Ердоган и той ще получи втори мандат - само че този резултат е сигурен най-много в случай че не се стигне до балотаж, какъвто някои анкети отреждат от седмици. Гласуването, което стартира в 8 ч. и ще продължи до 17 ч. българско време в 181 хиляди изборни секции, е наложително за 55.3 млн. (според ОССЕ) или 56.3 млн. гласоподаватели в Турция и още над 3 млн. турски жители в 60 страни.
Двата типа избори се организират в един ден за пръв път в историята на Турция и по този начин ще бъде отсега нататък - поради конституционните промени, които трансформират Турция в президентска република и които влизат в действие с вота. (Как ще наподобява политическата система в Турция, можете да прочетете тук.)
Как се стигна дотук
От 2002 година насам ръководещата Партия на справедливостта и развиването (ПСР) печели избори след избори, а най-голямата опозиционна Републиканска национална партия (РНП) беше в рецесия в немалка част от времето, упреквана, че не предлага същински други възможности на Ердоган.
През 2014 година тогавашният министър председател Ердоган се кандидатира за президент в първия директен избор за държавен глава (досега избиран от парламента). Две години по-късно той към този момент бе съумял да прокара в Народното събрание конституционни ремонти с аргумента, че директният избор на президент му дава легитимност за повече пълномощия и " по-ефикасно " ръководство. Депутатите обаче ги поддържаха с болшинство, по-малко от две трети, и това наложи референдум, на който малко над половината турски гласоподаватели гласоподаваха " за ".
Новите правила и режим на ръководство влизат в действие с тези избори, които трябваше да са през ноември следващата година, само че бяха изтеглени по искане на националистическите съдружници на Ердоган. Според тях в сегашната геополитическа и икономическа обстановка Турция мъчно ще издържи без мощна ръка. На тези съвсем 50% от гласоподавателите, отхвърлили поправките на референдума, кандидат-президентите, които се изправят против Ердоган, дават обещание, че ще върнат на Народното събрание пълномощията, които измененията изземат.
Ердоган обаче има и други проблеми.
" Новак, подкрепящ терористи " против " Тарзан "
Предизвикателствата към него в действителност са няколко, само че олицетворението им в последния месец и половина се назовава Мухарем Индже. Откакто беше разгласен за претендент при започване на май, някогашният преподавател по физика със световна ориентировка, само че от консервативно семейство измести досегашния " най-предпочитан " в изследванията конкурент на Ердоган, някогашния вътрешен министър Мерал Акшенер.
Индже, който назова Ердоган " Тарзан " по време на протест в четвъртък и сложи под въпрос просветителните му квалификации, е заклеймяван от президента като " чирак ", който не схваща от ръководство и който приказва за победа, а е доста надалеч от нея. Ердоган и съдружниците му го дефинират и като " терорист ", тъй като посети кюрдския претендент Селяхатин Демирташ в пандиза. Кандитатът отвръща с обвинявания към Ердоган, че не схваща от икономическа и финансова политика, откакто неортодоксални мнения на президента за интервенция в работата на централната банка и нужната от ниски лихви по заемите сътвориха неустановеност в курса на турската лира. (Повече за Мухарем Индже можете да прочетете тук.)
© Stoyan Nenov, Reuters
Мухарем Индже.
Това единение на опозицията ненапълно се вижда и на парламентарно равнище. Така да вземем за пример кюрдската Демократична партия на народите (ДПН) не е част от опозиционната коалиция, която са изправя против ПСР в парламента; Индже обаче твърди, че в случай че завоюва след балотаж (т. е. в случай че кюрдски гласоподаватели всеобщо го подкрепят), кюрди ще получат вицепрезидентско място в символ на признателност. Кюрдът Селяхатин Демирташ обаче се чака да е едвам четвърти по поддръжка - след Ердоган и Индже трета ще е Акшенер, следвана от Демирташ, а с незначителни резултати ще са кандидатът на консервативната Партия на щастието Темел Карамолаоглу и Догу Перинчек от лявата Патриотична партия.
Самото говорене за балотаж през последните седмици подтикна ръководещите, които не са делили властта през по-голямата част от 15-те години отпред на страната, да заговорят за потребността от компромис макар поляризиращите изявления от последните месеци, които опълчват всички съперници на Ердоган и турския народ.
Промените в парламентарните избори
Същия резултат имаха и изследванията, допускащи, че ПСР и съюзната ѝ ПНД може и да вземат болшинство, само че ръководещата партия надали ще го реализира настрана. Затова Ердоган позволи, че може да опита коалиция с разнообразни партии, в случай че не получи болшинство. През лятото на 2015 година, откакто имаше по-малко от 50% от гласовете в Народното събрание, партията му не съумя да сформира кабинет и свика нови избори няколко месеца по-късно.
Решаващите за резултата въпроси са за кого ще гласоподават кюрдите и дали подкрепящата ги ДПН ще успее да преодолее 10-процентната (най-високата в света) преграда за влизане в Народното събрание. Затова Ердоган, съгласно популяризиран в медите запис, предложи този месец ориентирана акция против гласоподаватели на ДПН, а негови критици настояват, че това е и задачата на разбъркването на секции в кюрдски региони.
Съюзите, в каквито ДПН не влезе, са и оригиналност в парламентарния избор - РНП, която излъчи Индже, е в съюз с Добрата партия на Акшенер и още две организации, които им подсигуряват влизане в Народното събрание (тъй като резултатът даже единствено на кемалистката РНП съгласно всички изследвания ще е двуцифрен).
© Alkis Konstantinidis, Reuters
Честни ли ще са изборите
От няколко години организации, наблюдаващи вота, оповестяват за нередности в изборния развой, които ръководещите отхвърлят - в това число на референдума, на който може д е имало проблем с над 2.5 млн. бюлетини съгласно Организацията за сигурност и съдействие в Европа (ОССЕ). Последната изрази безпокойствие от някои проблеми в идния избор и Турция реагира яростно на това - в четвъртък тя даже не позволи наблюдаващи на ОССЕ от парламенти на европейски страни.
Опозицията обаче също се съмнява, че изборите ще са честни; тя твърди, че в някои от провинциите на Турция няма да се позволен покровители от партии, разнообразни от ПСР и ПНД. Противниците на Ердоган и неправителствени организации дават обещание, че ще опитат да изпратят близо половин милион наблюдаващи на вота.Представител на РНП даже сподели за " Ройтерс ", че опозиционните партии са пуснали мобилно приложение, посредством което доброволци могат да координират дейноста си в другите изборни секции. Друг отбелязва, че това е " евентуално единственият късмет " на опозицията за победа в последните 16 година и опцията не е за пропускане.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Турция (394)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ