Шестнадесетте месеца на война в Украйна разкриха стратегически възможности и

Шестнадесетте месеца на война в Украйна разкриха стратегически благоприятни условия и провокации пред трансатлантическата сигурност и европейската защита. Тъй като Европейският съвет и срещата на върха на НАТО във Вилнюс предстоят напълно скоро, моментът да повишим защитата си, с цел да отговори на условията на новата действителност в региона на сигурността, е в този момент - тъй като по-късно може да се окаже прекомерно късно.

Подтикнат от Естония, Европейският съюз неотдавна реши да даде един милион артилерийски снаряда на Украйна до март 2024 година Това е извънредно значима помощ за Украйна и по едно и също време с това е постепенна стъпка към увеличение на производството на европейската отбранителна индустрия и проява на това до каква степен може да ни докара общата решителност и дейности.

Руската експанзия ни подсети, че дружно можем да реализираме сложни неща. Също толкоз правилно е обаче, че когато става въпрос за повишение на бойната успеваемост на Европа, ние към момента не реализираме задоволително резултати.

Запасите от муниции за решение на борби и качествата на Европа не са задоволителни за новите действителности в региона на сигурността на континента, а нашата отбранителна промишленост не съумя да се приспособява бързо. Способността ни да поддържаме, пазиме и бързо да усилваме защитата си е сериозно лимитирана. И като европейски водачи ние сме виновни за бързото превръщане на обстановката, тъй като при настоящето състояние не сме в положение да спазим обещанието си за отбрана на популацията и способността да пазиме всеки сантиметър от Европа когато и да е.

Но по какъв начин стигнахме дотук?

В момента сме изправени пред последствията от траялото десетилетия наред незадоволително вложение в европейската защита. Общите разноски за защита на Европейски Съюз като дял от Брутният вътрешен продукт доближиха своя връх от 1,6 % през 2005 година и към момента се борят да се възстановят от последвалите обилни съкращения, което значи, че контрактуваните цели за разноските за защита си остават единствено това - далечни цели.

От световна позиция разноските за защита на Европейски Съюз също изостават доста. От 1999 година до 2021 година комбинираните разноски за защита на блока са се нараснали с 19,7 % по отношение на 65,7 % за Съединени американски щати, 292 % за Русия и 592 % за Китай, като разликите в покупателната дарба в допълнение усилват този дисбаланс в интерес на Русия и Китай.

Инфлацията и структурното нарастване на разноските също се отразяват надълбоко на ограничавания ни номинален напредък. Приблизително 20 цента от всяко евро, отделено за защита, отиват за научноизследователска и развойна активност и публични поръчки - вложения, които доста усъвършенстват способността ни да се пазиме. И макар че боеприпасите са основен актив за готовността и възпирането, те получават единствено дребна част от вложенията. По този метод сериозното възстановяване на защитата на Европа остава рисково мъчно постижимо.

Европа би трябвало да отговори на действителностите в региона на сигурността, пред които е изправена през днешния ден. Агресията на Русия, довела до война на границите на НАТО за първи път в историята, сложи доста по-високи критерии за това какво е задоволително. И надлежно стратегическият ни потенциал се нуждае от съществено нарастване, а отбранителната ни промишленост би трябвало да се приспособи към военновременни условия.

Нуждаем се от боеспособна Европа, способна да обезпечи личната си защита. Това е единственият метод да се построи въздържане посредством отвод, което да е задоволително надеждно, с цел да се избегне война и да се спре цикълът на експанзия на Русия.

Откакто стартира нашествието, видяхме по какъв начин Русия изстреля месечното произвеждане на артилерия в Европа за един ден в Украйна. Капацитетът и устойчивостта ще дефинират изхода от тази война. Дълбоките прецизни удари, противовъздушната защита и противотанковите оръжия се оказаха от решаващо значение за Украйна, само че с цел да се поддържат, непрестанно и обезверено са нужни муниции.

Нашето обмисляне на защитата за бъдещето би трябвало да вземе поради това. Вместо за ресурси за няколко дни, би трябвало да мислим за запасите от муниции за месеци. Десетдневният потенциал за сухопътна война за 100 бригади на европейските съдружници е на цена от 100 милиарда евро - и това е единствено за потребностите на механизираната пехота. Европа би трябвало да попълни запасите от всички категории муниции с решаващо значение за борбата, което значи разноски за няколко трилиона евро.

Предпоставка за това е съществуването на способна софтуерна и индустриална база. Дългосрочните задължения за поръчки от страна на европейските държавни управления могат да оказват помощ за решаването на този наложителен въпрос, като разрешат на европейските отбранителни компании да изградят произвеждане и потенциал.

Въпреки това времето и скоростта са от голяма важност. През 1933 година в Естония липсваше политическа поддръжка за увеличение на разноските за защита, а десетократното нарастване на военните разноски през 1939 година пристигна прекомерно късно, с цел да можем да се защитим от нападението и последвалата окупация. Миналата година във Версай Европейският съвет пое ангажимент да влага повече в защитата, като се концентрира върху откритите стратегически дефекти - и този ангажимент в този момент би трябвало да се трансформира в деяние.

До момента, в който съдружниците се съберат във Вашингтон, с цел да отбележат 75-годишнината на НАТО през идващото лято, ние, европейците, би трябвало да покажем, че сме създали стратегически скок освен в мисленето си, само че и в действителните си резултати.

От опит знам какъв брой мъчно е за демократично определените водачи да се аргументират за увеличение на разноските. В Естония ние усилваме разноските за защита до 3 % от Брутният вътрешен продукт, до момента в който моето държавно управление в това време покачва налозите. Но Европа и преди се е изправяла на крайници. Справянето с възобновяване на пандемията с инвестицията NextGenerationEU на стойност 806,9 милиарда евро и смекчаването на последствията от енергийната рецесия с над 758 милиарда евро са единствено два скорошни образеца за това.

Сега е належащо друго стратегическо изпитание на ниво Европейски Съюз - този път ориентирано към готовността за защита. Европейски Съюз би трябвало да извърши обещанието си, да показва водачество и да усили геополитическата си тежест. Там, където самостоятелните старания са незадоволителни, единството би трябвало да се намеси, с цел да помогне. /БГНЕС

--------------------

Министър-председателят на Естония Кая Калас за „ Политико “