Рекорден брой руснаци смятат, че всеки "истински мъж" е длъжен да служи в армията
Шестима от всеки 10 руснаци са уверени, че " който не е служил в армията, не е същински мъж ". Други 24% назовават наборната работа " дълг към страната, даже това да не дава отговор на персоналните ти ползи ". Рекордните 88% не се съмняват, че армията им е способна да отбрани страната при военна опасност от чужбина.
Това демонстрира най-новото национално представително социологическо изследване на самостоятелната организация " Левада център ", извършено през втората половина на май. Но също по този начин участвалите несъмнено не са съгласни на милитаризиране на бюджета в ущърб на приходите и обществените стратегии.
Положителното отношение към наборната работа доближи рекордно високи индикатори за времето, откогато от 1997 година се организира анкетата за отношението на обществото към въоръжените сили. Досега този дял не е надхвърлял 44%.
Карина Пипия от " Левада център " изяснява за РБК, че престижът на армията и доверието към нея са се повишили около войната в Украйна и интервенцията в Сирия. В същото време репутацията на останалите институции в страната се утежнява.
Подемът на " великодържавни " настроения основава чувство, че Русия се е изправила против някакъв зложелател, че пораства външната опасност и е нужна войска, способна всеки миг да я отбрани. " Всичко това оказва помощ за усилване на визията за дълг и за " верния " национализъм, според който да се служи в армията е нещо хубаво ", изяснява Пипия.
Тя прецизира, че в случай че допитването беше извършено измежду майки на синове, които са във възраст да бъдат извикани в казармата, сериозното отношение към наборната работа щеше да е по-силно.
Държавата да не изпада в трогване, предизвестява и Павел Аптекар в публицистичен коментар на " Ведомости ", тъй като за наложителна военна работа приканват най-много тези, които към този момент не са на възраст това да им се случи. Най-често за " прекосяване през школата на живота " в униформа приказват интервюираните на възраст над 55 години (68%), хората с главно и по-ниско обучение (78%) и жителите на дълбоката провинция, отбелязва Алексей Левинсон от " Левада център ".
Младежите - изключително тези на 18-24 години в огромните градове - избират да карат тази " школа " задочно и се афишират за професионална войска. За разбъркан принцип за образуване на въоръжените сили се афишират 49%, само че съвсем половината (47%) от младежите, за които повиквателната за казармата е нещ осъвсем действително, са за прекосяване към чисто професионална войска.
През април изследване на Фондация " Обществено мнение " (ФОМ) - различен ог трите огромни социологически института на Русия, сподели че във възрастовата група до 30 години по 49% са за наложителна и за доброволна работа. Над половината (54%) от младите с висше обучение упорстват службата да не е наложителна, а да е въпрос на персонален избор. Иначе казано, множеството от тези, които подлежат на приканване в армията или скоро са излезли от казармата, не считат, че за тях важи поговорката " който не е служил, не е същински мъж ", обобщава Аптекар.
Сергей Кривенко, началник на придвижването " Гражданинът и армията " и някогашен ръководител на комисията по правата на военните към Съвета за правата на индивида, споделя за РБК, че увеличеното утвърждение за наборната работа може да се дължи на пропагандата на милитаризма в Русия и напъните на министерството на одбраната за усъвършенства имиджа на армията. Той припомня, че в последно време въоръжените сили относо се затварят, в частите по-рядко се позволяват правозащитници, на наборниците е неразрешено да употребяват мобилни телефони и министерството се старае да не обявява случаи на принуждение в армията.
Кривенко счита още, че руснаците не схващат изцяло механизма на професионалната войска, гледат на него през призмата на дебата от края на предишния век, а министерството няма интерес от цялостно прекосяване към този модел.
Пипия от " Левада център " припомня, че по-възрастните са склонни да се придържат към нещо обичайно и познато като наборния модел, а ръководещите - които така и така включват страната в непрекъснати спорове и поддържат боязън от въоръжен конфликт - го избират, тъй като той подсигурява мобилизационен запас при положение на война. По публични данни от края на предходната година броят на наборниците понижава от 2013 година насам и в казармата всяка есен влизат към 120 000 младежи, а общият брой на служещите против контракт е към 476 000.
Априлското допитване на ФОМ демонстрира, че съгласно 50% от интервюираните ситуацията в армията е чудесно или положително, 61% считат, че всеки юноша трябла да служи в нея, а 72% - че тя е " учебно заведение за живота ". Но анкетата на " Левада център " месец по-късно разкрива, че руснаците въобще не са подготвени да одобрят увеличение на разноските за тази " школа " за сметка на обществените стратегии - едвам 12% са за повече бюджетни пари за съветска военна мощност.
Пипия показва, че с сътрудниците ѝ преднамерено са присъединили този въпрос като провокация, целяща да се обясни какъв брой са хората, подготвени да жертват всичко в името на военната мощ на страната си. Отговорът на 82% е явен - те желаят страната първо да се грижи за благосъстоянието на жителите си и обществената правдивост. По данни от април на Стокхолмския институт за проучване проблемите на мира (SIPRI) през предходната година отбранителните разноски на Русия са били малко над 61 милиарда $ (3.9% от БВП), само че съветски анализатори споделиха, че в страната има доста прикрити (включително от девалвирането на рублата) разноски във военния бранш, заради което по-бизка до действителността е сума към 200 милиарда $.
Ефективността на тези разноски не е елементарно да се оцени - рекорден брой от интервюираните от " Левада център " считат, че армията им е способна да отбрани страната, само че това в забележителна степен се дължи на пропагандата за триумфи в спорове като тези в Източна Украйна и Сирия против съперник, който е надалеч от стандартите на огромна боеспособна мощ. Затова Левинсон разяснява, че у по-възрастното потомство обликът на армията се построява от малкия екран, парадите и историите за Великата отечествена война, до момента в който даже за младите, виждащи изгода от наборната работа, службата не е родолюбив дълг, а опция по-късно да си намериш работа в полицията, силовите структури или държавни институции.
Това демонстрира най-новото национално представително социологическо изследване на самостоятелната организация " Левада център ", извършено през втората половина на май. Но също по този начин участвалите несъмнено не са съгласни на милитаризиране на бюджета в ущърб на приходите и обществените стратегии.
Положителното отношение към наборната работа доближи рекордно високи индикатори за времето, откогато от 1997 година се организира анкетата за отношението на обществото към въоръжените сили. Досега този дял не е надхвърлял 44%.
Карина Пипия от " Левада център " изяснява за РБК, че престижът на армията и доверието към нея са се повишили около войната в Украйна и интервенцията в Сирия. В същото време репутацията на останалите институции в страната се утежнява.
Подемът на " великодържавни " настроения основава чувство, че Русия се е изправила против някакъв зложелател, че пораства външната опасност и е нужна войска, способна всеки миг да я отбрани. " Всичко това оказва помощ за усилване на визията за дълг и за " верния " национализъм, според който да се служи в армията е нещо хубаво ", изяснява Пипия.
Тя прецизира, че в случай че допитването беше извършено измежду майки на синове, които са във възраст да бъдат извикани в казармата, сериозното отношение към наборната работа щеше да е по-силно.
Държавата да не изпада в трогване, предизвестява и Павел Аптекар в публицистичен коментар на " Ведомости ", тъй като за наложителна военна работа приканват най-много тези, които към този момент не са на възраст това да им се случи. Най-често за " прекосяване през школата на живота " в униформа приказват интервюираните на възраст над 55 години (68%), хората с главно и по-ниско обучение (78%) и жителите на дълбоката провинция, отбелязва Алексей Левинсон от " Левада център ".
Младежите - изключително тези на 18-24 години в огромните градове - избират да карат тази " школа " задочно и се афишират за професионална войска. За разбъркан принцип за образуване на въоръжените сили се афишират 49%, само че съвсем половината (47%) от младежите, за които повиквателната за казармата е нещ осъвсем действително, са за прекосяване към чисто професионална войска.
През април изследване на Фондация " Обществено мнение " (ФОМ) - различен ог трите огромни социологически института на Русия, сподели че във възрастовата група до 30 години по 49% са за наложителна и за доброволна работа. Над половината (54%) от младите с висше обучение упорстват службата да не е наложителна, а да е въпрос на персонален избор. Иначе казано, множеството от тези, които подлежат на приканване в армията или скоро са излезли от казармата, не считат, че за тях важи поговорката " който не е служил, не е същински мъж ", обобщава Аптекар.
Сергей Кривенко, началник на придвижването " Гражданинът и армията " и някогашен ръководител на комисията по правата на военните към Съвета за правата на индивида, споделя за РБК, че увеличеното утвърждение за наборната работа може да се дължи на пропагандата на милитаризма в Русия и напъните на министерството на одбраната за усъвършенства имиджа на армията. Той припомня, че в последно време въоръжените сили относо се затварят, в частите по-рядко се позволяват правозащитници, на наборниците е неразрешено да употребяват мобилни телефони и министерството се старае да не обявява случаи на принуждение в армията.
Кривенко счита още, че руснаците не схващат изцяло механизма на професионалната войска, гледат на него през призмата на дебата от края на предишния век, а министерството няма интерес от цялостно прекосяване към този модел.
Пипия от " Левада център " припомня, че по-възрастните са склонни да се придържат към нещо обичайно и познато като наборния модел, а ръководещите - които така и така включват страната в непрекъснати спорове и поддържат боязън от въоръжен конфликт - го избират, тъй като той подсигурява мобилизационен запас при положение на война. По публични данни от края на предходната година броят на наборниците понижава от 2013 година насам и в казармата всяка есен влизат към 120 000 младежи, а общият брой на служещите против контракт е към 476 000.
Априлското допитване на ФОМ демонстрира, че съгласно 50% от интервюираните ситуацията в армията е чудесно или положително, 61% считат, че всеки юноша трябла да служи в нея, а 72% - че тя е " учебно заведение за живота ". Но анкетата на " Левада център " месец по-късно разкрива, че руснаците въобще не са подготвени да одобрят увеличение на разноските за тази " школа " за сметка на обществените стратегии - едвам 12% са за повече бюджетни пари за съветска военна мощност.
Пипия показва, че с сътрудниците ѝ преднамерено са присъединили този въпрос като провокация, целяща да се обясни какъв брой са хората, подготвени да жертват всичко в името на военната мощ на страната си. Отговорът на 82% е явен - те желаят страната първо да се грижи за благосъстоянието на жителите си и обществената правдивост. По данни от април на Стокхолмския институт за проучване проблемите на мира (SIPRI) през предходната година отбранителните разноски на Русия са били малко над 61 милиарда $ (3.9% от БВП), само че съветски анализатори споделиха, че в страната има доста прикрити (включително от девалвирането на рублата) разноски във военния бранш, заради което по-бизка до действителността е сума към 200 милиарда $.
Ефективността на тези разноски не е елементарно да се оцени - рекорден брой от интервюираните от " Левада център " считат, че армията им е способна да отбрани страната, само че това в забележителна степен се дължи на пропагандата за триумфи в спорове като тези в Източна Украйна и Сирия против съперник, който е надалеч от стандартите на огромна боеспособна мощ. Затова Левинсон разяснява, че у по-възрастното потомство обликът на армията се построява от малкия екран, парадите и историите за Великата отечествена война, до момента в който даже за младите, виждащи изгода от наборната работа, службата не е родолюбив дълг, а опция по-късно да си намериш работа в полицията, силовите структури или държавни институции.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ